Пиша, смятам и чета в Първи клас 2011/2012

благодаря   

Моята щерка не яде в у-ще. Как се справяте с това? Адски слаба е-19 кг,130 см. В стола не и е вкусно, а е до 5,20 целодневно обучение. Идеи? Има пари, но не си купува нищо.

Така е, но едва ли ще се "израсте" от самосебе си! Много от децата, особено непосещавали ДЗ, сега се учат да общуват в голям колектив и трябва някой да им покаже как. И ми се струва, че е необходимо и разбиране, и търпение, и добра воля, и общи усилия от страна на всички родители, в комплект с класната, за да се постигне резултат. И за съжаление, децата, които не успеят, наистина рискуват да изпаднат в изолация....

Може да е характер, но ако моят син е удрян - аз как да му обясня, че това е характер.
Децата, които търпят удари как да им се обясни, че някой трябва да надрасте нещо такова?
Няма място за бавене според мен, защото е много трудно на пострадалото дете да дадеш логично обяснение, докато родителите се чудят каква мярка да вземат.
Освен това за мен е показателно - класа е буен. Това е като зараза - когато дте бутат дълго време - и ти почваш да буташ...процеса "предай нататък" ама с лошо, а не с добро!

Разбирането е хубаво нещо, но когато детето ти, което е ударено те пита какво да направи, а след дни ти казва, че е по-добре и то да е лошо щото няма да е удрано и няма него да го боли. Тогава какво разбиране да поднесеш? И как в своето кротко дете, което и без това се свива и от най-малкото да възпиташ дух на противостояне без да го караш и то да удря?

Благодаря за темата   

Ами, catnadeen, мисля, че има два пътя. Единият - да приемем, че децата са изначално добри същества и трябва да ги научим, както казах, с общи усилия да общуват човешки помежду си, давайки им добър пример и другия, да сложим етикет "агресия" и да тръгнем да воюваме с "агресорите" и "безотговорните им родители". Поне моят опит показва, че първият начин дава по-добър резултат!
Колкото до това, че трябва да се вземат бързи мерки, никой не спори! Но предполагам е ясно и че резултатът им няма да бъде моментален!
Казвам го като майка на добри и неконфликтни деца!

 
КЛЕМИ, исках да те поздравя за бързата реакция и желанието да се пребориш с проблема, а не да го тушираш с майчина слепота.
Убедена съм  в  още нещо - вероятно и твоето дете е обект на такова държание (агресивно), в противен случай няма от къде да вземе такъв пример и да го развие до толкова. Установи кой й влияе, какво я кара да действа така.
 

Мерси и аз за новата тема!

За подаръците за учителката - не знам защо трябва да се мислят и пазаруват такива, всяко дете може да направи картичка или нещо подобно, което да подари. Не знам при нас какво ще се решава за Коледа, но при всички положения ще подсетя дъщеря ми за картичка. На нея ще й е приятно, а и на госпожата предполагам, ще й бъде по-мило (поне на мен би ми било, ако бях на нейно място).

Мерси за новата тема   

Подобна ситуация има и в нашето училище http://www.moreto.net/novini.php?n=154321

Коледното тържество и почерпката ще бъде в класната стая. За всяко дете ще има подарък - Коледен комплект от издателство Фют и торбичка с лакомства от фирмата, която им носи закуските.
И при нас яденето е мъка - едва пробва храната в стола, сандвичи от вкъщи - било му много сухо. Редуваме седмица стол, седмица сандвичи. Все се опасявам да сложа в кутия готвена храна от вкъщи, да не стане някоя беля до обед - да се разлее или нещо подобно. Макар, че снощи ме уговаря да му сложа ориз в кутия за обед. Ще го мисля за другата седмица.

И аз мисля,че не е необходимо за всеки празник, подарък за госпожата.В класа на големият ми син,купуваме подарък за рожденият и ден само.Ще видим как ще е в класа на първолака

Този проблем с агресивните деца го имахме в първа група в детската градина. Теди не беше ходила на ясла и за късмет я разпределиха в групата, която идва комплектована от яслата. Тоест всички деца се бяха вече сработили, а тя бе чуждия елемент. Що рев, що бой беше изяла в първите месеци. Всеки ден се връщаше с насинени крака и ръце, щипана, хапана и какво ли още не, защото най-агресивните деца - и момчета, и 1 момиченце, я бяха нарочили здраво. Тогава търпеливо обяснявахме за това, че не трябва да се отвръща с лошо на лошото. Пробвах да говоря с майката на момиченцето, което едва не й беше извадило окото - само ме гледаше глуповато, неразбиращо и на финала отсече: ами като не се е пазела. Та мисълта ми беше, че понякога само с добро не се получава, каквото и да се прави. А в същото време с лошо не бива, защото става винаги по-лошо. Получава се верижна реакция.
В крайна сметка дъщеря ми си реши проблема сама. И то с добро. Тя не обича да се бие и изобщо да участва в конфликтни ситуации - енергична е, но енергията й отива в тичане, скачане, катерене и други такива неща, не и в биене (само отвреме навреме натупва брат си, когато й вземе нещо ценно, ама това е друга тема). Та тя реши проблема просто като стана приятел с лошите момчета в групата. Тоест вместо да бяга от тях и да се крие, им стана добра приятелка, така както се сприятели и с добрите деца. И лошите (имам предвид в случая агресивните) спряха автоматически да я тормозят, а направо трепереха над нея и я гледаха в очите. Типично женска хитрост, която обаче в случая свърши работа. Не знам колко е правилно, но поне се реши проблема тогава и то с добро.
Ако това - като някаква идея, може да помогне...

Благодаря за темата. 

Днес си бил забравил несесера под чина. Изпратих кака му (в същото училище е още) да му го прибере, там намерила учебника и тетрадата по Роден край.
Имаме загубена ръкавичка, 1 малка линийка, 2 химикала - това е до момента.

Иначе всичко е наред с обучението му, ходи и с огромно желание.

Ние имаме забравени ръкавици, които след търсени си открихме в раничката.

За подаръците, не смятам да се оправдавам, само да обясня... госпожата им е прекрасна и прави всичко най- най за децата ... ще ми се да и купим някоя книга или билет за театър, защото мизерни пари получава, пък дава всичко от себе си, а за нас няма да струва нищо...жест ..по 1 лв. трябва да съберем за театър и толкова за книга... но се чудя дали са удачни тези подаръци ...