Бургаски мами:)

Ани изчетох всичко на един дъх, много много ти благодаря, че си ми отговорила така изчерпателно на всички въпроси, незнам колко други биха имали това търпение да изпишат толкова много, а и съм убедена че не само на мен, а и на другите мами особено на които ще им е първо секцио ще е много полезна твоята информация:)) Честно казано горе- долу и аз така си представях нещата, не бих казала че нещата ми звучат по - начина по който бих искала да се случат, но ако приемем че свичко това не струва и 1лв, то да съгласна съм!
Само не съм попитала на кой ден беше изписването, и дали те приеха за секциото в деня на операцията или предния?
И тъй като самата аз се загубих в изписаното, значи таткото вижда детето като се роди и след това на изписването, а къде са децата докато е свиждането отвън?
Едва ли някой би си мечтал за по подробни разяснения:))))

Ниа, аз вкарвам и доза емоция че ми е прясна още, така че мога и по-подробно, ама се въздържам. И вие ще родите и ще имате емоцията, не бих искала да ви задължавам с моята 

Изписаха ме на 5 ден въпреки, че имахме жълтеница. Пекоха ни на една лампа 3 часа, изписаха ни с предписание за глюкоза, която така и не беше харесана от момата. Викнаха ни след 5 дни на контролен преглед. Казаха че жълтеницата не е много паднала и пак ни пекоха 1 час на лампата. То милото рева, тръшка се, дави се, повръща. Слагат им едни очила за да не им пречи лампата на очите. Нашата мацка ги дърпа разпра ги, яде конци от марлята, въртя се, измъчихме се и двете, таткото се просълзи и накрая я изкараха от лампата, накърмих я, че беше ожадняла и ни пуснаха и пак отидохме след 3 дни на преглед и казаха че е ок вече. Така че дори и жълтеницата не ни попречи да си тръгнем на 5 ден. В четвъртък на 11.08 ме оперираха в 10:30, а в понеделник на 15.08 ме изписаха в 14 часа. Не сварихме официалната част, че тя е само до 12, нас ни забави лампата. Но си тръгнахме.

Таткото може да вижда детето всеки ден между 12 и 13 часа на 3 етаж като се качи има едни прозорци, почуква и казва кое детенце да му покажат и чака. За майката е по-гадно, че докато не те качат в родилно можеш да го видиш само веднъж и то ако е на кеф тази дето ще ти го донесе може и да го докоснеш.
Докато трае свиждането бебоците са в стаята. Те са много мънички и жълтеникави и спят почти постоянно, така че няма проблем или със момичето в стая да си разделите свиждането, половин час ти и половин - тя. Ако няма друг при теб има и вариант да се покажеш на една стъклена врата с бебето, и през стъклото да си говорите с таткото и с роднините.

И да! всичко е абсолютно безплатно! Аз се постарах да се отблагодаря на д-р Душепеев, дано да е останал доволен както аз останах доволна от него. Но никой с нищо дори не ми е намекнал! Аз сама реших, имах възможност финансова имах и желание!

Крис, веднага ми дойде на акъла да приема да дойда с теб, но ще правим домати утре /отново/ и няма да стане.А защо пътя ти е оттук? Питам, за да знам дали за друга срещичка ще минаваш близо до нас? 
А за леглата в болницата, като раждах аз ми се сториха много високи и нямах подкрепа, на която да стъпна,а с тези шевове..., раждането беше нормално.

здравейте всички как сте днес  
аиде сега ще пробвам да разкажа за моето раждане, че все почвам ама бебко иска пълното ми внимание.
Искам да благодаря на всички от сърце за милите пожелания.
Така аз ще понапиша нещо а вие ако имате въпроси или нещо съм истървала ще отговарям после.

Родих нормално с епидурална упойка в Дева Мария при др. Ризова и нейния екип.
Епидуралната упойка я бях заявила около месец преди това като отидох да се запиша в Девата че ще раждам там. Попълва се един лист, в който са изброени всички услуги и екстри. Отметнахме и 2 изследвания на бебето - на фонтанелата и на тазобедрените кости - всяко по 50 лева. Епидуралната срува 360 лева. Общо платихме 460лв. Искам да кажа че не ми се мисли какво щях да правя без тази упойка. Почти сум сигурна, че по някое време щях да пища за секцио ...Но имайте предвид че всеки има индивидуален праг на болка, просто моя праг никав го няма, аз съм си пъзла и не обичам да ме боли.  Не съм избирала екип.

Така на 18.08.2011 сутринта се събудих с розово течение /все едно е първи ден от М/ никакви болки нямах-падаше ми тапата. Реших че за мое спокойствие искам да отида до Девата за да ми кажат как са нещата дали е започнало някакво разкритие, дали това наистина е тапата и тн.
Като отидохме ме прегледа др. Гамишев каза че това е тапата и че няма никакво разкритие, и сигурно до максимум 2-3 дена ще родя.
Вечерта почнаха болки, засилваха се през нощта на 15, на 10 мин. ... търпях си вкъщи, че е по добре в къщо отколкото в болницата. На сутринта вече много ме болеше корема. По пътя към Ветрен аз вече бях решила че едва ли не всеки момент че родя.
Между другото една вметка бях чела доста неща за др. Ризова и като цяло не исках да ми се пада тя. Ама си викам толкова много лекари и да се падне тя ...едва ли.
Отиваме към 8,30 и на рецепцията - др. Ризова е на смяна  
Прегледа ме тя, аз изврещях, ужасен преглед, а само като си помислех че едва сега се започва, и я чакам да каже 5-6 см разкритие. Тя - имаш само 2 см   ама айде няма да те връщаме. Качиха ме горе, оставих си нещата, обляках си нощница и ме качиха на друг етаж в предродилна зала където бях само аз.

Включиха ми банка окситоцин за да се задействат по бързо нещата. Дойде анестезиолога който така и не разбрах как се казва, но ще съм му благодарна до гроб. Опитваше се човека освен другото и като си говори с мен да ме разсейва. Каза че е добре че още не съм с най силните болки за да мойе да ми сложи спокойно катетъра за упойката без да се превивам. Наведох се напред прегурнах една възглавница за да се опра на нея, той си сложи катетъра /едно маркуче/ което ми го изведоха с лепенки по гърба до ръката. Каза че след още 1 см. ще ми пусне упойката като ме предупреди че лекарите настояват епидуралната да се спира когато раждането започне за да усеща родилката кога са напъните. Но въпреки това упойката не спира да действа веднага като я спре.

Такаааа, включиха ми още 2 апарата - един на ръката за кръвното и един колан през кръста за контракциите. Бях като робокоп.  Почнаха по силни болки. Анестезиолого дойде и ми пусна упойката като каза че по нататак ще увеличи скоростта на вливане. Болките се успокоиха почти напълно като усещах само пресвивания.
Само за секунда спирам да пиша, че малкия се събуди и след малко ще продължа.

Браво момичета, много сте готини аз винаги съм била за това, че човек трябва да е информиран и подготвен за това какво го очаква:))
Сега остава някой да разкаже и за секцио в Девата и всички да са доволни!
Ани беше много изчерпателна и нямам други въпроси:))
Гушкайте си децата и бъдете много щастливи!!!

Айде продължавам
пуснаха ми упойката, болките ми се успокоиха, почнах да си говоря със сестрите нещо. Така дойде пак Ризова каза че имам разкритие да ми спират упойката и да ме местят на магарето. Ами тогава се почна големия зор - пред мен акушерката, до мен Ризова, по едно време дойде и педиатърката - възрастна женана мен хич не ми беше до имена, не знам как се казва, Ризова каза че е много добра и опитна. И тя застана до мен каза че е участвала в много раждания и започна да ми говори. Дишай за бебчето. По едно време казаха че трябва да ме резнат за да му помогнат-епитозомия. А аз по едно време мислех че няма да свърши никога това напъване. Ох и сега като се сетя ...

Пауза

Бонбонче и при нас нямаше къде, сама измислих столчето да си доближа до леглото и то беше голямо спасение. А гледах в съседната стая им бяха донесли магаренце да стъпват на него, въпреки че не им дадоха децата че бяха в кувиоз и не им се налагаше скорострелно ставане, бяха им подпомогнали движението. Ама явно зависи как мрънкаш и на кой доктор..

