Искам котка, но....или защо пък не?

Имам котка и цялото ни семейство е много щастливо, че е с нас. Като дъщеря ми е. Тоалетната е в ъгъла на едната стая - като се сменя редовно, няма никакъв мирис. Не ми създава никакви проблеми, само положителни емоции ни носи. Когато някой от нас е болен, е като чудо за нас - може би повечето от вас знаят за способностите на котките да лекуват. Когато я взехме, децата не бяха много малки, така че проблема с космите при нас не е фатален. Но за бебе - доста ще трябва да се внимава, наистина. Съвет не мога да дам при твоите обстоятелства, но наистина си е цяло щастие в къщи да има котка! 

buttinsky, винаги сме имали кучета и котки на село (живеещи свободно, хранени от нас, подслон на закрито също от нас). Може би за това идеята за животно в къщи ми е много чужда и неестествена.
Ти питаш как да се справиш, а не дали да вземеш, но мисля че и втория въпрос те гложди. Аз не бих, защото:
- знам ли какъв карък съм, а евентуална токсоплазмоза не е шега работа на фона на планирането на бременност;
- няма нужда от допълнително напрежение с родителите, каквато и да е причината за неодобрението им.

Имам три приятелки, които имаха котки към момента в който забременяха. Котките бяха по тяхна инициатива и лично аз си мислех, че няма да ги махнат. Е, и трите избраха да се разделят с тях - кой на лозе, кой при родители и т.н. И трите го преживяха трудно, чувстваха се виновни и пр.
Мисля си, че не ти трябва да си го причиняваш.

Да, f(x) чудя се, разбира се, ще сбъркам ли изобщо ако си взема котка. Казах на мъжа ми това за токсоплазмозата, но той не ми вярва. Струва ми се, че ако взема котка, ще я приеме веднага. Но за родителите ми изобщо не съм сигурна как ще реагират...

не мога да дам сьвет за токсоплазмозата (то и аз трябва да се проверя), но родителите се привьрзват в пьрви клас сьс сестра ми си взехме коте, докато майка ми я нямаше. тя винаги е била против животните вкьщи, и в началото много се мразиха сьс сиамеца, който й опикаваше дрехите за отмьщение, но после много го обикна. беше и против куче, после тя стана основната кучкарка на семейството. Според мен ще обикнат животинката. Според мен единственият проблем би бил бьдещото бебе.

buttinsky, слушай сега... аз съм твоят човек.  
Ние сме в същото положение (вклчително и с правенето на бебе) само дето и не е преграден апартаментът (понеже не е чак така голям), а просто върлуваме из него и ние, и родителите на моя (ето виж, даже в твоя случай си малко от облагодетелствана, защото ще имаш задачата да навиваш собствените си родители, не на половинката). Ние ползваме едната спалня, те другата, холa и кухнята. Не че ние не влизаме в кухнята изобщо, но след като не е подредена по моите разбирания, аз това го пиша, че не ни е дадена за свободно ползване.

Та имаме котарак. Немските овчарки са разкошни кучета. Изобщо едрите породи, но са трудни да ги сгънеш в едно-две стайчета. Освен това, остави мястото, ами знаеш куче ли е, трябва да се подготвиш и за доста разходи по ваксини, след това време за разходки и т.н. Последните постепенно ще се опиташ да прехвърлиш чат-пат на родителите си, ще ти стане навик постепенно и ще стане патаклама в стил „който си има куче да си го разхожда”. Котка се отглежда далеч по лесно и първоначалните разходи са по-малки.
Конкретно ще те посъветвам ако решиш да е котка, веднага след като набележиш добичето, иди да купиш:
1.   котешка тоалетна 30 лева струват много-много прилични закрити модели на Ферпласт (които се имат за гъзари в тая област). Заедно с филтрите. Така, знаеш предполагам, котето ще си ходи в стаята и в същото време не мирише. Препоръчвам ти да обърнеш внимание като купуваш  vc дали дръжката й е  щръкнала нагоре винаги или може да се прибира както тази, която съм ти показала на снимката. Това с оглед че ви е малко мястото и ако тоалетната отгоре може да е с прибрана дръжка, това би я направило равна. Ако се наложи може върху нея да сложиш дори нещо. Почистваш веднъж на няколко дни с
2.   решетъчна лопатка (2-3 лева). Това в случай, че няма да се глезиш. Иначе знаеш има и тоалетни с вградени сита. Направо вадиш ситото, разклащаш да се отсее обратно чистият пясък, а останалото в ситото изхвърляш. Но… хайде хайде. Нищо не е да бръкнеш на няколко дни с лопатката вътре и да изгребеш топчетата
3.   две купички – за ядене, и за вода. 5-6 лева максимум.

Тези неща според мен не заемат толкова място.  При вас казваш терасата е остъклена и е нещо като мокро помещение. Ти прецени можеш ли да държиш котешката тоалетна там или в стаята. Между другото ние е лятото я слагаме на терасата, която е на нашата спалня, а зимата (за ужас на чистофайниците) я слагаме в спалнята. Ето виж тук, под компютъра, където сега стои този големият сив компютър (наскоро го включвах и забравих да го върна обратно в хола, но инак под лавицата за компютъра стои зимата котешката тоалетна.) Е, изкарва малко песъчинки, но не е баш като да е в открита. На мен ми се струва прибрано. Иначе трябва да пускам котарака да се разхожда нощем и из другите стаи ако държа там VC-то. А аз, подобно на теб, също не искам да го пускам нощем из целия апартамент. С времето животното си свиква и даже и не търси да спи другаде. Ще ходи при вашите, да. Но само денем ако е самотно (примерно вас ви няма).

И като цяло да ти кажа… Абе buttinsky, те не заемат толкова опасно много място котките бе. Ето сега аз докато ти пишех, мъжът ни дреме следобедно. Както виждаш има място и за него, и за котарака, и за мен да стоя пред компютъра. Че и още може.  Освен това теси намират  някакви техни си места където да кибичат. Но рядко заемат много място.

