дилема

Ние, с мъжете мързеливци, да вземем да си направим една отчетна тема.
Моят вече е бивш, но дълго време след като се разделихме ме лъжеше, че много иска да си намери работа, за да давал пари за детето. Що пари и време загубих да звъня по телефона на обяви за работа, уреждах му интервюта, дори и при познати го пращах.
Оказа се, че въобще го е мързяло и само ме е лъгал, че ходи на интервюта.

Не мога да ви разбера и двете. На вас винаги ли ви е кеф да гърбите на работа, винаги ли работата е лека, приятна и добе платена? Ама ходите, мълчите и търпите.
Какво ви свързва с такива мъже? Само да се водите омъжени, да не сте сами пред съседи и близки.
И аз имах подобен екземпляр у дома, че и с псих. заболяване. Търпях 5 год. заради благоприличието пред света. Като си родих дете го изхвърлих от живота  и дома си. После двете с дъщерята си намерихме грижовен татко.
Прошляка стигна до кофите за боклук.

Чувства може да имат.
А и може да не са убедени, че са изчерпали всички варианти.

И сега с риск да ме наскачат Андариел и други, само уточнявам, че една трета от съфорумките са същите като мъжете на двете Ди-та. Само че, пази Боже, някой да им скръцне със зъби, че се размотават на чужд гръб. Всички ще се втурнем да им обясняваме, че мъжете им са свине и че да миеш чинии и да пускаш разни електроуреди из къщи, както и да прибираш децата от училище и да общуваш с тях е достойно занимание за достойни жени.

Аз съм в отпуск от един месец, ми тез достойни занимания ми отнемат около 3 часа на ден. Качих 3 килограма (не че се оплаквам, ама ако не свършваше утре, до Коледа да съм слон), взех да гледам Ферхундето и почнах да се замислям защото моят съпруг така някак като ме гледа първо поглежда надясно, а не право в мен...Ама ако се тръшна да ви се жалвам как нямам работа и как мъжът ми ме гледа отдясно направо, ще изпишем още едни 100 страници на женска солидарност. Просто защото съм жена.

И в този ред на мисли, не намирам за редно да сме еманципирани избирателно (т.е. когато ни изнася).

Няма да продължи!

Айша истината е че не знам защо , но не ми стиска да му покажа вратата.Знам че ще кажете че се оправдавам , но децата го обожават.Той е кофти съпруг и чудесен баща.

Ди , съжалявам че пак се е отказал.

Изобщо нямах намерение да се намесвам в темата, защото на практика разглежданите случаи не ме засягат пряко, но забъркването на името ми няма как да ме оставви безучастна. Разбрах каква е идеята ти, но доста повърхностно сравняваш мъжете, описани в тази тема и домакинята - ти използваш един-единствен критерий, който е ходене/неходене на работа, също и твоят едномесечен отпуск. Няма да се впускам в подробности, само ще отбележа критичните различия.
Първо, безработен е различно от домакиня, макар често да се бъркат.
Второ, тук не прочетох въпросните мъже да са поели цялото домакинство и децата. Може и да съм пропуснала, но не останах с впечатление, че тези мъже чистят, мият, перат, пазаруват и посрещат вечер жена си с топло ядене на масата, нито че са водили/прибирали деца от училище и извънкласни занимания, писали са домашни с тях и прочие дейности. Ако  правеха всичко това, едва ли жените им щяха да ги смятат за мързеливи. Някак не ми се ще да вярвам, че една жена ще се оплаква, че мъжът й е без работа, ако като се прибере вкъщи вечер, намери къщата оправена, чисти дрехи в гардероба, а децата обгрижени и готови за училище, а единствено ще й е черен, защото не си е намерил работа. Доколкото виждам, тук въпросът не е само в това, че бил без работа, а това, че най-егоистично е напуснал, след това все не му харесват вариантите за работа, и че успешно се сраства с дивана и телевизора. Нека да е някой разтропан да върти къщата и децата, или пък да постегне жилището, пък да видим дали и двете потребителки щяха да са толкова разочаровани и ядосани. Нещата изобщо не са в парите, а в отношението на мъжете им.
Трето, твоят опит не е представителен, защото ти си в отпуск, което означава, че обичайно ежедневието ви е организирано според това, че ти си по цял ден извън къщи, следователно детето/децата (не ми се рови сега за подробности от семейния ти статус) са по цял ден на ясла/градина или училище, например. А това че толкова подценяваш и откровено неоценяваш въпросните три часа труд, това е вече въпрос на ценности. Аз моя труд си го ценя. Очевидно мъжът ми също го цени. Животът сам му го припомня всеки път (за съжаление се случват и такива неща), когато аз изляза от строя и се наложи той да остане вкъщи за няколко дни и да поеме моята роля. В такива моменти се усеща с пълна сила какво, как, колко и защо се върши. И няма извръщане на погледа леко вдясно, за което ти говориш.

Като цяло по темата мисля, че като цяло мъжете са по-непукисти на тема "какво ще ядат децата". Аз зная предимно за мъже, които напускат като им писне или все работата не им е по мярка, придирчиви са и с времето се превръщат в експонати на дивана. За жени рядко чувам и виждам. За мен е обяснимо - с мъж или без мъж, жената носи отговорност за децата си и поради това е по-склонна да търпи дори най-неблагоприятните условия на труд и заплащане. Затова се и говори и е по-често срещано явлението експлоатация на женския труд и жените като цяло, а не на мъжете. Мъжете се бунтуват и си гонят интересите, а жените търпят заради децата.