Силвена, и аз мисля, че анестезиолозите са най-готината част от екипа на всеки доктор. Душици са тязи хора! Такива психолози, галят те по главата и ти говорят както и майка ти не ти е гукала като дете. Направо те разтапят и забравяш всичко за моменти.

Момичета, благодаря ви и аз ви изчетох на един дъх. Не мога да скрия, че съм стресирана на тази тема още преди да забременея изобщо.
При мен раждането ще е секцио вероятно. Имам два въпроса, които сигурно ще прозвучат тъпо, но ги мисля и ме напрягат.
Вярно ли е, че задължително трябва да ми правят клизма преди това? И възможно ли е катетъра да се сложи след упойката?
Аз наскоро имах една операцийка в Девата - за клизмата - не са ми правили или поне не в съзнание, а катетъра ми бяха сложили след упойката. Но тогава нещата бяха по спешност и се бързаше, за 30 мин влязох в операционната. Досега си мислех, че това, което съм преживяла, е процедурата като цяло, но четох други неща и ми стана доста притеснено.
Също искам да ви попитам за вип отделението към МБАЛ-Бургас. Някой разглеждал ли е как са нещата там? На мен ми препоръчаха много близки приятелки д-р Добрева, която работи там. Казват, че било по-хубаво и луксозно от Дева Мария.
Доста съм напрегната тези дни и ще се радвам, ако някой може да ми помогне с информация.
Благодаря предварително  

Ани кажи дали обсъжда с анестизиолога вида  упойка, моето първо секцо беше със спинална, предложиха ли ти такава, и имаше ли някоя мама с теб родила секцио с такава упойка, и ако да какви отзиви имаше????

Persona grata, в МБАЛ Бургас вече няма вип отделение. Стаите са супер чисти и приятни и миришат хубаво. Баните и ВЦ-тата са с нов фаянс и теракот, стените в стаите са прясно измазани, подовете са теракот. Не е мизерно, няма буболечки, може би дори е по-добре от на някои хора жилищата. Само дето непрекъснато се трескат врати и става яко течение, ама забелязах че бебоците спят по-хубав сън на проветрено и на течение, отколкото увити и претоплени.

Клизма не правят освен ако на 2 ден след като ти свалят абоката и спрат да те поддържат с глюкоза не си изкарала газове и не са ти разрешили консумация на храна и напитки.
Катетъра се слага преди упойката, понеже след упойката ти автоматично почваш да се изпускаш и ще опикаеш всичко така ми обясниха на мен. Леко болезнено е, но е за секунда и после няколко секунди ти трябват да свикнеш да се отпуснеш, че пишкаш почти постоянно без да си в тоалетната. После махането на катетъра пак е леко болезнено и пак е само за секунда и то може би зависи кой и как го слага и маха. Изобщо не е страшно. Болката мога да я оприлича на болка при цистит, ако сте имали такова животно не е силна, но се усеща.

ех момичета много ви благодарим за подробните разкази относно вашите раждания. Наистина са ни от ползва. И сега чакаме някой да ни разкаже и за секциото в Дева Мария:)

Ниа, анестезиоложката ми обясни за всички упойки и ме пита коя предпочитам. Казах пълната, а тя отсече веднага: "Умните жени избират пълна упойка. И да си в съзнание и нещо да се наложи да се реагира спешно, единственото което можеш да направиш е да разсейваш екипа ако си притеснена" Чувала съм иначе и добри и лоши отзиви за спиналната упойка. Лично аз съм писала и преди: имам 2 операции козметични на крака с местна упойка. Сега виждам че между 2те операции няма нищо общо, но преди секциото се сещах за моменти от козметиката и очаквах доста страшни неща. Беше много неприятно усещането да си в съзнание докато те оперират. Да не говорим, че чуваш реплики от рода на" "Къде му е главата на това бебе" и тем подобни. Не е за всеки тази упойка. Но пък възстановяването след нея е наистина по-бързо, ама и страничните ефекти, ако не спазваш препоръките са повечко. Абе назнам и пак да раждам секцио /надявам се не се налага повече/ пак с пълна упойка ще е! Хубавото на спиналната е, че си виждаш бебока веднага... но аз умишлено се разделих с тази екстра и не съжалявам. Имаме цял живот да се гледаме и да се гушкаме, да сме живи и здрави само!

