Kak приемат татковците бебчетата?

Таткото много помага-сменя памперси, маже я със зехтин, почиства пъпчето, облича я дава й водичка.Той сега е в отпуск, та затова, а после ще видим.

Страшно много ми помага. Огромна благодарност на тати Руслан!

Първите месеци дори ме дразнеше, че постоянно се натиска той да приготвя млякото, да преварява и стерилизира, само дето не почна да пере и глади. В един момент се почувствах излишна . Нали се сещате за средродилната депресия?

Това само може да те радва! Хубаво е,че има и такива татковци!!!

Помага ми колкото може, защото е на работа всеки ден и се прибира доста късно.
Той я къпе всяка вечер, сутрин й сменя памперса преди да отиде на работа, а уикендите я взема сутрин с него в другата стая, за да мога да си поспя. Не мога да се оплача.

Сега прави всичко за дъщеря си! За съжаление не го правеше за сина ни.

Nade,  а сигурна ли си, че това отношение не е някаква негова форма на депресия, затова че вече има и друг "малък мъж" в семейството, на който ти отделяш цялото си внимание, а за "големия" за такова не остава и грам време. Има само изисквания към него, а нежност и внимание никакви. Мъжете доста често са като малките деца - имат нужда от мама - и както по-големите реагират с ревност към малкото бебе, което отнема цялото внимание, така вероятно и мъжът ти се чувства изоставен и в безтегловност.

Казвам ти го, защото това са думи на моят мъж - имахме много проблеми с детето, което се роди здраво едро бебе и скапан педиатър го увреди, а мен ме отби. И започнаха едни проблеми - с болно дете е много трудно, аз се побърках, всичко аз вършех, бях толкова неопитна, всички лекари говореха уклончиво, от изтощение, тревога и депресия не можех да се храня - всичко повръщах, бебето не спеше въобще - абе, ужас и изтощение до краен предел. Аз нямах сили да мисля, камо ли да организирам домакинство и моят мъж реши, че понеже обстановката в къщи не е благоприятна за него, да се връща колкото да спи, през почивните дни все имаше работа извън града и дори започна един строеж на селската си къща, където разбира се беше и майка му - може би се е грижела за него добре, незнам, и аз бях замъкната там на село, защото на няколко пъти колабирах до детската кошарка от изтощение / за съжаление майка ми работи и живее в друг град и горката само плачеше по телефона, че не може да ми помогне/. Аз по едно време заявих, че хващам бебето и се хвърлям от 5 етаж - ега ти живота, а трябваше да е весело и забавно с малко бебенце, но уви! Както и да е, малко се отдалечих ...

След година, когато малката се пооправи /аз вече съм толкова подкована, че дори педиатрите ме питат за това-онова/ вече аз съм по-спокойна за нея, по-уверена в себе си за справянето със здравословните проблеми и с възможност за малко повече сън, т.е. повъзстановена и съответно по-ведра и щастлива, с възможност да обръщам на мъжа си повече внимание и всяка вечер да му готвя различни специалитети като за ресторант, балансът на добрите отношения вкъщи се повъзстанови и така една вечер ми бе заявено, че "тогава не ме бил обичал, че съм била ужасна и въобще не съм му обръщала внимание"   

Аз така се разплаках - как може? аз душа берях и се грижех за нашето дете и всички инициативи за разрешаване на здравословния проблем идваха от мен ... просто не разбирам ... какъв човек трябва да си, за да кажеш такова нещо ...

И се връщам - може би, ако му отделиш време, усмихнеш му се, и там ти си знаеш какви женски трикове да приложиш ... знам, че с две деца въобще не ти е до такива политиканствания ... но... събери сили, изкарай наяве цялата си любов към него / за някои мъже това, че им раждаш дете не е нищо, не е любов към тях, това, че се отказваш от целия си свободен живот ... много се ядосвам/ та така с женски трикове и внимание точно към него го приласкай ... той сам ще си сподели проблема ...

Нещата рано или късно се оправят, но трябва насреща да имаш ТОЛЕРАНТЕН ЧОВЕК, с когото може да се говори, защото за проблемите трябва да се говори, да се обсъждат.

И по случая на заявлението какви хора ходят по тези форуми - има най-различни ха-ха - той в какви е влизал????? Ако иска мога да му кажа колко ми е коефициента на интелигентност, а ако му покажа CV-то си  /автобиография при кандидатстване за работа/ дали ще мисли по друг начин? Както и да е ... искам да ти кажа, че и аз в този форум намирам невероятна подкрепа ... от няколко дни съм активно вътре и вече съм пристрастена, даже и малка Йони се забавлява с мен на колене на разните човечета и котета, и бебета дето се появяват тук-там. И хората са за това ... да се социализират и помагат 
УСПЕХ! 

nade, искрено се надявам нещата при вас да се подредят.
Иначе нашия татко и невероятен. Като ни изписаха от родилния дом само той не се страхуваше да й сменя памперсите, да я преоблича, да я къпе. Абе- всичко. Тъй като почти от самото начало сме на АМ, той ставаше нощем да я храни. Вечер като се върне от работа и  през почивните дни не мога да се добера до малката- изцяло негова е. Дай боже всекиму такива татковци.

и мен понякога ме дразни,ТАТКОТО,НО В ОБЩИ ЛИНИИ МНОГО ПОМАГА!

 Моят мъж е много зает и затова не ми помага

Нашият татко беше убеден, че отглеждането на бебе е женска работа, а бащата се включва, когато детето поотрасне. Аз също мислех така. Но слава богу едно мислим друго става. Двамата гледаме малката-без баби и т.н. Заедно сменяме памперси /той прави всичко, а аз само с кърпичката.../, къпем беба и я дондурим. Той я оригва, оправя и леглото, намества я на възглавница и ми я подава за кърмене. Не съм стерилизирала шише, нито съм я преобличала сама. Отделно от това той пазарува, често готви и т.н. Ходи и на работа, но по няколко часа дневно. Ако можеше щеше и да я кърми  . Пожелавам на всички такъв партньор!

от време на време

Нашия тати е злато,прави всичко  освен да кърми малкия,много съм му благодарна и много си го обичаме че така се грижи за бебо и за мен също дай боже да е така

Нашияа татко имаше голямо желание за бебе. Помага винаги ,когато има възможност, а някога дори прекалява

много ми помага
обичам да спя до късно и ако не е на работа същият ден гледа мъника докато стана, за което съм му много благодарна

Sneji,искренно съжалявам за тази толкова трудна първа година от живота на бебчето ти!Радвам се,че всичко сега при теб е ОК!!!Но наистина им се чудя на мъжете-ЗАЩО трябва да се стига до там!Толкова малко му трябва на човек за да бъде щастлив!!! Благодаря ти за съветите и съпричастието-на теб,както и на всички други майчета! Може би наистина може да има и мъжът ми проблем-депресия или нещо друго,за което не подозирам.Ще продължавам да опитвам-нали си го обичам и е баща на децата ми!!!
Umma,thrill,Мъни,tani,Lucky_s,мойри много се радвам за вас!!!Щастливки сте!!! А татковците,затова са татковци-не само да се радват,но и да отглеждат децата си,да обгрижват бебчовците и съпругите си и с взаимна любов да създадат хармония в семейството,защото тя е нужна и за щастливото детство на децата ни!