Публикувана: 11 дек. 2005, 16:48 ч.
Последно мнение: 13 дек. 2005, 20:30 ч.

Дишайте спокойно!

3 109
42
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как реагират участниците във форума на споделената история?
Какви са основните теми на дискусия във форума?
Каква е историята, споделена във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как реагират участниците във форума на споделената история?
  
  Реакциите на участниците във форума са разнообразни. Някои изразяват съмнения в историята, като я наричат сектантска и измислена, докато други изразяват подкрепа и вярват в чудесата. Въпреки това има и участници, които съжаляват, че темата предизвиква противоречия и спорове, и призовават за спокойствие и премахване на темата.
- Какви са основните теми на дискусия във форума?
  
  Основните теми на дискусия във форума включват вяра, чудеса, реакции към различни вярвания и начини за изразяване и споделяне на вярата. Освен това се обсъждат реакциите на хората към различни истории и вярвания, както и въздействието на тези реакции върху общността.
- Каква е историята, споделена във форума?
  
  Историята, споделена във форума, разказва за борбата на едно семейство за живота на техния син, който се е родил с множество здравословни проблеми. След множество медицински проблеми и прогнози за неговата смърт родителите се молят и вярват, че Бог ще го изцели. След изписването му от болницата със силата на вярата и любовта на родителите детето се възстановява напълно и в момента посещава музикално училище.

11 дек. 2005, 16:48 ч.

Мнения: 1 855

В "пирогов"не ни дадоха никаква надежда...

Искам да ви разкажа едно свидетелство за моя син,който се роди преди 11 години.Тогава на 7 септември 1993 година,очаквахме дете и то се роди съвсем нормално външно.Обаче още на четвъртия ден докторите установиха,че не може да се храни.Откриха му дефектен слой черва и никаква храна не можеше да премине прз тях.Тънките и дебелите черва нямаха връзка по между си.
Веднага от родилното го закараха в детско отделение в "пирогоВ".С моята съпруга започнахме нашата борба за живота му в молитва.Тези няколко месеца бяха много тежки.Казаха ни:"Детето ви е много зле.Ние ще изрежем и зашием дефектните черва ,но няма голяма надежда."

Външно всичко беше нормално,но впоследствие му сложиха различни сонди в носа,защото не можеше да се храни през устата.Когато отивахме на свиждане,синът ни приличаше повече на робот отколкото на дете.

Казаха ни че има 3 други тежки болести освен проблема с червата.Едната беше запушване на жлъчката и жлъчните канали.За двадесет сена синът ми стана жълт като платно.Бялата част на очите му стана жълта.Пръстите и ноктите му пожълтяха.Откриха също,че има хидроцефалия-проблем при който главата на бебето се пълни с физиологична течност и се издува.Това е много опасно,защото може да доведе до смърт.Следващата болест,която откриха,беше сърдечен порок.Сърцето му тупка,тупка и в един момент спира.Специялистите в Пирогов не ни дадоха НИКАКВА НАДЕЖДА.Казахме на лекарите,че ние сме христиани и вярваме ,че Бог ще го изцели.

Ходехме всеки ден на свиждане.Обличахаме специални дрехи,за да не внвсем зараза.Доведохме и един брат,с когото се молихме за бебето.,Докторите ни казаха ,че сме полудели..В продължение на 3 месеца положението на сина ни не се подобри.Доктора каза,че тази жълтеница ще го убие,затова бебето трябва да бъде подложено на втора операция за отпушване на жлъчните канали.

Ние попитахме колко от неговите пациенти се изцеляват при тази операция?Лекарят ни отговори,че 50% умират и 50% оздравяват,защото жлъчката на детето е много малка,а жлъчните канали колкото косъм.Те трябва да се почистят,за да тръгне жлъчният сок нормално.

Ние се молихме и незнаехме какво да правим.Накрая решихме да не го подлагаме на тази операция.Казахме на докторите,че не желаем.Те ни отговориха,че сме луди,и ако откажем тази операция,детето не може да остане повече в болницата и трябва да го изпишат.Казаха ни,че ние нямаме нито системи,нито лекарства и то ще умре още през първите дни,ако го прибеем.Казахме на доктора"Вие не ни давате голяма надежда и според вас то ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ЩЕ УМРЕ.По- добре да умре вкъщи."

Подписахме декларация,махнаха му всички системи и прибрахме Самуил вкъщи.Започнахме да посещаваме различни църкви,за да представим нуждата си пред вярващите и Бога.Молехме се всички усърдно и знаете ли какво се случи?За два месеца и полувина,без никакви лекарства,без никакви системи,жълтият цвят започна да изчезва.Цвета на лицето му започна да става румено червен.Започна и да се храни.Преди това не можеше.С моята съпруга му слагахме храната в устата с пипета.Три чертири месеца се хранеше през носа със сонда.Също така главата му започна да се свива и той започна да повръща накаквавода.Бог направи така ,че тази течност излезе от неговото тяло.След няколко месеца детето съвсем се подобри и Господ севсем го изцели.Сега синът ни е напълно здрав.

