Не си играе сам

  • 2 211
  • 33
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 743
Август месец детската градина на дъщеря ми беше затворена. Аз работя от вкъщи на компютър и на телефон. Мъжът ми беше на курс през деня и двете с дъщеря ми бяхме сами. Отначало се опитваше да вика или и тя да си говори по нейния телефон, когато аз съм на телефона. Да сяда в мен или до мен на стола, когато работя. Седнахме и й обясних, че мама е вкъщи, но работи. Затова въпреки че съм в стаята, не мога да й обърна внимание, защото е същото, както с тати, когато е на училище. И тя разбра много добре. Аз й разпечатвах картинки да оцветява, тя се занимаваше в стаята си с куклите и тогава започна да се занимава повече сама. После като се роди бебето, просто й обяснихме, че бебето има нужда от много грижи и сега мама не работи, но бебето е нейната работа и тя и това прие като обяснение и не е имало признаци на ревност, инати за привличане на вниманието като цяло.
Пак казвам не знам дали е до дете, но според мен след 3 години вече много добре разбират нещата, когато им се обяснят простичко и така, че да ги разберат Peace

# 31
  • Мнения: 3 034
Ми няма такова нещо. Заболяла ме е устата да обяснявам.  Naughty

# 32
  • София
  • Мнения: 62 595
Тук за деца на каква възраст става въпрос? Защото, ако е за деца до 3 години, разбира се, че ще са лепки и ще имат нужда от цялоото внимание на всички вкъщи! Мисля, че имате твърде големи очаквания и изисквания към децата си - да се съобразяват с вашите нужди, вместо със собствените си, все едно и те са възрастни хора. Ако моето малко дете не се заиграва самО, не бих се притеснила от това, че ми пречи, а че може да има някакъв проблем с концентрацията, въозражението.

# 33
  • София
  • Мнения: 30 147
ние сме в същата фаза. Не се заиграва изобщо сам. Постоянно трябва да играем заедно, да тичаме, да ритаме топка, да играем на колички и т.н. Единствено, когато гледа филмче, не иска да съм до него, но пък аз не позволявам дълго време да се заседява пред ТВ-то. Аз го отчитам (поне при мен) на факта, че по цял ден сме сами двамата и той е свикнал да правим всичко заедно- готвене, чистене, хранене и т.н. Според мен до към 5г. (ако не и повече) децата търсят изцяло вниманието на родителите си. Така се чувстват щастливи и сигурни. Моят син напр. когато го боли нещо е убеден, че само целувката и прегръдката на мама могат да оправят нещата. Истината е, че трябва много търпение. И на мен много често ми дотежава, уморена се чувствам, искам малко време за себе си, но няма как, да си майка се оказа трудна и отговорна задача  Wink

Общи условия

Активация на акаунт