- Публикувана: 25 окт. 2012, 18:09 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2012, 18:04 ч.
След девет месечен растеж, настана ОКТОМВРИйски бебевалеж!
Дам ,късметче, има доста голяма вероятност утре рано сутринта след поредната проверка на тоновете да си ме оставят. Аз пък до последно ще си се надявам да си тръгне сама малката. Но дори и утре да е решила да излиза хич да не си мисли, че ще се казва Димитричка 
И на мен ми беше доста нередовен цикъла преди да забременея, та затова май и ме търпят още.
А Поли тази седмица беше планувана за секцио. Дано всичко да е приключило успешно
И на мен ми беше доста нередовен цикъла преди да забременея, та затова май и ме търпят още.
А Поли тази седмица беше планувана за секцио. Дано всичко да е приключило успешно
Ще ти стискам палци, дано да сме на 27, поне аз за себе си така съм поръчала
Тони , не се депресирай, макар да знам че е нормално при 1 раждане, сигурно за 3 път го казвам, първия път преносих 14 дни, пък на детето му нямаше нищо, просто грешни изчисления. А и за коментарите не се бой, разбира се че всеки им различен праг на търпимост и различни очаквания, но не се ядосвай от тези неща, няма неродили, всичко ще мине по най-добрия за теб начин
Днес бях на 1ви преглед за разкритие-не знам защо но ме заболя адски много...И въпросът на доктора ме депресира максимално-"А,така,щом сега така те боли как ще раждаме?" 
Стана ми адски мъчно... 
Та днес се зачудих дали наистина ще се справя-все пак нали 1во раждане,за 1 път ще изпитам чувството да излезе едно малко човече от теб...
Стана ми адски мъчно... Та днес се зачудих дали наистина ще се справя-все пак нали 1во раждане,за 1 път ще изпитам чувството да излезе едно малко човече от теб...
Преглед за разкритие може да боли адски. Зависи кой как и кога го прави...А лекарят вместо да си прави тъпи шеги може да се извини за неудобството и дискомфорта, който ти причинява.
Ще родиш като всяка жена - първо еуфория, че е дошъл момента, после страх, че предстоящото е нещо огромно и непознато, после зор за няколко часа и накрая отдих и щастие. Не се бой и не давай никой да ти говори, че няма да можеш, че е ужасно и т.н.
И не се кори, че не си на кеф. И аз не съм...но се опитвам да си повдигна духа докато чакам.
Я всички преносващи мами - горе главите 
Утре пак дават слънчице, обувайте буйките и марш на разходки. Никакво мрънкане повече и от утре следобед една по една да започвате да се хвалите с бебчовци. Прегръщам ви много силно, изпращам положителни емоции.Като си гушнете бебчетата ще забравите всички тревоги
Утре пак дават слънчице, обувайте буйките и марш на разходки. Никакво мрънкане повече и от утре следобед една по една да започвате да се хвалите с бебчовци. Прегръщам ви много силно, изпращам положителни емоции.Като си гушнете бебчетата ще забравите всички тревоги
Тони Радева относно коментара на доктора - при раждането болката е конструктивна, боли те ама знаеш за какво те боли, а при тези прегледи е от другия тип хем те боли, хем не води до нищо, хем някой друг ти я причинява, така че хич да не се настройваш така за раждането аз вече се чудя какво да измисля, със зъболекарите ми беше по-лесно да им хапя пръстите, с тези охкам и мрънкам..горе главата и се опитай да се шегуваш с тоя човек, повечето носят..
Май всички сме си харесали 27ми:)
Иначе и аз не съм на кеф твърде, едно е да си имаш работа с 3кг бебе, друго е с над 4кг. и да не си от едрите дами, не ми се и виси в болницата, на хората бебетата им порастнаха моето още не ще да излиза:) Ама не губя надежда, въпреки че ме е страх, гледам да мисля позитивно и така..
аз вече се чудя какво да измисля, със зъболекарите ми беше по-лесно да им хапя пръстите, с тези охкам и мрънкам..горе главата и се опитай да се шегуваш с тоя човек, повечето носят..Май всички сме си харесали 27ми:)
Иначе и аз не съм на кеф твърде, едно е да си имаш работа с 3кг бебе, друго е с над 4кг. и да не си от едрите дами, не ми се и виси в болницата, на хората бебетата им порастнаха моето още не ще да излиза:) Ама не губя надежда, въпреки че ме е страх, гледам да мисля позитивно и така..
Здравейте на всички!!!
Първо - благодаря на всички за пожеланията.Да ви се връщат тъпкано
Второ - честито на всички родили мами! Нямам време да чета и за това не мога да изброя поименно! Пожелавам Ви бебчетата да са живи и здрави, лъчезарни, щастливи, да растат умни и красиви!
Трето - на неродилите мами искам да пожелая леко раждане и скоро всяка да изпита радостта от това да гушне дългоочакваното съкровище![smilie=smile3525.gif]
Понеже чакам всеки момент малката да се събуди, ще ви разкажа за моето раждане.Аз не мога да разказвам на кратко и за това предварително се извинявам, че ще е доста подробен разказ:
За това, скъпи бъдещи мами - не се плашете, мислете положително! Аз успях и вие ще можете!
Искам да благодаря на д-р Лещарска, д-р Миков и целия екип, които ми помогнаха да преживея тази т.нар. сладка болка и споделиха с мен прекрасния момент да стана майка!
Сега с малката сме си вкъщи, гледаме се, кърмим се, всичко е наред. Единствения ми проблем са шевовете, които ме понаболяват, но по-кофтито е, че ме щипе около тях и в комбинация с превръзка и лохии........болката си е доста голяма. Моля ви споделете, това нормално ли е, при вас как е било, след колко време ви поотпусна.
Днес ми се случи нещо притеснително и сега не ми дава мира. Тази вечер малката се събуди и повръна малко след това, но повърнатото беше с кафяв цвят, че даже и леееко като кървеничкави нищки (като последни дни на цикъл)Ужасно с епритеснявам, въпреки че имам предположение, че това може да е от погълната малко кръв и размекнати корички от разранениете ми зърна, тъй като първите дни в болницата не засука добре, разрани ме и все още не ми е минало напълно. Моля ви мами, ако някоя от вас и имала такаъв случай да сподели, за да знам, че е възможно това, защото много се притеснявам. Бебка видимо е добре, спокойна, не дава признаци нещо да я боли, нахрани се в 10 часа и вече е 2 и 20, а тя оещ спи...., което ми говори, че би трябвало всичко да е наред,но все пак.....знам ли. Звънях на педиатърката, тя каза, че не знае от какво може да, може и то зърната да е и да изчакам да видя дали ще се повтори и че щем поврънатото е било малко, значи няма повод за притеснение, но все пак да следя какво ще стане при следващите хранения и ако има нещо да отида утре. Оххххххх надявам се всичко да е наред, май няма да се спи тази нощ...... .чакам да ми пишете, ако сте имали подобен случай[/color]
Първо - благодаря на всички за пожеланията.Да ви се връщат тъпкано
Второ - честито на всички родили мами! Нямам време да чета и за това не мога да изброя поименно! Пожелавам Ви бебчетата да са живи и здрави, лъчезарни, щастливи, да растат умни и красиви!
Трето - на неродилите мами искам да пожелая леко раждане и скоро всяка да изпита радостта от това да гушне дългоочакваното съкровище![smilie=smile3525.gif]
Понеже чакам всеки момент малката да се събуди, ще ви разкажа за моето раждане.Аз не мога да разказвам на кратко и за това предварително се извинявам, че ще е доста подробен разказ:
Скрит текст:
На 18.10 ме приеха във Втора градска, защото преносвах вече 7-ми ден. Прегледаха ме за разкритие - 0 см, гледаха ме на ехограф - бебе към 4 кг, води ок, плацента ок слушаха тонове - всичко ок. Според показателите нямало признаци на преносване и спокойно можело да изчакаме няколко дни, единствения проблем бил, че бебето всеки ден расте:)Казаха, че има вероятност и секцио да е раждането, защото бебето е голямо, но по всяка вероятност това щяло да се реши по време на раждането, защото тазът ми бил достатъчно широк и имало шанс да родя нормално. Това малко ме натъжи за секциото, защото ми се искаше да родя нормално, но все пак исках най-доброто за бебето и имах пълно доверие на докторите!
