Математиката в първи клас.

Да. Викам им " решаване на задачи" или още "упражнения".

Извинявай, ама в 1 клас няма злобни задачи. И номерца няма. Има най-прости обяснения, достъпни за всеки образован родител. Има и сборници.

Едва ли майката има проблеми със събиране, изваждане и числото 20. Чудя се що за обяснение на "схемата" е било това. То е ясно, че устно понякога е лесно да се объркаш, но все пак ми е интересно. Иначе не вярвам, че в училище им е било обяснено (че и написано на дъската) чак толкова неразбираемо.

По повод този тип задачи: 12 = _ - 3, една майка с по-голямо дете каза, че с ужас е очаквала моментът, в който ще го учи малкото, защото голям зор е видяла с другото. Но се оказало, че по-малкото още с първия урок схванало и точно схемата на обясняване е била решаваща - достъпна за децата и нагледна. Така че за мен именно начинът на преподаване е решаващ, дори и най-лесната задача може да стане злобна.

ivana001, питах дъщеря ми, също първокласник, предавам ти думите й, дано помогне:
- слагаш ги едно под друго
- от 0 не можеш да извадиш нищо
- затова съседното до него ще ти даде 10
- за да не забравиш, че си ги взел, отбелязваш с точка, която се нарича десетична
- вадиш си от 10 колкото трябва
- записваш под тях
- а от другото число вадиш 1 и ако не е 0, пак записваш

http://www.hiron2000.com/bg/kniga/174-sbornik-po-matematika-za-1 … ast-neda-petrova/
http://www.book.store.bg/p29617/zadachi-po-matematika-za-pyrvola … elina-dineva.html

В тези сборници има много интересни и забавни задачи, както и текстови обяснения.

Моята първокласничка се объркваше на задачите с едно неизвестно, с упражнения оправихме проблема.
Аз съм недоволна, че правила няма. В някои сборници няма и условия на задачата.

благодаря много за линк-овете към сборниците и още повече за системата на дъщеря ти,Jarrita! Още утре ще излезем и ще вземем поне единия сборник   

Малка поправка (може да става дума и за технически проблем, например при мен имената често се припокриват), системата е на дъщерята на Не се сърди, човече 

Обяснението на щерката на Не се сърди човече е това, което аз дадох на синът ми за двуцифрените числа и грижи със смятането оттогава няма. Аз също съм на мнение, че не се обяснява достъпно на децата. В момента сме в чужбина и тук всяко нещо се обяснява нагледно, супер елемнтарно и разбираемо за децата. Въобще го няма това нечовешко писане на хиляда задачи всеки ден и въпреки всичко децата се справят много добре.

 Моят беше първокласник м.г. , но си беше намерил лесен начин за решаване на такива задачи. Мислено си обръщаше всичко с + / например: Колко трябва да съберем с 3, за да получим 12/ и се справяше. Едва сега / във 2 клас/ учиха преминаване на 10-тицата и определено му трябваше време да се научи да го ползва. Знам също , че при събиране с " едно наум" си разделяше събиремото на десетици , и после си добавяше едениците. Този метод коментирахме във второкласната тема и се оказа , че доста от децата го ползват. Истината е в повече упражнения , да добият тренинг  .
 Това , което помага много е научаването на всички сборове и разлики на числата до 10 наизуст / точно като таблицата за умножение/. Доста хора го отричат , но за мен е голям плюс!

До учител е
При нас обясняват много достъпно и няма дете, което да не може да решава задачите.

И аз мисля, че е до учител. Дъщеря ми изпитва голяма слабост към  математиката, за разлика от българския език, където прави такива грешки, че ми изкачат лещите  . Дори днес ходи на състезание по математика някакво от тяхното си училище... Съмнявам се, че ще изкара кой знае какви резултати, но щом я влече - нека... Та, тръгнах да пиша, за да кажа че и аз дори гледам някои задачи с учудване, но тя, която е слушала в часа учителката, ми обяснява и аз се почесвам и казвам - Брей, как не се сетих, че е така... 
Това с "образования родител" не ми хареса. Аз съм литератор по душа и сърце, от математика разбирам, че 2+2=5, когато имаш да взимаш и =3, когато имаш да даваш. И така. Но въпреки това, учих 1 година в Математическа гимназия (то бяха сборници, задължителни абонаменти за сп. Математика, 1 ден в седмицата само математика) и когато на другата година доброволно се отказах от това училище и отидох в обикновено, без разширено изучаване на математика... бях гения на класа по този предмет. До другата година... Когато спрях да наблягам на математиката, в 9 клас бях пълен чук по нея. С тази одисея исках да кажа, че дори да не ти е по душа 1 предмет, ако кълвеш здраво по него, ще постигнеш резултат...

