Имам нужда от мнението Ви ...

Дали няма да е още по- разочаровано детето след срещата с баща си и да се почуства нежелано и пренебрегнато? От друга страна сте прави че е хубаво да познава баща си визуално.Абе много е сложно и непредвидимо какво може да се случи и при двата варианта.

По-добре разочаровано от баща си, от колкото да го идеализира и само за него да мисли.

Защо? Въображаемите идеали не пречат, защото не могат да се реализират, но реалното разочарование от собствения си родител, да.

Лично аз, като препатила (от отношението на баща си) категорично не съм съгласна. Но пак казвам, само който е препатил, той може със сигурност да твърди, останалото е вятър работа.

Мисля, че авторката познава мъжа и може да прецени какво може да очаква от него.
Другото трябва да направи така, че да запази психиката на детето.
Правото на детето е да познава баща си, но наистина баща си, а не създателя си.
Тези деца, които са инвитро, кого познават за баща, ако няма такъв?

Е какво да очаква ? Според мен е ясно след като бащата досега не се е интересувал от детето какво да очаква , че като настоява да се срещне с детето си изведнъж ще стане най- добрия баща .

Мъж който не се интересува от собственото си дете не може да се нарече баща .

Може да си мисли, че майката досега добре изпълнява функциите на двама, но след като детето има нужда от него, просто да реши да изпълни и част от задълженията си на баща.
Разбира се, това е рядък случай, но го има.
Майката трябва да се срещне с бащата очи в очи и да обясни. по реакцията му ще разбере какво трябва да прави.

Никой не очаква хепи енд в тази история (че изведнъж ще му просветне на бащата, и ще започне да се грижи, и че ще заобича детето). Надали ще стане и най-добрия баща. Съгласна съм, че този човек не може да се нарече баща. Но все пак заради детето си струва майката да се опита да говори с него. Пък вече той какво ще направи... не се знае.
Ако той не иска да го види и откаже срещата,  след време (когато детето е достатъчно голямо, за да разбере нещата) майка му с чиста съвест ще му каже истината, че когато е потърсила баща му (по негово настояване), той не е пожелал да се видят. Защото, ако авторката сега не го потърси след време когато детето порасне - съм сигурна, че то ще го направи.

Стана ми интересно, кой от пишещите по темата не познава баща си, и кой се постави на мястото на детето ?
Кой може да гарантира, че неговият съвет е правилният? Все пак става въпрос за важно решение.


Такъв със сигурност има, но децата не са виновни че законите са такива. Законите написани от хората не винаги съответстват на естествените закони. Времената и законите се менят, все пак само преди няколко-стотин години са горели вещиците на клади, при това съвсем законно. А преди малко повече от 20 години, който не се върнеше във България, ставаше изменник, и това беше законно.

Никой не може да гарантира това.
Майката трябва да го прецени, та дори и по инстинкт.
Може обществените нагласи да са такива, но това което считаш за добро за теб и за другите да се окаже не много добро за точно това дете и обратното.
Дори в екстремни ситуации не можеш да гарантираш какво ще бъде отношението към детето на бащата.
Примери много. Малко бащи не се интересуват от детето или например го оставят в детски дом при смърт на майката. Има много известни случаи на насилници и престъпници, но това касае другите, много често и майката, но не собственото му дете.
За съжаление има и обратното. Привидно много добър баща/майка се оказват след това на първа страница във вестниците под известни вече на всички заглавия / да не ги цитирам/.

Здравейте, изчетох всичките постове много внимателно, но за сега няма да предприемам нищо ...
Самата аз не съм убедена че трябва да го направя и как да го направя ...
Когато човек не е сигурен, после съжалява
Благодаря Ви!   

И аз прочетох темата, защото ме интересува, а и очаквам в скоро време въпроси от подобно естество.

Лично аз бих се противопоставяла на подобна среща възможно най-дълго време. Поне докато дъщеря ми стане на години, на които да може да разбере причината за раздялата ни с баща й, както и да проумее факта, че събиране между нас не е възможно.

Да храни в душичката си излишни надежди не бих допуснала за нищо на света. Затова и не смятам, че въображаема, или реална физическа представа ще запълни каквато и да е празнота. Дори напротив - това би било грешка, според мен.

Още по-малко имам намерение да се моля на някой, който очевидно няма желание и интерес към детето си, да се срещне с него, при положение, че вече категорично е демонстрирал, че добруването (във физическо, психично, социално, или каквото щете още) на детето му не е нещо, което да го интересува.

Много съм съгласна.Нямам отговор за себе си, как да се предпази психиката на деца родени чрез инсеминация от неизвестен донор. Много сложен въпрос, касаещ интересите и на децата и на жените желаещи да се осъществят като майки.

Не стана ли ясно, че срещата се прави не за да привлече бащата, а само и единствено да запълни липсващата частичка в представата на детето за семейния пъзел?
Няма нищо по ествествено от това да знаеш кои са родителите ти и от къде идваш.Това е толкова мощен инстинкт за самоопределяне...сигурно един от първите след рефлекса да дишаш, да се храниш....
Няма нищо по-силно и здравословно от истината, стига да можеш да я понесеш и да живееш с нея. Да възпрепятстваш детето кой е бащата или защо не може да го види....това е жестоко, и е илюзия, че уж предпазваме детето.Според мен да се живее в илюзии и полуистини е много по опасно.
Излишно е да се натоварва евентуалната среща с бащата с какви ли не негативи, плод на фантазията или лични несполуки, които могат никога да не се реализират .Ако не харесаш баща си след срещата, или той не изпълни очакванията ти, може да преживееш разочарование, но това е твой проблем , че си тръгнал с нереални очаквания.
Тезата- толкова съм разочарован от баща си, че по-добре да не го бях виждал, ми звучи като собствена неспособност да приемеш човек с недостатъците му.Исках баща ми да е друг- ми не е.
Не мисля, че като не познава баща си, му се спестява чувството на отхвърленост?
Напротив.То така или иначе се измъчва от въпроси и неясноти.
Опита да "изрежеш" от картинката член на фамилията, неговорейки за него е винаги неуспешен и опасен за психиката на детето.

По добре да се даде възможност на детето да знае истината и да я преодолее, отколкото да се залага бомба със закъснител с отлагане и недомлъвки.
Имаше една мисъл- колкото е по-слаба светлината, толкова са по големи сенките, а в сенките се раждат недоразуменията.

Поздравявам kiara за смелостта и мъдрото решение.
Препоръчвам на авторката да прочете една книга-"Основни етапи на детството"от Франсоаз Долто. И други нейни книги.Ще си отговори на дилемата, сигурна съм.Успех 

Съществува обаче и такава вероятност - да бъде отхвърлено! И когато детето застане точно срещу такъв баща и се окаже, че майката сама е допринесла и помогнала за такова развитие, най-вероятно ще живее с постоянната вина, че го е причинила на детето си. А самото то - ще расте и живее с комплекси, с наранено сърце...
За нереалните очаквания - не мисля, че за едно малко дете може да се говори по този начин: "това е твой проблем..."

Именно. Точно това имам предвид и аз.
Всичко опира до това, на каква възраст е детето.
Ако говорим за зрял човек, тийнейджър - ОК. Но тук става дума за 5 годишно дете.