Честити 9-ти Май

С Днем Победы!
Поклон пред братския  руски народ, пред милионите обикновени руски войници , оставили костите си по бойните  полета. Поклон!!!
На европейците майната им от първите европейци , т.е българите  , много поздрави и на американския лисунгер / посланик / дето все си вре лисата муцуна, където не му е работата.И защо решиха ден на Европа да не е денят на падането на Берлинската стена, а 9май, не могат да преглътнат че Русия все още е голяма и силна, затова.

Честит празник. С день победы. И поклон пред милионите жертви.
Винаги на този ден една буца засяда в гърлото ми, докато слушам едноименната песен в изпълнение на Йосиф Кобзон.

 plamenhk, как не те срам да мърсиш паметта на загиналите с глупостите си. Ако не празнуваш и не зачиташ историята - поне замълчи на този ден! Защото тогава на фронта са отивали да се сражават момчета на по 18-20години, жени са оставяли децата си на грижите на старците и са се записвали доброволки в Червения кръст. Хиляди от тези жени са загинали на фронтовата линия, докато са измъквали ранените и са ги влачили до полевите мед. пунктове.  Колко от днешните млади майки могат да направят това. Колко от вас биха зарязали дете на 4-5 години и биха заминали за фронта. Колко биха издържали три годишната обсада на Ленинград, когато са умирали от глад и от студ пред очите на близките си. Чувал ли за дневника на Таня Савичева - това не е художествена измислица.

http://www.clip4e.com/play_beloruskata_gara_dnevnik_na_tanq_savitcheva.htm

Затова - моля ви, замълчете и не хулете паметта на тези хора. Поне на този ден замълчете. Това са били обикновени хора с титанична сила на духа, които са преживели ужас, който никой и никога повече не бива да преживява.

Поздрав с прекрасната песен на Ярослав Евдокимов:

http://www.youtube.com/watch?v=CG0Y7nfZ0I8&feature=related

Замислям се какъв е бил моралът на хората в онези години, щом коледната детска мечта е била "Да свърши войната." Днес ни една руска песен не пуснаха по националното радио.

Пламене, айде стига вече! Не ги ядем доматите с колците, наясно сме с политическите интриги преди, по време и след войната! Тази война са я изнесли на гърба си обикновените хора, дето са били на фронта и са гладували в тила, що народ е загинал!

Специално за България, не е голяма дата. Много тъмни години са това.
За руснаците също не е като край на проблемите.

Виж в други държави си е чист празник.

Аз лично предпочитам да мисля като за ден на Европа, но чак до празнуване не стигам  

Какво общо има Сталин, системата му, че и руската мощ с шмайзера?
Като гледам колко ви е читава фактологията, що ли се чудя на разсъжденията... 
Жална им майка на децата ни и на техните деца, когато и последните живи свидетели на онези времена си отидат от този свят. От писачите на Историята по-голям манипулатор няма. А, има - тези, които даже толкова са я чели... Или чели, ама не разбрали.

За мен този ден е свят, защото благодарение на подписания мир и двамата ми дядовци се връщат живи от фронта, отглеждат си децата и даже на внуци се радваха. Воювали са не по собствено желание, а заедно с всички здрави и прави мъже, подлежащи на мобилизация. И то в редиците на българската армия. Даже не са ги питали какво мислят за войната и на чия страна са. Ах! (Това всяка година го пиша, ама не ми омръзва, живот и здраве, пак ще го пиша, докато има опити да се омаскари паметта на загиналите.  )
Не разбирам защо се отрича факта, че България също е участник във Втората Световна война и като такъв също е дала много жертви. За бомбардировките над София изобщо няма да споменавам, то и без това оттогава кореняци софиянци няма, пък на пришълците какво им пука за някакви си там загинали невинни хорица? Ама майки, ама дечица, ама старци... Бе, много важно, по-важно е да си начешем пръстите със Сталин и Хитлер.
Мъдрите твърдят, че нации, които не си познават историята, са осъдени да я повтарят. А, дано да не е вярно, че жална ни майка тогава!