На 19-ти сутринта ми сложиха система окситоцин, но това не било система за предизвикване на раждане, а само тест как ще реагира плода на окситоцина при евентуално предизвикано раждане. Доколкото разбрах по-слаба доза било или нещо такова. Държаха ме на тази система 3 часа и накрая започнаха лееееки контракции. За пръв път имах контракция с болка и определено не беше кой знае каква болката, но все пак да се каже, че беше някаква болка. Спряха системата, явно теста е бил с добър резултат и в продължение на около 2-3 часа пак имах такива контракции, но абсолютно нерегулярни, даже отшумяващи. Пак ме прегледаха за разкритие и пак беше 0! Отчаях се
Приех си съдбата, че най-вероятно ще ме срежат и това е......явно това бебе няма да тръгне да се ражда нормално.
Същата вечер към 18-19 часа ми падна тапата от раз в тоалетната и пак се обнадеждих, че може и да има някакво развитие... За жалост обаче, до вечерта докато си легнах към 12 - нито контракции, нито нищо.......Изведнъж към 1 и 30 ч, както си спях и така рязко ме преряза, че чак се изпуснах малко в гащите от болка. Станах и тръгнах до тоалетната, едвам стигнах до там и даже по пътя пак се изпуснах малко. На връщане имах още една доста силна контракция и реших да не лягам, ами да се разходя и да засичам на колко време ще са следващите контракции. Започнаха на 12, на 10, на 8 и накрая в продължение на около час бяха през през 5-6 минути. Събудих докторите и им казах, че май започвам да раждам, те ми пуснаха запис на тонове, но аз пак имах контракции, бая силни (но все пак все още поносими) и направо решиха да ме водят в родилно отделение. Направиха ми клизма (нищо страшно) и тръгнахме към родилното отделение. Там докторката ме прегледа на ехограф и видя, че водите ми са намалели. Тогава ме прегледа за разкритие и имах вече 3 см (УРА!!!), но се оказа, че мехура е спукан и ще трябва да дочакам останалите 7 см легнала докато следят тоновете на бебка. Трябва да ви кажа, че легнала контракциите доста повече ме боляха, но някакси все очаквах още по-голяма болка, а и те бяха с продължителност от 10-15 сек, а докторката каза, че родилните трябва да са поне 30-45 сек 
И така от към 4 часа бях в предродилна зала с доста силни и чести контракци, но.......те продължиха доста кратко и започнаха да намаляват Акушерката ми каза да се опитам да поспивам даже между тях, защото с това темпо няма да родя скоро и ще ми трябват свежи сили
Към 7 и нещо сутринта малко преди да свърши нощната смяна пак ме прегледаха за разкритие, въпреки че контракциите бяха едвам забележими, но изведнъж имаше изненадааааа - разкритие 8 см!!! Всички възкликнаха как съм направила това разкритие без болки!!! Да ви кааж честно и аз се смаях, но явно е възможно и това.....
В 8 часа дойде дневната смяна, пак ме прегледаха (все още 8 см) и казаха, че ще ми пуснат система окситоцин за засилване на контракциите, че иначе няма как да родя без контракции. Аз се ухилих до ушите, даже ревнах от щастие, че най-накрая ще раждам и вече всичко ми беше все тая... Докторите и акушерките през цялото време ми се радваха колко съм весела и засмяна. След няколко минути започнаха силнички контракции, които обаче продължиха доста кратко, към 30 минути може би и започнаха напъните. Тогава докторката каза - Весела, това беше болката, оттук нататък ще има чувство за напън, като по голяма нужда, но не и болка! Може да е неприятно, може малко да боли, но най-силните болки отминаха!!!! Хора, не можех да повярвам какво чувам!!! Аз бях подготвена за изключително силни болки, за продължително първо раждане, а то - останах приятно изненадана 
След няколко напъна тръгнахме към магарето за крайната фаза на раждането. Там не знам какво стана, но като стъпих на стъпалото и нещо загубих равновесие и цялото магаре се наклони,щеше да се обърне за малко, аз щях да падна, а докторите ме държат и ми викат - какво направи, ще обърнеш магарето........
