Криза на работното място и на други места....?

Нарича се value for money и касае в общи линии точно това- минимум входни ресурси, оптимално използване, постигане на максимални резултати ( economy, efficiency, effectiveness). Не е нова концепция.
Иначе по темата- трудно ми е да преценя. Естествено, усеща се, че не сме в пика на икономиката, има съкращения, спрени проекти и т.н. Предполагам зависи от личнoто положение и ситуация.

Не знам как се постига ефективност, при липса на средства (или скатаването им). Ако теглим чертата работни часове и заплати (в нашето училище), направо сме станали всичките доброволци.  Имам чувството, че това се цели: всичко на такава основа (голяма част от музеите тук, например, оцеляват благодарение на доброволците).

тьжно е че образованието е ощетено. Нали парите идват от данъците и бюрокрацията е огромна, допълнително вместо парите да отиват за децата, те отиват в определени джобове. Ведньж присъствах на една среща на родителския комитет в нашето училище и общинския представител (school trustee) и имах възможност да науча как се отпускат пари за училищата. Критериите бяха доста безумни, а някой от тях са от 50те години, когато нещата са били сьвсем различни. На родителите се налага да набират средства за програми, екскурзии и др. В един момент разликата между училищата се определя от района, в който се намира и материалните възможности на родителите.

 Kalinka, по вьпроса за кризата, много хора са ощетени; при вас не отпускат средства, за да си вьршите работата, а на други места съкращават хора. Аз самата минах през ськращение и е доста стряскащо.Сигурност няма никъде вече.

Калинке и тук е така/начално училище в източно-германска провинция/. Съкращават местата на социалните работници, възпитателките в занималнята и тези, специалните учители, които са отговорни за децата с недъзи. Преди време приеха закон, че няма да има делене вече между деца с увреждания и нормални и всички ще учат и растат заедно. На хартия добре, на практика идва 1 път седмично специалната учителка за по 2 часа, за да се занимава с дете с синдром за хиперактивност. И понеже се случва някой от редовните учители да се разболее или замине в командировка и прочие, същата тази учителка поема заместванията. Нито това дете има полза, нито останалите деца от класа, учителките са претоварени; възпитателките в занималнята си изкарват яда на децата. Не знам какво им е заплащането, но явно е ниско защото редовно ми се оплаква нашата за това. Редовно събират пари, я някакви спонсорски маратони, я други акции, има училищно сдружение и всеки член внася 12Е годишно. И това е общо взето борбата за оцеляване  Пести се точно от детски градини, училища, а после реват, че нямат специалисти 

За сега още не са ни плеснали през ръцете, а  трябва.
В нашето училище е разсипия - на хартия, консумативи, храна..
За съжаление, със съкращенията в държавния и общинските бюджети,
много деца с аутизъм остават извън нормалните училища, поради липса на пари за асистенти.
Списъкът ни с чакащи става все по-голям и повечето ни деца вече идват след дело през съда.
Много тъпо звучи, но поради естеството на нашите ученици, за нас кризата се отразява добре.

Да първо няма никакви допълнителни занимания по музика или езици. Отпускаха се средства от училищата,който наемаха музиканти ,който преподаваха на децата уроци по един муз инструмент през цялата година.В началото на годината носим тоалетна хартия, сапуни и хартия за фотокопия. В нашият клас има дете с проблеми и явна нужда от доп учител, но сметнаха ,че няма пари и не беше назначен такъв. Вече 5 година това дете ходи из класната стая по време на учебният час и няма начин да го укротят.Когато липсва учител за първите 5 дни не се вика заместник,децата се разпределят по останалите класове. Моят син от две години по история първите три месеца няма учител чак през декември се появява. Тази година учителката от септември до декември е била 4 пъти по един час с тях. Мисля че догодина в средното училище ще плаща ме за тези пропуски.

при нас учителите излязаха на стачка за един ден и всички у-ща са затворени. Не им хареса че им замразиха заплатите и намалиха болничните и започнаха да се дьржат като малки деца. От горе на всичко твьрдят че било за доброто на децата и свободата и правата на канадците. Един учител не излезе на стачка, че учебната система е пьлна бюрокрация и е пьлно с посредствени учители, които не могат да бьдат уволнени.. В момента всички мразят учителите и заради тяхното рандеву, хората се чудят какво да правят с децата в работен ден. 

Това е идеята на стачката-да предизвика неудобство.
Всеки има право да си търси правата и чрез стачка, щом е законна.

