Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
- Публикувана: 26 ян. 2012, 21:40 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2012, 17:00 ч.
Чуждия успех.
Мале, фразировката на въпроса ме убива 
...Еди вид, супер е трудно да се зарадваме на чуждия успех..Нещо като: "можете ли да скочите 4 метра от място". Разбира се, че се радвам на чуждия успех. Под успех не разбирам разни противозаконни и антисоциални дейности, а творчески, професионален или личен успех, който е за добото на човека и подкрепя талантите му и него самия.
Изпитвала съм яд ако мисля, че не съм получила, каквото съм заслужавала, а друг го е получил, но това не е било свързано с лощи чувства към този човек. По-скоро яд към системата или някой конретен човек, заради който е станало това. Не знам дали се нарича завист това чувство.
...Еди вид, супер е трудно да се зарадваме на чуждия успех..Нещо като: "можете ли да скочите 4 метра от място". Разбира се, че се радвам на чуждия успех. Под успех не разбирам разни противозаконни и антисоциални дейности, а творчески, професионален или личен успех, който е за добото на човека и подкрепя талантите му и него самия.Изпитвала съм яд ако мисля, че не съм получила, каквото съм заслужавала, а друг го е получил, но това не е било свързано с лощи чувства към този човек. По-скоро яд към системата или някой конретен човек, заради който е станало това. Не знам дали се нарича завист това чувство.
Сега, предусещам, че темата ще се изпълни с отговори "Даа, разбира се, как да не се радвам"..
И мнооого съжалявам, че не ви познавам всичките, защото до днес така и не съм намерила някой, който да се е зарадвал истински на успехите ми /имам предвид сред познати, че и приятели, и т.н, изключвам роднините/.
И мнооого съжалявам, че не ви познавам всичките, защото до днес така и не съм намерила някой, който да се е зарадвал истински на успехите ми
/имам предвид сред познати, че и приятели, и т.н, изключвам роднините/.Сега, предусещам, че темата ще се изпълни с отговори "Даа, разбира се, как да не се радвам"..
И мнооого съжалявам, че не ви познавам всичките, защото до днес така и не съм намерила някой, който да се е зарадвал истински на успехите ми /имам предвид сред познати, че и приятели, и т.н, изключвам роднините/.
И мнооого съжалявам, че не ви познавам всичките, защото до днес така и не съм намерила някой, който да се е зарадвал истински на успехите ми
/имам предвид сред познати, че и приятели, и т.н, изключвам роднините/.В какви среди се движиш? Смени си компанията.
Мале, фразировката на въпроса ме убива ...
...Напиши някъде, че детето ти може да прави нещо по - специално, което малко деца на неговата възраст могат да правят и изчакай малко!
Мале, фразировката на въпроса ме убива ...
...Напиши някъде, че детето ти може да прави нещо по - специално, което малко деца на неговата възраст могат да правят и изчакай малко!
Имам познати,които го казват язвително 'Моето може еди какво си,а твоето може ли го?" и следва ехидна усмивчица.Има и други,на чиито деца се радвам от сърце.
Мале, фразировката на въпроса ме убива ...
...Напиши някъде, че детето ти може да прави нещо по - специално, което малко деца на неговата възраст могат да правят и изчакай малко!
Да, виждала съм реакции на тази тема:lol:
Но това засяга майчиното чувство. Мисля че ако става дума за самия човек е друго.
Радвам се винаги, на успеха и радостите на околните.
По принцип не съм толкова бяла и добра (трябва да се разпиша в темата за пожелаването на смъртта на някого), но когато на хората около мен се случват неща, които ги правят щастливи, аз се радвам с тях и за тях. Помисляла съм си, т.е. пожелавала съм си понякога и на мен да ми се случи, но никога не съм гледала с присвити очи и стиснати устни на чуждите успехи!
Имам позната, която има проблеми със забременяването. Доста от женското обкръжение около нея се сдоби с деца. Един ден, на новината, че Х е родила, коментарът беше: "Ейй, всички кофти хора се сдобиха с деца!"
Не мога да си представя какво и е, но пък реакцията и е просто...
По принцип не съм толкова бяла и добра (трябва да се разпиша в темата за пожелаването на смъртта на някого), но когато на хората около мен се случват неща, които ги правят щастливи, аз се радвам с тях и за тях. Помисляла съм си, т.е. пожелавала съм си понякога и на мен да ми се случи, но никога не съм гледала с присвити очи и стиснати устни на чуждите успехи!
Имам позната, която има проблеми със забременяването. Доста от женското обкръжение около нея се сдоби с деца. Един ден, на новината, че Х е родила, коментарът беше: "Ейй, всички кофти хора се сдобиха с деца!"
Не мога да си представя какво и е, но пък реакцията и е просто... 
Радвам се, но и се амбицирам.
