Публикувана: 5 авг. 2011, 17:19 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2011, 11:53 ч.

Домашен любимец - радост или тревога

7 347
103
1

# 15 5 авг. 2011, 19:19 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Мерките съм ги взела предварително - обичам и кучета, но не гледам и едва ли някога ще го направя.
Отглеждам котак, за 3,5 години е показвал единствено невероятен характер. По-възпитан е и от много хора всъщност, но въпреки това ограничавам контактите му с хора извън семейството.

# 16 5 авг. 2011, 19:22 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

Имам куче пекинез. Доста е злобен и затова е винаги, ама винаги на повод. Ако беше по-голямо куче с този характер, освен с каишка, щях да го извеждам и с намордник. За всичко случващо се, сме виновни собствениците и трябва да си понасяме наказанията.

# 17 5 авг. 2011, 19:24 ч.

Мнения: 4 916

Люска,
малките породи са по-нервни. Съответно се нуждаят от повече "уверения".
По-голямо куче щеше да е по-спокойно.

ПП - от няколко часа разсъждавам върху постъпката на момчето и все стигам до извода, че е постъпило правилно и като отговорен стопанин.

Последна редакция: пт, 05 авг 2011, 19:34 от argun

# 18 5 авг. 2011, 19:33 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

Цитат на: argun в пт, 05 авг 2011, 19:24

Люска,
малките породи са по-нервни. Съответно се нуждаят от повече "уверения".
По-голямо куче щеше да е по-спокойно.

Хем е нервен, хем се прави на безстрашен и напада големи породи кучета.

С това исках да кажа, че собствениците сме отговорни за нашите домашни любимци. Ние имаме нужда от рехабилитация (според Сизър Милър) За мен е задължително кучетата да се извеждат на повод, а ако е по-голямо куче и се извежда на оживено място, то трябва да има и намордник. Преди пекинеза имах немска овчарка и беше на обучение три месеца. Целта ми беше не да гледам куче - убиец, а куче което да е безопасно както за нас, така и за околните. И въпреки, че беше много изпълнителен, що се отнася до команди, винаги го изкарвах на повод и намордник. Единственото място където го пусках да бяга, беше един двор където се събирахме с големи кучета, за да може да се налудуват на воля. В нашият квартал често виждам големи кучета пуснати свободно и изпитвам ужас, когато съм с кучето на разходка или с детето.

Последна редакция: пт, 05 авг 2011, 19:51 от luska

# 19 5 авг. 2011, 19:52 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: Chanel в пт, 05 авг 2011, 17:19

Прочетох току що за питбул нахапал дете. Собственикът му го убил. Не знам дали е истина, все пак статията е в Блиц. Но ако ваш домашен любимец постъпи така, ще го убиете ли?

не мога категорично да кажа 'да'.
зависи.
аз имам нещо като пинчер, кучето е нервно с хора, които му се струват различни.
като малка наблизо живеят едни китайци, децата им я дразниха до полуда, замеряха я от отсрещната страна на улицата през оградата, та тя се разви като расистка и до ден днешен не може да се владее пред чернокоижи и азиатци.
доста научи и с възрастта се успокоява сякаш, но избягвам сценки, доколкото мога.
от деца изпитва страх и лае, но по-скоро отстъпвателно, не нападателно. и пак е в-с на време да свикне. няколко парченца салам и е твоя.
голям пес, с големи остри зъби не бих отглеждала. нямам доверие в някои породи аз.

# 20 5 авг. 2011, 20:18 ч.

Мнения: X

Цитат на: Отилия в пт, 05 авг 2011, 18:27

За да е по-балгозвучно бих предложила темата да се нарича "Домашен любимец - радост или гадост" Лично за мен е второто.

Ако е като този на аватара ти, определно би бил такъв. Аз почти се отказах вече да ям докато пиша във форума, заради проскубаното ти пуси.
Съгласна съм с Хелта, че домашният любимец е такъв, какъвто го направиш. Най-често прилича на самия стопанин като характер. Аз лично към питбулите съм предубедена, освен това, че и не ги харесвам като порода. Та не бих си сложила таралеж в гащите с толкова непредвидимо куче. Сигурна съм обаче, че ако човек си вземе немска овчарка и я възпитава правилно, няма да се налага след това да я застрелва, че и себе си след нея.
Та за мен определено е "радост" домашния любимец. Именно защото нямам намерение да плаша хората с него, а за да живеем всички в мир и любов.

# 21 5 авг. 2011, 20:52 ч.

Мнения: 116

Не знам дали ще го убия,но със сигурност ще отпътува далече.Всъщност,възможно е.Имала съм и куче и котка,но кучето беше толкова дружелюбна и възпитана болонка,че котките я драскаха,а тя отиваше просто да ги подуши.Но ако е агресивно и нападне детето,в яростта си ще съм способна на всичко.

# 22 5 авг. 2011, 22:09 ч.

Мнения: 53

Очаквах темата да е от друг хаярактер - за минусите на това да имаш куче.Може би има друг подфорум ще погледна.А каква порода е кучето, което предизвиквало огромен интерес argun?

# 23 5 авг. 2011, 22:23 ч.

Мнения: 654

Пиша,трия и пак така.....
Ако кучето излезе и причини такова нещо,почти е сигурно,че бих постъпила така.
Но ако си пъха ръката и умишлено е предизвикал животното,не съм сигурно кой ще го отнесе.
Минават деца близо до ограда и започват да се плезят и лая,излизам и обяснявам,че сега кучето е на верижка,но може другия път да не е.
И защо трябва да ги дразня?Те си лежат на сянка и обикновено гледат мързеливо.
Обяснявам,говоря и дано да има полза.
Събирам ги и обяснявам,че не се подхвърля храна и не е нужно да се правят на маймуни......
Какво да кажа....пази Боже

# 24 5 авг. 2011, 22:40 ч.

Мнения: X

По заглавието на темата - за мен домашните любимци са само радост. В момента имам две котки. И двете са прибрани от улицата. Малката е на около 2 месеца. Преди няколко седмици след 24 часово мяучене и няколко неуспешни акции по издирването й, най-сетне дъщеря ми я намери на улицата под една кола и сега е новата радост в семейството. Имало е период в който имахме кокершпаньол, папагал Жако, голям кафез с амадини и черна котка. Всъщност откакто се помня винаги в къщи е имало някакво животно (което не става за ядене Mr. Green

).

По въпроса зададен в темата - трудно ми е да си представя ситуация, в която кучето ми наранява детето ми. Ако все пак това се случи и нараняването не е само повърхностно, бих разкарала кучето от дома си. Друг е въпросът че никога не бих взела куче порода питбул, именно заради потенциалната опасност от такава случка. Няма начин обаче да убия куче, котка, чайка, жаба или каквото и да е друго същество, без значение мое, чуждо или ничия собственост. Освен в ситуация, в която трябва да избирам и то на момента между неговия живот или този на някой близък. Може егоистично да звучи, но се познавам и знам че е така.

# 25 6 авг. 2011, 00:02 ч.

София
Мнения: 7 990

Имам две кучета, но не са от породи, които биха причинили значителни щети. Не мога категорично да се изкажа, защото не знам как бих реагирала, а предпочитам и да не разбирам.
За мен кучетата са огромна радост и източник на положителни емоции.

# 26 6 авг. 2011, 00:17 ч.

Мнения: 11

Не не бих могла. Имам азиатска овчарка най-милото и добро същество на света - не я връзвам на повод но няма и нужда тя стои до мен и прави всичко което и кажеш тича единствено и само на полето или като сме на вилата. Не мога да си представя да нападне човек още по-малко дете. И мога само за пореден път да отбележа: Моето куче е по-добър човек от всички нас.

# 27 6 авг. 2011, 01:06 ч.

близо до Кресненското дефиле
Мнения: 961

Имам куче и котка. Кучето е порода Самоед . Котката е някаква смесица от персийска/ улична( взех го на 20-тина дни от улицата).
Кучето ми е изключително дружелюбно и разглазено. Любимка е на цялата улица. Party

Майка казва , че е родена на Благовец. Laughing

Котето е мъжко , кастрирано-не излиза от къщи.
При горепосочената ситуация , и аз бих приспала кучето. Нооо, не може да ми се случи подобно нещо , защото не бих си взела за домашен любимец , куче от определени породи. Naughty