Малко след това, след още няколко напъна, с помощта на епизиотомия и натиск върху корема от двама доктори се роди прекрасната ми Аделина - 4080 гр, 53 см!!!
Вече нищо нямаше значение - тя беше добре, изплака, видях я и нататък няма кой знае какво да разказвам.....излезна плацентата, зашиха ме и вече нямаше по-щастлив човек от мен !!!!
Всички ме поздравиха, че съм майка героиня, как съм била усмихната през цялото време и колко добре съм се справила с напъните, дишането и всичко като цяло.
Заговорихме се с единия доктор, че няма по-важно нещо от настройката и че може бебето да е 2,5 кг, но ако отидеш с настройка, че ще умреш от болка, със страх, че ще ти сле случи нещо ужасно болезнено и мъчително.....и пак, дори и малко да е бебето може да не успееш да росиш нормално или в най-малкото, със сигурност ще те боли много и преживяването ще е ужасно.
На 19-ти сутринта ми сложиха система окситоцин, но това не било система за предизвикване на раждане, а само тест как ще реагира плода на окситоцина при евентуално предизвикано раждане. Доколкото разбрах по-слаба доза било или нещо такова. Държаха ме на тази система 3 часа и накрая започнаха лееееки контракции. За пръв път имах контракция с болка и определено не беше кой знае каква болката, но все пак да се каже, че беше някаква болка. Спряха системата, явно теста е бил с добър резултат и в продължение на около 2-3 часа пак имах такива контракции, но абсолютно нерегулярни, даже отшумяващи. Пак ме прегледаха за разкритие и пак беше 0! Отчаях се
Приех си съдбата, че най-вероятно ще ме срежат и това е......явно това бебе няма да тръгне да се ражда нормално. Същата вечер към 18-19 часа ми падна тапата от раз в тоалетната и пак се обнадеждих, че може и да има някакво развитие...
За жалост обаче, до вечерта докато си легнах към 12 - нито контракции, нито нищо.......Изведнъж към 1 и 30 ч, както си спях и така рязко ме преряза, че чак се изпуснах малко в гащите от болка. Станах и тръгнах до тоалетната, едвам стигнах до там и даже по пътя пак се изпуснах малко. На връщане имах още една доста силна контракция и реших да не лягам, ами да се разходя и да засичам на колко време ще са следващите контракции. Започнаха на 12, на 10, на 8 и накрая в продължение на около час бяха през през 5-6 минути. Събудих докторите и им казах, че май започвам да раждам, те ми пуснаха запис на тонове, но аз пак имах контракции, бая силни (но все пак все още поносими) и направо решиха да ме водят в родилно отделение. Направиха ми клизма (нищо страшно) и тръгнахме към родилното отделение. Там докторката ме прегледа на ехограф и видя, че водите ми са намалели. Тогава ме прегледа за разкритие и имах вече 3 см (УРА!!!), но се оказа, че мехура е спукан и ще трябва да дочакам останалите 7 см легнала докато следят тоновете на бебка. Трябва да ви кажа, че легнала контракциите доста повече ме боляха, но някакси все очаквах още по-голяма болка, а и те бяха с продължителност от 10-15 сек, а докторката каза, че родилните трябва да са поне 30-45 сек И така от към 4 часа бях в предродилна зала с доста силни и чести контракци, но.......те продължиха доста кратко и започнаха да намаляват Акушерката ми каза да се опитам да поспивам даже между тях, защото с това темпо няма да родя скоро и ще ми трябват свежи сили Към 7 и нещо сутринта малко преди да свърши нощната смяна пак ме прегледаха за разкритие, въпреки че контракциите бяха едвам забележими, но изведнъж имаше изненадааааа - разкритие 8 см!!! Всички възкликнаха как съм направила това разкритие без болки!!! Да ви кааж честно и аз се смаях, но явно е възможно и това.....
В 8 часа дойде дневната смяна, пак ме прегледаха (все още 8 см) и казаха, че ще ми пуснат система окситоцин за засилване на контракциите, че иначе няма как да родя без контракции. Аз се ухилих до ушите, даже ревнах от щастие, че най-накрая ще раждам и вече всичко ми беше все тая... Докторите и акушерките през цялото време ми се радваха колко съм весела и засмяна.
След няколко минути започнаха силнички контракции, които обаче продължиха доста кратко, към 30 минути може би и започнаха напъните. Тогава докторката каза - Весела, това беше болката, оттук нататък ще има чувство за напън, като по голяма нужда, но не и болка! Може да е неприятно, може малко да боли, но най-силните болки отминаха!!!! Хора, не можех да повярвам какво чувам!!! Аз бях подготвена за изключително силни болки, за продължително първо раждане, а то - останах приятно изненадана След няколко напъна тръгнахме към магарето за крайната фаза на раждането. Там не знам какво стана, но като стъпих на стъпалото и нещо загубих равновесие и цялото магаре се наклони,щеше да се обърне за малко, аз щях да падна, а докторите ме държат и ми викат - какво направи, ще обърнеш магарето........
Малко след това, след още няколко напъна, с помощта на епизиотомия и натиск върху корема от двама доктори се роди прекрасната ми Аделина - 4080 гр, 53 см!!!
Вече нищо нямаше значение - тя беше добре, изплака, видях я и нататък няма кой знае какво да разказвам.....излезна плацентата, зашиха ме и вече нямаше по-щастлив човек от мен !!!!Всички ме поздравиха, че съм майка героиня, как съм била усмихната през цялото време и колко добре съм се справила с напъните, дишането и всичко като цяло.
Заговорихме се с единия доктор, че няма по-важно нещо от настройката и че може бебето да е 2,5 кг, но ако отидеш с настройка, че ще умреш от болка, със страх, че ще ти сле случи нещо ужасно болезнено и мъчително.....и пак, дори и малко да е бебето може да не успееш да росиш нормално или в най-малкото, със сигурност ще те боли много и преживяването ще е ужасно.
За това, скъпи бъдещи мами - не се плашете, мислете положително! Аз успях и вие ще можете!
Искам да благодаря на д-р Лещарска, д-р Миков и целия екип, които ми помогнаха да преживея тази т.нар. сладка болка и споделиха с мен прекрасния момент да стана майка!
Сега с малката сме си вкъщи, гледаме се, кърмим се, всичко е наред. Единствения ми проблем са шевовете, които ме понаболяват, но по-кофтито е, че ме щипе около тях и в комбинация с превръзка и лохии........болката си е доста голяма. Моля ви споделете, това нормално ли е, при вас как е било, след колко време ви поотпусна.
Днес ми се случи нещо притеснително и сега не ми дава мира. Тази вечер малката се събуди и повръна малко след това, но повърнатото беше с кафяв цвят, че даже и леееко като кървеничкави нищки (като последни дни на цикъл)Ужасно с епритеснявам, въпреки че имам предположение, че това може да е от погълната малко кръв и размекнати корички от разранениете ми зърна, тъй като първите дни в болницата не засука добре, разрани ме и все още не ми е минало напълно. Моля ви мами, ако някоя от вас и имала такаъв случай да сподели, за да знам, че е възможно това, защото много се притеснявам. Бебка видимо е добре, спокойна, не дава признаци нещо да я боли, нахрани се в 10 часа и вече е 2 и 20, а тя оещ спи...., което ми говори, че би трябвало всичко да е наред,но все пак.....знам ли. Звънях на педиатърката, тя каза, че не знае от какво може да, може и то зърната да е и да изчакам да видя дали ще се повтори и че щем поврънатото е било малко, значи няма повод за притеснение, но все пак да следя какво ще стане при следващите хранения и ако има нещо да отида утре. Оххххххх надявам се всичко да е наред, май няма да се спи тази нощ......
.чакам да ми пишете, ако сте имали подобен случай[/color]
Честити рожби на новородилите мами! 
Темичката е супер, както винаги! А само какви хубави имена имат нашите октомврийски бебоци!
От миналата темичка за силиконовите зърна - имам на Чико и на Том Типи, и двата вида ми лепват перфектно, бебо ги засукваше също добре (ама е толкова лаком, че всичко ще засуче), ама болката с тях беше по-голяма отколкото без тях. Ако подам само зърно - ме боли в началото, после като засуче хубаво болката спира.
Мами, аз съм пак до никъде, май ще викам консултант вкъщи. Миналите ранички ми заздравяха, сега имам на едната гърда нова - в основата на зърното, а на другата нещо като 2 мехурчета, които се чудя дали са запушени каналчета или мазолчета. Те поне не болят. Засукването направо ми е станало психологически болезнен момент. Добре, че момъка не се отказва лесно. А като си помисля, че с дъщеря ми зърната ми бяха толкова гладки и чисти, че си броях каналчетата ...
Иначе нещо хуаво - да се и похваля, че само жалби ... Вече излизаме всеки ден на разходка. Ползваме и слинга, като трябва да отида за бързо до магазина. Слинга много ми харесва, но все си мисля, че ако взема такъв с халки ще ми е по-удобен, че този е един на Премакс, тип спортен с много връви и закопчалки, но пък като че ли с по-малко опции за носене на бебо.
Вчера може би ми беше най-кошмарния ден. Предната нощ бебо не ме остави да спя, та и мен ме бе обхванало нещо тип депресия. Даже му се карах на душата, а той млъкне и слуша като му се карам с един ококорен поглед. Но днес спахме юнашки и двамата и съм на друго ниво на положителните енергии
Уф, пак стана дълго. Айде бременеещи мами - чакаме ви. Следващата темичка в Родени 2012.
Темичката е супер, както винаги! А само какви хубави имена имат нашите октомврийски бебоци!
От миналата темичка за силиконовите зърна - имам на Чико и на Том Типи, и двата вида ми лепват перфектно, бебо ги засукваше също добре (ама е толкова лаком, че всичко ще засуче), ама болката с тях беше по-голяма отколкото без тях. Ако подам само зърно - ме боли в началото, после като засуче хубаво болката спира.
Мами, аз съм пак до никъде, май ще викам консултант вкъщи. Миналите ранички ми заздравяха, сега имам на едната гърда нова - в основата на зърното, а на другата нещо като 2 мехурчета, които се чудя дали са запушени каналчета или мазолчета. Те поне не болят. Засукването направо ми е станало психологически болезнен момент. Добре, че момъка не се отказва лесно. А като си помисля, че с дъщеря ми зърната ми бяха толкова гладки и чисти, че си броях каналчетата ...
Иначе нещо хуаво - да се и похваля, че само жалби ... Вече излизаме всеки ден на разходка. Ползваме и слинга, като трябва да отида за бързо до магазина. Слинга много ми харесва, но все си мисля, че ако взема такъв с халки ще ми е по-удобен, че този е един на Премакс, тип спортен с много връви и закопчалки, но пък като че ли с по-малко опции за носене на бебо.
Вчера може би ми беше най-кошмарния ден. Предната нощ бебо не ме остави да спя, та и мен ме бе обхванало нещо тип депресия. Даже му се карах на душата, а той млъкне и слуша като му се карам с един ококорен поглед. Но днес спахме юнашки и двамата и съм на друго ниво на положителните енергии
Уф, пак стана дълго. Айде бременеещи мами - чакаме ви. Следващата темичка в Родени 2012.
Запис и от мен
Хайде мами, не остана Пожелавам ви скоро да се съберем в друга тема, в друг раздел
Аз да ви се оплача - и моето бебе е от пънещите се. Направо го съжалявам Почервенява, пъшка, гримасничи и ако успее да пръцне се успокоява.... Заради тези газове не иска да заспива по 3- 4 часа понякога. Пеем, танцуваме, пускаме сешоар, масажираме се, какво ли не.... Все е сърдита и нацупена, усмихва се само насън Болките в коремчето понякога влияят и на кърменето- не иска да суче или суче по 5 минути В следствие на това едната ми гърда за втори път се буцосва, сега влизам в банята и ще я моря тази буца с гореща вода и масажи...
Днес сме на консултация за първи път - вълнувам се и много се надявам да нямаме жълтеница вече.
Deni Duch, мен ако питаш не отлагай викането на консултант. Аз лично съм страшно доволна - освен чисто практическите съвети получих и едно успокоение примесено с увереност. Е, няма гаранционен срок за тази емоция - особено нощем, когато плаче без да може да спре и не иска да суче- но определено много ми помогна това посещение.
Успех на всички с кърменето! (При мен е с променлив успех)
Желая ви ден изпълнен с бебешки усмивки
Хайде мами, не остана
Пожелавам ви скоро да се съберем в друга тема, в друг раздел Аз да ви се оплача - и моето бебе е от пънещите се. Направо го съжалявам
Почервенява, пъшка, гримасничи и ако успее да пръцне се успокоява.... Заради тези газове не иска да заспива по 3- 4 часа понякога. Пеем, танцуваме, пускаме сешоар, масажираме се, какво ли не.... Все е сърдита и нацупена, усмихва се само насън Болките в коремчето понякога влияят и на кърменето- не иска да суче или суче по 5 минути В следствие на това едната ми гърда за втори път се буцосва, сега влизам в банята и ще я моря тази буца с гореща вода и масажи... Днес сме на консултация за първи път - вълнувам се и много се надявам да нямаме жълтеница вече.
Deni Duch, мен ако питаш не отлагай викането на консултант. Аз лично съм страшно доволна - освен чисто практическите съвети получих и едно успокоение примесено с увереност. Е, няма гаранционен срок за тази емоция - особено нощем, когато плаче без да може да спре и не иска да суче- но определено много ми помогна това посещение.
Успех на всички с кърменето! (При мен е с променлив успех)
Желая ви ден изпълнен с бебешки усмивки
Благодаря за новата тема - страхотна е.
Щастлива жена, благодаря за положителният разказ. Нека малкото ти съкровище да те радва винаги и да сте живи и здрави всички радващи се. Добре, че има такива положително настроени мами, които дори увлекателно разказват всяка своята история, че да ни успокояват нас - все още чакащите.
Относно мен и аз като останалите съм си в очакване. Разходки - вчерашната разходка беше около 5-6 км. и никакви позиви за раждане. Но хубавото време беше изкарало десетки познати, които питат ли питат кога. Как да не се поизнерви човек?
Бебето пък явно доста си му харесва вътре и си играе по цял ден, хълца си, спи си. Сякаш не му се излиза на миличкото.
Днес в 11.30 съм на преглед отново за да видим какво става с водите, плацентите, разкритие дали има и съответно как е бебчето. Само дето доки малко ме тормози с това, че данните от първият ми ехограф показвали, че терминът трябва да е удължен с 10 дни, което значи, че ако не родя тези дни може да ме чакат до 4-5 ноември. Следващите данни, обаче си отговаряли. Хем обяснявах, че съм с поликистоза и хипернередовен цикъл. Т.е. пълна неяснота кога ще е голямото събитие. А как искаме вече всички да гушкаме бебчето.
Оказа се, че моята баба (на която съм кръстена) има някакъв проблем с носа и тя ще влиза в болницата в понеделник, та като нищо ще си полежим двете по едно и също време. Миличката толкова чака и тя. Това ще й е първото правнуче, но понеже ние внуците й сме малко по-големички доста търпение имаше да го дочака. Дано всичко мине добре за поколенията жени...
Ще ви пиша отново какво е станало на прегледа, че май доста дълъг стана поста, а като че ли имам стотици неща още да ви споделя.
Желая ви още един слънчев прекрасен ден!
Щастлива жена, благодаря за положителният разказ. Нека малкото ти съкровище да те радва винаги и да сте живи и здрави всички радващи се. Добре, че има такива положително настроени мами, които дори увлекателно разказват всяка своята история, че да ни успокояват нас - все още чакащите.
Относно мен и аз като останалите съм си в очакване. Разходки - вчерашната разходка беше около 5-6 км. и никакви позиви за раждане. Но хубавото време беше изкарало десетки познати, които питат ли питат кога. Как да не се поизнерви човек?
Бебето пък явно доста си му харесва вътре и си играе по цял ден, хълца си, спи си. Сякаш не му се излиза на миличкото.
Днес в 11.30 съм на преглед отново за да видим какво става с водите, плацентите, разкритие дали има и съответно как е бебчето. Само дето доки малко ме тормози с това, че данните от първият ми ехограф показвали, че терминът трябва да е удължен с 10 дни, което значи, че ако не родя тези дни може да ме чакат до 4-5 ноември. Следващите данни, обаче си отговаряли. Хем обяснявах, че съм с поликистоза и хипернередовен цикъл. Т.е. пълна неяснота кога ще е голямото събитие. А как искаме вече всички да гушкаме бебчето.
