Здравейте момичета,
регистрирах се във форума за да мога да споделя личното си преживяване, с което се надявам да помогна на всяко едно момиче преди да се подложи на оперативна хистероскопия.
Преди операцията се информирах основно, чрез форумите на бг-мама и постовете ми дадоха много кураж искам да се отблагодаря като напиша подробно, точно как минава пред-операционната подготовка, самата операция и след-оперативния период.
Започвам от там, че преди една година ми се наложи операция по спешност (спестявам ви подробностите, около проблемите довели до тези неща) в Св. София - частната болница на бул. България в София - повече известна като болницата на Мазнейкови с оператор д-р Начев.
Имах непоносимост към упойката, горе долу бях в нормално състояние ( да мога да си вдигна главата) на следващия ден от операцията, общо взето цялото отделение знаеше, че аз съм най-зле. Не искам да плаша момичетата, на които им предстои лапаро, защото поносимостта към анестезиите е индивидуална за всеки човек, при мене отговора на лекарите, защо бях толкова зле беше - ами има жени на които не им понася...... така че не е толкова страшно. Поради тази причина изпитвах много голям страх от операции, след като видях че упойки не ми понасят! След една година се реших да направя , поради полип в маточната кухина, който нарастваше сравнително бързо. Отидох на преглед при доц. Тюфекчиева, когато видях тази жена, знаех че тя ще е човека който ще ме оперира, взех решението веднага.......Записа ме за операция на 18.04. в Майчин дом. Постъпва се един ден предварително.
Преди операцията е необходимо да се направят следните неща:
Взема се направление от личния ви лекар за хоспитализация, наименованието на клиничната пътека е нещо от сорта на: Не радикално отстраняване на образувания и изменения на женската полова система, като е много важно да кажете на вашия личен лекар, че става въпрос за операция отдолу, а не през корема, тъй като пътеките са различни и ще ви върнат от болницата за друго направление.
Личния лекар ви Дава направление за: ПКК, биохимия и урина, като тези изследвания трябва да се представят при приема ви в майчин дом. Може да си ги направите и в частна лаборатория, това вече е въпрос на личен избор.
Това се прави 7 дни преди операцията, ако сте в цикъл както бях аз не пускате изследване за урина. След това на уречния ден, отивате в майчин дом да ви приемат. Там се виси в най-добрия случай 3часа докато ви приемат. Първо минавате на регистратурата на 2 етаж, след това чакате да ви извикат от друга стая 210 ако не бъркам.......
после минавате през, интернист, анестезиолог на консултации, след това през "гардеробната", където ви дават нощница, с която задължително трябва да сте на самата операция, тъй като тя е с копчета на гърдите, които се откопчават и се слагат разни неща които ви мерят сърцето. След това вече отивате при старшата сестра на отделението и се приети. Има вариант в който може деня преди операцията да си спите в къщи, аз естествено предпочетох този вариант и го препоръчвам ако сте от София, тъй като в отделението не се е правил ремонт никога откакто съществува тази болница. 
Какво трябва да правите и какво в никакъв случай, тъй като аз не съм от най-изпълнителните за малко да ми отложат операцията. Затова деня преди операцията ядете до 14ч., от там нататък само течности, тъй като към 14.30-15.00, трябва да изпиете очистително ако сте в болницата ви дават някаква гадост рициново масло, ако сте си в къщи най-добре си вземете като мен: X-prep, но задължително го изпийте не по късно от 15ч., защото очистителния процес иначе ще се случи през нощта и ще се обезводните. Аз го изпих в 21ч. и цяла нощ бях дежурна във WC. Деня на операцията трябва да сте към 6.30-7.00ч. в майчин дом. Отивате там и ви довършват с една клизма. и После чакате......... да ви повикат... Това е момента на страха, примесен с вярата това е времето, което е най-добре да прекарате с любимия човек, както бях аз или с някой близък. Благодарна съм че моя човек, беше плътно до мен преди операцията и след това, това ти дава най-много кураж........Идва сестрата и те поема надолу към операционната, не разбрах къде слезнохме, знам че беше на етаж нещо като сутерен. Там пак чакаш...... Идва анестезиолога, който ми каза че няма да съм с пълна упойка и аз се успокоих. Ако има вариант да си избирате, препоръчвам епидуралната анестезия, с тази упойка изобщо няма от какво да се притеснявате. В операционната е стресиращо, но екипа е ведър и не те оставя да се здухаш, говорят ти разни неща.. Упойката се прави в кръста, не трябва да се мърда, след това идва доц. Тюфекчеива и както каза една сестра "цирка почва", слагат ти пред лицето платно да не гледаш, аз помолих за успокоително, "надрусах се" и вече ми беше все тая какво става. Самата операция е не повече от 20мин.Един съвет не се опитвайте да си мърдате краката, няма да стане и само ще се панирате. След това отиваш в реанимация и там чакаш, да те пусне упойката. за 4 часа максимум вече можеш да станеш и след това те връщат в отделението. Единственото което е дискомфортно при тази процедура е че те боли кръста и главата. НИЩО ДРУГО!!!! Момичета изобщо не трябва да се притеснявате, няма абсолютно нищо страшно. После спите една нощ и си отивате. До колкото знам в някои болници ги пускат на същия ден, така че това трябва да ви индикира че няма нищо страшно...
Забравих да кажа, че задължително си плащате избор на екип 400лв.
Дано съм била полезна с темата, на разположение съм за всякакви въпроси!
