Туба и Джансел, "Запленяваща сърцето" (Gönülçelen) и след това - Тема 148

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

ПИСМО ЗА РАЗВОД
Скъпи съпруже,

Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам. Бях добра съпруга седем години, а ти по никакъв начин не го оцени. Последните две седмици бяха Ад. Днес се обади шефа ти и каза, че си напуснал работа и това беше последната капка.

... Тази седмица се прибра в къщи и дори не забеляза, че съм си направила прическа и маникюр, наготвила съм ти любимото ястие и дори носех ново бельо. Прибра се, наяде се набързо и отиде право в леглото след мача. Вече не ми казваш, че ме обичаш, не ме докосваш, нищо не правиш. Или ми изневеряваш, или просто вече не ме обичаш, което и да е – аз си отивам.

П.П. Ако искаш да ме намериш, не се опитвай. Аз и БРАТ ТИ се преместихме в Западна Вирджиния заедно!

Живей си живота! > Твоята Бивша жена

***********************************************************

Скъпа бивша жено,

Твоето писмо днес направо ощастливи деня ми. Вярно е , че с теб сме женени от седем години, но това което ти беше е много далече от добра жена. Гледам толкова много спорт, за да заглушя твоето постоянно мрънкане. Много жалко, че не действа. И забелязах, че си си отрязала цялата коса, първото нещо което си помислих беше „Изглеждаш като мъж!“ Майка ми ме е възпитала да не казвам нищо, ако не мога да кажа нещо хубаво.

Когато наготви любимото ми ястие, сигурно си ме объркала с БРАТ МИ, защото аз не ям свинско от седем години. Легнах си да спя, когато те видях с бельото, защото етикета с цената беше още на него. Искрено се надявах да е чисто съвпадение, че брат ми взе 50 долара на заем тази сутрин от мен, а твоето бельо струва $49.99.

Въпреки всичко, аз все още те обичам и реших, че можем да се справим с това. За това когато разбрах, че съм спечелил десет милиона от лотарията, напуснах работа и ни купих два билета за Ямайка.

Но като се прибрах в къщи теб те нямаше. Всичко си има причина предполагам.

Надявам се, че ще получиш пълноценния живот, който винаги си искала. Адвоката ми каза, че с това писмо, което си ми оставила, няма да получиш нито цент. Хайде със здраве.

П.П. Не знам дали съм ти казвал това някога, но Карл, моя брат се роди Карла. Дано това не е проблем.

Поздрави : Безумно богат и свободен!