Не завиждам, за сметка на това мечтая и се старая да сбъдна мечтите си.
Не завиждам, за сметка на това мечтая и се старая да сбъдна мечтите си.
Искам да съм най харесваната ,най красивата ,най богатата, най интелигентната, най успялата
Не мога да го нарека точно завист, но когато някому върви повече, отколкото на мен, винаги си казвам "ееех, с какво съм толкова по-лоша, защо не ми се получава". Но никога не ме е тормозило наистина, по-скоро едно такова примиренчески тъжно, че за нищо не ставам. Това за професионалните успехи основно, в личен план не смятам, че има на кого да завиждам за нещо...
Радвам се на успеха на близки хора, останалите просто са ми безразлични.
А, сега се сетих - наскоро си се издигнах в очите, препоръчвайки колежка за повишение, което аз се надявах да получа. Истината е, че на нея й е много по-нужно и спешно в настоящия момент, отколкото на мен, и когато шефът ме попита за мнение, казах, че е по-добре да е тя...После я изръчках да си подаде документите, защото мислеше, че няма шанс и се дърпаше.
Написано така, изглеждам като една абсолютна глупачка и ме е яд на мен си, но пък от друга страна се радвам за нея, заслужава го.
Завистта е човешка чувство, нормална е, и в малки дози дори здравословна, защото стимулира човек да продължава напред. Прекалената завист, прерастваща в злоба, тормози основно този, който я изпитва, но понякога предполагам, че трудно се обуздава.
Радвам се на успеха на близки хора, останалите просто са ми безразлични.
А, сега се сетих - наскоро си се издигнах в очите, препоръчвайки колежка за повишение, което аз се надявах да получа. Истината е, че на нея й е много по-нужно и спешно в настоящия момент, отколкото на мен, и когато шефът ме попита за мнение, казах, че е по-добре да е тя...После я изръчках да си подаде документите, защото мислеше, че няма шанс и се дърпаше.
Написано така, изглеждам като една абсолютна глупачка и ме е яд на мен си, но пък от друга страна се радвам за нея, заслужава го.
Завистта е човешка чувство, нормална е, и в малки дози дори здравословна, защото стимулира човек да продължава напред. Прекалената завист, прерастваща в злоба, тормози основно този, който я изпитва, но понякога предполагам, че трудно се обуздава.
Да. Много се гордея с няколко бивши съученици и приятелки. Постигнаха високи позиции и като ги видя си казвам "Ето, АЗ съм учила и излизала с тях" . Същото важи и за роднините. Става ми мъчно само когато някой умишлено се самоизтъква и ме поглежда със смесица от съжаление и надменност . Има време. Ще дойде и моят ред за щастие и успех. По един или друг начин. 
. Има време. Ще дойде и моят ред за щастие и успех. По един или друг начин. Цитат
"Става ми мъчно само когато някой умишлено се самоизтъква и ме поглежда със смесица от съжаление и надменност"
Tова ми се е случвало. Вбесява ме
Имах една такава "приятелка", която го правеше и аз някак си не си давах сметка какво става, само усещах, че ми е некомфортно с нея. Тогава бях в много труден период и тя си въобразяваше. че може да ме съди и дава оценки. Като осъзнах ситуацията я поканих на кафе и и казах, че не желая да я виждам повече, понеже е арогантна и няма да допусна такова отношение. Такива хора не заслужават човек да им отделя време и енергия. Разбира се, после живота ми потръгна по друг начин, но тя не беше допусната в него. Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
Мога да се зарадвам - да. Завист само в случай, че този успех е бил свързан по някакъв начин с мен. Например за сметка на моят да такъв да изгрее нечии друг. Само , когато ме прецакат мога да се подам на завистта.
Да разбира се че съм изпитвала завист. Ако не бях, нямаше да съм това което съм. Завист примесена с възхищение и желание и аз да постигна този успех.
Срещала съм се с голяма част от най-богатите хора в страната. Голяма част от тях впечатляват с факта колко обикновени и земни хора са. И в същото време, знаеш че далеч не са обикновени. Те притежават качества каквито "обикновените" нямат. Това буди искрено възхищение.
И завист. Завист като желание и ти да ги имаш тези качества и да бъдеш толкова необикновена.
Чуждият успех не само ме е амбицирал. Той реално ме е учил как да градя своя собствен. Така че аз се радвам много на чуждите успехи.
Срещала съм се с голяма част от най-богатите хора в страната. Голяма част от тях впечатляват с факта колко обикновени и земни хора са. И в същото време, знаеш че далеч не са обикновени. Те притежават качества каквито "обикновените" нямат. Това буди искрено възхищение.
И завист. Завист като желание и ти да ги имаш тези качества и да бъдеш толкова необикновена.
Чуждият успех не само ме е амбицирал. Той реално ме е учил как да градя своя собствен. Така че аз се радвам много на чуждите успехи.
