От вчера я подминавам темата за правилната жена http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=679980.0 в Клюкарника, прочетох по диагонал, но мен не са ме удостоявали с титлата "правилна" за някой, във смисъла, който се коментира там и се въздържах от мнения. Но сега имам някакъв подобно чудене.
Попадали ли сте в ситуация околните да ви обясняват ,че с някой сте родени един за друг, че трябва да сте заедно, а вие да не го виждате по този начин? Замисляли ли сте се дали няма доза истина в това, което ви казват другите?
Преди години имах връзка с един мъж, кажи-речи най-сериозната връзка в живота ми досега. Живяхме заедно, в началото бях безнадеждно влюбена в него и чак не ми се вярваше, че се получиха нещата между нас. По мое виждане той е доста интелигентен, има светоусещане близо до моето, смеем се на едни и същи неща и т.н., все неща, които съм търсила в мъжете, но рядко съм намирала. За толкова време с него обаче аз никога не можах да се почувствам достатъчно обвързана или обичана. Някак си имах чувството, че едва ли не той е направил компромис да бъде с мен, не чувствах, че за него има голямо значение дали аз съм приятелката му, повтаряше, че ме обича, но не е влюбен, че той не се влюбва в жените и разни подобни. Но тогава аз силно го обичах и се радвах, че поне сме заедно. С времето се проявиха и други черти на характера му, които дълго време се борих да приема, но след две години съвместен живот реших, че връзката ми тежи и я прекратих. Беше ми много трудно да я сложа край, премислях с месеци, защото все пак с него бях изградила някакъв дом и го обичах по някакъв начин. Все пак накрая приключихме. С него останахме страхотни приятели , и до днес се чуваме много често, споделяме си доста съкровени неща, след като се разделихме съм живяла още два пъти известно време у тях, но вече само като съквартиранти(просто аз вече не го възприемам като мъж, нямам влечение към него, макар да е един от най-близките ми хора), той ми е помагал много и след раздялата ни.
До тук добре. Преди години обаче, след като се бях разделила вече с него, хората започнаха да ме питат защо сме се разделили, и че по-подходящи един за друг едва ли ще намерим, че едва ли не сме родени един за друг и разни подобни. Няколко пъти обясних, че той всъщност не е бил влюбен в мен, че не съм се чувствала обичана с него и хората ме гледаха опулено. Било му личало от километри, че ме обича, може да не бил го изричал, но действията му били красноречиви, гледал ме влюбено все още(аз това така и не мога да го забележа), бил правил толкова неща за мен след раздялата ни, които много мъже и по време на връзка нямало да направят за партньорката и като начин на мислене сме си били лика-прилика. Признавам, че наистина сме силно свързани, с него, но аз не мога отдавна да го усетя като мъжа на живота си, а не го виждам и той да ме усеща така. По принцип не съм човек, който се съмнява в преценката си, но наскоро дори и майка ми и други много близки хора, които ме познават много добре ми наговориха същите неща и започвам да се замислям понякога, дали аз не съм в грешка, дали не съм прекалено капризна в усещанията си и не мога да видя кой е най-подходящия мъж за мен(и под подходящ нямам предвид удобен, а именно роден за мен, мъж, който ме е искал такава, каквато съм) и да разпозная, че някой ме е обичал истински.
Попадали ли сте в ситуация околните да ви обясняват ,че с някой сте родени един за друг, че трябва да сте заедно, а вие да не го виждате по този начин? Замисляли ли сте се дали няма доза истина в това, което ви казват другите?
Преди години имах връзка с един мъж, кажи-речи най-сериозната връзка в живота ми досега. Живяхме заедно, в началото бях безнадеждно влюбена в него и чак не ми се вярваше, че се получиха нещата между нас. По мое виждане той е доста интелигентен, има светоусещане близо до моето, смеем се на едни и същи неща и т.н., все неща, които съм търсила в мъжете, но рядко съм намирала. За толкова време с него обаче аз никога не можах да се почувствам достатъчно обвързана или обичана. Някак си имах чувството, че едва ли не той е направил компромис да бъде с мен, не чувствах, че за него има голямо значение дали аз съм приятелката му, повтаряше, че ме обича, но не е влюбен, че той не се влюбва в жените и разни подобни. Но тогава аз силно го обичах и се радвах, че поне сме заедно. С времето се проявиха и други черти на характера му, които дълго време се борих да приема, но след две години съвместен живот реших, че връзката ми тежи и я прекратих. Беше ми много трудно да я сложа край, премислях с месеци, защото все пак с него бях изградила някакъв дом и го обичах по някакъв начин. Все пак накрая приключихме. С него останахме страхотни приятели , и до днес се чуваме много често, споделяме си доста съкровени неща, след като се разделихме съм живяла още два пъти известно време у тях, но вече само като съквартиранти(просто аз вече не го възприемам като мъж, нямам влечение към него, макар да е един от най-близките ми хора), той ми е помагал много и след раздялата ни.
До тук добре. Преди години обаче, след като се бях разделила вече с него, хората започнаха да ме питат защо сме се разделили, и че по-подходящи един за друг едва ли ще намерим, че едва ли не сме родени един за друг и разни подобни. Няколко пъти обясних, че той всъщност не е бил влюбен в мен, че не съм се чувствала обичана с него и хората ме гледаха опулено. Било му личало от километри, че ме обича, може да не бил го изричал, но действията му били красноречиви, гледал ме влюбено все още(аз това така и не мога да го забележа), бил правил толкова неща за мен след раздялата ни, които много мъже и по време на връзка нямало да направят за партньорката и като начин на мислене сме си били лика-прилика. Признавам, че наистина сме силно свързани, с него, но аз не мога отдавна да го усетя като мъжа на живота си, а не го виждам и той да ме усеща така. По принцип не съм човек, който се съмнява в преценката си, но наскоро дори и майка ми и други много близки хора, които ме познават много добре ми наговориха същите неща и започвам да се замислям понякога, дали аз не съм в грешка, дали не съм прекалено капризна в усещанията си и не мога да видя кой е най-подходящия мъж за мен(и под подходящ нямам предвид удобен, а именно роден за мен, мъж, който ме е искал такава, каквато съм) и да разпозная, че някой ме е обичал истински.
. честито на печелившите 