Моята котка умря на 15 години пре3 април т.г. Голяма мька беше за мен и все оЩе е. Ка3ах, 4е никога пове4е няма да си в3ема котка. Е, пра3на е кьщата бе3 животин4е. 3апо4нахме да питаме тук и там 3а малко котенце, а една по3ната на сестра ми искаШе да даде на някой своята 2-годиШна котка, 3ащото ве4е не може да я гледа... Е, сега е при нас... Не е както предиШната, но си е друго. щастливи сме много.
Още 3а пьрвата котка, тя беше ве4е 6-7 години при нас, когато се роди София - не сме имали никакьв проблем. Не ра3бирам какво е това схващане в Бьлгари,я 4е бебе и животно не се понасят. Това е такова дуШевно богатство.
А 3а 3акьрняването - това са пьлни глупости (с и3винение). Кои котки имат по-доляма продьлжителност на живота? Домашните или ули4ните/дворните? Отговорьт на то3и вьпрос ще ти каже и кои живеят по-добре. НО, обвьр3ването с едно животно е 3а много дьлго време, поемаш ТИ отговорността 3а него 3а следващите 10-15 години (ако не и пове4е, котката ми от детски години живее още при родителите ми и е на 24 години!)

3а токсопла3мо3ата- пьрво всяка котка може да се и3следва 3а нея, 2. опасна е само прясната инфекция (т.е. ако ти никога не си била 3ара3явана с нея, и ако котката е много от скоро при вас когато 3абременееш) и 3. токсопл. е само в и3пражненията на котките. Т.е. ако се спа3ва елементарна хигиена - да се мият рьцете след правенето на котешката тоалетна, да не се целува котката по време на бременността рискьт е много минимален. Моята котка никога не сам я и3следвала, 3ащото я имах ве4е 6 години като 3абременях - т.е. ако е била болна, да сьм се 3ара3ила ве4е хиляди пьти (нямах такива антитела, 3на4и никога не сьм карала, а сьм отраснала с ули4ни и домашни котки)

Ай, St. много красиво коте си имате  
Аз затова уж се спрях на котка, че по-малко място заема. Но пък тя обича да се катери. При нас дори и за катерене не виждам много подходящи места. Където и да скочи, все има нещо за събраяне, освен в коридора, но там ще й е много изолирано. Мъжът ми си пада леко гнусливец и сигурно ще се притеснява котката да не ходи по кухненския плот. А ако сложим тоалетната на терасата, това през зимата би ни затруднило, тъй като ако трябва да я държим постоянно отворена, стаите ще изстиват, а иначе животинчето няма да е удобно да се стиска, че когато се сетим ние да му отворим да ходи да си върши нуждите. Ти за някаква снимка говореше, че си ми постнала на WC-то, но не я видях.

Lucy, моят мъж е доста странно животно. Той обожава движението и разходките и харесва котките, именно защото му изглеждат по-дивички и независими, та затова си мисли, че ще закърнеят, както и за мен се страхува, че ако не ме води на фитнес всеки ден от седмицата, и аз ще атрофирам и закърнея На него му трябва къща с двор и много "кър" наблизо, но затова ще трябва малко повечко да се понапъне. Тогава тези дилеми за животните и атрофирането им изобщо не бихме ги имали.

Аз прибрах моята котка от улицата преди година. Била е домашна преди, но малтретирана и напъдена на улицата. Няма друго толкова благодарно и любвеовилно животно като нея. У дома ли съм, тя ме следва като сянка. Изпраща ме на вратата, посреща ме от работа, дори се храни когато я подканя. Тиха, кротка, мъркаща.... Докато бях в чужбина за 2 месеца се беше разболяла от мъка.
После прочетох, че котката обича дома си, но стопанина който я обгрижва се приема като най-важна част от дома. Няма ли го, лошо ли се отнася с животинката, тя може да се поболее, да избяга или стане агресивна (защото взимат и от нашият характер).
Мъжът ми не беше особено доволен, когато си взех котката. Но видя - тя не цапа, не дере мебелите, не посяга на детето... условие имаше - да я кастрираме. Не си представям как сме живяли без нея, сега спи в краката ми на кравайче, а извикам ли името й - започва да мърка. От 1 година имам две деца - син и дъщеря 

buttinsky, редактирах си поста, че бях забравила и разбъркала малко снимките. Ето сега съм ги оправила. И на тоалетната, и на мястото в стаята ни под бюрото, където тя се събира (нашата е същата като на снимката). Виж пак по-горния ми пост.

Прав е донакъде твоят човек, че малко атрофира хищническото в тях. Но пък се засилва вероятността да доживеят повечко години. Защото на улицата обикновено са недохранени, мършави и най-често загиват под гумите на някоя кола или в лапите на куче. Така че по-добре леко да му закърнеят на животното инстинктите на хищник, отколкото да умре на 2 години като такъв.

Баба ми имаше токсиплазмоза. Аз... не знам. Въпреки това навремето преди 6-7 години взех на майтап тоя котарак. Мислех, че е жеснко. То пък се охрани и излезна мъжко (разбирай показаха му се топчета). Дожаля ми да го хвърлям само защото не съм му познала пола и така остана в нас.

За ходенето по плота на кухнята. Много зависи на каква храна ще го приучиш. Свикнеш ли го да яде храната на хората, ще се качва винаги на плота. Съветът ми е купуваш му Роял Канин. Може да е една от най-скъпите храни след пастета на Gurme, но това е само на пръв поглед (!). От нея ядат по-малко и се засищат. Отвикват от храната на хората. На нашия да му даваме луканка, филе или риба... не проявява интерес. Котаракът ни не е едър, ама не е и дребен. Изяжда храна за 20 лева месечно. А е на 6 години. Тежи 5 кг. Колко мислиш, че ще изяжда малко котенце докато порасне?

Топъл дъжд, това ли е котката, на снимката в подписа? И такава котка някой да вземе да я напъди?

Напълно споделям написаното от St. и Lucy. Няма по-голямо богатство (след децата, разбира се), което да прави живота ни по-красив. Не мога да си представя моят без малкият ми калпазанин.   Грижите са в пъти по-малко от любовта, която получаваш ...

Зимата можеш да сложиш тоалетната в банята. Ако е закрита, няма да се мокри. Моят получава наша храна (няколко късчета) за награда...Никога не се е качил на плота. Ако не искаш да прави нещо, може да се снабдиш с пръскачка за цветя (или нещо подобоно) и ако тръгне да се качва (примерно), го напръскваш. Много го мразят това и бързо се отучват.

Мисля, че си достатъчно голяма, за да покажеш на мама и тати, че имаш собствени желания в този живот  
Ако решиш да спасиш някое малтретирано и спасено от улицата коте, можеш да се свържеш с това момиче, което се опитва да намери дом за изстрадалите душички.


(Под албума можеш да прочетеш как е било залято с киселина и спасено).


(Блъснато от кола и е трябвало да му се ампутира опашката).

(Дано някой да види албумите на това момиче и реши да спаси някоя душичка; името й е Cvety Dimitrova във Фейсбук; нещо не мога да сложа линк към албумите....)

