Проявяваме ли ненужна показност?

Azzy...подкрепям всяка твоя казана дума  

Акаша не може да се изпълнява всяка прищявка на децата,независимо от какво естество са.Когато семейството "X" няма възможността да направи това,което семейството "Y" има то негова работа е да обясни на детето си,защо не може.Не е необходимо да изпада в подробности,а спокойно да представи другия вариант за празненство/примерно/ и да изтъкне всички негови положителни преимущества.Децата се убеждават лесно  
 И дъщеря ми всеки ден иска нова кола след като види някоя реклама,ама не си купуваме  
И лаптоп ме помоли да си купя в Техномаркет,но и казах,че не нося толкова пари  
Изобщо всеки ден иска нещо,но съвсем спокойно и обяснявам,че не е възможно,защото еди си какво и тя казва "добре".
Специално пък за детските рожденни дни...винаги може да се обясни,че вкъщи е по-хубаво,защото могат да си играят колкото време поискат без ограничение от 2 часа?! ,могат да поискат каквото пожелаят като меню...и въобще един обигран родител винаги ще измисли нещо.Ако с едно дете не може да се справи...  

Не съм съгласна.
За мен празнуването в детски клуб е удобство, не обичам да каня гости в къщи, т.е. и да си спестя излишната суета около приготовления, почистване и т.н. същото се отнася и за празнуване сред природата, не ми се занимава......държа да уважа и покажа, че детето ми има празник, за мен това е най-важният ден, както в моя, така и в неговият живот. Какви са тези 1600лв за детско парти? 20 възрастни, 10-12 деца, нормално парти, без излишни екстри, но и ограничения, 350лв макс сме плащали.
Мнението ми за абитуриентските балове е подобно на твоето за детските РД в клубове. Хората заеми теглят луда работа, няма да ги дадат за обучение на децата си, а за купон една вечер....
Телефонните ми апарати са доста изтъркани и старички, но докато не ме предадат, не си купувам нови, съжалявам.
По принцип смятам, че доста българи живеят, за да се показват.....намирам го за смешно и глупаво, но ако не ми пречат, си е техен проблем, избор и т.н.

Казвам само, че може да не са подбудени от желанието да се покажат, а от желание да ощастливят детето си. А дали трябва да му угодят е съвсем друг въпрос. Тук говорим за ненужна показност.

Абсолютно точно.
Аз затова и казах, че съм доволна от факта, че не страдам от "традиционното" задължение да превръщам завършването на гимназия на детето си в карнавал-панаир за родата и съседите.

Относно "панаира", аз пък мисля, че балът е едно прекрасно и значимо събитие в живота на един млад човек. Който не го е изпитал така, значи е пропуснал доста. Балът бележи един край и едно ново начало. Все пак 12 години училище, за един 18 годишен човек, са адски много време. То е почти целият му съзнателен живот. Това е денят, който бележи края на юношеството, на ученическите години, на детските мечти, началото на студентските години за едни, за други началото на сериозния живот свързан с работа или пък семейство. Когато си учил в прекрасно училище, което обичаш, когато си влагал много през тези години, трудил си се, получил си много, когато се обърнеш назад и видиш колко много си пораснал и си се променил, когато се сетиш за първия звънец, а сега те очаква последния. Хубав момент е и най-вече - никога, ама никога не може да се повтори. Сватба, абсолвентски бал, са неща, които могат да ти се случат повече от веднъж, но никога повече няма да си ученик. За мен ученическите години бяха много хубави и деня на бала беше един страхотен за мен момент - хем малко тъжен, хем радостен. Разбирам, че балът е едно крайно омразно събитие във форума, но ако мислите, че този му вид датира едва от няколко десетилетия - лъжете се. Случайно гледах скоро един стар български филм - "Момчето си отива", ако не се лъжа е от 70-те. Ами същото е - скъпи платове от чужбина, надпревара кой ще е най-красив, кой ще дойде с хубава кола и т.н. Та, далеч не смятам бала за излишен "панаир" . Нормално е хората да се вълнуват, момичета да избират тоалет, грим, прическа. Хубаво е човек поне няколко пъти в живота си да изпита това вълнение и да се почувства специален.

Искаш да кажеш, че щом не съм била с рокля за 5 бона и бижута за още толкова, не съм крещяла като обезумяла от лъскава лимузина с бутилка в ръка и не сме събирали родата до 9то коляно пред блока, значи не съм се забавлявала и съм пропуснала нещо? Ами аз не мисля така. Вечерта ми мина перфектно и се забавлявах повече от чудесно с любимите си съученици, много от които и до днес са най-близките ми приятели.
Не смятам, че всичките изхвърляния, на които робуват повечето хора в България, са гаранция за прекрасно и значимо отбелязване на събитието, наречено абитуриентски бал.

