Огледален свят по VOYO ~ тема 17~ В очакване на втори сезон~

Здравейтеееее.
Кафенце, сладичко, кой като нас.
Да Ви кажа честно нищо не ми приковава вниманието, ни оригинали, ни копия на сериали.
Едва ли, ще ми се случи отново да стоя по нощите за да чакам фрагмани, да следя за всякакво ново инфо, снимки, подсказки както беше с АФК. Този сериал и ФЕмир вдигнаха много високо летвата на зрителската ми комплексна оценка и сега ако ми хареса нечий сюжет, то актьорския състав ми куца, като възприятие или обратното и все нищо не мога да загледам.  Това донякъде е добре, защото реших, че на този етап искам да си дам почивка.
Ако пуснат паралелно сериала по Войо и по БТВ, това, ще е голяма обърквация за зрителите.

Обещах Ви вчера един въпрос за разсъждение, че да си запълваме времето пълноценно докато започне по бтв.
Кой от двамата Фери или Емир е по-близо до Вас, като усещане и на кого се ядосвахте повече?
Ще отговоря по-късно, че сега нямам повече свободно време.

Наде

Ренкаааааа.

Клоди,Илда,Наде

Меги, Марги, мяркям те и докато ни изчетеш може да не съм в темата, затова отсега ти казвам здрасти.
Да отговоря и на въпроса, който Ви зададох.
През целия първи сезон нямаше нещо, за което да се хвана и да обвиня Емир, неговият образ беше безупречен, даже идеализиран според мен, за разлика от Фери, която ми беше черна с нейните лъжи, защото въобще не я оправдавах за тях и дори не исках да я разбера, защото знаех, че след време всичко, ще се върне като бумеранг със страшна сила, както и стана и, че лъжите й не биха решили проблемите между тях, а само ги отлагаха във времето.
Емир, проявяваше най-голямото великодушие, търпение, разбиране и обич към Фериха и именно любовта му към нея му даваше сили за да проявява тази неистова търпимост.
Дааааа, това беше докато разбра за лъжите й. Първоначално го оправдавах за реакцийте му в резултат на лъсналите й лъжи, но после..........
Първото му действие, което ме взриви беше преспиването му с Руя. Въпреки, че бяха разделени, за мен това не важеше и аз приех действието му като изневяра към Фериха, към него самия и към тях двамата взети заедно. Да не говоря колко му бях ядосана, когато започна да става и зъл, и жесток-дълг срещу една нощ, това му предложение направо ме взриви на макс.
В последствие яда ми към него поутихна, защото виждах, че той започна да се осъзнава и, че обичта му отново започна да взема превест над яда му.
Всичко след това беше на кантар, ни в повече, ни в по-малко докато се ожениха и Фери не измисли "гениалния план" да крият за женитбата си заради близките й, а когато се върна в портиерския дом и заживяха като гаджета криейки се само и само за да не нарани семейството си, тези, които я пребиваха като куче, унижаваха я и не и даваха право на мнение, направо и бях адски много ядосана.
Чудех се Емир откъде имаше сили да търпи всички тези приумици, но явно любовта му към нея го окриляваше и му даваше нужните сили.
И такааааааа, след този случай отново всичко беше на кантар, ни в повече, ни в по-малко, докато не се заплете историята с бременната Руя. Тогава отново на моя прицел беше Емир+шамара му към Фери за десерт.
От момента, в който бебето се роди, сцената в болницата изиграна по брилянтен начин от Хазал ми скъса сърцето, поставих се в положението на Фери като жена и плътно застанах зад образа й, дори и простих за лъжите и грешките й, които допусна в миналото.
Появата на Едже и силно развитото мъжко его на Емир да и бъде закрилник, пренебрегвайки Фериха и всички произтичащи от тези му действия последствия+тригодишната им раздяла, ме влудиха с неистова сила.
И такаааааа, до ден днешен не мога да преценя на кой от двамата бях по-ядосана, но като, че ли по времетраене, това беше образа на Емир, въпреки, че той беше по-нежен и по изразяваше чувствата си от Фери, която на моменти ми се струваше студена.
Осъзнах, че виждайки ги на сватбата им, като два бели лебеда преливащи от щастие, всъщност аз отдавна съм им била простила и на двамата.

Момичета!

Хубав ден и днес!
Петък е, този ден много го харесвам, не само защото е край на работната седмица, има нещо в този ден/поне за мен/ някак все хубави неща ми се случват.
Има най-различни тълкувания за него, аз съм си намерила едно което ми допада защото съвпада с моите усещания за петъците изобщо.
Петък е управляван от Венера.
Венера се отнася към човешката природа, затова това е денят на любовта и хармонията.


Източник: http://horoskopi.us/dnite-ot-sedmicata-i-tyahnoto-znachenie/
Още един линк с интересно инфо : http://astrohoroscopes.info/week-days/

Снежи, Рали,  
Снощи сме се разминали с вас. Липсвате в темата.   

Благодаря за пожеланията ви днес момичета-Снежи, Рени, Меги, Илда, Ганушка, Вани, Светла, Наде,       
Нека и днес компанията ни е приятна и интересна, заедно с любимците ни!



За премиерата снощи:Наде,  
Много интересен въпрос.
Едва ли бих могла да дам еднозначен отговор, защото в различните моменти и ситуации отношението ми към двамата се променяше, варираше, веднъж по-близко до Емир, после по-близко до Фериха.
И при двамата имах моменти в които заставах на 100%  зад изборите им, имаше и други в които нямаше как да го направя/за себе си/ колкото и да ги харесвах и разбирах донякъде.

Интересно е, че в самото начало бях по-скоро само на страната на Фериха. В сериалите ставам малко по-крайна феминистка   Емир, повече ме дразнеше, по-трудно му давах възможност да ми се хареса.
Но след повторните гледания, вече по-спокойно и по-детайлно, намирах причините и за неговите решения поне в някои случаи.

Нещо друго също ми е странно, че Емир по-лесно го разбирам и сега-след смъртта на Фериха, не знам точно защо, може би защото се фиксира случващото се повече само върху него...

Не искам да ги определям за себе си кой ми е по, но все пак, като първа мисъл, първа емоция когато стане дума за сериала, за историята изобщо-Фериха, нейният образ ми изплува на мига.
Може би тя получава най-голямата субективна част от отношението и позициите ми, онази част която отстъпва на доводите, причините които ме карат да виждам героинята й не само през очите на зрител-жена.
Онази част от която няма как да се избяга, колкото и обективно да се опитвам да приема и разбера всичко.
Няма как субективното присъства и при най-обективния поглед.
Та тази точно неизменна субективна част в обективната ми оценка е за-Фериха!!!
Това е що се отнася до това кой чувствам по-близко до себе си.



Ядосвах им се и на двамата-много, ядосвах им се до момента в който не разбрах, че без да искам ги съдя и осъждам.
Че по някакъв начин давам оценки от които ми тежи, боли, че и се ядосвам се още повече...

Може би в крайна сметка не се нуждаем/поне аз/ толкова от оценките за единия или другия, които са в основата на това дали сме им ядосани или не и колко...знам ли, а от усещането което са ни дали в различните случки с тях. От онова което като разбиране са ни донесли и ако трябва да го определя за себе си то е, че всеки трябва да бъде разглеждан в конкретната случка, всяко конкретно поведение си има конкретни причини за него и изисква конкретно отношение, а не по принцип.

И като завършек на отговора си който навярно малко се измести, ще ползвам една мисъл на Марк Твен.

"Преди да започнеш да осъждаш някой вземи неговите обувки, мини по неговия път,
пробвай неговите сълзи, усети неговата болка и когато се спънеш във всеки камък на пътя,
в който той се е спънал...чак тогава можеш да му кажеш как да живее живота си."

В конкретните сцени, случки мнението и отношението ми за Фериха и Емир е различно, вече не им се ядосвам, може би се дължи и на многократното гледане, или защото влязох по-пълно в конкретиката...

Когато започне историята ще имаме достатъчно време да споделяме и коментираме конкретните неща, конкретните правилни и грешни решения, емоции, отношения,  конкретните нужни и ненужни такива и на Емир и на Фериха, което вече чакам с нетърпение.

Хубав ден за всички, нека е хубав и в темата ни отново за всички!  

Наде с двете ръце те подкрепям за написанотоС единствената разлика че при мен везните клонят малко повече към Фериха да и се сърдя

Марги  

И аз така бях, но откакто видях погледа й в болницата когато младши фалшив Сарафоулу се роди, празнината в погледа й, липстата на всякаква искрица за да продължи, надеждите, мечтите й бяха угаснали със сърцето й в онзи момент, тя беше излишната, сам самичка със своята болка и обърканост и несигурността в бъдещето, направо ме потресе сцената предимно като жена и оттам се наклони везната. А накрая всъщност разбрах, че и на двамата отдааааавна всичко им бях простила като зрител.
Марги, да, така е, въпроса ми е многообхватен и предполага многозначни отговори, затова и го и зададох по този начин.