регистрирах се във форума за да мога да споделя личното си преживяване, с което се надявам да помогна на всяко едно момиче преди да се подложи на оперативна хистероскопия.
Преди операцията се информирах основно, чрез форумите на бг-мама и постовете ми дадоха много кураж искам да се отблагодаря като напиша подробно, точно как минава пред-операционната подготовка, самата операция и след-оперативния период.
Започвам от там, че преди една година ми се наложи операция по спешност (спестявам ви подробностите, около проблемите довели до тези неща) в Св. София - частната болница на бул. България в София - повече известна като болницата на Мазнейкови с оператор д-р Начев.
Имах непоносимост към упойката, горе долу бях в нормално състояние ( да мога да си вдигна главата) на следващия ден от операцията, общо взето цялото отделение знаеше, че аз съм най-зле. Не искам да плаша момичетата, на които им предстои лапаро, защото поносимостта към анестезиите е индивидуална за всеки човек, при мене отговора на лекарите, защо бях толкова зле беше - ами има жени на които не им понася...... така че не е толкова страшно. Поради тази причина изпитвах много голям страх от операции, след като видях че упойки не ми понасят! След една година се реших да направя , поради полип в маточната кухина, който нарастваше сравнително бързо. Отидох на преглед при доц. Тюфекчиева, когато видях тази жена, знаех че тя ще е човека който ще ме оперира, взех решението веднага.......Записа ме за операция на 18.04. в Майчин дом. Постъпва се един ден предварително.
Преди операцията е необходимо да се направят следните неща:
Взема се направление от личния ви лекар за хоспитализация, наименованието на клиничната пътека е нещо от сорта на: Не радикално отстраняване на образувания и изменения на женската полова система, като е много важно да кажете на вашия личен лекар, че става въпрос за операция отдолу, а не през корема, тъй като пътеките са различни и ще ви върнат от болницата за друго направление.
Личния лекар ви Дава направление за: ПКК, биохимия и урина, като тези изследвания трябва да се представят при приема ви в майчин дом. Може да си ги направите и в частна лаборатория, това вече е въпрос на личен избор.
Това се прави 7 дни преди операцията, ако сте в цикъл както бях аз не пускате изследване за урина. След това на уречния ден, отивате в майчин дом да ви приемат. Там се виси в най-добрия случай 3часа докато ви приемат. Първо минавате на регистратурата на 2 етаж, след това чакате да ви извикат от друга стая 210 ако не бъркам.......
после минавате през, интернист, анестезиолог на консултации, след това през "гардеробната", където ви дават нощница, с която задължително трябва да сте на самата операция, тъй като тя е с копчета на гърдите, които се откопчават и се слагат разни неща които ви мерят сърцето. След това вече отивате при старшата сестра на отделението и се приети. Има вариант в който може деня преди операцията да си спите в къщи, аз естествено предпочетох този вариант и го препоръчвам ако сте от София, тъй като в отделението не се е правил ремонт никога откакто съществува тази болница. Какво трябва да правите и какво в никакъв случай, тъй като аз не съм от най-изпълнителните за малко да ми отложат операцията. Затова деня преди операцията ядете до 14ч., от там нататък само течности, тъй като към 14.30-15.00, трябва да изпиете очистително ако сте в болницата ви дават някаква гадост рициново масло, ако сте си в къщи най-добре си вземете като мен: X-prep, но задължително го изпийте не по късно от 15ч., защото очистителния процес иначе ще се случи през нощта и ще се обезводните. Аз го изпих в 21ч. и цяла нощ бях дежурна във WC. Деня на операцията трябва да сте към 6.30-7.00ч. в майчин дом. Отивате там и ви довършват с една клизма. и После чакате......... да ви повикат... Това е момента на страха, примесен с вярата това е времето, което е най-добре да прекарате с любимия човек, както бях аз или с някой близък. Благодарна съм че моя човек, беше плътно до мен преди операцията и след това, това ти дава най-много кураж........Идва сестрата и те поема надолу към операционната, не разбрах къде слезнохме, знам че беше на етаж нещо като сутерен. Там пак чакаш...... Идва анестезиолога, който ми каза че няма да съм с пълна упойка и аз се успокоих. Ако има вариант да си избирате, препоръчвам епидуралната анестезия, с тази упойка изобщо няма от какво да се притеснявате. В операционната е стресиращо, но екипа е ведър и не те оставя да се здухаш, говорят ти разни неща.. Упойката се прави в кръста, не трябва да се мърда, след това идва доц. Тюфекчеива и както каза една сестра "цирка почва", слагат ти пред лицето платно да не гледаш, аз помолих за успокоително, "надрусах се" и вече ми беше все тая какво става. Самата операция е не повече от 20мин.Един съвет не се опитвайте да си мърдате краката, няма да стане и само ще се панирате. След това отиваш в реанимация и там чакаш, да те пусне упойката. за 4 часа максимум вече можеш да станеш и след това те връщат в отделението. Единственото което е дискомфортно при тази процедура е че те боли кръста и главата. НИЩО ДРУГО!!!! Момичета изобщо не трябва да се притеснявате, няма абсолютно нищо страшно. После спите една нощ и си отивате. До колкото знам в някои болници ги пускат на същия ден, така че това трябва да ви индикира че няма нищо страшно...Забравих да кажа, че задължително си плащате избор на екип 400лв.
Дано съм била полезна с темата, на разположение съм за всякакви въпроси!