При моят работодател няма особена криза, даже продажбите се увеличават всеки сезон, обаче при тях си е нормална политика да пестят  Не се изплащат допълнително заработените часове, не мога да разбера хората, които въпреки това седят по 1-2, че и повече часа дневно допълнително да си свършат работата. Само през лятото имаха огромна нужда от допълнителен персонал и за да не назначават нови хора, предложиха да си банк-ваме допълнително заработените часове да се взимат като ваканция по-късно. Работодателят на мъжът ми обаче си заплаща допълнителните часове както си подобава на 1,5 пъти надницата - така е коректно, така и аз бих оставала и работила допълнително, когато се налага.

Работя в сектор, който кризата първа го удари, но и първи изплува от кризата. Имаме много нови проекти, наема се много нов персонал.
За овъртайма, зависи на каква позиция си. Ако си екземп емплой ( поне в нашия бранш са над грейд 27-28) няма заплащане на извънреден труд, но пък имаме годишни бонуси. Много, много рядко ми се налага да оставам да работя в офиса, но лаптопа е навсякъде с мен...Наскоро смятах, че годишните ми бонуси покриват ако оставам всеки ден след работа по 3 часа екстра. На всичко отгоре и компанията ни е семейно ориентирана и мога когато искам да си работя от в къщи, да излизам по-рано или да идвам по-късно + още куп др придобивки

Не, при нас нито има уволнени, нито съкратени, нито други такива. Но покрай мен слушам единствено и само как с малко пари трябва да се правят чудеса. Точно същото, което се описа в темата - намаляват се средствата, а се завишават изискванията и очакванията. Същото е положението и в образователната система, и в здравеопазването. Имам много преки наблюдения и на двете места от мои близки в тия системи и ... положението се държи на магия. Особено зле е в здравеопазването, но то и си проличава по плачевните резултати и постоянните статии с изнесени нелицеприятни факти и събития за тази и онази болница.

Особено зле стана след като нечия "гениална" глава реши да обедини няколко огромни болници в една суперогромна (познайте защо - икономически по-изгодно!) и хем лекари, сестри и друг персонал изгубиха работни места, хем пациентите на тези болници ги прехвърлят като горещ картоф насам-натам, хем списъците за чакане на операция станаха още по-големи. В същото време липсваше каквото и да било ИТ-решение как точно тези болници ще станат една с обща информационна система (тук почти всяка болница си ползва своя си ИТ-система и не си комуникира с останалите болници), при което се получават парадокси проби и резултати да се разнасят с ... куриери! Между отделните отделения и сгради. И, разбира се, факсовете - най-добрия приятел на болничния персонал.
Спомена се, че подобно грандиозно сливане на болници е пробвано в Дания и Швеция (с отчетен пълен провал), но нашите нали не се учат от чуждите грешки, направиха абсолютно същото - провалиха се. За награда един от хората с най-голяма вина за станалото, получи повишение! Ново и отлично платено работно място в европейска инстутиция да представлява страната ... За огромно възмущение на хората.
И кой ще плаща прескъпата грешка с проваленото сливане на болниците? Самите болници. И пациентите, разбира се. Една камара хора умряха в болница заради недостатъчен болничен персонал. Един човек умря, защото две болници така и не се разбраха коя да му оперира сърцето (по-скоро някой чиновник там горе е решил, че само в една болница ще се правят такива операции, докато другата е също толкова компетентна, но е длъжна да прати пациента в първата болница, която пък задъхана от наплива пациенти не могла да го оперира навреме).

Мога много да пиша, но е излишно. Пари за маловажни неща се намират, за важните като здраве и образование - не. 

Като работех в малък нон-профит, правехме чудеса и работехме извънредно всеки ден. Получавахме общо-взето само похвали. Не се издържа така дълго време.

Не знам дали е съвсем по темата, по скоро частично.  А най- вероятно, защото "чашата ми преля" покрай празниците...
В DK възрастта за пенсиониране е между 65 - 67 години. В началото се чудех как ще я докарам и аз до такава възраст, но мистерията се оказа лесно разгадаема. Пенсионерите с добре платени професии се подмотват до откат на работа, "боледуват" петък/алтернативно понеделник и гледат къде има конгрес, курс с по- най- далечни дестинации да закачат. Тук-криза, там- криза, ама не и за тази категория. За обществения сектор пиша.
Имате ли си и вие такива "златни яйца" ?

Предполагам, наред с тези, които си веят д-то по семинари и конгреси,
им много други, които си работят здраво до заветната пенсионна възраст.
Който се скатава на млади години, го прави и на стари.
Не споделям горното отношение.