Нес,подкрепям напълно поста ти. И аз се чудих как така не са му се скарали на детета,че си е тръгнало само,а най-важното е било да почне разправа с учителката и т.н. Също смятам,че мамамена не е коректна и не казва всичко.
- Публикувана: 13 ян. 2012, 16:17 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2012, 11:27 ч.
Кой има право да тормози децата ни?
Напротив - всичко е толкова ненормално и безумно за един педагог, че не мога да приема така поднесената истина...... 
точно това се мъча да обясня
точно това се мъча да обясняИ аз се чудих как така не са му се скарали на детета,че си е тръгнало само,а най-важното е било да почне разправа с учителката и т.н. Също смятам,че мамамена не е коректна и не казва всичко.
Аз пък съм сигурна, че е провела доста сериозен разговор с детето си, в който изрично да го предупреди, че никога, при никакви обстоятелства да не си тръгва само от училище. Защото така би постъпила всяка отговорна майка, а мамамена ме убеди, че е такава!
Анджали, толкова ли е важното да лепнем етикетите "отговорен" - "безотговорен"?
Учителката със същата сила може да е отговорна майка, да не иска да оставя детето си в риск. Напълно нормално е да си тръгне след изтичане на работното й време, за да се погрижи и за своето дете.
Притеснява ме това с прочита на 15-те минути минус /според мамамена/ и плюс /като най-вероятна гледна точка от страна на учителката/ и пълния мрак по въпроса с другите деца.
Учителката със същата сила може да е отговорна майка, да не иска да оставя детето си в риск. Напълно нормално е да си тръгне след изтичане на работното й време, за да се погрижи и за своето дете.
Притеснява ме това с прочита на 15-те минути минус /според мамамена/ и плюс /като най-вероятна гледна точка от страна на учителката/ и пълния мрак по въпроса с другите деца.
Aдимар, напълно съм съгласна с теб, защото съм колежка и знам на какво са способни децата. Колкото са сладки и на вид беззащитни, толкова са умни и изобретателни.
Не си ме разбрала. Учителите не се поддават. Много родители вярват на всякакви безумия, които децата им кажат. Разбирам, техни дечица са, но все пак са възрастни хора и трябва да не реагират само емоционално.
Искам да споделя малко бизнес опит. Установила съм, че когато продадеш някоя стока на клиент и стоката дефектира, защото не е добра, то клиентът общо взето проявява разбиране и сравнително лесно се договаря компенсация. Обаче ако стоката е дефектирала, защото лично клиентът е направил нещо не както трябва и си е виновен сам, тогава атакува, ругае и напада като разярен лъв. И много трудно се говори разумно с него.
Та ако приложа този мой опит към хиперактивността на нашата колежка, то бих казала, че има нещо съмнително. Склонна съм да допусна, че тя е гузна за нещо и се опитва да убеди всички, в това число и себе си, че самата тя и детето и нямат никаква вина, а виновни са само училището и учителката.
Разбира се, това е само хипотеза, защото така и не знаем фактите.
Лично аз, ако детето ми направи такова нещо, първо ще потърся вината у себе си и у него, ще взема мерки това да не се повтаря и едва след това ще търся сметка на учителката. И то поради простата логика, че основата на безопасността на детето е то да бъде научено да спазва забраните и ограниченията. Защото ми е ясно, че ако едно дете поиска да се измъкне от опеката на учителите ще успее. Ролята на учителите е да минимизират опасността детето да направи глупост, но всеки запознат с теорията на риска знае, че понятие нулев риск няма. Нулев риск има само, ако нищо не се прави.
Та ако приложа този мой опит към хиперактивността на нашата колежка, то бих казала, че има нещо съмнително. Склонна съм да допусна, че тя е гузна за нещо и се опитва да убеди всички, в това число и себе си, че самата тя и детето и нямат никаква вина, а виновни са само училището и учителката.
Разбира се, това е само хипотеза, защото така и не знаем фактите.