То май големите трепети и вълнения са преди, а не по време на бала. Моите съученички си шиха тоалетите. Една даже започна да го шие от началото на уч. година, защото представляваше едно черно трико /с дълги ръкави и крачоли/, цялото обшито с черни пайети.
Аз пък забравих да си сложа бижута. Усетих се чак в двора на училището, ама ме мързеше да се връщам до вкъщи.
Бяхме първият випуск, който правеше бал в НДК. Събрали ни бяха сто училища, препускахме цяла нощ от зала в зала като изоглавени. Почти не си видях съучениците и едвам дочаках в 12 ч. да отключат вратите и да ни пуснат да си ходим. Прецапах с облекчение до вкъщи /живеех на 200 м. от НДК и заспах като отрязана.
Втората вечер ми беше много по-интересна и забавна, защото се събрахме отбрана групичка на вилата на един съученик и танцувахме до сутринта.
Най-значимото и емблематично чувство беше това, че е свършила ерата на сините престилки.
Не се чувствам изобщо ощетена от факта, че това събитие не е било най-значимото в живота ми.

Ах, тази Пенка, тази Пенка! За нея балът и сватбата така си и останаха най-интересното, което се случи през време на скромната й младост. Сега дъщеря й завършва и Пенка се чувства длъжна да направи бала й незабравим!

Аз пък не се забавлявах, никак. Само ми беше до това, като знам, че на другия ден трябва да уча пак. Даже си тръгнах към полунощ- съвсем демонстративно, отказвайки покана за остатъка от вечерта от някакви батковци ли бяха, чичовци ли- мъгла ми е. Най- хубавият ми спомен ще е роклята, може би- после вървежна съученичка ми я изкопира ( аз си бях задръстена, както става ясно).

Явно и аз съм една от малкото,която не счита,че бала трябва да е мини-сватба.
Аз лично си взех 2 семпли костюма с къси рокля и сако ,не носих бижута (освен обеци) , злата и т.н. (никога не съм харесвала жълтото злато) ,отидох си на бала с колата на баща ми, а парите от малкото роднини ,които поканихме отидоха за фонд  "Студентство" .
На бала отидох само за няколко часа,иначе групата ни от колежа си направихме една 4 дневна екскурзия до Охридското езеро преди бала ,изпразнувахме си , повеселихме се ,а на бала само отчетох присъствие.
За мен е много по голямо постижение да се празнуват абсолвентски бал, някакво награждаване от Олимпиади ,конкурси и т.н. вместо едничкия бал и сватба.
А и да спомена не исках и нямах голяма сватба (по стандартите на БГ беше скромна 90 човека , и много си я харесах)
Та показност за мен е изхвърлянето за бални и тортени сватбени рокли рокли,които не се носят повече от веднъж, лимузина и колиета, а после туршия и сирене до другата година ....

Е, как реши, че това искам да кажа? Някъде да видя нещо написано подобно? Затова съм сложила и панаир в кавички, защото не считам, че бала трябва да е панаир, а напротив, други  чувства смятам, че трябва да се влагат. Четете, моля ви! И никъде не съм казала, че трябва да е най-значимо! А просто, че е едно значимо, далеч не най и далеч не единственото и последното. Наистина просто се изумявам как и къде ги виждате тези неща . За мен, както казах, беше важно - не заради рокли, гримове и подобни. По мое време не беше чак така. Заради други неща ми беше важно и приятно, които съм написала съвсем ясно, мисля, в поста си. А, че бала и сватбата са най-интересното в живота  - ми не, не мисля така и това не съм го написала също. Но пък може и да съм, ама да не съм разбрала. Аз лично ценя такива моменти, за друг може и да не са особено важни и интересни. И ги ценя не заради самото събитие, а заради съвсем други неща. И не смятам, че има хора, или поне аз не познавам такива, на които сватбата и бала са им най-интересното нещо, което им се е случвало през скромната младост, а и след това .

Проявява се, разбира се..и още как..

Абсолютното същото и при мен. Забавлявахме се перфектно и нямаше изхвърляне. 2002-ра явно в нашия малък град не беше модерно, знам ли. Или просто живеехме по друг начин. Не знам и какво му е значимото....ден като ден. За мен много по-важни бяха едни оценки от едни тестове  Бях със семпла кола, защото и без това се събрахме до дома ми почти,можеше и пеша да отида, както направиха някои от другия клас.
Може би трябва да се обърне внимание на реализацията на тези деца, а не на харченето на пари за един семестър в частен университет.
По тази причина и сватбата ми беше семпла. И добре,че така решихме--и без друго се разведохме. 

Според едни мои съседи, ако всяка вечер се прибираш с торбичка на която има надпис от някоя верига магазини, си е показност  а аз все забравям да си взема торбичка като излизам 
Аз показност не проявявам  още по-малко ненужна..... ако някой смята обратното...си е негов проблем 
Но виж нов бюст за бала....си е показност...ама по онова време нямаше такива "екстри"....
Горното го написах с голяма доза шега  Забавлявайте се!