Бути,мястото не мисля,че ще ви е проблем-стандартните апартаменти са такива.По-скоро отношението на родителите ти ще представлява проблем.В край на сметка вие сте големи хора и след като сте преценили,че искате домашен любимец,не мисля,че трябва да се допитвате до тях.А и жилището(частта от него) си е ваша. 

Вземайте си спокойно. Ще видиш, че и възрастните ще и се радват. Имам котка и всички я обожаваме. А най-много я глези майка ми, дето не даваше да се внесе жовотинче вкъщи.

Топъл Дъжд, много ми беше интересно да прочета историята за твоята котка. Голяма красавица е.

Ст., благодаря ти за безценните съвети и снимките. Все повече се навивам ЗА котка.

Калинка, тази Цвети Димитрова да не би да е от Стара Загора? Имам една колежка, която търси осиновители за котета и кучета, която работи заедно с момиче на име Цвети. Знам колко сърце влагат в работата си тези момичета и им се възхищавам на смелостта. Даже си мислех, ако все пак се реша да взема някое коте от техните.
Само не разбирам защо толкова много случаи има на малтретирани животни. Не мога да го проумея. ...но това е друга тема за размисъл.

Родителите й ще свикнат бързо с котката като започне да им се гуши. С повечето хора става така. Те и на моя техните навремето го пъдеха, пък сега си го гледат като ни няма. То е животинка бе, какво лошо прави? Ще се привържат към него.

Kalinka, дали ще може тоалетната зимата в банята ако не са с душ кабина? Ще се мокрят филтрите малко или много.   Според мен не е нищо затруднително да стои в стаята.

Buttinsky, ти пък се изкара, че живееш в кибритена кутийка. Я дай тука някаква снимка, да видиш как ще ти оправим работите набържки къде да изнсталираш добичето. 
И ние сме в спалня 12 квадрата. Спалня, която ни е за всичко - и за спане, и за кабинет (понеже аз съм си сбрала вътре всичките хапаратурки), и за дневна. За да събера всичко, да може и бюрото да стои, че и стол да се слага пред него се лиших от една камара класически атрибути на спалнята като нощни шкафчета, симетрия, и класически гардероб голям. Но успях да събера всичко вътре. Че и място за на добитъка тоалетната остана. Отделно дето съм предвидила и за бебе (ако, евентулано)

Лесно можете да й осигурите вертикални повърхности за катерене - има евтини материали, с които може да се сглоби нещо. Мисля, че Дидитка беше показвала тяхната катерушка от плоскости, облепени с мокет.
За токсоплазмозата - у нас темата е по-скоро преекспонирана, безкрайно трудно е домашна котка, която е ваксинирана редовно и яде гранули (а не сурово месо) да се зарази.

В банята не сме с душ-кабина, и наистина би се мокрила тоалетната, предполагам. Може би в коридора има повече място за такава кутийка.
Точно си говорехме с мъжа ми. Каза, че ако наистина искам котка няма да ме спре. Даже взе да дава разни идейки как можело да се направят разни окачени тавани. Не знам дали е толкова лесно за реализиране, но важното е, че имам напредък за идеята.
Другото, което ме притеснява е, че по едно време много кихах от козината на котките на двама наши познати. И не знам дали нямам някаква алергия...А толкова ми се иска да имам котчица...

Направи си тест за алергии - там поне не се чака за резултати, вижда се веднага.
А има и породи котки, както и кучета, които отделят по-малко себум и са подходящи за хора с алергии.

Дългокосмести ли са били?Може да си пуснеш един тест за алергии,ако толкова те притеснява.Ние пускахме миналата година на мъжа ми-стана за 5 мин,само те драсват и това е.  

Да, тя е. Историите са потресаващи. Понякога почвам да чета, спирам, продължавам. Ужас някакъв е,а как тя издържа (и останалите....) просто не знам. То не са киселини, пребивания, бомбички в устата, горене...В тези случаи казвам, че сме варвари. И няма да има край, докато не почне да има санкции за хората, които правят това. Но дотогава...дано има хора, които искат да спасят тези душички.


Познавам хора, които имат в банята и е добре. Не знам. Моята е в един ъгъл в кухнята -няма досег до храни, прибори и не мирише (само трябва да се купуват качествени материали)..

Коридор?

Мерси за идеята, аргун, ще поразпитам къде може да се направи такъв тест в СтЗ.
А колкото до снимки, ето няколко, които не са много актуални, единствените промени са в дивана, който вече заема не лявата, а дясната страна до шкафа.
http://media.snimka.bg/0488/007232060-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/0488/007232071-big.jpg?r=0
Това са снимки от всекидневната. От спалнята за съжаление нямам.

Ами не особено. Едната беше сиамска, а другата улична превъзходна - чернобяла. Може би от сиамката повече кихах.

За ноктите:



Моят обичаше много да спи в къщичката, но сега е доста надебелял, та му е трудно  ...Иначе ползва останалото за ноктите...

Моят син има хранителни алергии, котката ни е с дълъг косъм и много се притеснявах от алергия. Но нямаме проблем. Котката е външно и вътрешно обезпаразитена, кастрирана, ваксинирана. За нейно и наше добро.

Какво има зад това: http://vivandis.snimka.bg/other/viva.223293.7232144? Там може да има място?

Калинка, това вече е при нашите.
Мислех си, че съм дала линк само към отделните снимки. Целият албум обърква, защото той е правен скоро след ремонта и разделянето на апартамента и има снимки и от частта на нашите. Там зад този плот определено има място за котка, но за жалост не е при нас.

Коридор през зимата / тераса през лятото. 

Едва ли ще й хареса на терасата, това е просто един остъклен килер. Пък и изолирана ще се чувства.

И аз искам коте. Тук само тати не иска, но ние ще го омагьосаме..
Някой ако подарява малки котета - аз съм потенциален осиновител. Досега сме гледали само кучета, но маците са....ех, други са просто....Обожавам да ги гушкам и да ми мъркат...
Май обаче женските са по-добър избор, или бъркам...

Имала съм и мъжко коте, сега - женско. Мъжкото коте, като му дойде времето за разгонване - става лошо - ужасна миризма. На женската недостатъкът е само силното мяукане (изразът не е точен, звукът е малко дразнещ), но пък в такива моменти става толкова гальовна, че си припадаме от смях!  

Пък аз не гледам цял албум. По-горе видях две снимки. На първата от тях ще стане идеално работата. Има едно диванче. До него виждам, че има цветарник и се виждат две цветя. Ето тук би било чудесно. Махате цветарника. Цветето, което е висящо го покачвате или върху някой шкаф или хладилник, или го слагате в саксия от тези, които висят. Другото цвете ако е стоящо (право) просто се слага другаде и... това е. Там, скрита между диванчето и стаята е идеално.