Лично аз, ако детето ми направи такова нещо, първо ще потърся вината у себе си и у него, ще взема мерки това да не се повтаря и едва след това ще търся сметка на учителката. И то поради простата логика, че основата на безопасността на детето е то да бъде научено да спазва забраните и ограниченията. Защото ми е ясно, че ако едно дете поиска да се измъкне от опеката на учителите ще успее. Ролята на учителите е да минимизират опасността детето да направи глупост, но всеки запознат с теорията на риска знае, че понятие нулев риск няма. Нулев риск има само, ако нищо не се прави.
Анджали, толкова ли е важното да лепнем етикетите "отговорен" - "безотговорен"?
А аз се опитвам да отговоря на тях, чрез своето впечатление от нейните постове.
Може би имаш предвид мен, Анджали? Ако е така- не съм имала предвид безотговорност по никакъв начин. Липсата на отговорност у един човек показва много допуснати грешки и липсата на интерес. Не бих направила такава оценка на никого- нито ми влиза в работа, нито познавам ситуацията, нито човека.
Тревожни, меко казано.
Тук се започва да се смучат от пръстите оправдания - тя и госпожата може да има дете да я чака, видяла баткото (ами ако той учи в същото училище сигурно го вижда по няколко пъти на ден), дошъл и цикълът, оставила го на охраната, ама охраната не знае и какво ли още не!
Моята хипотеза пък е, че тя изобщо не е очаквала детето да си тръгне и за това така смело си е тръгнала самата тя.
Очаквала е да седи тихо и кротко без надзор нейде във фоайето, какъв възпитател трябва да си, че да си сигурен на 100 процента във винаги правилната реакция на някое дете?
Нали поради това родителите подписват въпросните декларации, защото си познават децата, майката познава детето си, преценила е, че не може все още да му има доверие и затова възпитателката трябва да й предава детето лично.
Какви родителски вини, какви пет лева?
Ако на пазара майката загуби детето си, разбирам, но в училище пак тя да го е загубила, е това просто ...нямам думи.
Тук се започва да се смучат от пръстите оправдания - тя и госпожата може да има дете да я чака, видяла баткото (ами ако той учи в същото училище сигурно го вижда по няколко пъти на ден), дошъл и цикълът, оставила го на охраната, ама охраната не знае и какво ли още не!
Моята хипотеза пък е, че тя изобщо не е очаквала детето да си тръгне и за това така смело си е тръгнала самата тя.
Очаквала е да седи тихо и кротко без надзор нейде във фоайето, какъв възпитател трябва да си, че да си сигурен на 100 процента във винаги правилната реакция на някое дете?
Нали поради това родителите подписват въпросните декларации, защото си познават децата, майката познава детето си, преценила е, че не може все още да му има доверие и затова възпитателката трябва да й предава детето лично.
Какви родителски вини, какви пет лева?
Ако на пазара майката загуби детето си, разбирам, но в училище пак тя да го е загубила, е това просто ...нямам думи.
Че учителкатае оставила детето е грешно, това е ясно. И понеже като се работи с хора, не може да се оставят нещата само в техните ръце, е нужно да се вземат и някои меркии в семейтвото. Една от тях е да се инструктира детето при нникакви обсттоятелства да не си тръгва самичко, а да стои и да чака майка си или който трябва да го вземе. Другото е, когато възрастният закъснява, детето да му се обади, за да разбере какво става. Тетото е, самият възрастен, когато закъснява, да звънне на детето и да го провери и инструктира какво да прави. На мен лично не ми харесва горямото дете да прибира малкото, освен ако не е вече в гимназията, тогава се предполага, че има по-високо ниво на отговорност. Но все пак, и то е дете, за мен е редно възрастни да поемат ангажимента, а не децата. Вярно, ако тръгне да става беля, то няма как да се предотврати, но поне могат да се вземат някакви преватнивни мерки в семейството, дда има създадена организация с прости и твърди инструкции. Не виждам смисъл да се разчита изцяло на учителя, още повече, че родителят не си спазваа ангажимента. Аз самата съм виждала редовно едни и същи деца вечер да чакат при охраната на училището, защото загубените им родители не могат да се организират. И тъй като е възможно някой сега да ми скочи обиден, да, наричам такива родители дори хронично загубени, защото го допускат повече от веднъж, дане кажа обичайно поведение. Веднъж всеки се случва да закъснее, но повече от веднъж вече е рецидив.