Скъсана язовирна стена, бедстващо село Бисер

Днес вече ясно виждаме страхотната деградация на главните системи, осигуряващи живота на страната и нейните граждани: квалификацията на работната сила, нивото на производствената база, образование, здравеопазване, армия, полиция... Днес вече никой не вярва на бодряшките рапорти на властта. Днес тръпнем пред ония заплахи, които се задават.

А въпросът "Какво да се прави?" виси със страшна сила. Политическата класа отговаря гладко и хлъзгаво - "пари няма, чакаме инвестиции".

Днес те вече не си спомнят за инвестициите.

Но главното си остава фактът, че всички тези осигуряващи живота инфраструктури струват изключително скъпо. Толкова скъпо, че България не притежава средствата да ги издържа в пазарни условия. Не можем да поддържаме системите на "Топлофикация". Не можем да поддържаме транспортните артерии. Железниците не могат да бъдат вече финансирани, в пазарните субекти няма такива пари. Не можем да поддържаме здравеопазване. Няма пари. Не можем да осигурим функционирането на армия, полиция, социални служби. Няма пари. Всички тези системи днес функционират по инерция, изяждайки себе си, само благодарение на това, че при създаването си са били преосигурени.
Какво ни чака занапред?
Зачестилите масови аварии в тези обществени структури, перспективата за скорошната им ликвидация именно като обществени се възприемат като катастрофа от обикновените хора, разчитащи на тях за ежедневното си оцеляване. На някои им липсва мъжеството да си признаят, че сривът до такова ниво е възможен и вероятен. А други даже вярват, че в момента, в който кризата е факт, обществото ще се раздели на малцинство, което ще съумее да организира жизнен комфорт само за себе си, и на мнозинство, лишено от този комфорт. Политическият елит не води никаква организационна или пък най-малкото психологическа подготовка за настъпващата криза. Не се чувстват и признаци на самоорганизация на гражданското общество. Властта отпусна ръце и призна, че възстановяването на инфраструктурата е нещо невъзможно, а създаването на автономни подсистеми, функционални заместители на излизащите от строя, просто не е по силите й.

На "ликвидаторите" не се удаде да превърнат АПК в модерни ферми. Приватизацията не можа да преустрои промишлеността по западен образец. Реформирането на армията я направи само небоеспособна. Околонаучни кадри задушиха плановата наука, а нова така и не се появи. Лакоми люде се упражняват над разделянето на енергетиката, но засега само я повреждат безвъзвратно. Така че никакъв нов строй не се е появил, просто над плановите системи за обезпечаване на живота надвисна сянката на шайка паразити, смучещи последните им сокове.
Нещо по-лошо.
Новите режими не могат и да построят нови, алтернативни, по пазарному работещи системи, никой не е готов да инвестира в тях. Защото системите за обезпечаване на живота не могат да печелят. Те са абсолютно необходими за съхранение на обществото и за физическото оцеляване на населението. Един град не може да съществува без вода, канализация, отопление, енергия. И забелязвате ли как се затвори омагьосаният кръг? Сегашният режим не може да създаде свои инфраструктури. Но същият този режим не е в състояние да експлоатира и поддържа в изправност предишните, създадени от плановата икономика системи. Близко е тяхното не само морално, но и физическо износване.

Историческият капан
Режимът не успя да създаде нов обществен строй, който да се самовъзпроизвежда. И който да стане реална алтернатива на социализма. Нашето общество може да просъществува в сегашното си състояние само дотогава, докато все още функционират старите, планови системи. Щом те колабират, ще възникне ново битие - мизерно и архаично. Запазването на досегашните му форми ще бъде невъзможно.
Няма много варианти на този нов преход. Хаос, анархия и диктатура. Но колкото по-скоро обществото постигне съгласие, че е рухнала пазарната реформа, колкото по-скоро властта и гражданите се договорят за проекта на възстановяването, толкова по-човечен и справедлив ще бъде новият ден, денят след Катастрофата.
 

jam,
това, което си постнала е изключително точно и добре казано. За съжаление.

 
Ще го копирам. Благодаря!

На работа съм и не мога да слушам новини. Водата отдръпнала ли се е, каква площ от селото е проходима? В Харманли как е? Още ли няма ток и там?

Аз не съм съгласна, че няма пари за поддръжка. По- скоро средствата не достигат целта си, а се вливат в нечии сметки. И както няма наказуемост, това ще се случва и още и още...

Проблема с язовирната стена прочетох, че е от 2006. Това е зловещо, да знаят отговорните за поддръжката какво ще се случи един ден и да не се е направило необходимото. Кошмар, причинен не от природна стихия, а резултат от безхаберието на всички ония, които вие данъкоплатците издържате.