Е, buttinsky, с някои дребни елементи около украсата по шкафчета и т.н. ще трябва да се откажеш. Ще ти ги събаря. Но като цяло имате нормално жилище по нашите си стандарти и спокойно вътре може да се събере котка. Домът ви е хубав, лъха на уют. Едно на четири крака няма да навреди. Но куче... още повече голямо... честно казано наистина няма да стане май.

Аnjali, женско, мъжко... и в двата случая трябва да се кастрира. Наистина миришат мъжките. Нашият преди да го кастрираме не миришеше, обаче стана камикадзе - като видеше женска и направо скачаше през прозореца след нея. Събра бълхи за една нощ, спа един-два пъти под контейнерите. А предполагам, че никава не успя да я свърши. То той докат се засили след женската и тя избега с 300

Според мен историята е както младо семейство обмисля дали да има дете - малко жилище, няма пространство, доходи и т.н....  Има ли желание - винаги има и начин. Местенце винаги ще се намери, а любовта която дава една котка е голяма. Доводи против също винаги може да има.
Но моят мотив винаги е бил "Няма не мога, има не искам" и може би за това разсъждавам така.

Ст. ( сори, губи ми се латиницата) тези китки отдавна съм ги махнала, защото ми пречеха като шетам, пък и ние тия дивани ги местихме ли местихме на всички възможни посоки. И аз я виждам  някъде там котката или от другата страна на шкафа до вратата.
Топъл Дъжд, няма как да не се съглася с тебе. Просто като послушна дъщеря и съпруга гледам да се съобразявам с околните...но май ще дойдат на моята след още малко обработка или след свършен факт...

Моята не е кастрирана и нямам такова намерение. Искам си внуци аз, някой ден с тях да продължа да бъда щастлива!    Пък и такава сладурана ни е като се разгони. Страшно се забавляваме. Все на мъжа ми се лепи, голяма любов са в такива моменти! 

Така или иначе говорим за котки, пуснах го и в една друга тема, не мога да се устискам да не го пусна и тук.  Днес с глас съм се смяла като го видях

за колко кв.м апартамент говориш?
Сигурно може да отглеждаш животно и в килер.
Въпросът е можеш ли да отглеждаш щастливо животно.

Ние сме осиновили котка и куче, имам някакъв опит за споделяне.
Котката определено е по-лесното животно, по-волното, по-интересното.
Той има всичката свобода, която една котка може да има, излиза, изследва, връща се, когато иска, спи навън когато иска, влиза, когато иска. Лятото прекарва почти само навън, зимата влиза вътре. Неговият живот е в наблюдението и изследването на средата. Къщата му е тясна и не му е интересна. Неговият свят е навън. Може би ако е 'апартаментна' котка тези неща ще са претъпени, хората оставят животни и в коридори. За мен животно само в апартамент е жестоко да се държи, това е като да ме родят с вериги и да си мисля, че съм ОК, защото не знам друго.
От друга страна, съдбата на котките по приютите е още по-тежка, така че ако желая котка за апартамент бих спасила коте, което има по-злочеста съдба.

Самото гледане е ясно и по-лесно, отклкото за куче - достатъчно е да покажеш къде се прави работата и готово. Ние у нас нямаме тоалетна, само първите дни, в които влиза в къщата зимата държа нощем,  но я махам, защото той предпочита да излиза.
Котката може да бъде оставена и за кратко ( дни) сама, има хранилки, няма го ангажимента нон стоп да обръщаш внимание, да даваш ( и  да получаваш) внимание, но това си го знаеш.

Апартаментът ни е най-много 40 квадрата с тоалетната. Нямаме благинките, които може да предложи една къща като двор, веранда итн.
Не че не сме имали съседи, чиито домашни кучета си миткаха безнадзорни навън из махалата, ходеха по кучки и после се прибираха в апартаментите им. Но и това не го намирам за съвсем правилно, да не кажа хич.

Тоалетната на моя котарак е в душ кабината. Като се къпем- я изнасяме. Важното е да има лесен и постоянен достъп до там.
buttinsky, не си единствената бебеискаща, която иска и коте у дома. За мен е важно само да липсва алергия към котки и да сте единодушни, че искате котка. После... всичко се нарежда. Има тема, където се съветваме в отглеждането на косматите! 

Знам я тази темичка и от време на време ви се радвам на снимките на любимците там.

  Парци, аз подарявам котета.  Намерих ги в плик пред къщата на свекърва ми в едно село.

  По темата - ако нямах куче веднага бих си взела котка. По-лесни са за гледане, а са така мекички
и сладкиии

Buttinsky, това харесва ли ти:) беше за осиновяване това коте от приют около София

Хапке, не пречи и куче и коте, специално за теб направих снимка на моите, докато пиша:)) Виж какъв мир и любов царят

  Не пречи, ако нямахме и костенурка, и една котка, която не се знае къде ще я сложим, но няма да я оставим зимата сама навън

П.П. Героите са уморени:-)?

buttinsky,
Твърдо ЗА котките
Ние живеем в апартамент горе-долу като вашия и имаме две. Голяма забава е. St. е обяснила много добре нещата, за токсоплазмозата също са казали момичетата. И ние се борим за бебе и нямам никакво намерение котките ми да страдат от това, ако дай Боже един ден мечтата ни се сбъдне.
10 c's,
леле, какво красиво коте

Морско свинче. 
Живее в клетка, не излиза навън, не миткосва по чужди дворове, не забременява, ако ти не го планираш, не мяучи, не лае, само квичи, когато е гладно или чуе шумолене на найлонова торбичка.
Мърка като котка, чурулика като птица, ходи по петите ти и те гледа влюбено като куче, обожава да го галят - какво повече му трябва на човек?
При добри грижи живеят по 7-9 години, нямат нужда от паспорти и ваксинации, разгонването не се усеща от околните, но имат деликатен стомах и трябва да се внимава с храненето.
Опитомяването на такова плашливо животинче е предизвикателство. Чувството, което те обзема, когато се отпусне доверчиво в ръцете ти, е неописуемо.
Помисли си! 

