В "пирогов"не ни дадоха никаква надежда...
Искам да ви разкажа едно свидетелство за моя син,който се роди преди 11 години.Тогава на 7 септември 1993 година,очаквахме дете и то се роди съвсем нормално външно.Обаче още на четвъртия ден докторите установиха,че не може да се храни.Откриха му дефектен слой черва и никаква храна не можеше да премине прз тях.Тънките и дебелите черва нямаха връзка по между си.
Веднага от родилното го закараха в детско отделение в "пирогоВ".С моята съпруга започнахме нашата борба за живота му в молитва.Тези няколко месеца бяха много тежки.Казаха ни:"Детето ви е много зле.Ние ще изрежем и зашием дефектните черва ,но няма голяма надежда."
Външно всичко беше нормално,но впоследствие му сложиха различни сонди в носа,защото не можеше да се храни през устата.Когато отивахме на свиждане,синът ни приличаше повече на робот отколкото на дете.
Казаха ни че има 3 други тежки болести освен проблема с червата.Едната беше запушване на жлъчката и жлъчните канали.За двадесет сена синът ми стана жълт като платно.Бялата част на очите му стана жълта.Пръстите и ноктите му пожълтяха.Откриха също,че има хидроцефалия-проблем при който главата на бебето се пълни с физиологична течност и се издува.Това е много опасно,защото може да доведе до смърт.Следващата болест,която откриха,беше сърдечен порок.Сърцето му тупка,тупка и в един момент спира.Специялистите в Пирогов не ни дадоха НИКАКВА НАДЕЖДА.Казахме на лекарите,че ние сме христиани и вярваме ,че Бог ще го изцели.
Ходехме всеки ден на свиждане.Обличахаме специални дрехи,за да не внвсем зараза.Доведохме и един брат,с когото се молихме за бебето.,Докторите ни казаха ,че сме полудели..В продължение на 3 месеца положението на сина ни не се подобри.Доктора каза,че тази жълтеница ще го убие,затова бебето трябва да бъде подложено на втора операция за отпушване на жлъчните канали.
Ние попитахме колко от неговите пациенти се изцеляват при тази операция?Лекарят ни отговори,че 50% умират и 50% оздравяват,защото жлъчката на детето е много малка,а жлъчните канали колкото косъм.Те трябва да се почистят,за да тръгне жлъчният сок нормално.
Ние се молихме и незнаехме какво да правим.Накрая решихме да не го подлагаме на тази операция.Казахме на докторите,че не желаем.Те ни отговориха,че сме луди,и ако откажем тази операция,детето не може да остане повече в болницата и трябва да го изпишат.Казаха ни,че ние нямаме нито системи,нито лекарства и то ще умре още през първите дни,ако го прибеем.Казахме на доктора"Вие не ни давате голяма надежда и според вас то ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ЩЕ УМРЕ.По- добре да умре вкъщи."
Подписахме декларация,махнаха му всички системи и прибрахме Самуил вкъщи.Започнахме да посещаваме различни църкви,за да представим нуждата си пред вярващите и Бога.Молехме се всички усърдно и знаете ли какво се случи?За два месеца и полувина,без никакви лекарства,без никакви системи,жълтият цвят започна да изчезва.Цвета на лицето му започна да става румено червен.Започна и да се храни.Преди това не можеше.С моята съпруга му слагахме храната в устата с пипета.Три чертири месеца се хранеше през носа със сонда.Също така главата му започна да се свива и той започна да повръща накаквавода.Бог направи така ,че тази течност излезе от неговото тяло.След няколко месеца детето съвсем се подобри и Господ севсем го изцели.Сега синът ни е напълно здрав.
Когато посетихме "Пирогов" с детето, всички бяха изненадани и казаха"Не умря ли това дете?"(отишли на преглед)
"Докторе ,Господ го изцели.ВИЕ ГО ИЗПИСАХТЕ БЕЗНАДЕЖДНО."
Една от лекарките, атеистка,когато го видя,просто се разтрепери и каза:"Идете при професорите,това е голямо чудо!"
Отидохме и те го записаха като някакво голямо чудо,което се е случило.
Сега Самуил е на 11 години и учи в музикално училище.
Искам да ви разкажа едно свидетелство за моя син,който се роди преди 11 години.Тогава на 7 септември 1993 година,очаквахме дете и то се роди съвсем нормално външно.Обаче още на четвъртия ден докторите установиха,че не може да се храни.Откриха му дефектен слой черва и никаква храна не можеше да премине прз тях.Тънките и дебелите черва нямаха връзка по между си.
Веднага от родилното го закараха в детско отделение в "пирогоВ".С моята съпруга започнахме нашата борба за живота му в молитва.Тези няколко месеца бяха много тежки.Казаха ни:"Детето ви е много зле.Ние ще изрежем и зашием дефектните черва ,но няма голяма надежда."
Външно всичко беше нормално,но впоследствие му сложиха различни сонди в носа,защото не можеше да се храни през устата.Когато отивахме на свиждане,синът ни приличаше повече на робот отколкото на дете.
Казаха ни че има 3 други тежки болести освен проблема с червата.Едната беше запушване на жлъчката и жлъчните канали.За двадесет сена синът ми стана жълт като платно.Бялата част на очите му стана жълта.Пръстите и ноктите му пожълтяха.Откриха също,че има хидроцефалия-проблем при който главата на бебето се пълни с физиологична течност и се издува.Това е много опасно,защото може да доведе до смърт.Следващата болест,която откриха,беше сърдечен порок.Сърцето му тупка,тупка и в един момент спира.Специялистите в Пирогов не ни дадоха НИКАКВА НАДЕЖДА.Казахме на лекарите,че ние сме христиани и вярваме ,че Бог ще го изцели.
Ходехме всеки ден на свиждане.Обличахаме специални дрехи,за да не внвсем зараза.Доведохме и един брат,с когото се молихме за бебето.,Докторите ни казаха ,че сме полудели..В продължение на 3 месеца положението на сина ни не се подобри.Доктора каза,че тази жълтеница ще го убие,затова бебето трябва да бъде подложено на втора операция за отпушване на жлъчните канали.
Ние попитахме колко от неговите пациенти се изцеляват при тази операция?Лекарят ни отговори,че 50% умират и 50% оздравяват,защото жлъчката на детето е много малка,а жлъчните канали колкото косъм.Те трябва да се почистят,за да тръгне жлъчният сок нормално.
Ние се молихме и незнаехме какво да правим.Накрая решихме да не го подлагаме на тази операция.Казахме на докторите,че не желаем.Те ни отговориха,че сме луди,и ако откажем тази операция,детето не може да остане повече в болницата и трябва да го изпишат.Казаха ни,че ние нямаме нито системи,нито лекарства и то ще умре още през първите дни,ако го прибеем.Казахме на доктора"Вие не ни давате голяма надежда и според вас то ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ЩЕ УМРЕ.По- добре да умре вкъщи."
Подписахме декларация,махнаха му всички системи и прибрахме Самуил вкъщи.Започнахме да посещаваме различни църкви,за да представим нуждата си пред вярващите и Бога.Молехме се всички усърдно и знаете ли какво се случи?За два месеца и полувина,без никакви лекарства,без никакви системи,жълтият цвят започна да изчезва.Цвета на лицето му започна да става румено червен.Започна и да се храни.Преди това не можеше.С моята съпруга му слагахме храната в устата с пипета.Три чертири месеца се хранеше през носа със сонда.Също така главата му започна да се свива и той започна да повръща накаквавода.Бог направи така ,че тази течност излезе от неговото тяло.След няколко месеца детето съвсем се подобри и Господ севсем го изцели.Сега синът ни е напълно здрав.
Когато посетихме "Пирогов" с детето, всички бяха изненадани и казаха"Не умря ли това дете?"(отишли на преглед)
"Докторе ,Господ го изцели.ВИЕ ГО ИЗПИСАХТЕ БЕЗНАДЕЖДНО."
Една от лекарките, атеистка,когато го видя,просто се разтрепери и каза:"Идете при професорите,това е голямо чудо!"
Отидохме и те го записаха като някакво голямо чудо,което се е случило.
Сега Самуил е на 11 години и учи в музикално училище.
/ 
Аз също вярвам в Бог и аз съм се молила за моето дете още преди да се появи на бял свят, вярвам в чудеса, ама пък написаното... хм... страшно ме съмнява дали има някакъв процент истина. И не защото чудеса не могат да стават и че родителската любов не може да ги сътвори, ето Калояно на Искрица си е чудо 
, благодарение на тяхната всеотдайност, любов и неспирно търсене на решение на проблема...
Хората са различни и по различен начин минават през изпитанията на съдбата.А когато се касае за живота на най-свидното ти,на детенцето, 
което си чакала с такъв трепет,тогава всичко е позволено и нищо не е прекалено. 
.Когато ПРЕПИСАХ историята го направих с най-добри чувства и бах далече от мисълта да пораждам спорове.ПРЕПИСАХ я защото историята лично мене ме окуражи.Искам също така да подчертая ,че аз съм агресивна ,когато се подиграват с мнението ми с мисленето и вярата ми!Мисля ,че всяка една от вас би отвърнала по-остро на подигравка особено ,когато подигравката се отнася до нещо което я е покъртило и разплакало душата и .Вече съжалявам че Преписах историята и ви я предоставих за да получа аз и хората,които са я написали подигравки.Благодаря ви за вниманието и много се надявам да не видите агресивност и в този мой пост защото агресивноста не ми е присъща! 
мир а?
