От известно време в главата ми се въртят такива мисли, а именно - за раздяла/развод. От около 2 години осъзнах, че това не е семейството, което искам. Като че ли вътрешно и преди съм го знаела, но може би не съм искала да призная и пред себе си. Бях се пуснала по течението и дотам... Но напоследък все повече се замислям и си давам сметка, че още мога да променя живота си и да бъда щастлива.
Женени сме от 11 години, имаме прекрасна дъщеря на 11. Преди да се оженим, ходихме около година, после аз забременях и то се реши от само себе си - сватба и т.н. Не може да се каже, че съм била щастлива през всичките тези години, но не съм била и нещастна, просто не съм се замисляла. Но напоследък се замислих... Мъжът ми ме ползва направо като безплатна прислужница вкъщи, след като се наяде, рядко си вдига дори чиниите от масата. Свикнал е да му се слага, да му се вдига. Изобщо - да му се слугува. Това за него се подразбира от само себе си, така е възпитан. За него жената трябва да прави абсолютно всичко в къщи, дори и да ходи на работа, няма значение. След работа аз трябва да домакинствам и да върша всичко, а той след работа трябва да седне пред телевизора с ракийката и салатката (направена от мен) и да си почива, защото е изморен. В целия ни съвместен живот една чиния не е измил, с нищо не ми е помогнал. Приятелите му също - те са най-важни на света, семейството остава на заден план. Никога не ме е поканил например да излезем двамата да пием едно кафе примерно, само двамата. Ако сме излизали, винаги е било по моя инициатива или след като сме поканени от общи семейни приятели. За него е нещо напълно нормално да излезе с приятелите си (ергени всичките, макар и около 40-те) на дискотека или кръчма някоя и да се прибере към 4-5 часа сутринта пиян на кирка, докато аз ако изляза на няколко месеца веднъж, ми се натяква как много съм била излизала и много съм била похарчила (има няма 20 лв). Много пъти ми натякваше, докато работех (от 3 седмици не съм на работа), че от моята работа полза няма и изобщо май от самата мен полза няма. Сега разбра, че имало е полза от работата ми, но както и да е... На рождения ми ден тази година (празнувах го на заведение) се скарахме и той си тръгна, като се прибрах и аз, разбрах, че ме е заключил отвън. Ключът в ключалката, на звънене на вратата не отговаря, телефонът изключен. Отидох да спя в апартамента на майка ми, на сутринта обяснението беше, че бил заспал, моля ви се. Изобщо това са много малко от нещата, с които ме обижда ежедневно. Физически тормоз никога не е имало, директни обиди - също, но със самото си държание безкрайно много ме обижда и с всеки изминал ден все повече си мисля за раздяла. Притеснява ме единствено детето, нищо друго не ме спира...Е, излях си чувствата...
А вие? Защо се разведохте? Споделете ми чувствата си, имахте ли деца, как реагираха те? Вие ли поискахте развода или партньора ви?
Женени сме от 11 години, имаме прекрасна дъщеря на 11. Преди да се оженим, ходихме около година, после аз забременях и то се реши от само себе си - сватба и т.н. Не може да се каже, че съм била щастлива през всичките тези години, но не съм била и нещастна, просто не съм се замисляла. Но напоследък се замислих... Мъжът ми ме ползва направо като безплатна прислужница вкъщи, след като се наяде, рядко си вдига дори чиниите от масата. Свикнал е да му се слага, да му се вдига. Изобщо - да му се слугува. Това за него се подразбира от само себе си, така е възпитан. За него жената трябва да прави абсолютно всичко в къщи, дори и да ходи на работа, няма значение. След работа аз трябва да домакинствам и да върша всичко, а той след работа трябва да седне пред телевизора с ракийката и салатката (направена от мен) и да си почива, защото е изморен. В целия ни съвместен живот една чиния не е измил, с нищо не ми е помогнал. Приятелите му също - те са най-важни на света, семейството остава на заден план. Никога не ме е поканил например да излезем двамата да пием едно кафе примерно, само двамата. Ако сме излизали, винаги е било по моя инициатива или след като сме поканени от общи семейни приятели. За него е нещо напълно нормално да излезе с приятелите си (ергени всичките, макар и около 40-те) на дискотека или кръчма някоя и да се прибере към 4-5 часа сутринта пиян на кирка, докато аз ако изляза на няколко месеца веднъж, ми се натяква как много съм била излизала и много съм била похарчила (има няма 20 лв). Много пъти ми натякваше, докато работех (от 3 седмици не съм на работа), че от моята работа полза няма и изобщо май от самата мен полза няма. Сега разбра, че имало е полза от работата ми, но както и да е... На рождения ми ден тази година (празнувах го на заведение) се скарахме и той си тръгна, като се прибрах и аз, разбрах, че ме е заключил отвън. Ключът в ключалката, на звънене на вратата не отговаря, телефонът изключен. Отидох да спя в апартамента на майка ми, на сутринта обяснението беше, че бил заспал, моля ви се. Изобщо това са много малко от нещата, с които ме обижда ежедневно. Физически тормоз никога не е имало, директни обиди - също, но със самото си държание безкрайно много ме обижда и с всеки изминал ден все повече си мисля за раздяла. Притеснява ме единствено детето, нищо друго не ме спира...Е, излях си чувствата...
А вие? Защо се разведохте? Споделете ми чувствата си, имахте ли деца, как реагираха те? Вие ли поискахте развода или партньора ви?
Реши, че като се държи като идиот ще нарани мен, но сбърка. Децата му проляха много сълзи заради простотиите, които сътвори. 