Поклон пред паметта на всички жертви и от двете страни на фронтовата линия!

Съгласна съм, че не бива да се забравят загиналите. Все едно от коя страна.   

Ама не мога да запея руски патриотични песни защото:
- дядо ми като български офицер не се е бил редом с руснаците, а заедно с немците
- баба ми в София се е крила от бомбардировките на съюзниците
- и най-вече защото идването на руснаците 1944 не води до особено хубави времена.

Аз съм го виждала преди много години .Заедно с гледката на Пискаревското гробище сълзите сами напират от очите.


На днешния, последния ден са умирали деца, момчета на възрастта на синовете на много от нас.
Тези момчета са били очаквани от майчиците си ,имали са мечти, надежди.Моля ви, в името на жертвите, оставете темата такава ,каквато е започната.

  ....

Журавли ...... тъжна песен , тъжна




ПОКЛОН







Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: — Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой, —
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

© Константин Симонов

Поклон

Не ми пука за политическите манипулации....
Денят е свят заради обикновените хора, които за изнесли войната на гърбовете си и са плащали с живота си....Никога няма да збаравя една учителка по руски, която е преживяла блокадата....Разказите и кънтят в главата ми до ден днешен....
Стига сме се пъчили вече и сме размахвали политически пристрастия и убеждения - умирали са хора, които са вярвали, че умират за свободата. Това малко ли е?

Пък като ще разпъваме чаршафите, да пльосна и аз един. Малко факти от Уикипедия:

Снимки
И още.

Април 1941 г. 
6 април 1941 г.
Югославски самолети Do-17 бомбардират индустриалния квартал на София и град Кюстендил. В София загиват 8 души. При бомбардировката на Кюстендил загиват 58 граждани, 2 български и 8 германски войници, и са ранени 59 граждани, 5 български и 31 германски войници.

6 април
В интервала 20:05 - 21:40 h британската авиация извършва бомбардировки над България. Самолети Bristol Blenheim бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села, като ответ на присъединяването на България към Тристранния пакт. При бомбардировката на столицата загиват 18 и са ранени 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара .

 Ноември - декември 1943 г. 
14 ноември 1943 г.
Първото въздушно нападение с жертви над българската столица е извършено на 14 ноември 1943 година от 91 бомбардировача B-25 Мичъл. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 граждански и военни лица, ранени са 128.

24 ноември 1943 г.
На 24 ноември 1943 г. следва нова бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър. В района на Централна гара София са разрушени 87 жилища и постройки, петима са убити, 29 граждански и военни лица са ранени.

10 декември 1943 г.
Нападението на 10 декември е извършено от 120 самолета. Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа". Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души.

20 декември 1943 г.
Нападение на американската авиация върху София. Разрушени са 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

30 декември 1943 г.
Дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95.

Януари - юли 1944 г.
4 януари 1944 г.
108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 33 са ранени.

10 януари 1944 г.
Първата комбинирана (дневно-нощна) съюзническа бомбардировка на София. Дневната е извършена от 180 американски, а нощната от 80 британски самолета. Разрушени са 448 сгради. Жертвите са 947 души убити и 611 ранени.

24 януари 1944 г.
300 американски тежки бомбардировача трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над Враца и други градове. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени.

16 март 1944 г.
През нощта около 50 британски бомбардировача нападат София. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити и 58 ранени.

24 март 1944 г.
През нощта около 40 британски бомбардировача нападат София, без жертви. Няколко бомби падат в района на двореца Врана.

29 март 1944 г.
През нощта около 50 британски бомбардировача нападат София, без жертви.

30 март 1944 г.
През деня около 450 американски тежки бомбардировача нападат София. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби. Разрушени са 3357 сгради. Жертвите са 139 убити и ? ранени. Това е най-тежката бомбардировка. Смъртните случаи са сравнително малко, защото много софиянци са евакуирани.

17 април 1944 г.
350 американски тежки бомбардировача нападат София. Разрушени са 749 сгради. Жертвите са 128 убити и 69 ранени.
28 юли 1944 г.
Около 150 американски бомбардировача нападат летище Карлово. На земята са разрушени 70 самолета. Жертвите са 25 убити и 52 ранени.

Общо през войната България дава около 32 000 убити и десетки хиляди ранени.
Някой няма ли да попита какъв празник е днес?

Винаги, всичко и навсякъде е политика, и на изток , и на запад. Но нека никога обикновените хора да не заплащат толкова скъпо политическите игри.
Поклон на загиналите миниони невинни.
Цинично е да обвиняваме за събитията след 9 септември хората изнесли на плещите си една продължителна война.

Тази сутрин малкият ми син ме попита: Мамо, днес било Денят на Европа - дали в училище ще ни разказват за Европа?
Замислих се. Денят на Европа за мен е точно толкова нелепо измислен, както навремето някои комунистически умник беше избрал 3 април за ден на София. И досега не знам защо - е, освен за да не е на 17 септември, защото тогава се чества денят на СВЕТА София....
И му заговорих за Деня на победата. За първия ден от края на най-ужасяващата война в историята на човечеството. Разказах му с простички думи, за да може да ме разбере. Не му описах ужасите на войната, но му казах, че светът и до днес носи белезите от нея. Много се надявам да го е запомнил. Макар че много днешни "политици" и "демократи" държат да изтрият такива неудобни спомени.
Това, което аз мога да направя, е да разказвам - на него, на другите ми деца, на всички, които биха ме изслушали. Да им разказвам това, което съм чула от баща ми за неговото детство сред бомбардировките на София, за това, което баба ми разказваше за самата война, за участието на дядо ми в защитата на София, за ..... за всичко, което ще попречи да забравим.
Защото трябва да помним и трябва да предадем тази част от историята на децата си. С тайната и неясна надежда да можем да предотвратим повторението на този кошмар....
На входа на Пискаревското гробище в Санкт Петербург е изсечено: "НИКТО НЕ ЗАБЫТ И НИЧТО НЕ ЗАБЫТО". Нека не позволяваме да се забрави.

Поклон пред паметта на хората, дали живота, здравето и младостта си, за да може да ни има днес.

П.П./ Како Сийке, точно това имам предвид. Войната е страхотия. Дядо ми е участвал във въздушната отбрана. Заедно с баба ми, баща ми и леля ми (новородено бебе) са живели първо в къща до летището в Карлово. По настояване на баба ми той я изпраща с децата при родителите й в Русе, а след няколко дни американските "крепости" бонбардират летището и има пряко попадение върху къщата. Разрушена е до основи.... Моето семейство се спасява, но има други загинали.... После прехвърлят корпуса на дядо ми в София, да помогне за въздуната отбрана на града. Всичко, което си цитирала, аз съм го слушала още като дете. При това от "първа ръка". Знаете ли какви са чувствата на хората, минали през този ад? Знаете ли как звучи разказът на един човек, който тогава е бил на три години, за бомбардировките, за воя на сирените, за овъглените, сякаш стопени трупове на съседите по улицата?....
А нашите политици издигнаха паметник на американските пилоти, загинали в небето над София през 1943-44 г......
Не искам да пиша дълго, но искам да се помни. Искам тези разкази да се предават на поколенията, за да не се допуска никога, по никаква причина такова безумие.
И не ми пука за политическия аспект на нещата. Политиците си плетат кошниците, но за тях човешкият живот и страдания са само хипотетични цифри. За тях във войната има 22 милиона загинали, а за мен това са 22 милиона ЧОВЕШКИ съдби и 22 милиона разрушени, осакатени семейства.....