А мога ли да попитам само котка ли искаш ? Защото за вашето семейство ще е много подходящ един прекрасен английски булдог . Аз имам такъв и с риск да отегча аудиторията ще ти кажа следното - това е най - милото , послушно и смешно куче на света . Мързи го , та две не вижда . Т.е. притесненията на мъжа ти , че ще атрофира отпадат . Ние живеем в къща с двор , близо сме до гората , въобще всичко за което може да си мечтае едно куче . Но не и нашето ... не иска никъде да ходи . Точка. Трябва му място , колкото да му сложиш едно креватче - нашата не се качва по леглата . Яде всичко . Много е чиста - ако два дни не и сменя дюшечето с изпрано или нещо го изцапа , не иска да си ходи в леглото  Обожава деца , просто е луда по сина ни .
Недостатъци - хърка понякога и да , скъпички са ... но са уникални .
Ето малко нагледно -

Тая смрад, която съм творяват котките, като изключим космите или надрасканите мебели и тн - как я търпите, на мен ми се повръща като влеза в дом с котка  
Сега ще заобяснявате, че вашите не миришат, нали  

Хич не ми пука дали на някого му миришат моите котки, важното е, че на мен - не

Кастрирана котка не мирише, особено ако се почиства тоалетната след всяко ползване, да чистиш на няколко дни е "мъчение" и за самото животно.

Аз не съм на мнение, че котка се гледа лесно или по-лесно от куче. Не всичко е цветя и рози, има и проблеми, тревоги... изисква грижи, внимание и средства. С две думи не се гледа сама.
Това, че дадено животно яде всичко не означава, че трябва да е така.
Положителните емоции определно са несравнимо изживяване, но е хубаво човек да е добре информиран преди да вземе решение.

Вилико,
ако не си чистила тоалетната на котката си, това е твой проблем.
По принцип е най-чистото и немиришещо животно, това му е заложено от дивата природа - ако го подуши някой по-едър хищник, то пиши си котката в минало време. Заложено му е да не мирише, а всяко ароматно нещо, което отделя, да го заравя, заравя, докато не го скрие от целия свят. Съответно работа на стопаните е да му почистват тоалетната всеки ден.

Аз котка не съм им ала, няма и да имам. Защото вони! Да...знаех си, вашите не миришат...

Защо аз един път не съм попадала на воняща от котка къща?
Всеки със средата си.

 
Мда, много бързо стигна до дълбоките заключения...


 

Ти много ме изпревари по отношение на дълбоките заключения.
Както казах - всеки със средата си. Повечето ми познати имат котки, но в никое домакинство няма смрад - просто хората имат поне средно ниво на хигиена.

Да, да, за справки - тук - доста имат кофти среда май  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106932.0;all

Да, така е. Повечето хора дори не си мят ръцете след тоалетна, какво остава да си чистят на котките. Но да не се повтарям за средата на обитание.

buttinsky , 

Тъй като майка ми е пострадала доста от токсоплазмоза ( има няколко спонтанни аборта ) , бих те посъветвала да изчакаш с котката , в името на детето , което искаш !

Относно миризмата, когато има коте у дома- има я. Специфична е,но я усещам само, ако съм отсъствала  по- дълго от вкъщи. На мен въобще не ми пречи, но майка ми винаги, като дойде у дома, я усеща.
А почистваме тоалетната всеки ден.
Но на моето семейство не му пука, обичаме си котето и така сме щастливи- с космат приятел у нас! 

У нас не мирише. Всъщност мирише де - на манджите на свекърва ми, но на котарак - не.

Вилико, котешката урина мирише много силно и неприятно наистина. Особено ако е котарак и е разгонен. Тогава маркира територия, пикаейки където свари. Но ако е кастриран и си го научил да да прави работата където трябва... не, не мирише. Ти явно си попадала на къщи, където животното все пак не пишка в затворена тоалетна с котешки пясък. Много хора приучават уж за хубаво животинките си на сифона в банята или дори в тоалетната чиния. Може би там мирише повече, не зная.
Във всеки случай, ти не си все пак, струва ми се, съвсем компетентна по въпроса. Такива могат да бъдат само хора отглеждащи изцяло домашни животни. Ако не си от тях... значи правиш догадки. Или изхождаш от няколко изолирани случаи.

happy mama , с токсоплазмоза е по-вероятно да се заразиш от марули и недопечена пържола, отколкото от домашна, редовно обезпаразитявана и нехранеща се със сурово месо котка... за да се заразиш трябва пряк приемник.
Преекспонирането с този въпрос е немалък виновник за превръщането на голям % домашни котки в бездомни...   

St., нашата тоалетна не е затворена и пак не мирише, в чистенето му е майката, защото и от затворена тоалетна може да има смрад.

Ahasver, то твоя е породист аристократ затова.   Освен ако не те бъркам с някой. Ти имаше един огромен мъжкар - британска синя доколкото помня. С жъти очи. Тоз аристократ няма как да замирише.
Шегувам се разбира се.

Момичета не ми издържа сърцето. Вече съм горда собственичка на рижав котак на име Мацухито .
Взех го от колежката ми, която работи заедно с Цвети. Спасили го от улицата. За малко щяла да го сгази една кола и първоначално ми се стори доста стресиран и унил в присъствието на другите котки, които си търсят стопани. Но веднага щом влезе вкъщи, се почувства в свои води и съвсем по-бодро го раздава. Веднага се изходи в пясъка, който ми даде колежката. Възпитан, умен, красив...край- вече съм влюбена. Мъжът ми направо го обожава вече
Много ви благодаря за съветите и подкрепата. Казвала ли съм ви, че ви обичам  
 Ако ви звуча супер лигаво, не ми обръщайте внимание - просто съм на седмото бебе от радост

Абе и във френския двор са понамирисвали, та си зависи от хигиенните навици на стопанина, а моя кот е и кастриран, което е само + към спестяването на уханията. 

офф: същия, само очичките не са жълти, също е лилав на цвят, ама подробности.


buttinsky , честито и дълги години да споделяте котешка любов.

buttinsky, честито ново попълнение в семейството!  Дълги години да се радвате на взаимна любов!
Заповядай в котешката ни темичка, чакаме снимки на младежа 

Ей, buttinsky, aма ти взе вече, а? Мъничко котараче ли е или по-голямо? Ще снимаш ли? А тоалетна? Има ли къде да пишка тая нощ? От кога е у вас? Пък аз все си мислех, че интересът ти е... хм... теоретичен така да го рекнем.

Ahasver, лилавее чак казваш? Изключителен екземпляр е. Навремето съм показвала негови снимки на моя мъж. На майтап. Е оживя му оттогава на сърцето да има руска или британска синя. Аз обаче нашия помияр го не хвърлям. Той е добро добиче. Особено откакто му зачистиха зъбния камък и устата спря да му мирише.

Ааааааа, честито нов приятел! Вече си на втори план в семейството! 
Аз пиша, а един сивуш ми се гушка в скута! Идилия! 

