Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 дек. 2011, 12:19 ч.

Детски спомени

  • 3 556
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 856
Вчера се сетих за едни мои детски мечти и реших да питам мъжа ми той за какво си е мечтал като малък. За моя изненада реагира доста остро и подложи на съмнение това, че изобщо мога да имам спомени от 5-годишна възраст да речем. А аз наистина си спомням даже какво съм си мислила в определени моменти, неща над които съм си блъскала главата с детския си ум.
Знам, че неговото детство е белязано от смъртта на баща му и предполагам доста спомени е изтрил несъзнателно, за да се пребори със стреса. Освен, че баща му е починал, мъжът ми е бил свидетел на много стряскаща гледка, която до голяма степен е оформила философията му за света. Но пък да не си спомняш за какво си мечтал. Освен примерно да свърши срока и да си играеш на вън... Прекалено ми се струва. Все си мисля, че децата обичат да си мечтаят за разни големи неща. Чак такъв реалист да се е извъдил от малък, не ми се вярва.
Аз също съм имала психологически тежки моменти в детството си и точно заради тях се научих много да си фантазирам и мечтая. С голяма точност мога да възпроизведа детските си фантазии. Дори и сега се улавям да си фантазирам някакви небъдни неща преди да заспя. Явно ми е някакъв начин да избягам от реалността и да се изключа.

Та затова някак ме плаши тази липса на спомени при мъжа ми. Той преди твърдеше, че и никога не сънува, но с времето започна да си признава, че не е точно така. По-скоро сънувал разни кошмари и заради това съзнанието му много бързо се опитвало да ги затрие. Допускам, че и със спомените му е станало нещо такова. Ще ми бъде интересно, тези от вас, които имат повече познания или опит по темата да се изкажат. Извинявам се за не особено приветливата тема в навечерието за Коледа и се надявам да не разваля нечие настроение.

# 1
  • Мнения: 76
Ами да ти кажа някои просто не помнят подробности, например като моя мъж. Имам спомени от много малка, някъде от 4 годишна. Говорили сме на темата и той самият ми е признавал, че няма много спомени като малък, даже и като е бил на училище в малките класове. Нищо лошо не му се е случвало, просто си е такъв - не е като мен, аз помня уникални простотии, моменти и детайли, които са ми направили силно впечатление, например като това, че ме е черпал със сладки и лимонада на първата ни среща преди повече от 10 години (заедно сме от близо 5 години, но имахме случайна среща преди това, дълга история).
Резултата в гъгъл ми показа нещо интересно, прочети го ако искаш. Не се натоварвай в този хубав празник. Отивам да печа сладкиш. Весела Коледа на Всички.   bouquet  bouquet  bouquet
"
Ако потискаме лошите спомени достатъчно дълго, те просто изчезват, доказаха учени от шведския университет Лунд.
  Не е толкова лесно да забравим неприятните епизоди от живота, но, ако положим усилия, ще успеем. До това заключение достигнаха шведски учени, провели експеримента. Оказва се, че ако потискаме лошите спомени достатъчно дълго, те просто изчезват.

  Мозъкът се активира, когато хората се стараят да забравят нещо. Специалистите успели да уловят точния момент, в който паметта се изтрива, пише БГНЕС. Тези открития могат да помогнат за лечението на страдащи от депресия или посттравматичен стрес.

  "Да потискаме спомените си не е толкова трудно. Въпреки това, колкото повече моменти се опитваме да заличим, толкова по-сложно става. Колкото по-дълго успеем да не мислим за тези лоши епизоди, толкова по-вероятно е паметта ни никога да не успее да ги възстанови", казват учените"

# 2
  • София
  • Мнения: 523
Аз мисля,че не съм имала тежко детство,но въпреки това,спомените ми се губят.От детската градина помня едно-две неща,и това е.Спомените започват от първи клас,преди това-бели петна.Дали да не потърся лекарска помощ newsm78

# 3
  • Мнения: 7 856
Ами в случая аз май съм ненормалната поне според мъжа ми. Макар че след като му обясних някои неща за моето детство поомекна и се съгласи, че не си измислям.

# 4
  • Мнения: 4 916
Имам доста ясни спомени от детскоградинската възраст. Като се замисля сега - предимно положителни, травмиращи или негативни са само два-три. Може би има нещо вярно в предположението ти, че съзнанието само изтласква спомени, които биха предизвикали стрес или тъга.