В училището на детето ми пък, или хайде по-точно казано в класа му  , изваждането и събирането на числата не става едно под друго, даже е забраннено.  

Изваждат по следния начин- 16-9, например - от 16 до 10 има 6 цифри, които вземаш от 9. От 9 ти остават 3, а 10 -3 е 7.
20-14 се смята по следния начин 14 е съставено от 10 и 4. От 20 се вади 10 и остават 10, а после от 10 се вади 4-ката.
Смятат само наум. Може да звучи объркано, но дава много добри резултати.

Всички тези начини ми се виждат прекалено сложни даже за моята глава, а уж математиката навремето ми беше любим предмет. Доста години минаха от както аз бях първи клас, но не си спомням никакви такива засукани обяснения. Спомените ми са, че събирането и изваждането до 20 май си го учехме наизуст.
Едно под друго започнахме да подреждаме числата май във втори клас, когато работехме с двуцифрени числа и си използвахме стандартните начини с едно наум при събиране, и вземане на единица, която отбелязвахме с точка, при изваждане.
И как ще обяснявам след 2 години задачи на сина ми като не вдявам нищо от тези сложни съвременни обяснения 

  Винаги съм смятала така, много е лесно. Като започна да смятам на глас мъжът ми става разноглед, но смятам много по-бързо от него.

И не само. Така детето ми се научи да смята четирицифрени числа. Системата е Халифакс  , но за около минути смята колко е 1452 - 391, например. 

  Супер 

Мда, то затова медалите на международната олимпиада са спечелени от българските ученици   , щото чужбинските много разбират от математика.
http://www.livenews.bg/Uchenitsi-ot-SMG-se-zavarnaha-ot-Kazahsta … atni-medala-26469

Привет от отще една мама на първолачка

При нас също учителката каза да не изваждат едно под друго числата или така наречения вертикален вид. Боравят само с числа до 20.
Единствената спънка, която досега срещнахме беше с "умаляемо, умалител и разлика", ееей да ги сметне няма ядове, но да ги назове, кое какво е беше ковмар. Тогава и дадох определение за всяко, накарах я да ги научи на изуст и чак тогава и влезе в главата, а преди колкото и да показвах и обяснявах НИЩО не успя да вдене горката

Правила няма, защото по методика в 1 клас не се дава алгоритъм за намиране на неизвестно. Въпросното число се налучква / както и да ни звучи на нас това /. Правилото за неизвестно събираемо е първо, и се появява във 2 клас. Но децата често си намират свои "пътечки', за които понякога възрастните не биха се сетили.

Тук става дума за първи клас, не за 11 и 12. За малките е много важно как ще се обяснят и представят нещата първоначално, защото този първоначален метод се "запечатва" и после много трудно можеш да го разчупиш. Говоря от позицията на родител, чието дете се справя трудно с математиката. Нищо, че е втори клас. Математиката е абстракция и всеки по различен начин "обработва" абстракциите. В отчетната ни тема мами от Щатите и от Германия ни бяха сканирали страници от техните учебници и упражнителни тетрадки, та поне направих елемантрно сравнение, което не беше в полза на нашите учебници. Говоря за елемнтарното представяне на нещата. Един кофти посторен словоред на текстовата задача довежда моя син до объркване, блокаж и невъзможност да рзабере какво го питат. Подавам същата задача без опитите за оригиналничене и той я решава.

запис 

И аз мисля, че добрата основа води до добри резултати.  
Явно добра основа при западнярчетата липсва, щом нашите им "отмъкват" медалите.

Какво му пречи да си я преформулира? Може това да е едно от условията за зачитане на резултата: да се чете с разбиране и по-сложно представено условие. Лесното е за всеки.

Не смятам, че резултатите от олимпиади имат връзка с нашето образование. Личните ми изводи са, че у нас доброто образование се базира на частни уроци и курсове, а останалото- не струва почти нищо. Олимпийците ни се подготвят от началното си образование извън училище,  където се упражняват и им се разяснява. За останалите деца, които имат нещастието да разчитат само на училището, резултатите са плачевни и това се установява от международни проучвания, които замерват не олимпийците, а точно резултатите в общите училища /където сме на незавидни позиции/.
Специално по математика намирам, че часовете за упражнения са извънредно малко. Учат се доста нови уроци и след това се дават едни упражнителни задачи- крайно недостатъчни. Ако детето няма родител, който вкъщи да седне и да работи с него или да му плати за частни уроци и, едновременно с това, попадне на учител, за който не е добре дошло да дава всеки ден и да проверява домашни, а следи частния си интерес /децата да му дойдат вкъщи след това и да им даде това, което им е нужно за неотчетни пари/, децата у нас в повечето случаи нямат шанс. Не може да се очаква всички родители да са "образовани" и освен това да имат умения да обясняват. Ако се очаква, то смисъл от училищата не виждам. Те са тези, които следва да образоват. У нас масата не изпълняват предназначението си. Въпреки това хлапетата катерят класовете, без да покриват дори минимума и се отчитат фалшиви резултати на база тестове, на които е лесно да се препише готов отговор или той да  се налучка.

И от личен опит и от този, с голямото ми дете твърдо съм на позицията, че личността на учителя по предмета прави последният интересен и желан. Един обичан предмет твърде бързо може да се превърне в омразен и обратното.
За смятането с моите деца правим от 4-5 годишна възраст устни /винаги и само, без пръсти и сметала/ упражнения на текстови задачи- взех толкова от толкова бонбони, прибавих към толкова колички толкова. За около година овладяват без грешка смятане до 20 наум . След това  І клас не е проблем. Разни странни методи не сме ползвали, за да усвоим обикновените сметки.

Ню, права си, така е. За да "кълвеш", обаче, си е нужен някакъв стимул. Такъв може да е и един добър учител, който не само реже, но и дава, един родител, дето те тика, кога те смързява и разни други неща.

Ивана, до края на ІV клас този предмет ни беше любим. Класната ни предупреди още в І клас да се решават всеки ден за домашно по 10-20 задачки- примерчета с изваждане и събиране. И аз съм давала. Всеки ден. Пишех му примери в една тетрадка и в края на І срок още почнах да му измислям елементарни текстови задачи, защото обикновените примери стават скучни и досадни и дори  да може едно дете да ги решава, то губи интерес. Текстовите бяха винаги с негово участие и някой познат, приятел, близък. Всеки ден, събота и неделя също. И през ваканцията. Че като се вдене веднъж, да не се изпуска влака, това е много важно.
Същото е и с писането- говоря за диктовките в І клас. За да се почне поне механичната част да се върши без да има зор.
 

За това си права: масовото образование е далеч от добрата подготовка. Проблемът е, че много малко искат да са добре подготвени. Желанието им за това е някъде около началото на седми клас и покрай кандидатстването за ВУЗ. През останалото време малко учат на макс. Много родители, възпитаници на езикови и математически гимназии, чиито деца в момента учат в същите училища, ще ти кажат: не е това, което беше.   

За стъкмистиките, които ни пращат на опашката по точка образование, също имам мнение: Докато за братята роми посещението на училище ще е равнозначно на получаване на кифла и чаша топла мляко - там ще сме.

 

  Съгласна. Аз, заради гаден учител намразих френския език и до ден днешен ми е противен.
За това се радвам, че детето ми харесва много учителката си и дай боже да продължи с тази любов и занапред.

Интересно е, че същите тези учители, които дават частни уроци, преподават и в училищата. Защо в училище не съумяват да предадат материала качествено, както когато им се плати на ръка за урок

Основно са две причините:
1.Нормално е интересът да клати феса. Заплата си върви, независимо как се работи, а частният урок обикновено цели конкретни резултати;
2.Да преподаваш на 30 парчета, от които половината изобщо не се вълнуват, е едно, да водиш на един или на 5, дошли с определена цел- друго.

Много са големи класовете, според мен. Децата не се подбират обективно по интереси /връзките вървят навсякъде и едно- две деца могат да развалят тотално идеята/ и лични възможности. Вземат се много уроци, без да има време да се упражнят и децата да ги разберат и научат в училище. Смисъл да се отчете огромно количество взет материал, без зад него да стоят реални знания няма. По- добре да се вземе половината, но да се усвои гарантирано от всеки, който завършва клас/степен. Освен това намирам, че децата следва да се специализират по интереси и някои предмети да се изучават засилено, други- не.

Интересно ми стана, че някои учители не разрешават вертикалното пресмятане.
Класната на детето ми пък пише забележки, ако не се смята така и не се слагат точки, когато се "взима" от някое число.

Математиката е лесна, когато се обясни подходящо.
Опитвала съм какво ли не - от бобчета до цели истории в картинки.
При всеки работи различно нещо, трябва да намерите как той най-добре възприема обясненията и ще се получи.

Да, в първи клас и началото на втори. Когато стигнаха до урока, в който беше представено вертикалното смятане, тогава  започнаха.
"Ама госпожата не дава да ги пишем така...." Всеки път се разправяхме и обяснявах, защо така е по-лесно, вместо да решаваме въпросните задачи.
 

По този метод няма как да се научат да смятат наум.

Това е ясно. Аз също не мога да смятам на ум, не ми е преподавано така, че да мога. За разлика от свекър ми и дядо ми (примерно).

Аз пък точно така смятам на ум.
Знам, че звучи странно, но просто си представям числата, понякога и с точките върху тях.
В същото време, познавам деца, които са си изградили съвсем различна система, която си работи безотказно, но аз просто не мога да я прилагам за себе си.