Бабите,разбира се, пълниха главата на татито ни с диви глупости, но той нито веднъж не показа пред тях колебание в правотата ми Само няколко пъти се случи да ме пита (когато бяхме само двамата) "ти сигурна ли си,че наистина не трябва да дадем сок?" или "дали все пак да не му плакнем устичката с вода след като се напапа?" (ама дребчо беше пиявичка, през времето,което не папаше, спинкаше на гърда)...след първата консултация като видя как наддаваме, се увери,че "обезводняването" и "лишението от сок" не пречат на доброто развитие на бебко и от тогава само обяснява на познатите ни за ползите от късното захранване
Аз цялата библиотека изчетох синтезирано на нашия тати ама признавам си - невинаги проявяваше жив интерес, а понякога се преструваше,че слуша,за да не ме обиди Той реши,че знам кое е най-доброто за бебко и просто го правя, няма какво да му се обяснявам повече, има ми пълно доверие.
Днес за първи път от достааа време насам повдигна въпрос по отношение на кърменето и захранването. Дребчо ще го захраня утре, изследванията му са отлични, обаче въпреки това свеки смотолевила нещо по телефона за анемия Та след разговора нашият тати ме пита плахо :"дали анемията има нещо общо с късното захранване?" ама набързо го светнах, че това е проблем на изкуствено хранените бебета и обясних за усвояването на желязото от кърмата и т.н. И той един вид като оправдание:" аз си знам,че правиш най-доброто,ама понеже майка ме пита"...
Нашият тати много иска да е съпричастен към грижите за бебко и е горд, че ще се кърмим докато имаме желание (подозирам, че като продължи повече от 2-3 години ще трябва да чета лекции по темата, ама в крайна сметка ще го убедя, че така е най-добре). Много се радвам като видя умилението му,когато бебо настървено напада с отворена устичка и си намира "папата" Случвало ми се е да ги оставя двамата "по мъжки" и да ида за около час да си свърша нещо. Татко му прави какви ли не маймунджулъци да разсмива дребното,обаче все пак то като реши,че иска да си цокне, нищо не е в състояние да го разсее...та веднъж се връщам и ги сварвам да пеят и да танцуват,обаче дребчо се опитва да захапе каквото свари - ръката, носа,бузата на татко му - а той с една виновна физиономия (че не е успял да го усмири):"ами аз нямам какво да му дам. Нищо не може да замести папата"
Стана доста дългичко писанието ми,ама продължавам с хвалебствените слова, за да разкажа най-сетне повода да се разровя за тази темичка.Нашто тати било на кафе с негов приятел и той му се похвалил,че жена му е бременна Ама бъдещият татко бил нещо сдухан и не обсъждали много-много темата. Та прибира се татито ни и ми казва, че П. (жената на приятеля му) е бременна...обаче явно забелязал особен блясък и въодушевление в очите ми бърза да секне ентусиазма ми преди да съм проговорила:" ти нали знаеш, че тя е малко припряна и нервна, внимавай как и поднасяш агитацията за кърменето. По-прикрита пропаганда трябва"
Вчера отново са се видели с бъдещия татко и нашто тати подхванало "ще ви дадем литература за кърменето" и приятелят му побързал да го отреже:"П. ще ходи на работа,тя не може да стои вкъщи деца да гледа" Обаче татито ни си е упорито и няма да загуби каузата току така я:"ама то не пречи да ходи на работа и да кърми..." Обаче онзи не се е предал току така и накрая нашият тати изръсил не особено дипломатичното:"като искате да си тъпчете с лекарства детето" Това би трябвало да означава:"дете на ам би боледувало повече, ако същото това дете е естествено хранено" Абе мъж ми не е от най-тактичните понякога, обаче явно подходът му е ефективен - новото семейство (приятелят му и жена му) ще ни дойдат тия дни на гости и ще им разправям за ползите за здравето от кърменето...току виж мацката се навила да кърми по чисто практически и здравословни съображения, ама после като нищо може и тя да се пристрасти