# 5
  • Мнения: 156
аз също съм от хората с многото спомени - и добри, и лоши - всякакви. чудила съм се и аз за същото нещо - защо помня повече от повечето хора, с които съм разговаряла  за това.
прави ми впечатление как хората покрай мен забравят бързо - мои съученици, които си ги спомням като хора с доста чести депресивни моменти, сега ми обясняват как детството и тинейджърството им били безгрижен период и как искат да се върнат в него  Laughing. според мен, това е повърхностно и несериозно в конкретните случаи, които визирам.
последните 2-3 години ми прави впечатление, че забравям някои неща и намерих начин да си го обясня - работата ми е супер интензивна, случват се хиляди неща непрекъснато и едновременно и някакси сякаш ми "свършва мястото на харда" и някои по-стари и не толкова значителни неща, се "изтриват". и все пак, възрастта ми, т.е факта че "времето се движи напред" способства за това. след като го осъзнах и започнах да полагам грижи целенасочено да 'складирам скорошните си спомени в нови пространства", нещата малко се промениха. аз просто не искам да губя старите си спомени, защото те ми дават страшно много и ме правят тази, която съм.
първите ми спомени са от преди да навърша две и половина. когато ги разказах на майка ми за пръв път, така се опули и стресна... но точността им нямаше как да не я накара да повярва, че помня...

# 6
  • Мнения: 7 856
Аз имам предвид, чв покрай лошите спомени може да е изтласкал и доста от хубавите. Но кофтито е, че той лошите неща продължава да си ги помни. А хубави почти няма от детската си възраст. Това е, което ме притеснява. Но няма как да му променя детството.
Аз също много стари спомени имам с много подробности, но понякога ми е трудно да си спомня какво точно съм правила предния ден. Това ми изиграва доста лоши шегички, особено, когато трябва да докладвам на шефа какво съм свършила. Точно тогава сякаш блокирам и не мога да се сетя. Знам, че денят ми е бил напрегнат и динамичен, свършила съм много работа, но какво точно... необходимо ми е много време, за да го възстановя.

# 7
  • Мнения: 2 447
Аз имам предвид, че покрай лошите спомени може да е изтласкал и доста от хубавите. Но кофтито е, че той лошите неща продължава да си ги помни. А хубави почти няма от детската си възраст. Това е, което ме притеснява. Но няма как да му променя детството.
Ами аз съм като мъжа ти, много малко детски спомени имам запазени, но най лошите ги помня. Относно големите мечти, помня само една, може би защото тя е жива и до днес за мен, неизпълнена и бленувана. Други и да съм имала, скрили са се дълбоко и не мога да ги изровя от съзнанието си.

# 8
  • Мнения: 10 583
Първите ми ярки спомени са от възрастта преди да навърша 3. До 10-годишна възраст помня, все едно се случва тук и сега, само лошите неща.
Хубав детски спомен нямам. Гадна работа.

# 9
  • Мнения: 4 547
До преди първи клас имам откъслечни спомени, които не мога да датирам. Повечето от тях сякаш помня, защото на по- късен етап родителите са ми ги преразказвали. Иначе и аз си живеех в собствен свят и главата ми беше сцена за безкрайни фантазии.
Никой от двама ви не е ненормален, хората са различни, а спомените и паметта изобщо- необятна, непозната територия.

# 10
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 123
Най-хубавите ми детски спомени са от летните ваканции прекарани при баба в Русия  Flutter ...... ех .......

# 11
  • Мнения: 1 983
Ех!Дай боже всекиму детство, като моето!
Безгрижно
Израстнах на село.Помня тичането през узрелите жита, къпането в селската рекичка, с гъските, както ми напомня мама LaughingПаленето на огън за Сирни заговезни, импровизираните театри за родителите ни.Надхитрянето на пъдаря на ябълковата градина и лудата радост за всяка открадната ябълка- Златна Пармена.Ожулените колене от многобройното падане от велосипед, и как ги лекувахме с гъби праханки, които беряхме от мерата.Дванадесет деца бяхме на нашата улица.Сега са само четири

# 12
  • Мнения: 5 486
Аз имам много ясни и силни спомени от детството. Към авторката - детството ми не беше никак леко, работех като малко дете, на 4-5 години по цял ден бачках, нека не звучи нелепо. Не че обичам да си спомням, но много отчетливо помня всичко, докато сестра ми не помни, а което се отнася до мен, важи и за нея, ние сме на една възраст. Не мисля, че човек съзнателно или не се отървава от спомени, които са му неприятни. Според мен е по - скоро особеност на паметта при различните хора, освен когато се отнася за нещо наистина ужасяващо, тогава може да настъпи такова блокиране на спомените, за да съхрани съзнанието. Нормално е да се помни на 4- 5 -годишна възраст, в по - ранна са вече изключенията.
Детските си мечти не помня ясно, но обичам да фантазирам, дори сега го правя. #Crazy Еми...какво от това Blush

# 13
  • Мнения: 1 296
От детството много избирателно си спомням само определени неща.
Дори ако имаше как повечето бих ги заличила.

# 14
  • Мнения: 4 302
Не съм психолог, но мъжът ми се струва съвсем ок  в описаното. Аз нямам никакви травмиращи преживявания в детството си, но и никакви особени спомени. Някои неща и случки си спомням(  2-3 максимум) , но не и конкретни мечти. По едно време исках да ставам акробат в цирка, но говорим за възраст над 10г примерно.
Според мен си зависи от човека, ама знам ли.

Иначе сънувам доста, и кошмари, и обикновени сънища.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт