Честити 9-ти Май

Пълни глупости, накой Европейски силици се чудят какви акробатики да правят само и само да си възстановят името на световна мощ.
Да, но се видя съюза им на къде е тръгнал и срещу братушките да бягат пак не могат да ги стигнат, нито по славна история, нито по икономическа независимост.

Вставай, страна огромная!

Вие да вземете малко историята да научите и да не афиширате толкова глупаво пред българите руският си "патриотизъм".

1. На 7 май се подписва капитулация на Германия в Реймс.
На 8 май Чърчил и президентът Труман обявяват края на войната в Европа.

На 9 май немските ръководители в Берлин подписват подобна капитулация спрямо съветската армия.

2. За Западна Европа това може да е и историческо тържество - поразена бе една тоталитарна система и бяха възстановени класическите демократически ценности, но за Източна Европа това не е ден на победата а ден на Трагедията - попаднахме под ботуша на другата още по лошата тоталитарна система която ни съсипа окончателно. България от 8 място по жизнено равнище в Европа (до войната) се срина до едно от последните места.
Докато Западна Европа благодарение на ДЕНАЦИФИКАЦИЯТА лиши от влияние поклонниците на тоталитарната власт в Източна Европа по политически причини ги оставиха непокътнати да оправляват обществената трансформация.

За нас европейците това не е праздник а по скоро ден на Човешката Трагедия. Ако погледнем по обективно за причините за войната ще видим че вина има не само Германия а и Англия, Франция, САЩ и СССР/Русия, но както казва поговорката "Победителите не ги съдят".

Поклон пред жертвите!

След 67 г от края на войната такова държавно помпозно представително честване има чисто политическо-пропаганден характер. Иронията на този театър е че ветераните на победителите живеят като последните бедняци (сравнете с немските ветерани) и вместо тези пари да им бъдат дадени като помощ те се хвърлят на вятъра в типично съветски стил. Но и какво можем да очакваме от една азиятска държава с мавзолей на Вожда и възхваляваща тоталитарното си минало ?

3. Какво донесе "победата" на България:

Третата национална катастрофа. Съветската окупация в България(1944-1947)

СТОПАНСКОТО ЗАРОБВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА започна още през 1944г. На 16 октомври 1944г. съветските окупационни войски откараха в Москва златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгнаха 40 милиарда и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия

В шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: …по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара.

Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е около и над 60 милиарда лева.

Но тази цифра не е реална, скъпи читателю, тъй като само около една трета от тази сума се изплащаше с парични знаци, а двете трети - в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното - 23 лева вместо реалните 100; олиото - 25 лева вместо реалните 300-400; захарта - 93 лева вместо 500-600, тютюнът - 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.

Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.

Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата - казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева.

(Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)

Това е още нищо. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс), сиреч губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма - загубата се изразява с колосалната сума от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват - например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара. И т. н.

Ако към тази “братска помощ” прибавим и вопъла на Георги Димитров до Сталин и Молотов, че: известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население, така например: произволно се отнемат работен добитък, каруци, хранителни продукти; произволно се изземват държавните и гражданските частни моторни превозни средства и смазочни масла; някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове на градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже - с тези подробности “братската помощ” става още по-очебийна.

Това бе третата - и най-жестоката! - национална катастрофа на България, защото тя бе не само материална, но и духовна катастрофа
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2011/03/23/stefan-canev-quot … -god-quot-.714903

Марш защитников Москвы - March of the defenders of Moscow

Историята не е дума някаква, а се "случва" от милиони човешки съдби. Пукало им е на хората за политическите , икономическите, стратегическите и т.н. последствия от войната. Този ден е символ на нейния край и на надеждата, че подобно всеобхватно безумие няма да се случи пак.

plamenhk, в другата тема не знам как ти търпят чаршафите с цитати от нета, но не ти стига защото и тук продължаваш.
Що не вземеш да кажеш нещо с твои думи, то всеки може копи и пейст.

  Да... жалкото е обаче, че дълги години го размахваха тоя ден на победата като символ на превъзходството на сталиновата система над всичко и на руската мощ и шмайзер като най-висша победна сила. Че и сега го ползват по същия начин.
  Иначе в изкуството има безброй прекрасни неща точно за човешкия аспект на войната...

   Хората, разбира се, не са знаели, но ние сега знаем, и когато Левитан съобщава "Днес, 22 юни и т. н. коварно нападнаха..."  Коварно, що да е коварно - щото ви изпревариха докато вие нападнахте Финландия и Полша ли?

Руски шмайзер е оксиморон.
Независимо от политиката, хората са умирали. И от двете страни. За това става дума.

За автора на темата  

Като това тук ли ?  


Ама как познахте само ! Да си счупят краката от тичане пак няма да стигнат "братушките", защото те по определение  “не имеют аналогов в мире"

Чети:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=510385.msg17252636#msg17252636
 

ПС Ти защо не вземеш да хукнеш при братушките в страната на чудесата ами си са закотвила  в този пуст Копенхаген?  
Знаят "братушките" че "хорошо там, где нас нет...", "ЗАГРАНИЦА - ПРОСТО ЖИЗНЬ"  

Ирис, никакво значение няма всичко това, винаги определени силни моменти се използват за определена манипулация. Познавам жена, родила и двете си деца в Блокадата, докато се ражда второто бомба пада върху едното крило на болницата, по - голямото и дете е някъде с някого - в бомбоубежището, с нея остава само лекарката. За тези жени става дума, за децата, за мъжете ... Не ѝ дремеше на нея нито за руската мощ, нито за другаря Сталин, на всеки 9-ти май плачеше и ни разказваше. Те можеха да са германки, англичанки, британки, французойки, полякини и т.н., т.н.
Баба ми е родила баща ми и леля ми на лозе, през лятото на 1944, изродил ги е брат ѝ, докато дядо е бил в града, за да доведе лекаря, с каруца. Там са били заради опасността от бомбардировки. Не ѝ дремеше за последствията от 9 септември, празнуваше го като края на войната, за нея винаги си остана празник, макар, че баща ѝ е бил краен цанковист.

   Така си е.
 

    Говорил(а) ли си за този ден с оцелели български войници? Усетил(а) ли си тяхното отношение? Всички тези съждения и исторически факти нямат никакво значение за голяма част от тях.
     За дядо ми, стигнал до Драва, за оцелелите му бойни другари, днес беше Денят на победата.
И този ден те не го свързваха с последвалите събития. Не бяха галеници на тоталитарния режим заради земеделските си убеждения, но пак с години наред празнуваха Деня на победата. А са били почти деца, младежи на по 18-20 години.

За брата на дядо ми това беше Деня на победата, но не в нюанс День победы, а като край на ужаса на войната. Участвал е като редови войник в бойни действия на територията на Югославия.

За мен това е рожденият ден на дъщеря ми,
която родих преди дванадесет години на този
славен ден.