Публикувана: 12 окт. 2012, 17:24 ч.
Последно мнение: 15 окт. 2012, 21:13 ч.

СЪСЕДИТЕ НАД НАС

17 853
316
1

12 окт. 2012, 17:24 ч.

Бургас
Мнения: 195

Писна ми, бе хора

Никак не ми е приоритет да съм злопаметна и в главата ми да се прокрадват мисли за отмъщение, ама не се трае...всяко нещо си има начало и край.
Съседите над нас...младо семейство /такова, каквото сме и ние/...с две малки деца, момченце на около 3 годинки и момиченце на около 4...не се търпят! Сутрин преди 08:00, вечер след 22:00-23:00

Е, няма такова препускане из стаите ви казвам! Нон-стоп бягане! Разбирам...това са деца, но къде е родителското тяло в случая? Помня, когато бях дете...баща ми никога не ми разрешаваше да тропам и бягам у дома, да усилвам музиката. За бягане са парковете...Въпреки това знам, че най-нормалното нещо за децата е да лудеят, но малко повечко внимание и възпитание от страна на родителите никога не е излишно!!! За да не бъде смущавано тяхното спокойствие, оставят децата си да правят каквото искат, без да се съобразяват, че под тях живеят хора. Аз съм крупие и смените са ми само нощни...Трябва да спя през деня...налага ми се! Да, но как?
Мъжът ми веднъж се качи да ги предупреди мило и кротко /по принцип той ненавижда скандалите и доста усилия му костваха това качване до горния етаж/. След точно 10 минутки комшията звънна на нашата врата, за да ни каже, че детето му било стресирано и плачело...и ако не ни понасяло да се изнасяме!!! От къде да се изнасяме? От собственото си жилище, ние, които сме кореняк бургазлии...за разлика от тях...придошлите някъде от Ловеч?
Нормални ли са въобще??? Мъжът ми не е повишавал тон, не ги е заплашвал, не се е карал с тях Shocked

Как така детето е стресирано?
Препускането из стаите не спря...
Преди няколко дни, когато съм се прибрала от работа и съм заспала явно тропането е било кошмарно /въпреки, че аз нищо не съм чула.../. Мъжът ми този път се е ядосал и се е качил отново, за да ги предупреди, но вече афектиран. Комшията се е показал на вратата и веднага е налетял да удря #Crazy

още преди мъжът ми да успее да каже нещо... Още същия ден на вратата ни звъни полиция #Cussing out

Нарушавали сме обществения ред и сме отправяли заплахи към съседите... #Cussing out

Мъжът ми им обясни за какво става въпрос и на полицаите има стана ясно, че няма никаква логика в обвиненията, отправени към нас. В края на краищата видно е, че потърпевшите сме ние...
Въпросът ми е...как така в тази наша държава, виновните успяват да се оневинят, като винаги избързват и първи хвърлят обвинение в лицето на невинния!??? Най-добрата защита е, когато атакуваш първи...
Мъжът ми е на мнение, че трябва да оставим нещата такива, каквито са и да не обръщаме внимание, но аз се чувствам лично засегната и чувството ми за справедливост не ми дава покой...
Някой сблъсквал ли се е с това? Приемам всякакви съвети Praynig

# 1 12 окт. 2012, 17:31 ч.

Мнения: 2 457

Вие нямате деца, нали? Simple Smile

# 2 12 окт. 2012, 17:53 ч.

Мнения: 206

Цитат на: $hantalche в пт, 12 окт 2012, 17:31

Вие нямате деца, нали? Simple Smile

Шанталче вече усещам накъде биеш. Ей сега ще скочите всички да и обясните на момичето как не е права и да търпи простащината на съседите. Не свързвай наличието на деца със съседи селчндури.
Ще дам един пример за това как нещата могат да се решат културно.

Брат ми който има малко дете / по него време на 1 год/ и съседа над него с деца на 3 и 5 години са колеги - капитани . Шумът ,който се носеше от апартамента отгоре когато ходехме на гости е небъобразим #Cussing out

. Често питах как спи това бебе. Малкият на съседа подскачаше на едно място в несвяст докато омалее , а големия търкалял едни топчета подомни на лимки върху кънтящия ламинат, като много често му било кеф и да ги хвърля от високо. Брат ми проведе само един разговор със съседа - човекът излязъл разбран - признал че децата са адски палави и обещал да вземе мерки. Купил килими за всичките стаи ,мисля че на детската са правили някаква изолация , детенцето вече не скача на инат на едно място. Е идилия съвсем не е , но нали това им е хубаво на децата - да се чува и детски глъч.Но е очевидно разбирането на съседа .Когато хората са културни могат да се разберат. Аз пък не мога да разбера как така хем си нас..ан , хем налиташ на бой. Що за селяндурщина и диващина .

# 3 12 окт. 2012, 17:57 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Три етажа, на всеки етаж по едно хлапе около 3-те. Горното тропа на нас, нашето тропа на долните, но никой не се оплаква.

Е да разбира се не е постоянно през деня а в определени часове, когато децата са вкъщи.

Иначе в нашия случай, ако прекали със скачането или други подобни звуци разбира се, че му се казва да шуми по тихо Grinning

just_you, за подобна ситуация е трудно да се дават съвети. Навярно си права, че е адски неприятно да чуваш постоянно глухо трополене. Просто намери начин да се изолираш от дневните шумове.