Нов дебат   Надето,Марги и Клоди са отговорили...
Да споделя и аз...Заговори ли се за АФК,винаги визуализирам ФЕмир като едно цяло...една велика любов!Всички моменти/конфликтни/между тях бяха "нещата от живота"...Житейски неволи,съществуващи в реала  Опитвах се да си изясня подбудите на всеки от тях в дадената ситуация и намирах среден път на удоволетворение за себе си.Истината е винаги някъде по средата...да ядосвах се на Емир,ядосвах се на Фери,но за много кратко,защото невероятната им привързаност,любов струеше от всеки техен жест,поглед,гримаса и т.н.Знаех,усещах,вярвах,че не могат един без друг и че ще преодолеят всичко,което зависи от тях/а не от Аксой и компания/,за да са заедно,обичайки се много.Сигурна бях,че могат да изживеят живота си щастливо,на макс,безоблачно!Да,ама не...



7еп.Ханде:Фериха е история.

      Корай:Не...Фериха пише историята!

Наде, 

Така е, аз може би не отговорих достатъчно точно на въпроса ти.
И двамата ме ядосаха честичко, но по веднъж много, ама много и крайно.
Емир-когато научи за лъжите й, а Фериха-когато замина с Левент.

Тогава наистина, ако ми паднеше някой от тях нямаше да му се размине...

Обаче после/а и сега/ мислих, премислях, гледах от всички възможни страни и ъгли, та някакво обяснение защо направиха тези си избори на поведение съм намерила за себе си.
Не, че съм ги "оневинила"    просто намерих минимума на разбирането, поне онова което омекоти и измести ядосването ми и ме насочи към други мисли и друго отношение към двамата.

Снежи, 
Много хубаво и точно казано!

Марги, мен Фери в никакъв случай не ме ядоса, че замина с Левент, защото той никога не прекрачи границата на приятелството им, никога не я притискаше или  шантажираше, той беше нейният истински приятел. Ако не беше той, не я виждах как би излезнала от блатото на лъжите си, в които тя сама потъна.
Да, накрая реши да и предложи брак, въпреки, че знаеше отговора й, но и в този момент не ме беше яд на Фери, защото Емир беше сгоден, а още по-малко на Левент. За мен той беше и си остана допоследно най-балансирания образ, който никога не изпадна в крайности и истерий въпреки всичко и с тежката цена, а именно, пренебрегвайки и подтискайки собствените си чувства за да е добре тя. Това за мен е истинска обич. Да обичаш без да очакваш в замяна обич, без да я просиш или да се надяваш, а просто да обичаш, защото така чувства сърцето ти. Да се отречеш от собственото си АЗ, за да е щастлив другия. Може би това не всеки го притежава, защото не е лесно, но Левент беше точно такъв образ за мен, въпреки, че когато се сваляха и мляскаха със Санем в началните епизоди, ме догнусяваше от техните игрички, но никой не е идеален, но спрямо Фериха, той беше.

Здравейте и Честита нова година и от мен.С най искрени пожелания  да сме здрави,весели,засмени и от Бог благословени!Момичета на всички пожелавам здраве в изобилие и радости до безсилие.Бъдете щастливи и казвайте по честичко"Обичам те"на любимите хора!


 

+1 за поста .Напълно припокрива моето мнение

Не съм сигурна дали за мен е така, защото на моменти се питах, ако една двойка в реала, понесе и изтърпи този развой на събитията от-до, както беше в случая с ФЕмир, дали не биха се изчерпали преждевременно и дали биха останали заедно до края!?
Не знам и не бих могла да зная, но щом на няколко пъти гледайки сериала(особено втория сезон) съм си задавала този въпрос, значи е имало защо.
Не мисля, че това, което им се случи са нещата от живота, защото на едни им се случва едно, на други друго, но на ФЕмир почти всички и то по-много, че даже и в излишък.
Въпреки, че вярвам в силата на истинската любов, но дали една такава любов би понесла толкова много горчилка и то наранявайки се един друг, и съвсем умишлено на моменти за да го заболи другия, и въпреки всичко да устои във времето!?
Ето, на този въпрос бих искала да си отговоря и се надявам да го направя гледайки сериала с дублаж.
Ааа, Лиди, права си, че трябва да си го казваме честичко-обичам те, на любимите хора.