- Публикувана: 2 ноем. 2011, 11:45 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2011, 16:47 ч.
НОМИНАЦИИ 2011 - remix
Не мога да повярвам, че поне този спор не си спестихме 
...
...Аз също !
Наистина, не е лошо да мине един модератор
и да избърше всичко. Мислех си, че тук вече нищо не може да ме учуди,
но явно се заблуждавам.
Така съм се терапевтирала от виртуалната си краста, че чета и съм неспособна да се потенцирам (както друг път)... Я, се вземете в ръце и се дръжте като зрели жени - всеки може да мисли, чувства и действа както счита за правилно! Стига сте натрапвали личните си пОтреси, те няма да станат част от мирогледа на мнозинството.
Не мисля, че става въпрос за спор, а за различното усещане у хората доколко може да припознаем една болка като наша и да й дадем гласност (добронамерено го казвам).
В скръбта няма правила, но има уважение към паметта на починалия и болката на близките му.
Мисля, че тук всеки ги изразява искрено според природата и характера си, но може би това е от моментите, когато емоцията не се нуждае от публично валидиране.
Няма място за укор в думите и мислите ми. Моите съболезнования към всички, които преживяват тази загуба, и Светла Памет на жената.
В скръбта няма правила, но има уважение към паметта на починалия и болката на близките му.
Мисля, че тук всеки ги изразява искрено според природата и характера си, но може би това е от моментите, когато емоцията не се нуждае от публично валидиране.
Няма място за укор в думите и мислите ми. Моите съболезнования към всички, които преживяват тази загуба, и Светла Памет на жената.
Не мисля, че става въпрос за спор, а за различното усещане у хората доколко може да припознаем една болка като наша и да й дадем гласност (добронамерено го казвам).
В скръбта няма правила, но има уважение към паметта на починалия и болката на близките му.
Мисля, че тук всеки ги изразява искрено според природата и характера си, но може би това е от моментите, когато емоцията не се нуждае от публично валидиране.
Няма място за укор в думите и мислите ми. Моите съболезнования към всички, които преживяват тази загуба, и Светла Памет на жената.
В скръбта няма правила, но има уважение към паметта на починалия и болката на близките му.
Мисля, че тук всеки ги изразява искрено според природата и характера си, но може би това е от моментите, когато емоцията не се нуждае от публично валидиране.
Няма място за укор в думите и мислите ми. Моите съболезнования към всички, които преживяват тази загуба, и Светла Памет на жената.
Един мълчи, друг плаче шумно - стандарт няма за почитта и уважението. Ридаещият не може да счита скръбта на инакоскърбящия за по-нелепа (и обратното), това визирам.
Един мълчи, друг плаче шумно - стандарт няма за почитта и уважението. Ридаещият не може да счита скръбта на инакоскърбящия за по-нелепа (и обратното), това визирам.
Напълно споделям това мнение. Като повечето хора, загубили близък, знам от опит, че всеки тъгува и скърби по различен (като израз) начин и човек не знае какво да очаква дори от самия себе си.
П.С. Самовменяването на вина - в такъв момент- не мисля, че помага.
Ивонска, нелепо е, че се захапахме дори и за това...
Така е. Но пак става дума за натрапване на лични стандарти - аз не искам да мълча! Искам да чета споделени чувства, мисли, случки. Бих гласувала и в някоя положителна номинация като виртуално преклонение към някой, който считам за ценен. И не искам някой да се опитва да ме навира в кьошето да мълча по темата сякаш Бабилия не я е имало!