Смятам, че по-лесно съчувстваме и помагаме на накого, който е изпаднал в беда или е сполетян от нещастие, отколкото да се радваме за успехите му.
Нещастието под формата на дребни несполуки или големи тргедии кара хората да си казват "Горкия човек, какво го сполетя". И да искат искрено да помагат.
Успехите - напротив, предизвикват завист, търсене на причини - какво е станало, кой какви връзки има и т.н. Обикновено не се допуска, че човек със собствените си качества е постигнал нещо, винаги има друга причина (татко депутат, богат любовник...) Мислим така, защото често действително е така и мисленето ни е изкривено и цинично. Казваме си, че с нашите собствени качества ако имахме гръб...охооо. Всичко това буди неприятни чувства към успехите.
За себе си мога да кажа, че съм завиждала, че се срамувам от това и че бих искала да съм тъй широко скорена, че само да се радвам за чуждия успех - но не мога. Затова се опитвам да не показвам явно какво чувствам и да не вредя, да не злословя, да не преча.
Нещастието под формата на дребни несполуки или големи тргедии кара хората да си казват "Горкия човек, какво го сполетя". И да искат искрено да помагат.
Успехите - напротив, предизвикват завист, търсене на причини - какво е станало, кой какви връзки има и т.н. Обикновено не се допуска, че човек със собствените си качества е постигнал нещо, винаги има друга причина (татко депутат, богат любовник...) Мислим така, защото често действително е така и мисленето ни е изкривено и цинично. Казваме си, че с нашите собствени качества ако имахме гръб...охооо. Всичко това буди неприятни чувства към успехите.
За себе си мога да кажа, че съм завиждала, че се срамувам от това и че бих искала да съм тъй широко скорена, че само да се радвам за чуждия успех - но не мога. Затова се опитвам да не показвам явно какво чувствам и да не вредя, да не злословя, да не преча.
Това е реалната простотия на народа Чоколада, която ни залива отвсякъде. Какви ли не причини се изтъкват като обяснение на чуждия успех и оправдание на собствената некадърност.
Но реално докато я има тази простотия, никой няма да погледне по-далеч от носа си и да промени каквото и да било в собствения живот. Така и ще си остане в калта за да плюе от там.
Аз искам да кажа че завист и злоба са две коренно различни неша. У простака завистта предизвиква злоба. За умния и мъдрия- тя е стимул.
Но реално докато я има тази простотия, никой няма да погледне по-далеч от носа си и да промени каквото и да било в собствения живот. Така и ще си остане в калта за да плюе от там.
Аз искам да кажа че завист и злоба са две коренно различни неша. У простака завистта предизвиква злоба. За умния и мъдрия- тя е стимул.
Не съм чела отговорите, предполагам, че са в сферата "Не, не завиждам. Чуждият успех ме радва!".
Аз пък завиждам! С онази завист, която ме амбицира, а не ме кара да се самоизяждам от съжаление, що Х е постигнал това, пък аз не?
Често си и казва: гледай сега, Господи, ми несправедлив си? Този/тази с какво е заслужил и половината от това, което си му дал? А глас свише ми отговаря- компенсира за несгодите в предишен живот; пуснал е фиш, а ти не си. Такива ми ти работи.
Аз пък завиждам! С онази завист, която ме амбицира, а не ме кара да се самоизяждам от съжаление, що Х е постигнал това, пък аз не?
Често си и казва: гледай сега, Господи, ми несправедлив си? Този/тази с какво е заслужил и половината от това, което си му дал? А глас свише ми отговаря- компенсира за несгодите в предишен живот; пуснал е фиш, а ти не си. Такива ми ти работи.
За близките си винаги се радвам, за останалите - според зависи 
Често завиждам.
Най-лошо беше, когато бях в първия си брак и ужасно много исках второ дете, а бившият ми не даваше дума да се издума по въпроса - тогава завиждах като луда на всички около мен, които се сдобиваха с второ дете. Направо болестно беше станало, ужас
Често завиждам.Най-лошо беше, когато бях в първия си брак и ужасно много исках второ дете, а бившият ми не даваше дума да се издума по въпроса - тогава завиждах като луда на всички около мен, които се сдобиваха с второ дете. Направо болестно беше станало, ужас
Не позна, Каси! Повечето се оказахме достатъчно наивни, че да си признаем, че се случва да завиждаме.
Радвам се, че не съм единствената, която не лети на крилете на белия кон високо в безоблачното море на добротата и съвършенството.
в случая приемам, че е по преценка на завиждащия. Например, като бях малка, вечно ме пращаха да се редя на едни опашки да запазвам ред за зарзавати за туршии, барабар с бабичките от квартала, и много завиждах на комшийското дете, че него никога не го караха, и дори доста го глезеха. За мен неговото си беше успех, на който завиждах.
