Изтървах ви пак. Отивам да чета.
- Публикувана: 1 ноем. 2011, 13:13 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2011, 08:50 ч.
Първокласници 2011/2012г.
И аз изпуснах финала на предната тема, че от миналата седмица, не мога да си вдигна главата от работа...
Дребната беше при майка ми през почивните дни, върна се щастлива със 7-мо паднало зъбче
Днес са ходили на куклен театър с госпожата и преди малко ми се похвали, че за утре имат "много малко домашни".
Браво, дано вече да сте спокойни и да ходи с кеф!
Кое беше старото ви училище?
Дребната беше при майка ми през почивните дни, върна се щастлива със 7-мо паднало зъбче
Днес са ходили на куклен театър с госпожата и преди малко ми се похвали, че за утре имат "много малко домашни".
.... От две седмици сме в ново училище.....
Най-тържествено си обещах, че повече няма да се връзвам на приказки за елитни училища ...
Най-тържествено си обещах, че повече няма да се връзвам на приказки за елитни училища ...
Браво, дано вече да сте спокойни и да ходи с кеф!
Кое беше старото ви училище?
и аз да се запиша пак, защото сте ми много полезни, сравнявам си часовника и за учебен материал, и за типичното поведение на възрастта.
имахме нещо като ревю на разни неща, които са правили през последния месец, целият коридор беше в табла с техни рисунки, автопортрети, проекти. Ходихме в класната стая да гледаме какви са ги сътворили, вкл. тетрадките за свободни разсъждения и обсъждания като това: http://photos.streamphoto.ru/8/d/d/6f75d6586fcdbf49656607b6d7f2edd8.jpg
имат си много симпатична карта на стената, за всяко дете има лентичка откъде идва http://photos.streamphoto.ru/6/9/4/eafc9263e53e05f145cec8b82ff33496.jpg
и последните дни ми направи впечатление, че Деян допуска елементарни грешки на български, което просто ме вбесява. Вкъщи се говори на правилен - не толкова богат, но правилен български и не мога да си запуша ушите за отклонения. Веднага смених програмата на заниманията вкъщи, като основното беше да му дам да чете детските си книжки. Те са с прости изречения, достъпен език, едър шрифт. Установих, че четенето на български му се удава както и на английски. Поне не е по-зле. За пореден път му обясних колко много държа на това. Не че досега е имало полза
но защо сега започва да греши думи, които е знаел чудесно, думи които използваме всекидневно, не ми е ясно.
имахме нещо като ревю на разни неща, които са правили през последния месец, целият коридор беше в табла с техни рисунки, автопортрети, проекти. Ходихме в класната стая да гледаме какви са ги сътворили, вкл. тетрадките за свободни разсъждения и обсъждания като това: http://photos.streamphoto.ru/8/d/d/6f75d6586fcdbf49656607b6d7f2edd8.jpg
имат си много симпатична карта на стената, за всяко дете има лентичка откъде идва http://photos.streamphoto.ru/6/9/4/eafc9263e53e05f145cec8b82ff33496.jpg
и последните дни ми направи впечатление, че Деян допуска елементарни грешки на български, което просто ме вбесява. Вкъщи се говори на правилен - не толкова богат, но правилен български и не мога да си запуша ушите за отклонения. Веднага смених програмата на заниманията вкъщи, като основното беше да му дам да чете детските си книжки. Те са с прости изречения, достъпен език, едър шрифт. Установих, че четенето на български му се удава както и на английски. Поне не е по-зле. За пореден път му обясних колко много държа на това. Не че досега е имало полза
но защо сега започва да греши думи, които е знаел чудесно, думи които използваме всекидневно, не ми е ясно. 
но защо сега започва да греши думи, които е знаел чудесно, думи които използваме всекидневно, не ми е ясно.
Аз да ви попитам, пишат ли децата ви вече с химикал в училище? При нас все още сме на моливи, а на мен много ми се иска това да се промени. Надявам се, че тогава ще спре да лежи на кълката, че и да сбърка, може да се изтрие.
но защо сега започва да греши думи, които е знаел чудесно, думи които използваме всекидневно, не ми е ясно.
ох, да, определено, пък и в училище до 3 следобед, после игра още 1-2 часа навън, няма начин. Ама вкъщи не е като да не си говорим, или пък да водим еднотипни разговори!
Децата ви /момчетата особено/ изразяват ли се гладко, разказват ли добре, запъват ли се и замислят ли се на средата на изречението?
Аз да ви попитам, пишат ли децата ви вече с химикал в училище? При нас все още сме на моливи, а на мен много ми се иска това да се промени. Надявам се, че тогава ще спре да лежи на кълката, че и да сбърка, може да се изтрие.
Тити, това с разказването ми е интересна тема и на мен.
Ето какво установих аз, за моето момче: Ако разказва нещо, което не го питаш, но живо го вълнува, не можеш да го спреш - подробен и обяснителен, с гладка мисъл
Ако го запиташ да разказва нещо, което не е в негов интерес , се започва голямо чудене и мислене.
Така започнах да го тренирам. Подхващам тема, която го вълнува или искам да ми разкаже последното интересно нещо, което е прочел. Отпуска се и се получава.
Ако го попитам, обаче кое момиче в класа си е харесал, си забравя мислите
Ето какво установих аз, за моето момче: Ако разказва нещо, което не го питаш, но живо го вълнува, не можеш да го спреш - подробен и обяснителен, с гладка мисъл
Ако го запиташ да разказва нещо, което не е в негов интерес , се започва голямо чудене и мислене.
Така започнах да го тренирам. Подхващам тема, която го вълнува или искам да ми разкаже последното интересно нещо, което е прочел. Отпуска се и се получава.
Ако го попитам, обаче кое момиче в класа си е харесал, си забравя мислите
Да се запиша и аз в новата тема преди да е свършила.
Спокойна не го ли е израснал МДК малкия вече? Лъчезара се роди с МДК, но се затвори към 3 годишната й възраст. Следеше ни д-р Томова от Педиятричната болница в София. Всъщност тя й откри проблема още докато бях бременна, така че си я следи още от преди раждането й. Но след последния пртеглед но каза, че повече няма нужда да се виждаме, защото всичко със сърчицето е О.К. И тя се изморява лесно и ако си легне след училище винаги заспива, но никога не съм го свързвала с този проблем.
rummi_pl много добре сте направили, че сте сменили училището. Дано детенце се чувства добре сега и вие да бъдете спокойни.
Спокойна не го ли е израснал МДК малкия вече? Лъчезара се роди с МДК, но се затвори към 3 годишната й възраст. Следеше ни д-р Томова от Педиятричната болница в София. Всъщност тя й откри проблема още докато бях бременна, така че си я следи още от преди раждането й. Но след последния пртеглед но каза, че повече няма нужда да се виждаме, защото всичко със сърчицето е О.К. И тя се изморява лесно и ако си легне след училище винаги заспива, но никога не съм го свързвала с този проблем.
rummi_pl много добре сте направили, че сте сменили училището. Дано детенце се чувства добре сега и вие да бъдете спокойни.
Привет и от мен,
Rummi_pl, радвам се, че вече сте намерили своето място в училище
При нас все още пишат с моливи. Госпожата каза, че от февруари планира да започнат с химикал.
И ние снощи водихме дребния на концерт на Х фактор, но често казано нито ние, нито той бяхме особено впечатлени. Вкъщи на телевизора ни е по-добре май
Иначе концерта беше изненада за него, до последно не знаеше къде отиваме и гадаеше, като най-култовото предположение беше като видя народа, чакащ да влезе "ааа, сетих се, на математическото състезание ме водите" 
Rummi_pl, радвам се, че вече сте намерили своето място в училище
При нас все още пишат с моливи. Госпожата каза, че от февруари планира да започнат с химикал.
И ние снощи водихме дребния на концерт на Х фактор, но често казано нито ние, нито той бяхме особено впечатлени. Вкъщи на телевизора ни е по-добре май
Иначе концерта беше изненада за него, до последно не знаеше къде отиваме и гадаеше, като най-култовото предположение беше като видя народа, чакащ да влезе "ааа, сетих се, на математическото състезание ме водите"
Пишеатс химикал отдавна, откакто започнаха да взимат буквите. Ченгелите ги пишеха с молив.
Ние имаме проблем, приемам съвети всякакви. Сутрин я водим на училище в зависимост от това как сме на работа. Аз я водя по-често, но когато съм 1-ва смяна от 5.30 я води баща й. Той ми се оплаква, че не искала да ходи на училище, не искала да става, мрънкала, ревяла, сърдела му се. Когато аз я водя няма нищо такова - става усмихната и отива с удоволствие на училище. Ляга си в 20.30, наспива се. Предполагаме, че се глези като е с баща си, но само предполагаме. А той е притеснен много и му тежи цялата тази работа с молбите да стане и пазаренето дали да ходи на училище или не. Приемам идеи всякакви за решаване на проблема.
Валери, ние бяхме на същия концерт, но и да сме се засекли - не сме се познали. На малката много й хареса, беше много впечатлена. Само светлините й дойдоха малко в повече, но като цяло беше много развълнувана.
Ние имаме проблем, приемам съвети всякакви. Сутрин я водим на училище в зависимост от това как сме на работа. Аз я водя по-често, но когато съм 1-ва смяна от 5.30 я води баща й. Той ми се оплаква, че не искала да ходи на училище, не искала да става, мрънкала, ревяла, сърдела му се. Когато аз я водя няма нищо такова - става усмихната и отива с удоволствие на училище. Ляга си в 20.30, наспива се. Предполагаме, че се глези като е с баща си, но само предполагаме. А той е притеснен много и му тежи цялата тази работа с молбите да стане и пазаренето дали да ходи на училище или не. Приемам идеи всякакви за решаване на проблема.
Валери, ние бяхме на същия концерт, но и да сме се засекли - не сме се познали. На малката много й хареса, беше много впечатлена. Само светлините й дойдоха малко в повече, но като цяло беше много развълнувана.
Синът ми вчера се прибра много впечатлен от училище! Класът му участва в инициативата Junior Achievements, в рамките на която родители се канят в клас и обясняват за професията си, мотивирайки мечтите на децата в определена област. Вчера се е представил първият поканен, бащата на негов съученик, който явно се занимава със земеделие, но по-интересното е, че го е обяснил по много интересен начин на децата. Първо е донесъл 12 саксии, пръст, луковици и ръкавици и децата са се учили да засаждат цветя. Засадените цветя остават в класната стая и децата ще продължат да се грижат за тях. После им е показал различни семена на зеленчуци, опитвали са да познаят кое на на какво е, той им е обяснявал как растението пораства от семенцето и накрая им е дал стикери на различни зеленчуци, които всеки е трябвало да подреди в своята мечтана зеленчукова градинка върху лист хартия. Първото изречение на сина ми по телефона беше "Мамо, няма да повярваш какво правихме днес!", а снощи говореше само за това. Голямо приключение ще да е било. Аз също съм много впечатлена - и от подхода на класната им, и от презентацията на този родител! Много се радвам, че има такива инициативи.