Когато посетихме "Пирогов" с детето, всички бяха изненадани и казаха"Не умря ли това дете?"(отишли на преглед)

"Докторе ,Господ го изцели.ВИЕ ГО ИЗПИСАХТЕ БЕЗНАДЕЖДНО."

Една от лекарките, атеистка,когато го видя,просто се разтрепери и каза:"Идете при професорите,това е голямо чудо!"
Отидохме и те го записаха като някакво голямо чудо,което се е случило.

Сега Самуил е на 11 години и учи в музикално училище.

Последна редакция: вт, 13 дек 2005, 17:39 от svetlionkata

# 1 11 дек. 2005, 23:54 ч.

Мнения: 313

Не мога да се въздържа да не попитам дали е имало и мармот да завива шоколадите в станиол...разбира се, ти не би могла да знаеш...не го приемай като лично заяждане Grinning

# 2 12 дек. 2005, 01:46 ч.

Мнения: 1 855

Явно темата хич не ви се нрави.Незнам защо си помисли че въобще някои ще може да погледне с чисто сърце!Аз вярвам в чудесата и Бога.Ти като не вярваш си е твой проблем!Аз искам да знам че има чудеса.А това за мармота беше тъпо и по-добре да не го беше писал!Нали се сещаш нищо лично нямам и НЕ се ЗАЯЖДАМ bouquet

# 3 12 дек. 2005, 02:06 ч.

Пловдив
Мнения: 932

Аз вярвам в чудесата, но това, което си преписала е сто процента измислица /особено това с хидроцефалията и водата, която е повръщал Shocked

# 4 12 дек. 2005, 02:19 ч.

Мнения: 1 855

Ok az nikogo ne karam da vqrva.Kogato az ne vqrvam v neshto prosto go podminavam bez da komentiram i tochka bez izlishni komentari!

# 5 12 дек. 2005, 02:29 ч.

Пловдив
Мнения: 932

Забелязала съм, че и в други твои постинги, ако някой не споделя твоето мнение, реагираш доста агресивно. Хората не са еднакви и не могат всички да бъдат едни вълни Wink

# 6 12 дек. 2005, 09:46 ч.

София
Мнения: 4 412

Сигурна съм, че когато се създаваше форума, някои "В представяне" беше описал историята като негова... Ти поне си написала, че е препис.

# 7 12 дек. 2005, 10:14 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 535

Цитат на: svetlionkata в пн, 12 дек 2005, 01:46

Явно темата хич не ви се нрави.Незнам защо си помисли че въобще някои ще може да погледне с чисто сърце!Аз вярвам в чудесата и Бога.

Такива писания много впечатляват хората понякога, но за съжаление в доста случаи вредят повече, отколкото помагат.

Лекарите не са безгрешни...това го знам от собствен опит, но да се отричат е лудост.

# 8 12 дек. 2005, 11:40 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Виж Светлиночка. Аз вярвам в Господ. Но не френетично и фанатично. Вярвам, че все пак той е създал и лекарите. Вярвам повече и на историята с Мармотите отколкото на преписаното горе. Вярвам и в чудеса. Но съм жив човек и не мога да просто така да спра да си задавам въпроси- иначе ще съм зомби, а аз претендирам, че не съм. Знам подобна история, но доста по- достоверна. Повечето тука също я знаят. Тя е вдъхновявала не един в този форум.
Съжалявам, че не приемаш мнение което не ти е по вкуса. Форумите са дискусионни и ако нещо не ни харесва го дискутираме, а не подминаваме, защото в спора се ражда истината.
Съжалявам - просто кланянето вкупом не е за мен. Вярвам че Господ ни е създал личности, а не стадо. И всъщност вярвам в Него, а не във вестниците.
С най - добри чувства.

# 9 12 дек. 2005, 11:46 ч.

в края на града
Мнения: 4 448

Ами истината е, че тази история звучи доста сектански Confused

Аз също вярвам в Бог и аз съм се молила за моето дете още преди да се появи на бял свят, вярвам в чудеса, ама пък написаното... хм... страшно ме съмнява дали има някакъв процент истина. И не защото чудеса не могат да стават и че родителската любов не може да ги сътвори, ето Калояно на Искрица си е чудо Heart Eyes

, благодарение на тяхната всеотдайност, любов и неспирно търсене на решение на проблема...
svetlionkata , не се засягай, че така се реагира на това писание, просто звучи неправдоподобно, колкото и да си вярващ, колкото и да ни се иска...
Пък и сравнението на Живко с мармота беше забавно, поне на мен ми стана смешно Wink

п.п. Същият Автор ме е изпреварила с мнението си, можеше просто да я цитирам Embarassed

# 10 12 дек. 2005, 12:39 ч.

Мнения: 4 414

Честно казано и аз се сетих за мармотите...ама реших, че съм увреден рекламист Wink

Живко, за пореден път ме зарадва чувството ти за хумор
Не бих искала да обсъждам вярата в Бог. нито по принцип, нито нечия конкретна вяра. за мен тези писания са по-скоро манипулация и подкрепям Реза, че носят повече вреда, отколкото полза. исках да напиша и за сектие и за Калоянчо, ама Петя и Валя са ме изпреварили bouquet

svetlionkata, това, че ние не вярване на тази точно история не означава, че ти не бива да и вярваш...както и обратното...всеки си има своя избор. не го приемай лично! bouquet

# 11 12 дек. 2005, 13:32 ч.

The new Earth
Мнения: 1 942

Момичета,нека не нападаме Сиско Praynig

Вярвам,че е преписала историята с най-добри чувства.Всеки има право на своите вярвания и надежди. Two Hearts

Хората са различни и по различен начин минават през изпитанията на съдбата.А когато се касае за живота на най-свидното ти,на детенцето, newsm32

което си чакала с такъв трепет,тогава всичко е позволено и нищо не е прекалено. Two Hearts

Тогава и най-малката сламчица,която ти подадат,ще ти изглежда,като спасително въже и би се хванал за нея ,независимо от хорското мнение. newsm25

Надеждата и вярата съм сигурна,че всички ние я имаме в душите си и затова продължаваме да се борим и вярвам,че един ден ще се срещнем с нашите пораснали вече деца и всички трудни моменти,през които сме минали,ще бъдат само далече спомен. smile3525

Просто някои хора се нуждаят от повече подкрепа във вярата си.Важното е човек да не се предава и да гледа напред! newsm10

А с майката на Самуил,се познавам лично и историята не е измислена love001

Последна редакция: пн, 12 дек 2005, 14:17 от iskrica_nadejda

# 12 12 дек. 2005, 13:43 ч.

Мнения: 2 543

Искрица ме изпревари, но исках и аз да кажа, че съм сигурна, че Сиско е написала това само и единствено с намерението да даде надежда на всички нас и да ни вдъхне вяра в чудесата. Дали вярваме на историята или не, не е най-важното в случая. Важното е да не се присмиваме на доброто й намерение и да уважаваме нейната вяра. Сигурна съм, че някой би сметнал и историята на Искрица за пълна измишльотина, но ние знаем, че не е така! И знаем, че любовта прави чудеса, на които и лекарите се учудват! bouquet

Последна редакция: пн, 12 дек 2005, 13:54 от Ieppe

# 13 12 дек. 2005, 13:49 ч.

София
Мнения: 4 956

а според мен историята с мармота е много поучителна - дори и историята ти да звучи абсурдно и налудничаво и никой да не ти вярва, ти знаеш, че това, което си видял с очите си, е истина. неверието на другите не променя фактите, нали?

# 14 12 дек. 2005, 14:36 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 209

историята би била хубава ако не звучеше сектантски
и аз казвам - ще се моля с вас, но не водя своите "братя" и не водя детето да го показвам, та да спечеля молитви в наша полза...

Сиско, ти си знаеш, че ние теб си те харесваме, но ако и да исповядваме една и съща вяра м/у православието и протестанството /особено тези протестанти дето са в Бг/ има разлика и ти знаеш това
Всеки нека вярва в своя мармот! И аз вярвам най-вече, че е хубаво да има вяра - но за мен вяра принуждаваща родителите да изпишат детето и да поемат такъв рис, е повече опасна отколкото позитивна! Но всеки поема своите решения!
Но Свети - приеми, че хората могат и ТРЯБВА да имат различно от твоеуто мнение - и аз се присъединявам към факта, че си много агресивна, когато нещо те предизвика или считаш че те предизвиква. Предполагам, че никак не ти е лесно с малкия сладур, но не се карай с нас - твоите съфорумци. Защото поне тук ВСИЧКИ имаме деца с проблеми и повярвай ми Живко би искал да може да заведе някой брат, дето с молитви да сътвори чудо! Повярвай ми, той е един много толерантен съфорумец и също като теб - родител на специално дете!

Препоръчани теми

Права на децата ни с ТЕЛК - 5

Тикове, гласови тикове, синдром на Турет

Гръбначни изкривявания - сколиоза и кифоза, тема 3

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Причина:

Причина: