Публикувана: 30 май 2012, 12:20 ч.
Последно мнение: 4 юни 2012, 09:32 ч.

Искам обич да ти дам...

5 416
55
1

30 май 2012, 12:20 ч.

Мнения: 654

Случвало ли се е, да направите нещо за някой с идеята да го зарадвате или да му помогнете,а да се получи обратното?
И къде се е объркало нещо:в организацията или в самото намерението?

# 1 30 май 2012, 12:31 ч.

Мнения: 45

Случвало се е да искам да направя нещо много хубаво за някой, а той да не иска да приеме.
Познай от три пъти кой е той. Grinning

И как да го убедиш, че знаеш прекрасно хубавото му бъдеще ако е Тома-неверни?

# 2 30 май 2012, 12:32 ч.

Мнения: 2 175

Случвало се..И ще се случва..
Не може да съм всезнаеща и всеусещаща, та всичко да е на 100 процента сигурно.. Peace

# 3 30 май 2012, 12:34 ч.

Мнения: 1 129

Случвало ми се е, неприятно е, но никой няма вина. Нито аз, че съм искала да направя нещо хубаво, нито човека, който не го е приел както аз съм си представяла например.

# 4 30 май 2012, 12:53 ч.

Мнения: 2 510

Случвало се е.
Не винаги това което ти считаш, че е хубаво и другия мисли така.
Второ зависи кога му "сервираш" хубавото. Нещо подобно на "На гол г*з - студена лимонада".
Варианти между тях много. Може да не желае това от теб или момента да не е подходящ.
Може да го оцени на по- късен етап.

# 5 30 май 2012, 12:54 ч.

Мнения: 984

Да и на мен често ми се случва. В желанието си да помогна или зарадвам някого често става обратното. Горчиво е Confused

# 6 30 май 2012, 13:01 ч.

Мнения: 45

На мен не ми се е случвало да правя според мен добро, а да става обратното. Имам перфектна преценка и интуиция за добро и зло.

Знаете ли разликата между тези, които в народа наричат "късметлии" и останалите които смятат че си нямат късмет в този живот? Първите отлично чувстват шансовете, които им поднася периодично небето и ги използват. Вторите ги игнорират и подминават, често почти незабелязани.

Замисли се джоджо от кои искаш да бъдеш и защо си вървиш против съдбата? На нас ни е писано да се срещнем и да направим с теб много големи неща. Ти си ми нужна не по-малко отколкото аз на теб.

# 7 30 май 2012, 13:24 ч.

Мнения: 2 241

Както се казва "Не прави непоискано добро".
Обяснявам си го с това, че понякога, когато направиш нещо за някого, той си мисли, че изглежда слаб в твоите очи и за това се опитваш да му помогнеш...

# 8 30 май 2012, 13:38 ч.

Мнения: 654

Цитат на: Lizet33 в ср, 30 май 2012, 12:31

# 9 30 май 2012, 13:56 ч.

Мнения: 741

Не всеки вярва в чистите намерения на този, който прави добро.
Повечето хора имат съмнения, подозрителни са, защо аджеба този или онази ще иска да ми прави добро?! Thinking

С каква цел, какво ли ще иска в замяна?! Thinking

И аз скоро се опарих от проявеното добро отношение към познат, беше възприето по съвсем обратния начин и ми беше зададен въпроса "Ама защоооо? Защоооо? Нима съм искал нещо от теб?... ooooh!

"
Та, колкото и да имате желание да направите добро или да проявите към някого добро отношение, по-добре е да изчакате отсрещната страна да усети нуждата от вас и от вашата помощ или подкрепа, отколкото вие после да останете наранени и неразбрани.

# 10 30 май 2012, 13:56 ч.

Мнения: 45

Цитат на: Диамантче в ср, 30 май 2012, 13:24

Житейският опит ме е научил, че няма само едностранна помощ. Рано или късно идва помощ и от отсрещната страна. Ако не дойде конкретно от него, тя помощта идва от небето- такива са вселенскките закони за справедливост.
Когато двама хора ги събира желанието от едната страна да се помогне, никога не знаеш в крайна сметка кой на кого ще помогне повече. Абе щом е възникнала такава ситуация, тя не е случайна. Някой на някого е нужен, а най-вероятно и двамата взаимно един на друг. На небето знаят кого с кого да срещат и защо.

Колкото до недоверието...знаете ли, България е уникална страна. Тя е благословена от Бога. Хората тук са уникални- все още не са загубили човешкото, чувството за съпричастност...Готови са безрезервно да помагат и го правят с огромно желание и кеф. Аз останах потресена как бях приета в един непознат град и колко много помощ от уж случайни хора получих и продължавам да получавам. Приемам я с радост и благодарност защото знам че ще дойде времето да се отблагодаря, а ако евентуално не успея на Земята, Бог ще го направи от мое име.
В крайна сметка, не всичко е пари в този живот. Има ли нещо по-хубаво от това да спечелиш приятел в този така самотен свят?

Последна редакция: ср, 30 май 2012, 14:13 от Lizet33

# 11 30 май 2012, 14:00 ч.

Мнения: 741

Lizet33, много мъдро написано! Peace

# 12 30 май 2012, 14:45 ч.

Мнения: 10 547

Онова, което аз считам за помощ, за отсрещната страна може да е точно обратното. Не правя нищо за никого без да съм помолена. Като по-млада самарянствах, не, по-скоро правех мечешки услуги. Спрях.
И се чувствам ужасно неловко, когато някой ми натрапва помощта и добрите си намерения.

# 13 30 май 2012, 14:53 ч.

Мнения: 2 134

На сила могат да ти отнемат, но на сила не могат да ти дадат!
Важен е момента , а от обич всеки има нужда и тя се усеща.
Тази зависимост я усещам в отношенията "родител-дете".
"Дано да е за добро" , както казват съседите.

# 14 30 май 2012, 15:21 ч.

София
Мнения: 1 609

Случвало се е, да. Последно - преди много години. Оттогава постъпвам като Касита - не помагам на никого с нищо, освен ако не съм помолена за това. Е, на по-близки хора предлагам помощ, ако ми е по силите и знам, че в точно този момент имат еди-каква си нужда. Ако приемат - помагам, ако не - не.

А къде се объркват нещата - според мен в намерението. Човекът, правещ добро, има едно намерение, но отсрещната страна го тълкува противоположно.

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Защо затварят темите ?

Бащата ме изостави

Нормален ли съм ?

Причина:

Причина: