Ааама, Клеми - как да не помълчи човек, особено тогава - когато си се караме за едни и същи неща??? Нещо невероятно е моя например - че не вдига масата, не я вдига, ама ако се излъже да я вдигне - оставя трохите! Е, побеснявам - или да върши нещо като хората, или хич да не го върши! Казвам му вчера - махни пепелника като лягаш, той - махнал го от масата - да, сложил го на кухненския плот.
- Публикувана: 22 авг. 2011, 10:57 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2011, 13:56 ч.
Как решавате проблемите?
Не знам какво е това безотказно действие на мълчанието при вас. 
В смисъл, че винаги той прави крачка към нарушаването му, така ли?
При нас мълчанието може да продължи просто до безкрайност. И става ега си тегавото - разминаваме се и комуникираме служебно. И квоо? Нищо. Той не го нарушава словом - да се извини или нещо да поговорим, ами идва да се гушка. Да, ама мен това не ме устройва. Докато не се скараме като хората, не става.
В смисъл, че винаги той прави крачка към нарушаването му, така ли?При нас мълчанието може да продължи просто до безкрайност. И става ега си тегавото - разминаваме се и комуникираме служебно. И квоо? Нищо. Той не го нарушава словом - да се извини или нещо да поговорим, ами идва да се гушка. Да, ама мен това не ме устройва. Докато не се скараме като хората, не става.
Как пък да не се караме за едни трохи.
Ако толкова ме мързи да я изчистя ще си седи така, докато ми/ни мине мързела. До сега още никой не е умрял, защото масата е стояла с трохи 3-4 часа. Ама, Клеми, моля ти се - въпросът е принципен!
Или въ ршиш нещо като хората, или половинчата работа - немам нужда.
Темида - ми мълчим си различно, понякога той .- понякога аз - просто за почваме да си говорим, не се извиняваме, независимо кой бил виновен.
Темида - ми мълчим си различно, понякога той .- понякога аз - просто за почваме да си говорим, не се извиняваме, независимо кой бил виновен.
Като не се изяснявате, утре всичко се повтаря на нова сметка. Не че като се изясните има гаранция...Оффф, сложно е...
Ми не е решен проблема, набутан е някъде и чака други да се трупнат отгоре му, та да стане планински връх.
Кога е било това преди? 
Аз още значи имам надежда да стигна до това да тегля само една вечерта и на сутринта съм забравила. Виж за забравянето съм доста инатеста и дори да стигна етапа да тегля само една малка, не знам ще доживея ли някога да забравя всичко на сутринта. Мога да помня седмица напред. И да мълча.
Аз още значи имам надежда да стигна до това да тегля само една вечерта и на сутринта съм забравила. Виж за забравянето съм доста инатеста и дори да стигна етапа да тегля само една малка, не знам ще доживея ли някога да забравя всичко на сутринта. Мога да помня седмица напред. И да мълча. 
Кога е било това преди?
Няма начин да се караме за чиниите,трохите ...или мястото на солницата.
Бита съпътства живота и просто трябва да се върши...който е свободен на момента,той.Понеже и аз съм постигала разни работи с мълчание....Не,не ми тежи много.Но то и не продължава дълго,мъжът ми не търпи вакуум в отношенията ни и много бързо търси път за сдобряване. Максимума ми е бил ...около 10 часа-веднъж.
Иначе ,за час-два и ни минава...
Бита съпътства живота и просто трябва да се върши...който е свободен на момента,той.
Не ви ли тежи това продължително мълчание 
Как го понасят децата ви?Усещат ли, че нещо между родителите им не е наред? Не го приемайте като критика, аз като човек, който не може да мълчи просто си умувам.
Как го понасят децата ви?Усещат ли, че нещо между родителите им не е наред? Не го приемайте като критика, аз като човек, който не може да мълчи просто си умувам.Максимума ми е бил ...около 10 часа-веднъж.Иначе ,за час-два и ни минава...
На него не му мълчим, мълчим си на нас си. Просто все едно няма какво да си кажем.
И по колко време сте си мълчали най-дълго?
Това ми се струва най-голямото наказание, но и за двете страни.