Изоставен на студа
И това ще ви бъде знакът - ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. (Лука 2:12)
Било студено, пронизващо студено. Вятърът виел и снегът валял силно. Било Бъдни вечер на 1952 г. в едно далечно село в Корея. Само няколко човека били все още на улиците, довършвайки последните си коледни работи. Самотна жена, около 20-годишна, бавно пристъпвала по улицата. Всяка стъпка била мъчителна. Било й трудно да се движи напред срещу шибащия вятър. Тя била бременна в деветия месец и бебето трябвало да се роди точно тази нощ. Нямала семейство. Била бременна от един американски войник. Сега била сама, напълно сама и нямало къде да роди бебето. Тя си спомнила за един любезен мисионер в другия край на града. Изведнъж в ума й запрепускали мисли. Само да успея да се добера до къщата на този мисионер навреме, мога да родя бебето си там.
Като пресичала един мост към другата част на града, тя разпознала предупредителните знаци, че бебето скоро ще се роди. Залитайки надолу по хълма към коритото на реката, тя намерила убежище под моста. Там, в мразовития студ, тази млада корейка родила момче. През цялата нощ тя го завивала в собствените си дрехи, за да го стопли.
Рано сутринта на Рождество, когато пресичал моста, пасторът мисионер чул плач на новородено. Бързо се втурнал да помогне. Намерил майката умряла от студ, но бебето, загънато в нейните дрехи, било добре.
Мисионерът веднага докладвал на властите. Тъй като момчето нямало баща, пасторът в края на краищата го осиновил. Докато минавали годините, баща и син станали неразделни приятели. Десет години след това, на Бъдни вечер през 1962 г., бащата разказал на осиновения си син за невероятната жертва на любящата му майка. Момчето било дълбоко покъртено.
В коледното утро, когато тихо влязъл в стаята му, за да го събуди, бащата намерил леглото празно. Претърсил къщата, но не могъл да го намери. Докато се взирал през прозореца, видял стъпки в снега. Бързо ги последвал до моста, където бил намерил момчето преди 10 години. Там, за свое пълно удивление видял сина си да стои под моста – бос, съблечен до кръста, треперещ в снега и плачещ. Бащата изтичал и го прегърнал. Момчето го погледнало през насълзените си очи и изхълцало: “Тате, исках да знам как се е чувствала мама онази нощ преди много време, когато е умряла заради мен”.
Исус знае какво означава да бъдеш самотен, уморен, отхвърлен, тъжен, наранен и обиден... Той е дошъл в този студен, жесток, коравосърдечен свят, за да поеме цялата тежест на сатанинската злоба. Преживял е такава физическа болка, емоционална травма, психологически стрес и душевна мъка, каквито ние изобщо не можем да си представим. Всичко, което Исус е преживял, е заради нас. Той знае. Той разбира. Той съчувства. Той е загрижен. Той е близо до нас. Той трепери в студения свят заедно с нас.
Ела при Него с цялата си сърдечна болка, сълзи и мъка! Той знае какво чувстваш точно сега и е до теб, за да ти помогн