Спомняте ли си нещо от яслата или първите дни в ДГ?

Имам доста спомени от детската градина. Повечето са хубави и ясни. Дори щях да се женя за едно момче от моята група и ходихме да казваме на родителите му
От яслата мнооого бегли спомени

Помня точно първия ден, когато баща ми ме заведе на градина- коридора с гардеробчетата, лелката, която прави опит да ме заведе вътре при децата и обещанието на баща ми, че ще дойде бързо да ме вземе. Помня, че и по- нататък плачех и стоях до прозореца, чакайки да се появи баща ми. Даже бях инструктирала другите деца да гледат, и ако видят човек с пилотска шапка и униформа, да знаят, че това е баща ми и идва да ме вземе.
Помня и едно цигане Стоянка, която ми разправяше, че ако не слушам, ще ме вкарат в затвора, ама аз да не се плаша, защото там имало портокали
Сега ми е смешно, но заради това цигане докъм 4-5 клас изпитвах неистов страх от милиционери. Ходех на школа по немски език, пътя ми минаваше покрай районното, умирах от ужас, че някой от милиционерите ще ме закопчае насред улицата.
От градинските манджи и до днес не понасям ориз със чушки и други гадости, леле втресе ме, само докато го напиша И рибеното масло, което ни го даваха всеки ден преди обяд
Помня си страхотната леля Лили, както и Димо, с когото си бяхме семейство и живеехме на двора под пързалката И голяма част от децата в групата- просто защото се оказахме заедно чак до 7-ми клас
Отплеснах се, няма ли някой да ме спре!

Аз не съм ходила на ясла, но от ДГ имам чувството, че си спомням ВСИЧКО - особено как всеки ден ревях и се молех да не ме водят. Просто спомените са ми кристално ясни и чисти. Спомням си за съжаление само лоши неща. Например как трябваше да рисуваме портрет на мама и после учителката обясни на всички, че аз май не обичам майка си, защото съм я нарисувала в студен цвят - синьо   (не е майтап!). Или как другарката Карагьозова ни крещеше "Да не мислите, че ми се занимава с вас, идиотчета такива! Ама си имам двама сина и три хубави внучета и ми трябват парички за тях!". Другия хит беше на другата другарка Овчарова "Нервите ми да не са от корабни въжета" и "Който мръдне и с пръстчето на ръката, ще го пребия" - това, когато ни караха да спим. Аз треперех и веднага почваше да ме сърби навсякъде и да се чудя как да се почеша, като не може да мърдам.   И при нас креватчетата се вдигаха и слагаха всеки път за спането. Съвсем ясен ми е спомена как другарката Карагьозова ме удари през лицето и ми "заши" окото задето не искам да спя. След което аз се страхувах да кажа на нашите кой ме е посинил, за да не ме бие тя още повече и баща ми едвам измъкна от мен истината. После в градината имаше грандиозен скандал, повече мен не ме пипнаха с пръст - поне това беше ползата:) А за окото ходихме на лекар няколко пъти. Абе моята градина беше кошмар, просто не го пожелавам никому, но то и вече мисля, че няма чак такива изкукали учителки!

За храната нищо не помня честно казано, защото аз си ядях нормално и не са ме насилвали в тази насока. Обаче помня, че когато някое дете имаше рожден ден и е имало торта, другарката или лелката минаваха с една голяма лъжица (една и съща за всички!) и ни пъхаха в устата от тортата  , вместо да се хабят чинийки за всеки  

Единственото хубаво е, че ми даваха всички главни роли в пиеските, защото много добре рецитирах и имах огромно желание да се изявявам пред публика   Но това изобщо не компенсира всичко останало  

Имам някои доста отчетливи спомени.
Единият е как исках да отида до тоалетната, а "другарката" не ми разреши, но аз отидох ( че иначе щах да се напишкам ), а тя ме наказа
Друг спомен имам от гадната сива каша с парченца хляб в нея - отврат
И от един празник, на който ние децата правихме сандвичи и имаше един с шипков мармалад и салам
А най- незабравимия ми спомен е как ме забравиха в градината
Майка и татко били на партийно събрание и майка помолила бабата на едно комшийче като вземе него да вземе и мен. Да, ама тя забравила за мен и аз останах последна. Другарката си тръгнала и ме оставила в нощуващата група ( тогава имаше родители, нощна смяна на работа и децата им спяха в детската градина )
Помня, че гледахме Сънчо и всички други деца си облякоха пижами и легнаха, а аз истерично ревях за мама...

Не съм посещавала нито ясла, нито детска градина. Аз съм бабино детенце.  Ходих на предучилищна, когато станах на 6. Много ясно си спомням първият ден. Баща ми ме заведа и аз, като разбрах, че ще ме оставят сама там.....рев, дърпане, категоричен отказ да пусна баща ми, крещях му през сълзи "Не искамммммммм, не ме оставяййййй", тръшкане и накрая баща ми ме върна вкъщи при баба ми. Вечерта двамата с майка ми добре ме "обработиха" психологически, без бой и закани и на следващата сутрин, сама си отидох до детската градина... Как са успяли за една вечер да постигнат такъв успех, нито аз си спомням, нито те. Жалко, такъв ценен опит, щеше да бъде от полза, ама....

Имам един много неясен спомен как ме кара дядо ми с колело а аз плача. Майка ми твърди че дядо ми ме е карал така на ясла. От детската градина пък си спомням само една госпожа дето ни биеше шамари и едно момче което ми връзваше обувките.

Аз доста плачех за майка ми
Ясни си спомням една учителка, която ако не спиш по времето за съм ни заплашваше да ни отреже езиците в последствие си спомням много ясно как я откараха с една инвалидна количка май в психиатрията.Незнам как са я допуснали на такава работа но е факт

Не съм ходила на ясла. В детската градина майка ми беше следобедната учителка, и това страшно ме радваше. Имах вътрешно чувство кога става смяната, и се измъквах от леглото да ходя да играя сама при нея с играчките. Следобедният сън ми беше много досаден и неприятен, и никога не го научих. Спомням си как другата учителка ми беше разкървавила устата с една метална линийка, защото устата ми много знаела. Самата аз никак не бях цвете като дете и едно от градинските удоволствия беше да бия всеки ден едно момченце. Но като цяло спомените бяха добри. Майка ми обаче не беше като че ли добър модел за детска учителка - не стягаше добре собственото си дете.