 
 
  Честито коте! Да ти е живо и здраво и дълги години да се радвате и топлите един друг

Честито!!!! Любовта ще е взаимна. 

Цвети и приятелка ще са много щастливи, че още едно мъниче е намерило дом. Пусни снимка (сигурно съм го виждала от албумите, но в домашна обстановка ще е още по-хубаво котето).

От много време искам котка и все отлагах и отлагах уж заради забременяването, ама тъй като и то нещо се бави, реших да не си прекарвам животеца в чакане.
Котачето е на около три месеца. Трябва пак да питам, де. Ще го снимам разбира се, като ми се заради фотоапарата, че откакто го цамбурнах в една река е малко по-специфичен. Знам от момичето, от което го взех, че е обезпаразитяван веднъж и идния петък пак трябва да се повтори процедурата. Тя всичко ми даде: малко храна като за начало ( само дето нашият вече иска да яде от нашата храна), панички, шампоан за котки, пясък ...
Сложихме пясъка като за начало в една кутия за обувки и той съвсем прилично се изака там, само дето не си го зарови... Днес му е първия ден вкъщи. Преди два часа го взехме и вече проучи всичко. Успя да ми поразбута джунджурийките, но почти нищо не успя да събори. Много е мъркащ и гальовен. Постоянно върви след нас като куче. Сега дивее из къщи с едни играчки. Още не смея да го изкъпя, за да не го стресираме още от първия ден. Ще постои малко мусавичък един два дни...

Хехе, buttinsky, честито! Няма да съжаляваш - котките са чудни животни! Моята даже не ползваше сандъче, а направо в сифона на банята вършеше работа - капчица нямаше! 
Чакаме снимки!

Бутински, ти ме разби, аз мислих, че ще я нищим тази дилема поне 40 страници, ти направо.. дай да го видим този късметлия Митсубиши

а/ недей да го къпеш, няма нужда
б/ осигури ваксините , обезпаразитяването и кастрацията
в/ покажи мястото за пишкане и акане
г/ осигури добра храна / не вашата, а котешка храна/

ех, чак се развълнувах  

Чудя се колко време трябва да мине и колко пъти да се повтори, за да влезе в главите на хората фактът, че една домашна котка на практика няма как да те зарази с токсоплазмоза Затова пък никой не се замисля, че пресните салати примерно са в пъти по-голям рисков фактор. Много по-важно е, особено при бременност, да миеш добре всичко, което ядеш, отколкото да си изхвърлиш котката.
Buttinsky,
честитооооо Пожелавам ти скоро да се похвалиш и с друго
10c's е права със съветите, наблягам на букви а и г.
Нел,
булдочето наистина е много сладко, и аз съм чела, че са страшно мили и обичливи

Еха, buttinsky, много се радвам за вас, честито! Котките са супер адаптивни същества и съм сигурна, че ще се сработите Подкрепям списъка на 10 c's - няма нужда от къпане, то ще се ближе и ще се обезпраши за 1-2 дни; заведете го на ветеринар, осигурете тоалетна кутия и лопатка за почистване, ако пътувате и го носите със себе си, ще ви трябва кутия за пътуване (предвидете леко по-голяма, то ще порасне), а може и да си спи в нея, когато сте си у дома.
И ние се сдобихме с котка преди 3 месеца след 10-годишно мрънкане от моя страна, съпружието не даваше и да се издума, а и аз се примирих и престанах... докато една вечер той се прибра с котарак, вървящ по петите му. Голяма радост, децата го обожават, а Мачо създава такова настроение винаги...   Сега с мъж ми са голяма любов, котът така се кланя на мастъра и спи в краката му  

 
Честито.
Как го наричате галено?

Честито!Следя темата и много се радвам,че така бързо си намерихте животинка.Бъди сигурна,че ще ви донесе само положителни емоции!
Аз напоследък си мечтая за една сладка мъркаща маца,но мъжът ми не дава дори да се доизкажа.Имаме пекинез и се притеснява,че евентуалната котка би нарушила кучешкото равновесие на Жужа.С две думи-притеснява се,че може да не се харесат.
А колкото до животните и миризмите-не мога да се стърпя и ще кажа,че съм срещала и общувала с хора,които миришат като 30 котки на куп(това е метафора,сега някой да не  вземе да ми обяснява колко точно миришат 30 котки ).Я някой да не си измие задника един ден,да видим дали няма да се вмирише.Веднага се сещам за една колежка,която само като си отвореше устата и...На всичкото отгоре зловонието беше премесено с аромат на евтин парфюм и комбинацията беше убийствена!Така че,нека не обобщаваме и не заклеймяваме животните,които превъзхождат нас,хората,в много отношения.

Всъщност миризмата зависи от пола на котката. Мъжките миришат - заради тестостерона, заради маркиране на територията и сладките отмъщения, женските - не. Направих си труда да попитам ветеринар-познат. Все си мисля, че има повече право от обвинението ти за средата и чистотата. Като чистотата, разбира се - има значение също, но биологично мъжката миришела.

Честити котета на всички!

А мъжките котки, които не маркират?

Мацу, Мацухи, Мацухито си е достатъчно умалително според мен.
Писах вече в темата за коткоманите. Не всички от съветите сме спазили: поизкъпахме го юнака. Вече си има официална тоалетна, а не кутия за обувки с пясък като вчера. И мога да кажа, че вече ни се качи на главата. Мъжът ми толкова се съобразява с него, че ме чака да излезна от банята преди да тръгне за фитнес, за да не мяукал Мацухито. Сухата храна определено не го влече нещо. Иска от нашето меню.

Мисля, че е малък за суха храна. Пробвай да му я накиснеш лекичко в мляко или бульон или вода, също така пробвай някои от желираните хапчици/паучове - консерва.

Да ви кажа и аз - преди години, бях може би на 17 г си взехме коте с идеята да си го гледаме вътре...Наскоро беше починал баща ми, котето много ни помогна да преживеем първите няколко години. Живеехме в къща и не можахме да го свикнем вътре, ходеше си навън за нощта, сутрин ни чакаше на прозореца. Не сме му давали хапчета за обезпаразитяване, само външно го мажехме за бълхи. Когато се омъжих се изнесох от къщата, но котарака си го гледаше мама. Забременях и естествено го отбягвах заради токсоплазмозата - тя не се проявява с някакви симптоми, но уврежда плода при бременност. Дори когато родих вече ми беше гадно да слагам бебето там, където е лежало котето.
Сега, вече след 15 години  порасналите ми деца заговориха за коте...Имахме преди няколко месеца проблеми със здравето на дъщеря ми...трябваше да изчакваме решаващи изследвания, бяхме се побъркали от притеснения... и си взехме четиримесечен котарак. Да ви кажа, той стана петия член на семейството. Спи при децата на пода ,тоалетната му е в коридора - за да се вижда дали е мръсна, който я забележи я сменя. По голяма нужда ходи на терасата/ прощавам му и чистя на няколко дни/. Има претенции за яденето - не яде всичко и особено готовите сухи храни.. Но ми доставя удоволствие да се грижа за него, той внесе много нежност и спокойствие вкъщи.
Та съвета ми е да изчакате, след забременяването, след като пораснат децата - има време..

Ние 18 години сме гледали две кученца. След като починаха, един ден намерих котенце до блока на майка ми и я агитирах да го прибере (аз живея в друг град). Оказа се, че е мъжко - водихме го на ветеринар и там се погрижиха за него. Не след дълго забременях и когато родих, реших, че ще изкарам лятото с детето при майка ми. Е, адът започна! Малкото коте се беше превърнало в голямо чудовище. Пикаеше и дрискаше където му падне, при все, че имаше котешка тоалетна. Постоянно откривахме негови изпражнения в гардеробите, пикаеше ни в дамските чанти. Беше се изпикал и в сака с дрехите на бебето.   Но търпението ми се изчерпа тотално, когато го сварих легнал върху детето в креватчето.   За козината - и извън града. Никога не съм мислела, че ще изхвърлим така жестоко животно, но въпросната гадина просто си подритна късмета. А зловонието от изпражненията месеци наред не можеше да се махне от апартамента на майка ми.
Та дотук, приключихме окончателно и завинаги с котките. Виж, кучетата са нещо различно.  

Имаме си черна писана от породата Шантили Тифани-американски пеещи котки трета годна е в дома ни, като бебе спа в сгънката на лакътя на ръката на баща ми, сега е в леглото на майка, невероятна е - когато някой в къщи се разболее, отива и ляга до него
когато на нея и се случи нещо - ние сме като болни...
да, женските котета не миришат, но пък като се разгонят почва едно маукане...поне нашата заради породата не казва мау, а пррр и е по приемлива;)

Когато с мъжа ми заживяхме заедно аз почнах да му дудна че искам котка. Защо не можех да кажа, не бях гледала, нищо не знаех за отглеждането им, най-близкия ми контакт с котка беше на двора на село при баба  Една вечер първото ни коте ни намери и тръгна след нас, след като го върнах няколко пъти до двора от който излезе накрая го прибрахме а на другия ден видях че къщата е изоставена и необитаема и така с нас заживя Лъки. Квартирата ни беше на един таван стая с антре/кухня и баня с тоалетна. След повече от 20 часа в квартирата Лъки се сдоби със собствен лиген и котешка тоалетна (смесите които продават за тази цел) до тогава това животно стиска, навсякъде бях проверила и не беше ходило а беше малко котенце. Беше всеяден, ядеше от котешката храна (консерва), гранули, нашите манджи и хляб  За жалост една вечер избяга и на сутринта го видях смазан на улицата  или не беше достигнал полова зрялост или не маркираше за да мирише вкъщи (външни хора също се очудваха че не усещат)
Една колежка ми предложи коте (раздаваше ги) кръстоска между сиамец и ангорка след няколко дни. И още на следващия ден се сдобихме със Съни. Оказа се коте с характер, не ядеше какво да е а само определена марка и вид гранули и толкоз  Беше си научена да ходи в котешка тоалетна, сипах и в измития леген на Лъки и малко трудно я вкарах в него (явно усещаше още миризмата му) но бързно свикна и стана господарка на втората ни квартира в която без малко и да си остане при местенето изведнъж изчезна 2 часа обикалях блока и накрая точно тръгвахме надигнах дивана и тя там скрита  Бях бременна в 8-мия месец когато избяга изплашена от текущия ремонт вкъщи, малко преди да родя мъжа ми я намери в мазите на блока но и дадохме билет за село (хвана ме шубето да не е заразена с нещо) там и си умря тази зима 
Наскоро мъжо ми подхвърли идеята за коте, но мисля да изчакам още година малките да почнат да разбират поне че котешката тоалетна не се яде. И ще си взема женска, която 100 % от сега знам че ще кастрирам. Със Съни не веднъж имахме проблеми с матката, веднъж едва я спасиха (набираше гной вътре) и всичко почна от таблетките, които ветеринар ми даде да не се разгонва 

Преди години ....майка все мрънкаше за внуче .... и аз склоних за коте .....понеже татко е израснал в къша с двор с животни ....винаги е казвал, че ако в апартамент влезе животно ще се мъчи, не е за там и ще го изхвърли през терасата....

...но, когато един ден взех котенце ..... двамата така се привързаха, че се кааха кой да го гушка, храни ..... може би, защото го занесох малко  

всички ели, които правеше - не ги дразниха ....

така, че - предполагам - всички ще се привържат към новия любимец  

до колкото разбирам - вариантът за друго животно (хамстерче, зайче ....в клетка  ) отпада  

Те не миришат - това от опит го казвам. Луцифер понамирисваше малко преди да го кастрираме, но след като му отнехме мъжествеността, миризмата изчезна. С кастрацията му изчезна и инстинктът да си маркира територията, сякаш.

Бутински - честито коте!

По темата - моят котьо е вляво на снимката. Имам го буквално от деня, в който се роди. Преди това гледах майка му (сега нея я гледа брат ми). Винаги е живял в апартамент - и в по-голям, и в по-малък - не виждам да му пречи, а и той друго не знае. Всъщност ужасно много мрази да излиза и всяко ходене до ветеринаря е кошмар, вие през цялото време, независимо дали отиваме пеша или с колата. С бебето не си пречат - котьо не е пропускал нито една ваксинация и нито едно обезпаразитяване откакто се е родил, та до ден днешен; пусках му профилактично изследвания в началото на бременността и малко преди раждането - напълно здрав е, та не се притеснявам, че може да зарази с нещо детето. Е, получих доста натяквания от страна на разни роднини на тема съжителство между бебе и котка, а и още получавам - основния им страх е, че котаракът ми ще прояви агресия към бебето, защото е свикнал да е център на вселената ми, а сега вече не е. Ами няма агресия, не обръща никакво внимание на Йоанна.

А животинка винаги съм имала - и котки, и кучета, и папагали. Само рибки и хамстери не съм имала. По едно време (в пубертета) исках да си взема питон, но майка ми ме заплаши, че ще ме прати да бивакувам с все питона в междублоковото пространство, и се отказах.

Хахах, това за питона беше готино. На Луцифер му отива името 
Мъжът ми вече е влюбен в Мацухито и дума не дава да го кастрираме. Не знам в кой период от живота на котката се прави тази процедура. Но много ще ми е жал, ако се наложи да го направим...

Честито    именцето е като на герой от Тайко 

Какво е Тайко?
Мацухито е кръстен на ето този  :
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B9%D0%B4%D0%B6%D0%B8

Мерси, мерси     А за кастрацията - не е наложително да се прави. Ние го кастрирахме преди 4 години, когато беше на 5, защото той живееше с женска и ни писна от котета. Пробвахме първо с хапчета, но и на двете котки им се отразиха зле на бъбреците и това беше решението, а при мъжките операцията е по-проста и възстановяването - по бързо, отколкото при женските. Бяха ми казали, че ще стане или мързелив и муден, или зъл след тази интервенция - нищо подобно не се случи. Още си е любвеобилен и се гали на всеки, който дойде вкъщи, а и още тича и си играе с играчки като малко коте.

Благодаря  

рЕ, близо съм (с няколко века разлика), Тайко е ист. роман (16 в.) в няколко тома за един от най-буните периоди в японската история  

Малко трудна е за четене (в сравнение с Шогун)   особено имената ужасно ме измъчиха, но пък съм позапомнила, явно   потънах в ритуали, обичаи ...начин на живот, стил на мислене и поведение   обичам да потъвам в такива води  

Хихих, така е, човек някак си иска да им подражава, а на практика не е никак лесно.
Иначе относно отношението на домашните никак не мога да се оплача. С мъжа ми веднага се харесаха. Родителите ми не са правили сцени. Баща ми му се радва, е - малко сдържано, но виждам как детето в него сияе, защото не е като да не си спомням с какъв ентусиазъм доведе първите котки вкъщи. Майка ми засега е малко по-резервирана, без да прави някакви изказвания, но....ще свикне.

buttinsky, щом не са негативно настроени след месец няма да могат без котето
Историята която ще дам като пример е със Съни, когато я взехме бяхме на квартира във Велико Търново, мъжо беше студент там и аз със него  но обазованието му продължи в Шумен и се преместихме. Понеже нямахме квартира тук а във свекърите нямаше как да се настаним им връчихме котето (бяхме се уговорили де) докато се устроим и на почивка ходихме и то все утях. Свекърва ми го взе за да помогне а не че харесва котки и тогава ми изплю камъчето че свекъра преди години е искал котка но тя е отказала и беше малко да му покаже защо не иска животно. Но  за месец и половина толкова и хареса, че плака като си я взехме а след седмица свекъра намерил малко коте и до днес не могат без Кейти, тъжни са когато бяга (това и е най-честия номер) и с радост си я прибират отново като я хванат. А как я гледаше като бебе свекървата, когато при падане от 3-тия етаж котето си счупи таза ако не беше тя нямаше да оцелее животинката. На следващото лято заминахме с мъжо да работим на морето а баба му се съгласи почти насила да я гледа (с Кейти не се разбраха за територия) беше много негативна, измъчи ми котето 3 месеца в нейния апартамент.

Имам котка и куче. Обичам ги безумно, а те двамата много рядко имат пререкания.

Едно коте (или куче - не съм отглеждала, засега ми е само мечта) е способно да даде толкова много обич на стопанина си, колкото най-близките му хора често не могат да му дадат... Предполагам, че ме разбират всички, които отглеждат коте - невероятна обич, невероятно щастие...

Котката е весел другар вкъщи. Не иска кой знае какво пространство и грижи. Има специфични неща, но не е кой знае колко претенциозен любимец и всичко може да се прочете или научи в процеса на отглеждане на животинчето. Единственото, което може би е най-важно е, да се помни, че котките са изключително търпеливи създания и трудно се разбира, когато нещо ги боли. В повечето случаи проличава, когато вече болката/неразположението е непоносимо. Но всеки свиква постепенно с характера на своето животно и знае кога нещо не е наред в поведението му.
Иначе са като хората - изпадат в депресии, имат свои си настроения, своенравни са, хващат настинка, имат хрема, кашлят, кихат, хълцат, само дето не могат газове да отделят  (за разлика от кучетата)...
Който е имал куче, първоначално не може да свикне с котешкия нрав. Но тея гадинки, котките са такива душевадници, че бързо ти влизат под кожата и трябва да си истински темерут, че да не ги обикнеш. 
Няма по-интересни и мистериозни за мен създания от котките (плюс още няколко любими животни, които обаче не са подходящи за домашно отглеждане).

Мда,...........благодарение на тази тема от три дни си имаме отдавна жадуваният от децата,домашен любимец.Без да искате ме убедихте и мен /ама,кой ме караше да надничам тук,де /

За болката при котките и нейното криене съм напълно съгласна. Имам горчив опит с писанката Съни, по-горе бях описала как щяхме да я изтървем от гной в матката тогава беше на година и половина както и нямаше нищо вечерта и при мен спа гушната както винаги на сутринта не можа да стане   а нещата са се развивали във времето не е станало за 7-8 часа това  
*Люба*, честито много да ви радва 
Аз вече с нетърпение чакам малките да почнат да разбират кое как, не че сега не схващят но предпочитат да не слушат  и да си взема коте. Мечтая си за някое малко пухче (котенце), знам колко предани животинки са и колко любов даряват 

desitoo,почакай още малко,защото моите диванета са на  5 и на 7 и още от първия ден,му взеха акъла......та,сега хайванчето,само като ги чуе и се шмугва под дивана.Та,основно аз му се радвам през деня,когато тях ги няма.Но,наистина са големи "душевадци"......щом успя да ми влезе под кожата и даже да ме накара да чистя без да  мрънкам/че първите дни имахме някои грешки в намирането на тоалетната/.А,в момента се боря за да пиша,щото тракането по клавиатурата,явно  се приема като игра.

За котето (предполагам е малко още) което си е бебе всичко е игра  Моя трик за отклоняване на вниманието на котето беше шарен бонбон на връв вързана на достъпна височина за него (аз на дръжка на секцията го бях вързала), голяма игра падаше с него
Мисля си докато са малки че по-лесно ще всикнат с животинката. Сестра ми беше в 3-ти клас когато и донесоха първото куче така го мачка и игра с него че се скри зад пералнята късно вечерта и ви от страх до сутринта, когато баща ми го върна от където го беше взел  така че за тази радост поне при децата възраст няма все ще отнеся по-груба игра и на 10 да станат.

Дайте да го видим и ние това Мохито, де!