Целият ден беше хубав... 
и неповторим 
Танцът с баща ми и как ме повдигна...
Мило ми става при този спомен
и неповторим Танцът с баща ми и как ме повдигна...
Мило ми става при този спомен - Публикувана: 16 март 2012, 12:32 ч.
- Последно мнение: 19 март 2012, 15:00 ч.
Най - хубавия спомен от сватбения ден.
В деня, в който ние се оженихме, имаше повече сняг от миналия месец. 
Беше някакъв ад....родителите ми пътуваха от 400 км и в 17.00 ч още ги нямаше....
Мъжът ми през половин час ходеше да рине сняг.... гледаше ме все едно такова тревожно, защото казах, че ако нашите не успеят да стигнат навреме, сватба няма да има...
И после, като дойдоха, и в ритуалната зала, и в ресторанта, все беше притеснен милия дали всичко е наред, защото гостите пристигаха през половин час...дали аз няма да се нацупя за нещо, което не става по план...А пък аз през цялото време бях ухилена като пача.
И след като родата ми дойде, никакви неразбории не бяха в състояние да скапят този ден.
Сега, като се сетим за тогава и все си казваме "Ето, видя ли, че снега е бил за добро!Така, по вода, ни върви цял живот!"
А, тогава и за последен път паднах в снега...оттогава не съм.
Беше някакъв ад....родителите ми пътуваха от 400 км и в 17.00 ч още ги нямаше....
Мъжът ми през половин час ходеше да рине сняг.... гледаше ме все едно такова тревожно, защото казах, че ако нашите не успеят да стигнат навреме, сватба няма да има...
И после, като дойдоха, и в ритуалната зала, и в ресторанта, все беше притеснен милия дали всичко е наред, защото гостите пристигаха през половин час...дали аз няма да се нацупя за нещо, което не става по план...А пък аз през цялото време бях ухилена като пача.
И след като родата ми дойде, никакви неразбории не бяха в състояние да скапят този ден.
Сега, като се сетим за тогава и все си казваме "Ето, видя ли, че снега е бил за добро!Така, по вода, ни върви цял живот!"
А, тогава и за последен път паднах в снега...оттогава не съм.
Страхотни спомени си имам.Само за снега не искам да си спомням, че заради него сто пъти се преобувах и преобличах.
Най големият майтап беше в ритуалната зала.Нали знаете заигравката с поверието, че който настъпи партньора ще командва парада Е аз спокойна, че милото няма откъде да знае, каня се да му метна едно краче, нооооооооооооооо кръстникът го светнал и съпругът ми ме изпревари.Голям смях падна. После в ресторанта при чупенето на питата пак той надделя, и как няма като той е 187см а аз едва 167.Едва се добрах до питата 
Сватбата ни беше малка, като брой участници, но с много положителни емоции от начало до край.
И друг много мил спомен си имам.Преди сватбата цял месец влачих по магазините 3 мои добри приятелки докато си намеря костюма и шапката.И до днес мога да си нося сакото, но в полата след две раждания няма как да се намъкна.Славни времена бяха, ехххххх...................
Най големият майтап беше в ритуалната зала.Нали знаете заигравката с поверието, че който настъпи партньора ще командва парада
Е аз спокойна, че милото няма откъде да знае, каня се да му метна едно краче, нооооооооооооооо кръстникът го светнал и съпругът ми ме изпревари.Голям смях падна. После в ресторанта при чупенето на питата пак той надделя, и как няма като той е 187см а аз едва 167.Едва се добрах до питата Сватбата ни беше малка, като брой участници, но с много положителни емоции от начало до край.И друг много мил спомен си имам.Преди сватбата цял месец влачих по магазините 3 мои добри приятелки докато си намеря костюма и шапката.И до днес мога да си нося сакото, но в полата след две раждания няма как да се намъкна.Славни времена бяха, ехххххх...................
Сватбата ни беше точно такава, за каквато винаги, винаги съм си мечтала. Беше преди 12 години, а аз бях на почти 21 
- млаааадо, романтично девойче . Най-силно се е запечатал в съзнанието ми един специален момент- песента Ела се вие превива, мома се с рода прощава. Свиреха я , когато кумът ме извеждаше от къщата. Пиша "свиреха", защото сватбата ни беше типично "селска"- така си спомням, че я нарече една съфорумка преди години в една хубава тема за сватбите 
- имахме си музиканти, свиреха вкъщи в двора. Много ми е мило като се сетя!
- млаааадо, романтично девойче . Най-силно се е запечатал в съзнанието ми един специален момент- песента Ела се вие превива, мома се с рода прощава. Свиреха я , когато кумът ме извеждаше от къщата. Пиша "свиреха", защото сватбата ни беше типично "селска"- така си спомням, че я нарече една съфорумка преди години в една хубава тема за сватбите - имахме си музиканти, свиреха вкъщи в двора. Много ми е мило като се сетя! 