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
Мога да се зарадвам на чуждия успех.
Доста често се случва да изпитвам завист.
за първи път да се съглася с пини
не всеки успех на другите изобщо е в състояние да го забележа, как ли не пък да се тръшна и да завиждам.
само ако мен ме засяга , т. е съм се стремила и аз към същото/подобно/. ако някой е полетял със совалката и това е успех, аз дори няма и да съм научила.
относно останалото - обикновено ме интересува алгоритъмът на успеха на съответния човек.
самата аз нямам никакви успехи/тук не вкл1чвам за успех да си купя ботуши с намаление 90%/.
не всеки успех на другите изобщо е в състояние да го забележа, как ли не пък да се тръшна и да завиждам.
само ако мен ме засяга , т. е съм се стремила и аз към същото/подобно/. ако някой е полетял със совалката и това е успех, аз дори няма и да съм научила
.относно останалото - обикновено ме интересува алгоритъмът на успеха на съответния човек.
самата аз нямам никакви успехи/тук не вкл1чвам за успех да си купя ботуши с намаление 90%
/. .... не виждам по какъв начин бих могла да завиждам на някого за нещо, към което аз дори не се стремя
Много се радвам на хора, които сбъдват мечтите си, но това са си техните мечти.
Аз по принцип не съм амбициозен човек, изобщо даже. Може би затова ми е все тая, че някой има повече от мен. Не завиждам, още не съм изпитвала това чувство, наистина. Доволна съм от живота си, За мене е важно да се чувствам удовлетворена от това което имам и не се обръщам след по-големи къщи от нашата, след по-скъпи коли от нашата и в тоя ред...
Да...какви ангелчета как крилца не са им поникнали още....Само че с какво се купуват тези ботушки, къщи и коли интересно (нищо че не са най-добрите). Няма човек кому-то не са нужни пари на този свят. Има такива които поради умствени и психически проблеми не го осъзнават. Обикновено те са клошари по кофите или по специализирани заведения.
Така както имате малкото от което сте доволни, така в един момент може да останете и без него ако нямате никакви амбиции за успех.
Така както имате малкото от което сте доволни, така в един момент може да останете и без него ако нямате никакви амбиции за успех.
Абе, я да те питам, ако имаш 200 лв. за издръжка на месец, дали няма да завиждаш на Х, че си е купила ботуши от 200 лв.? А тази с ботушите от 200 лв. едва ли не завижда /дори и благородно/ на онази, която освен ежедневни ботички от 200 лв. може да си позволи и ежедневна чантичка за същите пари. А тази от своя страна...
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
Да, мога.
Да, изпитвала съм.
Аз по-скоро се възхищавам на чуждия успех. Но зависи и успехът благодарение на какво е постигнат. Няма да скачам от радост, че някой си е забогатял вследствие на подкупи, наркотици и тем подобни.
Всъщност най-много се радвам на успехите на спортистите, както и на някои певци и актьори.
Всъщност най-много се радвам на успехите на спортистите, както и на някои певци и актьори.
Абе, я да те питам, ако имаш 200 лв. за издръжка на месец, дали няма да завиждаш на Х, че си е купила ботуши от 200 лв.? А тази с ботушите от 200 лв. едва ли не завижда /дори и благородно/ на онази, която освен ежедневни ботички от 200 лв. може да си позволи и ежедневна чантичка за същите пари. А тази от своя страна...
Винаги съм могла да си купя каквото ми харесва. Е, не палати и имения, но такива женски неща и глезотии никога не са ми били мираж
Радвам се на успехите на близките ми хора.А успехите на чуждите обикновено са ми безразлични-не предизвикват нито радост,нито завист.А и "успехът" е много разтегливо понятие-това,което за някои е успех,за мен може да не е такъв."И аз искам това" почти не ми се е случвало да си помисля от ранна детска възраст.
И съм се радвала, и съм завиждала. Никак не съм само бяла и добра.
Но и в двата варианта се амбицирам
Не споделям мнението, че успеха/щастието на един се балансира с ощетяване на друг.
Принципно споделям, но зависи много от уменията на жената:
Но и в двата варианта се амбицирам
Не споделям мнението, че успеха/щастието на един се балансира с ощетяване на друг.
Принципно споделям, но зависи много от уменията на жената:
Ако сега имате благодарение на качествата и амбициите на съпруг, трябва да знаете че нито той е вързан за цял живот към вас, нито парите му истински ви принадлежат.
Принципно споделям, но зависи много от уменията на жената:
На всяко "женско" умение, винаги ще се намери друго не по-малко женско и по-добро умение. И то точно в момента когато си мислите че ви е в кърпа вързан за цял живот.
Съветвам жените разчитащи на мъжки пари да не смятат това за постоянен доход.