Имаше едно момиче раждало със спинална, но тя беше през 1 легло от мен и почти не можах да я забележа, само разбрах след като я раздвижиха доста преди мене, че е със спинална. Но болките й са били същите като моите, само дето не е била в транс. Анестезиоложката каза, че изтръпва тялото от 2 пръста над пъпа надолу включително и краката. Доста пациентки я питали дали щели отново да си почувстват краката.

Иначе снаха ми ражда със спинална и каза че я е боляло и е усещала доста от операцията. Приспали са я по средата на операцията, започнало да й прилошава. А приятелката ми също ражда със спинална и каза че е доволна. Разни хора - разни идеали, на всеки различно му понася!

Благодаря, Ани! Всичко казано от теб е много успокояващо, струи позитивизъм просто.
А за вип отделението вчера научих, било отскоро и Добрева била завеждаща, затова всъщност напуснала Дева Мария. Тя самата го е казала на моя приятелка, която ражда при нея миналата година и наскоро е ходила на контролен преглед. По думите на Добрева било по-луксозно от Дева Мария... Досега се рових в Интернет, но нищо не откривам по темата...

Това е много интересна информация, остава някой да потвърди и даде детайли:))
Ани тези които цитираш за раждали със спинална упойка, в МБАЛ ли са раждали? Както казах е различно в различните болници, а мен вслучая ме интересува конкретно за МБАЛ как е??? Мерси:))

чакайте не съм свършила с разказа
като съм почнала подробно да е до край

Ани абсолютно съм съгласна за анестезиолозите. На къде без тях. За мен по принцип лекарската работа е наи трудна от всички. поставила съм си я на първо място по трудност. Не знам какви нерви трябва да имаш като знаеш че човешки живот зависи от теб. А в случая на малки бебенца...

.... и напъни спри напъни спри даи пак ... главата излезе и после тялото.Той изрева.  Ей тука вече прооосто не знам как да го опиша този момент, няма сравнение. лекарката виж го мамче твоят син. Никога не съм вярвала като казват - като го видиш един път и забравяш за болката. Така е да знаете. Забравяш за болки, рязане, мъки ....и това става наи важният човек.

По едно време Ризова каза искаш ли да му отрежеш пъпната връв. Аз направо не знам кво да кажа, бутна ми една ножица в ръката и каза само да не отрежеш някой пръст на акушерката. И така аз му срязах пъпната врув на мойто детенце.
После го преместиха да го теглят и мерят. Педиятърката го прегледа. Всичко е ОК.

Следващата част много мислех дали да ви я спестя, но реших все пак да я напиша. Слъчва се рядко по думите на лекарката и акушерката. Те бяха даже изненадани.
Ризова каза сега трябва да се отлепи плацентата. Чакаме малко, не се отлепя, почнаха да ме натискат по корема здраво ама не се отлепя. Пуснаха ми нова банка с окситоцин за да предизвика контракции ама пак не се отлепя. Др Ризова казва - това не е добре, свършихме само половината част от раждането. През това време продължават да ме натискат по корема, много гадно. Извикаха анестезиолога и почнаха да говорят дали да ме преспят или да пусне пак епидуралната упойка. Преспаха ме в 13.30, събудих се в 14.00. Бяха я изкарали гадната плацента. Да бяха ме преспали по рано. Да живеят упойките.

Така това е ... извинявам се ако на места съм била прекалено подробна, но това беше моето раждане и съм сигурна че няма 2 еднави раждания. Преживява се и мога да кажа че определено искам още деца ...по нататък де
Имаше моменти докато бях бременна като се питак как ще родя, ами аз даже и най малкият кариес правя с упойка и много ме е страх. Е ето че родих, жива и здрава съм, а Теодор е невероятно бебе.

ами ако има въпроси питайте
Лека вечер