Всичко беше хубаво, защото аз я организирах
Организирах си я изцяло сама, никой не ми се е месил за нищо. И всичко беше точно каквото го исках (е, в рамките на възможния бюджет де, не в мечтите ми). Имаше разбира се, изненади, като например че 10 мин преди началото на церемонията брат ми се сети, че е забравил всички документи в къщи. 
Но като цяло ми беше хубаво през цялото време, забавлявах се много и ми остана страхотен спомен. Най-милият ми спомен обаче как мъжът ми се разплака със сълзи във фоайето на ритуалната зала след церемонията, когато останахме сами. 
Всичко беше хубаво, защото аз я организирах
И аз,заедно с мъжа ми и с помощта на една приятелка.То нямаше и друг начин, тъй като бяхме малко подминали типичната младоженческа възраст.
Включително и музиката бяхме уточнили предварително, да няма изненади.
Най-забавният момент от нашата сватба беше,когато се опитах аз да настъпя мъжа си,уж ,за да го командвам.
И аз си мислих,че той няма да се сети за това поверие.
Тъкмо се засилих да го настъпя,но той вдигна крака и тръгна да ме настъпва.
Аз се дръпнах,пак пробвах да го настъпя......
И така се боричкахме доста време,докато не започнахме да залитаме.
Не можахме да паднем,ама голям смях падна.
Накрая той ме настъпа.
И аз си мислих,че той няма да се сети за това поверие.
Тъкмо се засилих да го настъпя,но той вдигна крака и тръгна да ме настъпва.
Аз се дръпнах,пак пробвах да го настъпя......
И така се боричкахме доста време,докато не започнахме да залитаме.
Не можахме да паднем,ама голям смях падна.
Накрая той ме настъпа.
Целият ден беше приказен,но си имам няколко любими момента - как се насълзиха очите на мъжа ми когато влезе в стаята и ме видя за пръв път ( по принцип не е от тези, които показват чувствата си и дори сега отрича за това ), как танцувах с баща ми на "Писмо до татко" и как като видях, че очите му са пълни със сълзи и аз не издържах и ревнах, та си излях всички нерви и притеснения от целия ден. Моментът, в който влязахме в балната зала, цялата украсена и една такава светла, всички гости изправени, усмихнати и ни аплодират, беше много хубаво!
И нещо, за което разбрах в последствие - понеже всичко си организирах сама, последните дни бях пред нервен срив. След ритуала става ясно, че брата на мъжа ми е забравил всички погачи, които ще трябват за разчупването, за даряването и т.н. Тогава се появява моята баба и вади 4 погачи, поръчала ги ей така за всеки случай и си ги носи женицата, въпреки, че те живеят в друг град и въобще не съм я занимавала, нито съм я ангажирала, а тя по принцип е последният човек, който ще действа ей така на своя глава. Та спасила е положението, без да станат катаклизми. Сигурна съм, че ако бях разбрала, това щеше да ме довърши
), как танцувах с баща ми на "Писмо до татко" и как като видях, че очите му са пълни със сълзи и аз не издържах и ревнах, та си излях всички нерви и притеснения от целия ден. Моментът, в който влязахме в балната зала, цялата украсена и една такава светла, всички гости изправени, усмихнати и ни аплодират, беше много хубаво!И нещо, за което разбрах в последствие - понеже всичко си организирах сама, последните дни бях пред нервен срив. След ритуала става ясно, че брата на мъжа ми е забравил всички погачи, които ще трябват за разчупването, за даряването и т.н. Тогава се появява моята баба и вади 4 погачи, поръчала ги ей така за всеки случай и си ги носи женицата, въпреки, че те живеят в друг град и въобще не съм я занимавала, нито съм я ангажирала, а тя по принцип е последният човек, който ще действа ей така на своя глава. Та спасила е положението, без да станат катаклизми. Сигурна съм, че ако бях разбрала, това щеше да ме довърши
Стоим в гражданското с кумовете, преди да влезем официално в залата и аз се стресирах нещо. Казвам :" Страх ме е! Ще си тръгна! " А мъжът ми: "Добре, ако така смяташ-тичай! Аз ще се пробвам с цената на живота си да задържа малко твоите побеснели роднини, но не знам дали ще е достатъчно да те спася!" 
Целият ден беше 1 приказка, 1 сбъдната мечта за мен. Няма момент, в който да съжалявам за нещо.
Един от най-силните за мен моменти, който го няма нито на видеото, нито е заснето от про фотографа е когато ДЖ извика най-най-добрият баща на света и аз танцувах с него. Милият, плака като малко дете.
Един от най-силните за мен моменти, който го няма нито на видеото, нито е заснето от про фотографа е когато ДЖ извика най-най-добрият баща на света и аз танцувах с него. Милият, плака като малко дете.