Като се замисля, всъщност не се възхищавам точно на чуждия успех, а на човека, койтто го е постигнал. Или пък се възхищавам на определен човек, макар да не е постигнал някакъв невиждам успех, а за това, че например е човечен, или заради някакъв комплект от положителни качества и постъпки.
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
ако под успех се визира нещо материално (пари, къщи, коли и т.н) - не. и не ме интересува кой, как, колко и какво има.
Аз лично се възхищавам на хора, които са осъзнали собствените си недостъци и са ги преодоляли и премахнали.
Никога не съм завиждала. Като казвам никога- имам предвид съвсем никога. Може би заради това ми е ставало много болно и мъчно, разбирайки, че близък мой човек е изпитвал завист към мой успех. А пък завистта към материални придобивки ми е направо смешна.
Другото - винаги съм споделяла радост от успех на близък или не толкова близък. Даже изпитвам гордост от това, че съм приятел/познат на човек,който е постигнал нещо голямо.
Другото - винаги съм споделяла радост от успех на близък или не толкова близък. Даже изпитвам гордост от това, че съм приятел/познат на човек,който е постигнал нещо голямо.
И аз не завиждам , по-скоро се радвам да имам успели и заможни познати / слагам и двете определения , понеже не са еквивалентни/ около мен. Отгледана съм с еврейския мринцип : Че е по-добре Моше да има богат съсед , отколкото беден съсед . И не мога да асимилирам шопския израз "Аз не сакам на мен да ми е добре , а на Вуте да му е зле". Но явно евреите са по-умни в това отношение, докато познавам българи ,където злобата и зависта е онова нещо което ги храни.
Радвам се на чуждия успех. Особено, ако е свързан с истински усилия. Е, и завиждам понякога, но по-скоро благородно.
Всеки си има някакви цели/желания/мечти, към които се стреми. Нека успяват хората!
И мен много ме дразни, когато някой се държи според гореспоменатото мото за Вуте. За съжаление този начин на “мислене“ се среща не само в БГ, и не само при шопите. Май е нещо първично при хора, които постоянно се сравняват с другите и не приемат факта, че всички си имат целите/ежедневието/победите, но и паденията...
Всеки си има някакви цели/желания/мечти, към които се стреми. Нека успяват хората!
И мен много ме дразни, когато някой се държи според гореспоменатото мото за Вуте. За съжаление този начин на “мислене“ се среща не само в БГ, и не само при шопите. Май е нещо първично при хора, които постоянно се сравняват с другите и не приемат факта, че всички си имат целите/ежедневието/победите, но и паденията...
не разбирам, защо този образ според поговорката,се приписва само на българите! Навсякъде има завистливи хора, няма човешка култура, етнос, държава, които да са отминати от завистта. Това, че някой на думи ми обяснява колко се радва на моя успех, не е никаква гаранция, че няма да ме спъне в подходящия момент. Не сме деца, такива неща са случват постоянно, и дори от най-близките приятели, колеги. Затова и хората се пазят на работа с кого и как се сближават, броят си приносите, въртят интриги, и то не само по нашенско, а и по света.
Зависи от успеха и от човека. Възможно е хич да не ме вълнува и да остана безразлична. Ако е нещо, което аз по принцип не мога да правя, като да речем да рисувам и някой направи нещо великолепно - гледам с възхищение и се дивя как е възможно. Ако е успех, постигнат в пряко съревнование с мен - спортната злоба ме кара да не се чувствам особено щастлива от загубата, но заедно с това се амбицирам да се справя по-добре.
Завист съм изпитвала естествено, и изпитвам, но тя по-скоро ме подтиква към повече усилия, а не към чиста злоба, която да ме разяжда отвътре.
Завист съм изпитвала естествено, и изпитвам, но тя по-скоро ме подтиква към повече усилия, а не към чиста злоба, която да ме разяжда отвътре.
не разбирам, защо този образ според поговорката,се приписва само на българите! Навсякъде има завистливи хора, няма човешка култура, етнос, държава, които да са отминати от завистта. Това, че някой на думи ми обяснява колко се радва на моя успех, не е никаква гаранция, че няма да ме спъне в подходящия момент. Не сме деца, такива неща са случват постоянно, и дори от най-близките приятели, колеги. Затова и хората се пазят на работа с кого и как се сближават, броят си приносите, въртят интриги, и то не само по нашенско, а и по света.
Честно казано ми се струва, че ние сами си приписваме този образ.
Другите нации си приписват, че са добри кулинари, танцьори, любовници, джентълмени...
С останалото съм съгласна. Но съм сигурна, че получаваш и искрена радост за успеха си. Не само тази “формалната“ от този, който би могъл да те “спъне“ утре.
Иначе е тъпо, когато някой уж се радва за теб, а в същото време “долавяш“ завист и несъгласието му с успеха ти.
