Животът извън града

При нас не е 12 км. извън градско или извънградско защото е околовръстно шосе и оттам са 700 метра, но са си много през зимата и когато е тъмно. Затова казах, че или трябва да си близо до шосето / което не ми харесва/ или трябва да имаш подходящ транспорт - високо проходен джип.
При мен и при двата случая говоря за извън градско шофиране.

Ей за това иде реч....Макар, че аз лично София не бих си я заменила...само бих искала да е каквато беше преди 25 години..ама не може

Нито един от по- богатите не се е заселил на центъра на града / изключвам новоизлюпените/.

Мисля, че не те разбрах. Т.е. как не се е заселил? То понастоящем не е за живеене в центъра, ама преди 25-30 години си беше екстра - живяла съм...
Сега може би т.нар. стари квартали са добре за живеене, като лично аз изключвам стария си блян - Лозенец. Сега там е истински ад, поне за мен.

12 с нормалното задръстване в пикови часове за тук се равняват на около час и нещо. Тук големият град е на 20-30, както казах.
Занимални няма, детските градини - най-късно са до към 4-5 часа. Това - да добиеш представа защо единият просто не би успявал И да ходи на работа и да развозва децата.

Вариантите са - работа в градината и гледане на къщата + шофьор на децата, /не е за мен, депресира ме това/, работа на смени - в селския супермаркет / и за какво учих толкова / или аз и децата - в София, където мога да работя, а градината и училището са ни в квартала /хубав, зелен, спокоен, комуникативен квартал/, но съпругът ми остава тук заради работата си и се виждаме само през уикендите и ваканциите /тъжна перспектива/.
Кое е най-малкото зло, според вас?

Снеже, затова и някъде по-горе беше рекла, че за живот на село трябва нагласа. Ако я нямаш - нормално е да искаш да си в града....Или ако винаги си живял в града и нямаш желания за радикална промяна в живота.
Аз за себе си знам, че нямам такава нагласа и се чувствам добре там, където съм. Най-важното е, човек да открие къде му се иска да живее...и да може да си го позволи!

Говоря за настоящия момент.
Селата опустяха защото няма условия и най- малкото транспорта до града не можеш да си платиш. Днес при нас плъзнаха от центъра към под балкана и съседните планински села. При сегашното притежание на автомобили и забързан живот никой няма желание да си покаже носът навън и триста човека да минават. Тези които имат жилища на първия етаж се чудят как да го дадат за офис.

Друга работа за съпруга ти.

Уилма, брой ги смело тез квартали - чиста проба села са .
Спира водата - пук. Спира токът - няма проблем, ще дойде, някога.
Добре зареден магазин - грънци. На прилично разстояние път с кола само. Кварталният хоремаг предлага почистващи препарати, които стоят на стелажа точно над хляба. Изборът е повече от ограничен, защото когато зареждаш за околните 10 къщи няма кой да купи кой знае какво. Ако искаш нещо конкретно, от конкретен производител, по-добре забрави, че съществува. Искаш разходка по алея - ей, го, на Дендрариума - три преки по-нагоре.
Искаш да срещнеш хора, нова физиономия - много искаш.
Спокойствие - и без друго на улицата сте 30 човека, няма как да не се поздравиш, с всеки излязъл в същия миг, в който и ти.
И до индианци ще е също толкова интересно. За две години смея да твърдя, че познавам съседите си прекрасно. Кой от кога до кога е бил в казарма, кой как си е строил къщата, кой какво е работил, къде е живял, какво е учил, кой зъболекар посещава...
За камионите, събиращи боклука посред нощ в града някой беше писал. Толкова искам да ги чуя! Но не! Боклук се изхвърля веднъж седмично, а кофата на къщата е колко... Три дъвки, две кутии мляко и малко отгоре.

Да, повечето хора, направили този избор, преместили се от големия град казват, че това е най-страхотното нещо, което някога са правили. С доста такива се познаваме.
Близък пример.
Семейство вложи всичко, всичко в построяването на къща в малък град(!) близо до София. Все още имат мнооого работа по къщата, средствата вече не стигат, всичко става бавно и ги изцежда максимално - физически, психически. Луди сме били ние, дето искаме да се тъпчем по паветата и да се будим с трамваите. Всяка сутрин в 8 часа мъжът стоварва жена си и детето в София да обикалят тукашните паркове. Да питам ли защо се блъскат в таз пушилка градска и така омразна? Сигурно е, защото е много интересно на село.
Трудно е да признаеш, че си сгрешил, когато нямаш възможност, чисто финансова да се поправиш. Много е тегаво да осъзнаеш, че да търкаш по цял ден люлката на верандата ден след ден, месец след месец, година след година, и да гледаш как детето ти расте в чудния ви двор омръзва. Смотано е ходенето на куклен театър да е събитие, както и да се пуснеш по каменната пързалка на НДК, вместо по пластмасовата в задния двор.
Живеели по-чисто, по-природосъобразно и дрън-дрън. Страшна екология настава, когато в неделя ти се дояде шоколад и изразходваш пет литра бензин, за да си го купиш.
А при така уредено домакинство - всички дружно слизат в града сутринта рано и дружно се прибират вечерта късно, трябва ли да си говорим какво се случва в къщата.
Пък да оставиш детето си на 13 цял ден само, да се оправя... За мен не е повод за гордост, още повече пример за добре устроен живот.
Но хора разни. Моите възприятия са такива.

Аз съм от тези, които нямат търпение да се върнат в центъра на града.
Така е... Да бях послушала татко преди няколко години, когато ми каза "Не си за село, моето момиче, но щом искаш - опитай"

Ами - не. По-скоро - друго жилище, което да е в града. Но за момента е немислимо, поне в близките години няма изгледи да се реализира, наемите и цените на жилищата са неимоверно скъпи.

Visible, 

Мммда...

Живеете в София и мъжа ти пътува ежедневно защо е невъзможна опция? Някъде май беше писала 20-30 км, което не ми се вижда невъзможно. Освен нещо да не съм разбрала за разстоянието.

Visible, всяко място можеш да си го направиш с градски условия, но град на вилна зона не става.
В населено място полуградски тип, зависещ от другите не става.

Може да не е вилна зона, може да си е чисто село- пак не става.

Visible, браво, душко!