Избягвам по принцип да изпадам в толкова лични неща, защото постът е изключително индивидуално преживяване, но ми се стори, че за някого може да бъде насърчение, че не е сам. В началото, когато човек е изгубил посоката и се опитва да я намери, е нападан от много страни, но важно е да не се отказва, да продължава да опитва. Бог винаги дава сили, ако ние имаме вяра и воля да бъдем по-добри.
Поздравявам ви с това:
Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”
Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава Аз те носех на ръце”.
Неизвестен автор