Абе..образ, образ, ама има нещо вярно в него.. Аз го отдавам до голяма степен на уравниловката от преди години, когато всички имаха поравно. И сега доста хора, особено от поколението, израснало тогава, не могат или не искат да разберат, че успехът зависи от усилията. И вместо да работят върху себе си, те гледат другите, и се опитват да намерят обяснение за чуждия успех, което им е изгодно - обикновено е "Ааа, той голям мошеник този", "Краде", лъже и незнам кво си още. Но не и примерно "Много работи", "Образован е" и т.н.
В другите народности, не че я няма завистта, но.. е в по-друг вид като че ли Най-малкото защото от години са с по-добър стандарт на живот, и оцеляването им не е на дневен ред - е, могат да си завиждат за разните "екстри", но не е така показно, злобно, агресивно и т.н, както е тук.
В другите народности, не че я няма завистта, но.. е в по-друг вид като че ли
Най-малкото защото от години са с по-добър стандарт на живот, и оцеляването им не е на дневен ред - е, могат да си завиждат за разните "екстри", но не е така показно, злобно, агресивно и т.н, както е тук. 
Разбира се, много се радвам на искрената радост, аз също се радвам за успеха на ценни за мен хора (ценни не в стил полезни, а съвсем емоционално ценни), то си личи.
Джули, няма и как да се отрече, че последните двайсет години са точно такива - крадци, мошеници, далавераджии и всякакви подобни индивиди са пример за подражание. Малка държава сме, една шепа хора, не е толкова трудно човек да се сети откъде е тръгнал и къде и как е стигнал комшията му, с когото са расли от деца и продължават да живеят врата до врата. И в повеччето случаи хората са прави, да знаеш, когато нарекат някого мошеник.
Джули, няма и как да се отрече, че последните двайсет години са точно такива - крадци, мошеници, далавераджии и всякакви подобни индивиди са пример за подражание. Малка държава сме, една шепа хора, не е толкова трудно човек да се сети откъде е тръгнал и къде и как е стигнал комшията му, с когото са расли от деца и продължават да живеят врата до врата. И в повеччето случаи хората са прави, да знаеш, когато нарекат някого мошеник.
И в повеччето случаи хората са прави, да знаеш, когато нарекат някого мошеник.
Е да, ако говорим за онези типажи, които не могат да построят едно правилно изречение, но пък се движдат в кортеж от 3 джипа, пазещи един празноглавец и златните му ланци:lol: тогава да, Но, тези времена поотминаха вече като че ли.
Аз имах предвид друго - има много хора днес, които печелят добре благодарение на способностите и образованието си. И около тях винаги групи зяпачи, които, примерно, отдават успеха на дамите на креватни завоевания, или ако не отговарят на критериите за това, на помощ от баща им да речем
Този на мъжете - на съучастие в пирамиди и съмнителен бизнес и такива подобни глупости. Защото, една заплата от 2-3 хил. да речем, изглежда като милиони на съседските клюкарки - но пък изобщо не е нещо непостижимо за немалко хора.Та, това имах предвид
Е, кой им се връзва на номерата, че жънат и успехи даже
В малък град би трябвало да е по-лесно. Познават мошеника, и не му се доверяват. Тогава няма как да го направят богат.
Реално погледнато, то цялата ни страна е колкото един по-голям град..така че, няма и къде да избяга далеч.
Та, темата за завистта си е актуална и още как. Каквото и да показват резултатите във форума..
В малък град би трябвало да е по-лесно. Познават мошеника, и не му се доверяват. Тогава няма как да го направят богат.
Реално погледнато, то цялата ни страна е колкото един по-голям град..така че, няма и къде да избяга далеч.
Та, темата за завистта си е актуална и още как. Каквото и да показват резултатите във форума..
не разбирам, защо този образ според поговорката,се приписва само на българите! Навсякъде има завистливи хора, няма човешка култура, етнос, държава, които да са отминати от завистта. Това, че някой на думи ми обяснява колко се радва на моя успех, не е никаква гаранция, че няма да ме спъне в подходящия момент. Не сме деца, такива неща са случват постоянно, и дори от най-близките приятели, колеги. Затова и хората се пазят на работа с кого и как се сближават, броят си приносите, въртят интриги, и то не само по нашенско, а и по света.
Andariel , надявам се , че е случайно това , че репликираш всеки мой пост. Това което съм написала не е изсмукано от пръстите и описва много точно голяма част от българите. Знам , че е обида за нас , но поживей малко повече време навън / 12 - 15 години / ище разбереш какво се опитвам да ти обясня. Разбира се , че никоя нация не е отмината от зависта , но при българите е в най-големи проценти . Живяла съм в две държави освен БГ досега и мога да те уверя в това. Примерът с евреите не е случаен- макар да са най - мразената нация в света , т е се държат както никоя друга нация. Човек не бива да е кон с капаци , има какво да вземе или научи и от другите народи.
определено е случайно. Репликирам възгледа, написаното, а не човека.
човешката природа си е все една, не е случайно, че Старият завет отразява доста сериозна част от проявленията й, и то в неособено положителна насока, а това творение е писано от евреи. Просто няма как да са някакво изключение, единствено всяка култура поощрява или потиска в известна степен някакви проявления на човешките особености, и то в интерес на общността. Това, което тук се разиграва през последните двайсет години, се е разигравало в Европа и САЩ преди двеста години, а то е смяна на системата, минаване на нови отношения, много мътна вода и много мошеници при натрупването на първичните капитали в новите условия.
човешката природа си е все една, не е случайно, че Старият завет отразява доста сериозна част от проявленията й, и то в неособено положителна насока, а това творение е писано от евреи. Просто няма как да са някакво изключение, единствено всяка култура поощрява или потиска в известна степен някакви проявления на човешките особености, и то в интерес на общността. Това, което тук се разиграва през последните двайсет години, се е разигравало в Европа и САЩ преди двеста години, а то е смяна на системата, минаване на нови отношения, много мътна вода и много мошеници при натрупването на първичните капитали в новите условия.
определено е случайно. Репликирам възгледа, написаното, а не човека.
човешката природа си е все една, не е случайно, че Старият завет отразява доста сериозна част от проявленията й, и то в неособено положителна насока, а това творение е писано от евреи. Просто няма как да са някакво изключение, единствено всяка култура поощрява или потиска в известна степен някакви проявления на човешките особености, и то в интерес на общността. Това, което тук се разиграва през последните двайсет години, се е разигравало в Европа и САЩ преди двеста години, а то е смяна на системата, минаване на нови отношения, много мътна вода и много мошеници при натрупването на първичните капитали в новите условия.
човешката природа си е все една, не е случайно, че Старият завет отразява доста сериозна част от проявленията й, и то в неособено положителна насока, а това творение е писано от евреи. Просто няма как да са някакво изключение, единствено всяка култура поощрява или потиска в известна степен някакви проявления на човешките особености, и то в интерес на общността. Това, което тук се разиграва през последните двайсет години, се е разигравало в Европа и САЩ преди двеста години, а то е смяна на системата, минаване на нови отношения, много мътна вода и много мошеници при натрупването на първичните капитали в новите условия.
E то , остава да репликираш и човека без да го познаваш. А възгледа- а ми той си е отделен за всеки човек . Излязлизането ми в чужбина бе точно преди 20 год, а завръщането ми преди 5 . Не мисля , че времето на прехода е виновно за това. В държавата където живеех пак имаше малки дребни български душици ,които не бяха живели по времето на прехода в бг и пак те ритаха в кокалчетата и завистта и злобата бяха основната им храна. Както и да е няма да изпадам в подробности как повече са ми помагали хора , за които съм ауслендър / чужденец/, отколкото калните номера на българи. Мисли си каквото искаш , не ми пречиш. И тук в бг се радвам на чуждия успех. Да, радвам се да имам успяли приятели ,познати , съседи.
Искрено се рaдвам на чуждите успехи. На самата мен ми е приятно да съм заобиколена от положителни и усмихнати хора, на които им върви. Които не се оплакват, а решително си следват целите. Така се зареждам и аз с енергия и с положителни емоции.
Това го казвам съвсем чистосърдечно. Уточнявам по повод на една иронична забележка в началото, че сега всички ще се представим като искрени и незавиждащи...ами да, аз съм такава. Не завиждам. Който иска да вярва 
Това го казвам съвсем чистосърдечно. Уточнявам по повод на една иронична забележка в началото, че сега всички ще се представим като искрени и незавиждащи
...ами да, аз съм такава. Не завиждам. Който иска да вярва Искрено се рaдвам на чуждите успехи. На самата мен ми е приятно да съм заобиколена от положителни и усмихнати хора, на които им върви. Които не се оплакват, а решително си следват целите. Така се зареждам и аз с енергия и с положителни емоции.
Това го казвам съвсем чистосърдечно. Уточнявам по повод на една иронична забележка в началото, че сега всички ще се представим като искрени и незавиждащи...ами да, аз съм такава. Не завиждам. Който иска да вярва
Това го казвам съвсем чистосърдечно. Уточнявам по повод на една иронична забележка в началото, че сега всички ще се представим като искрени и незавиждащи
...ами да, аз съм такава. Не завиждам. Който иска да вярва +1
Аз съм се сблъсквала със злобата и зависта, защото съм се преборила с доста обстоятелства в живота. Когато си в определена среда и "дръпнеш" нагоре ти неизменно се променяш, ставаш друг човек, с друго ежедневие, с други емоции, с нови приятели, с нови планове и амбиции. Хората от предшното обкръжение е нормално да ревнуват, да омаловажават успеха ти. Особено в България.
Най-голямата злоба съм виждала след като завърших университета. Кой къде се уредил да работи, какви връзки имал и т.н. Злоба, изпуснати коментари, злобно мълчание, отместени погледи и т.н. Особено между жените.
Истински успели хора видях извън България. Всичките са земни, любезни, човечни, гледат да "вземат" нещо от твоя опит, любопитни, със широки усмивки. От такива хора аз само се уча и вдъхновявам.
Аз лично завиждам на хората със изявен талант за изкуство или спорт - при тях го няма това лутане какво точно да правят с живота си, знаят че имат талант и трябва да го развиват непрекъснато. Знам, че и на тях не им е лесно обаче. Правила съм благородни жестове към злобни хора нарочно, за да ги накарам да се чувстват още по-малки и още по-жалки. Забавно е!
Най-голямата злоба съм виждала след като завърших университета. Кой къде се уредил да работи, какви връзки имал и т.н. Злоба, изпуснати коментари, злобно мълчание, отместени погледи и т.н. Особено между жените.
Истински успели хора видях извън България. Всичките са земни, любезни, човечни, гледат да "вземат" нещо от твоя опит, любопитни, със широки усмивки. От такива хора аз само се уча и вдъхновявам.
Аз лично завиждам на хората със изявен талант за изкуство или спорт - при тях го няма това лутане какво точно да правят с живота си, знаят че имат талант и трябва да го развиват непрекъснато. Знам, че и на тях не им е лесно обаче. Правила съм благородни жестове към злобни хора нарочно, за да ги накарам да се чувстват още по-малки и още по-жалки. Забавно е!
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
един страничен въпрос - какво е възнаграждението за пускането на дискусионни теми?
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
един страничен въпрос - какво е възнаграждението за пускането на дискусионни теми?
Не завиждай!
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
един страничен въпрос - какво е възнаграждението за пускането на дискусионни теми?
Не завиждай!
не завиждам, опазил ме бог!
но винаги ми е любопитно, когато някой започне да пуска тема след тема - от тип, който предполага голямо чесане на езици и генериране на трафик.
Ами интересно е!
Много хора на едно място, всеки с неговото си мнение ...
Някои го намираме за забавно.
Никой не е виновен, че ти не си от нас.
Много хора на едно място, всеки с неговото си мнение ...
Някои го намираме за забавно.
Никой не е виновен, че ти не си от нас.
Изключително рядко се срещат хора, които действително не изпитват завист. Останалите лъжат.
Не мога да се сетя да съм завиждал. Ако щете.
Никога не ме е дразнил успеха на някого, благополучието му, постигнатите резултати и т.н. Обяснявам си го с това, че не се вглеждам много встрани, а се концентрирам повече върху себе си. (Нарцис)
Не ми минават мисли "Добре защо Х постигна това и това, а аз - не." Х нека да е жив и здрав. Аз мисля в посока "Какво да направя, че и аз да постигна това и това"... Ако говорим за успеха, като резултат от някакви дейности, качества и труд, не се дразня, дразня се когато някой получава нещо без да си мръдне пръста за него, а пък аз трябва да се трепя за да получа същото.
Обобщено до тук повечето от нас се радват/ вдъхновяват се от/ завиждат с добро чувство на успеха и постиженията на другите.
Хайде да дадем нова насока на темата с предното изказване!
Как се чувствате, какво си мислите, когато някой наистина с чист късмет постигне нещо, за което вие/другите “бачкат като волове“? И понякога това е човек, който иначе с усилия и труд не би успял да постигне “нещото“.
И на мен като на THE_dilian ми е криво в такава ситуация.
Как се чувствате, какво си мислите, когато някой наистина с чист късмет постигне нещо, за което вие/другите “бачкат като волове“? И понякога това е човек, който иначе с усилия и труд не би успял да постигне “нещото“.
Случвало ми се е да съм свидетел на подобна ситуация. Ами надига се у мен справедлив гняв, но не към "късметлията", а точно към това нещо, което не е сигурно дали го има, но често наричаме "съдба". В крайна сметка човекът не е виновен, че е извадил късмет и обстоятелствата са били благоприятни за него - в случая ми е безразличен. Но някак несправедливостите винаги са ме карали да негодувам, но не и да завиждам. А като цяло - повече се интересувам от това какво правя аз, какво е нужно да направя за да постигна еди какво си, отколкото от това дали другите го имат и как са го получили - не ме вълнува, защото не е моя работа.
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
Да, и двете.
Зависи.
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
Да, и двете.
Зависи.
Да и аз така.
Аз не съм никак амбициозна и предприемчива и някак си нямам право да завиждам на чуждия успех.
На близки и роднини искрено се радвам!!!
Препоръчани теми