Как му казахте че го напускате

Здравейте,моята спасителна операция се провали.Място за съжалиние няма.Години наред се мъча да спася този брак изграден върху лъжи.Докато е бил с мен е водел двойнствен живот.Има дъщеря само с осем месеца по малка от нашата.Като прибавим синини,психически тормоз-то друго не ми трябва.Само дето се забавих толкова много-4 години.Сякаш се беше попроменил,дори спря да пие,но......сега съм сигурна че искам развод.Скоро пак бях замеряна с чаша,ревнувана,следена ,обиждана и т.н.Изхвърли ми парфюма ,за да не го ползвам,а на другия ден ми се обажда"кой номер ти е парфюма ,да ти купя един"Това е състояние,което се подтиска ,но ако се провокира става страшно.Той иска всичко да контролира.Дори превръща грижата във форма на контрол.
  Искала съм развод преди ,но му стана зле и го караха в бърза помощ.В състояние е да си предизвика нещо ,за да ме накара да се чувствам виновна.Но не се вижда аз колко си влоших здравето с него.Много ще ми е трудно с него.Каква ли не бях-това ми е втори брак и той ми го припомня постоянно,не съм ставала за нищо.Много пъти съм го гонила/жилището е на майка ми/,но не си тръгва,Нямало да се оправя с лечението на дъщеря ни.Тя е с хронично заболяване.

   Стига съм писала,а да действам .Ще бъда директна в искането си за развод,ще говоря малко ,а ще действам повече-това е тактиката ,която мисля,че действа най-добре.Иначе-обяснения,обещания,но всичко е за кратко и за пред хората.
Радвам се ,че можах да споделя с вас .Дано успеем всички да се справим с тези комплексирани мъжки създания.

охх Тонита 
Успех 
Защо си чакала до сега, действай

Благодаря за подкрепата!!!
 Защо съм чакала...И аз немога да отговоря.Много време отлагам.Да изчакам това...,онова....Срама от втори провал,децата да не се стресират ,но не съм осъзнавала какво им причинявам като стават свидетели на разправии.И той така прави,че пред тях аз съм виновната,че аз мрънкам и си измислям.По някакъв начин ми бе отнел силата на духа,но сега се чувствам по силна.И чак сега разбирам че не аз,а той се е провалил.И изрази от рода на-"Ти кво ма друг глупак ли си намерила да те трае"и "Ти кво три деца от трима различни ли щъ имъш"-вече не ме впечетляват,по скоро са думи на човек,който усеща че губи.
 Радвам се ,че мога да споделям с Вас и така не се чувствам сама

tonita*, не си сама миличка, много народ има тука и всеки с историята си. 

Да ,много несправедливост има в отношенията между хората,а такива като мен дето търпят,по една или друга причина,не са малко. Подкрепата в труден момент е много важна,,а аз се чувствах толкова сама.Криех се когато ползвах компа,за да не изпълни заканата си да го изхвърли/то пък и от предмет да ревнува/,та да не остане детенце без него.Колко му е в нетрезво състояние да го метне от петия етажЕдна приятелка ми беше казала"Ще тръгнеш пак измежду хора и тогава ще стане по зле,ревността не се лекува ,тя е до гроб"Оказа се мнооого права.
  И само да отбележа,сякаш е усетил какво ще правя.Днес предложи да купим на голямото дете скъп стол за компютъра,за да му е по удобно,че прекарвал много време пред монитора.Когато преди исках да му вземем ми се изсвятка"Директорски стол не щеш ли да му вземем"
 

Хубаво е, че си осъзнала кое е добро за децатата А те не са глупави. И моят "баща" все натякваше, че за всичко е виновна майка ми, но аз имам и уши и очи

Тонита, успех

Точно така. Обясненията само водят до нови разправии, а обещанията удължават всичко. Явно така сме устроени, докато не узреем вътрешно за раздялата все се надяваме нещата да се оправят.

Все едно съм го написала аз това. Смело напред ,няма нищо страшно, всичко отминава и в един момент започваш да добиваш самочувствие.Е  наистина е малко трудно да се избавиш от вечното чувство за вина , с което се сдобиваш от контакта с такива, но и с това човек може да се пребори , стига да си живее спокойно живота!
 

Благодаря Ви многоооо!!!
Подкрепата Ви е много ценна за мен,тук няма кой да ми помогне  в случай на нужда/майка ми не иска да се намесва/, ,
 Осъзнавам ,че ще е супер трудно,особено със заболяването на дъщера ми,но като сте до мен и като знам какво искам,нещата ще си дойдат на място.
  Мъжете сякаш спазват един и същи сценарий в такива ситуации-обещават глезят ,дават,плачат,държат се сякаш разговор за развод не е имало,..... ,а моя дори и  работа си намери/4 часа/ и обеща на още места да работи.
  Сякаш избрах най неподходящия момент/неприятности и около лечеието на дъщеря ми/,но знае ли някой кога за какво е подходящото време.Супер объркана съм това внимание от негова страна обърква и децата,държи се сякаш нищо не сме говорили и трябва да му напомням какво се случва между нас ,какво искам.

Здарвейте и аз тук
 Аз също имам този проблем искам да се разделим нямаме брак,но за сметка на това имаме две деца.Казвала съм му хиляди пъти,че искам да се разделим,но той приема това на шега.И снощи водихме безсмислен разговор,така де аз говорих а той само мълчи и ме гледа,което ме влудява защото нищо не казва.Аз казвам ще си тръгна,а той се обърна и ми каза  ли си тука?!Варви където искаш,но децата остават при мен!Това казва той.Проблемът при нас е че на него му се живее,чака удобен момент когато аз съм на гости с децата при майка ми и започват купоните му,когато аз съм си в нас го карам да отидем някаде-не искам,изморен съм,няма пари и т.н. Не мога повече не издържам.Живеем на една улица с майка му и баща му и брат му,като всички сме с отделно,но файда като все у нас киснат всички.Вече 4 години се старая да угодя на всички да не се караме и да сме си мирни и добри,но на някой все нещо не му изнася.Забелязвам,че даже нямаме и общи теми не може да говорим спокойно като нормални хора,ако говорим е когато се караме или се заяждаме един с друг.Понеже ние живеем на село,му казвах няколко пъти да се изнесем на квартира в някой град или да отидем в съседния град там имам апартамент за да може голямата да тръгне на яснла,не можело "мама и тати" ще ли да се надуят,че са му били остроили живота тук и не може.Дащеря ми е на 2 год. и половина,а сина ми е само на 3 месеца.Как да постъпя какво да правя,кажете ми търпях,стисках зъби той няма елементарно уважение към мен.Аз те обичам,без теб не мога,ти си ми всичко но когато неговите са в нас се държи така всеедно аз съм му робиня.Аз за него съм готвачка,слогиния,бавачка общо взето жена за всичко.Няма да нося къси поли,къси панталони и блузи с деколтета защото приятелите му ме гледали и може някой да си ръпне от мен.Мислела съм доста пъти по този въпрос,но съм си казвала винаи-заради децата,но в край на сметка децата ще порастнат и ще си имат свой живот и накрая аз пак оставам на големия ... Признавам си страх ме е от баща му,доста властен човек е,и то не ме е страх за мен колкото за децата ми,ще ми ги вземат и наи-лошото което може да стане е да не мога да ги виждам.Кажете какво да правя,как да постъпя,какво да кажа на такива хора,който не признават чуждо мнение ..

Спокойно, децата няма как да ти ги вземат. Всички в началото с това плашат. Не му се връзвай. Добре, че имаш апартамент. Можеш ли да разчиташ на твоите родители?

Баща ми почина когато бях на 12 .Разбира се че мога да разчитам на майка ми,ако не е тя да ме подкрепя във всичко аз сама за къде съм. Пък и ако мен не подкреи кой само аз съм и нямам брат нямам сестра.

Здравей, Emiova,най-важното е ,че имаш къде да отидеш,имамш апартамент,подкрепата на родител също,децата са малки ,няма да им обясняваш много и няма да питат много.Той да си стой при мама и тати,да се грижат за него.Много ти се радвам ,че рано си осъзнала ,че нямате бъдеще заедно с БНД-то,навреме ти е узряла идеята,докато на мен ми трябваха години и децата пораснаха.
  Децата не може да ти ги вземе със сигурност,да не говорим да не ти дава да ги виждаш-пълни измислици с цел манипулация.
  А това "Аз те обичам .....и т.н.",много от тук пишештите сме го изживели,но това са само думи на безхарактерни комплексари.По въпроса за облеклото-в такъв филм и аз бях героиня.Простотии без край
 Мъжете реагират по много еднакъв начин на раздяла поискана от жената до тях.Подготви се психичиски за натиска от страна на родата му и смело напред,защото ние не сме на този свят ,за да ни мачкат достойнството и да ни използват като робини.
 И още нещо-отчитам за грешка в поведението си ,че съм се старала да угодя на всички,да давам ,да се раздавам.То уж за добро го правех,но какво излезе после....Добре ,че имам две приятелки да ми дават кураж.Сестра ми и майка ми досега не ме подкрепяха,но майка ми нещо се попромени.
             Успех 
 .

Благодаря ти Тонита за подкрепата и за разбирането,много е трудно да има усмивка на сила и всички да ми казват,че съм била щастливка с такова добро момче добро е ама за пред хората,не и за семейството си.Снощи пак се дрънкахме и той ми каза,че ако сам си била намерила друг да си тръгвам и да престана с глупостите за раздяла,а в интерес на истината друг няма просто искам да се отърва от него,задушава ме с присъствието си.А доколкото неговите родители те ще е изкарат най-черна и от черното,но вече спря да ми пука сега гледам аз да съм добре и децата ми също. 

не бих се притеснявала въобще за това как да му кажа. Виждам, че е агресивен, много ми е познато това поведение и може да се влуши. Моят съвет е, просто един хубав ден, по-добре скоро, си вземи 1 куфар с багаж и детето и веднага при твоите родители. Остави му бележка и той да се оправя. Мисля, че е доста рисковано за теб и детето да се изправяш лице в лице с него и да бъдеш откровена, може да последва негова реакция,с която сама да не се справиш. Той е престанал да те уважава, ако това въобще е било някога и няма какво да го спре да бъде груб и арогантен. Вариантът, който другите предлагат с приятел или друг мъж също става, но да не го избие на ревност тогава, незнам, ти го познаваш по-добре. Не оставай насаме с него в желание да бъдеш честна и откровена, той не го заслужава. Била съм в подобна ситуация, едвам успях да се измъкна жива и да спася себе си и детето.