# 4 12 окт. 2012, 18:02 ч.

Бургас
Мнения: 195

Шанталче...не, нямаме деца. Разбирам, какво искаш да ми кажеш, но моят отговор към теб е следния:
Да бъдеш родител е преди всичко ОТГОВОРНОСТ! Не само към децата, но и към всичко онова, което произтича и е свързано с тях. Аз нямам деца, но искам да ми бъде осигурено поне минимално спокойствие, защото и аз, дори и без деца имам права и съвсем не се чувствам второ качество човек поради причината, че нямам деца!
Ако не можеш и не искаш да възпитаваш дете, то по-добре не го създавай! На нашето общество са нужни качествени хора с ценностна система...а всички знаем и виждаме за какво става въпрос в момента в обществото ни!

# 5 12 окт. 2012, 18:17 ч.

Мнения: 2 011

Случвало се е и при нас и при съседите. Не сме стигнали до там да правим забележка защото е било търпимо! Тук обаче става въпрос за селски изпълнения Mr. Green

Незнам какво да те посъветвам, но ще е трудно при всички случаи да се разбереш с тях ! Mr. Green

# 6 12 окт. 2012, 18:55 ч.

Мнения: 6 365

Де да знам, тези без деца не са второ качество, но някак различно възприемат света.

Мен например ме дразни шум от куче, което тича на етажа над мен, макар като децибели да е по-тихо от децата. Ако детенце тича, ми става мило, но това е защото възприемам света различно.

Лекувайте си неврозите. Валерианче...

# 7 12 окт. 2012, 19:06 ч.

Мнения: 22 431

Аз съм с дете и пак възприемам различно света.
Дразня се на подобни неща и добре, че не живея в блок за сега.
Това, че човек има деца, не означава че ще има до живот оправдание за мързела си и невъзпитаните си деца.

# 8 12 окт. 2012, 19:12 ч.

Мнения: 2 457

Аз преди да имам дете също не понасях шум, а тропане и пищящи деца ме докарваха до лудост. #Cussing out

След като имам дете, наистина различно възприемам света, никога вече не бих направила забележка за тропане от деца....
Разбирам авторката и искрено съчувствам, неприятно е, непоносимо е понякога, виждаш като съсед какво ви е под тях, смятай на тея хора у тях колко им е приятно Rolling Eyes

.
Деца са, не можеш да ги вържеш. Не знам какво да ти посъветвам, дано да успеете да се разберете някак си Hug

# 9 12 окт. 2012, 19:14 ч.

Мнения: 14 654

Всеки мрази съседите над него, защото пречат най-много. Ако шумът не е от децата, ще е от друго. В тези панелени гета е така, все с нещо се прави компромис. Мен пък ме дразнят съседите с котки.

# 10 12 окт. 2012, 19:28 ч.

Мнения: 206

Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 12 окт 2012, 18:55

Лекувайте си неврозите. Валерианче...

Думи нямам . Какви неврози тук видя. Не виждам причина да се ежиш така .Жената споделя , че не може да се наспива , а на всичкото отгоре съседа е и див селяк,който налита на бой .Никой не казва , че не обича деца, но си има норми. Дадох много добър пример с моето семейство за дипломатично решаване на проблемите . Никой не е длъжен да търпи това , все пак живеем в жилищни кооперации и трябва да се съобразяваме. Който иска да крещи като ненормален и да беснее - да си купи къща в гората. Това се отнасчя и по отношение за нормите за шум при купони , ремонти и прочие.
А този съсед бияч ми е вече пределно ясно как ще си възпита децата.
Валерианчето си го запази за теб hahaha

# 11 12 окт. 2012, 19:30 ч.

Мнения: 6 365

Със сигурност нервите на хората от долния етаж са доста оголени.

Ставайте по-рано. Какво е това излежаване до 8! От това се хваща деменция. Малко медитация, по-малко кофеин, намаляване на другия стрес в живота, решаване на здравословните проблеми и ще видите как ще спре да ви пука от тупуркането.

Ако човек почне да се дразни от малки крачета, на лошо е. Прекалено префинени, прекалено чувствителни. Направете нещо и от вашата страна. Не се правете само на културни и ощипани. Децата ще пораснат, ще спрат да тупурдят, а вие ще си останете със склерозата и нарочно, самоцелно изтънени нерви.

Според мен самонавиването има вина, колкто и шумът.

Култивирайте вътрешен мир. Аман от самоизнервени!

# 12 12 окт. 2012, 19:35 ч.

Мнения: 6 365

"и ако не ни понасяло да се изнасяме!!! От къде да се изнасяме? От собственото си жилище, ние, които сме кореняк бургазлии...за разлика от тях...придошлите някъде от Ловеч?"

О, претенции за аристокрация! И после, порядъчно афектирани, ходят да се обясняват. Отсеща ги посрещат пак с афект. Налитането на бой е субективно- нанесен ли е удар, избегнат ли е или афектираният съсед си преувеличава...

Доколкото знам, щом имаш вещно право над апартамент, няма такова нещо Бургас, Ловеч, Париж...

Не чух за ненормално беснеене, по-скоро тичане. Невроза е проблемът. А децата- и те повече сред природата. И съседите. И всички.

# 13 12 окт. 2012, 19:36 ч.

Мнения: 206

Цитат на: Янечек в пт, 12 окт 2012, 19:14

Не е така Янечек , над мене живее семейство с 2 деца - на 6 и 11 години . Е - много сладки деца са . Приятелчета са ми и много си ги Hug

. Е , играят деца но в рамките на нормалното .Тяхната детска е над моя кабинет - е , не ми пречат дечицата да работя. Големия като ме види да свалям торбите с покупки от колата търчи да ми помага. Играем федербал . А миналата Коледа ме просълзиха с картичка ,която бяха изработили специално за мен Hug

# 14 12 окт. 2012, 19:38 ч.

Мнения: 206

Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 12 окт 2012, 19:35

Тоя съсед като слушам / чета / само връщане обратно на село го оправя.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Бащата ме изостави

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: