Какво е вашето мнение,моля ви дайте някакви съвети......Със съпруга ми сме разделени от няколко месеца, в моя живот има в момента друг човек/даже има е силно казано/,защото напоследък по-често не се виждаме. Това е така,защото той усеща, че аз не съм напълно отдадена на връзката си с него и че има нещо, което ме притеснява и , че не мога да взема решение какво да правя с живота си от тук нататък. На него започна да му писва да чака да реша, казва, че се подигравам с него, с чувствата му и т.н/което наистина така излиза всъщност от моите действия/.
Аз немога да взема това решение да остана с него, защото се чувствам изключително виновна спрямо децата и си мисля, че те няма да бъдат щастливи с разделени родители. Това чувство се засилва от факта, че баща им в момента също показва, че иска и има желание да направим опит да се съберем. Проблема е, че за мен ако се съберем ще е май само заради децата и до някъде това, че ще живеем по-добре/ говоря за стандарт на живот/. Но ако става въпрос за чувства, за начина по който другия човек се отнася като отношение,внимание,грижа..това са нещата, които ще трябва просто да забравя и винаги ще ми липсват и ще живея,но дали ще бъда щастлива?
Аз немога да взема това решение да остана с него, защото се чувствам изключително виновна спрямо децата и си мисля, че те няма да бъдат щастливи с разделени родители. Това чувство се засилва от факта, че баща им в момента също показва, че иска и има желание да направим опит да се съберем. Проблема е, че за мен ако се съберем ще е май само заради децата и до някъде това, че ще живеем по-добре/ говоря за стандарт на живот/. Но ако става въпрос за чувства, за начина по който другия човек се отнася като отношение,внимание,грижа..това са нещата, които ще трябва просто да забравя и винаги ще ми липсват и ще живея,но дали ще бъда щастлива?