Оказа се, че моята баба (на която съм кръстена) има някакъв проблем с носа и тя ще влиза в болницата в понеделник, та като нищо ще си полежим двете по едно и също време. Миличката толкова чака и тя. Това ще й е първото правнуче, но понеже ние внуците й сме малко по-големички доста търпение имаше да го дочака. Дано всичко мине добре за поколенията жени...
Ще ви пиша отново какво е станало на прегледа, че май доста дълъг стана поста, а като че ли имам стотици неща още да ви споделя.
Желая ви още един слънчев прекрасен ден!
Хайде и аз в новата тема . Дано до края вече всички момичета са родили.
Аз имам въпрос към кърмещите майчета, които наскоро успяха да дадат гърда. А може и към останалите, съветите не пречат. Ние от вчера се кърмим. Всичко добре, но много повръща това бебе. Преди с шишето беше по-малко. А вчера след обяд беше много нервна и се успокояваше само на гърда. Добре ама яде и повръща. Така до банята в осем и половина. След това беше много нервна и дадох шише. Беше голям зор докато изяде нещо, хем гладна, хем не иска да яде. Въобще с кърменето не разбирам яла ли е. Преглъща хубаво 6-7 минути след това по-рядко. След това или заспива, или просто си пуска. И често пак рев след няколко минути и си лапа ръчичките или каквотосе намери 
. А иначе през нощта сука докато заспа, преместих я в кошарата, тя се събуди, но след това си заспинка самичка пак.
Много бих се радвала ако има някой с подобни случки да сподели дали е процес на привикеане или.....
. Дано до края вече всички момичета са родили.Аз имам въпрос към кърмещите майчета, които наскоро успяха да дадат гърда. А може и към останалите, съветите не пречат
. Ние от вчера се кърмим. Всичко добре, но много повръща това бебе. Преди с шишето беше по-малко. А вчера след обяд беше много нервна и се успокояваше само на гърда. Добре ама яде и повръща. Така до банята в осем и половина. След това беше много нервна и дадох шише. Беше голям зор докато изяде нещо, хем гладна, хем не иска да яде. Въобще с кърменето не разбирам яла ли е. Преглъща хубаво 6-7 минути след това по-рядко. След това или заспива, или просто си пуска. И често пак рев след няколко минути и си лапа ръчичките или каквотосе намери . А иначе през нощта сука докато заспа, преместих я в кошарата, тя се събуди, но след това си заспинка самичка пак. Много бих се радвала ако има някой с подобни случки да сподели дали е процес на привикеане или.....
Ренета, ама много ли повръща или просто се стича по някоя капчица? Аз като му давам на моя от зърно, има няма тече по някоя капка, плюнчи се, мисля, че това не е повръщане. Да не би и при теб да е така?
Иначе... Въпросче:
И аз хич не знам колко яде това дете. Аз му давам около 15-20 мл кърма с лекарството преди ядене и после суче около 15-20 мин., от които сигурно 6-8 активно, а останалите задрямва. Аз го пробвам бая време да видя дали не иска още, ама той милият направо забелва очичките за сън, усмихва се и не иска да суче повече. После си спи спокойно. Дали това означава, че е ял достатъчно? Памперсите ни са достатъчно като бройка поне засега. Като си лапа ръчичките, задължително ли означава, че е гладен? Нещо все още не различавам съвсем добре сигналите на глад
Иначе... Въпросче:
И аз хич не знам колко яде това дете. Аз му давам около 15-20 мл кърма с лекарството преди ядене и после суче около 15-20 мин., от които сигурно 6-8 активно, а останалите задрямва. Аз го пробвам бая време да видя дали не иска още, ама той милият направо забелва очичките за сън, усмихва се и не иска да суче повече. После си спи спокойно. Дали това означава, че е ял достатъчно? Памперсите ни са достатъчно като бройка поне засега. Като си лапа ръчичките, задължително ли означава, че е гладен? Нещо все още не различавам съвсем добре сигналите на глад
