Здравейте. Първо искам да се извиня, че ви обременявам с моите проблеми, защото срещнах хора с доста по- големи в тази секция.
Преди 4м. приключих връзка, траеща 2 години. Връзка, която смятах, че ще продължи завинаги. Опитвам се да продължа от онзи момент. Не мога. Усещам, че съм станала друг човек. Преди тази връзка се смеех, веселях се, радвах се на чуждото щастие. Сега съм пълната противоположност. Ненавиждам щастливи двойки, завиждам им. Мразя влюбени хора, мразя хубавото време. Всички около мен си имат някого. Щастливи са, а мен нещо ме спира. Нищо не ме кара да се чувствам добре. Все едно съм изпаднала в дупка, от която, колкото и да драпам, не мога да изляза. Може би причината е в това, че все още го обичам, а той е продължил. Чувствам се най- самотния човек на света. Правя всичко възможно да не се чувствам така. Ходя на фитнес, записах се да уча нов език, чета книги постоянно, гледам филми, излизам с приятели ( въпреки че не е много удачен вариант, защото те ми разказват за щастливия си живот). Знам, че времето ще излекува всичко ( или по- скоро се надявам). Искам просто да знам, че някой е преживял същото, че не съм луда. Нуждая ли се от психолог? Нормална ли е тази реакция. Измина много време от раздялата..нормално ли е или просто наистина се нуждая от лекар?
Преди 4м. приключих връзка, траеща 2 години. Връзка, която смятах, че ще продължи завинаги. Опитвам се да продължа от онзи момент. Не мога. Усещам, че съм станала друг човек. Преди тази връзка се смеех, веселях се, радвах се на чуждото щастие. Сега съм пълната противоположност. Ненавиждам щастливи двойки, завиждам им. Мразя влюбени хора, мразя хубавото време. Всички около мен си имат някого. Щастливи са, а мен нещо ме спира. Нищо не ме кара да се чувствам добре. Все едно съм изпаднала в дупка, от която, колкото и да драпам, не мога да изляза. Може би причината е в това, че все още го обичам, а той е продължил. Чувствам се най- самотния човек на света. Правя всичко възможно да не се чувствам така. Ходя на фитнес, записах се да уча нов език, чета книги постоянно, гледам филми, излизам с приятели ( въпреки че не е много удачен вариант, защото те ми разказват за щастливия си живот). Знам, че времето ще излекува всичко ( или по- скоро се надявам). Искам просто да знам, че някой е преживял същото, че не съм луда. Нуждая ли се от психолог? Нормална ли е тази реакция. Измина много време от раздялата..нормално ли е или просто наистина се нуждая от лекар?
Майтапа на страна - прежали въпросния господин и си живей живота. Чак за лекар не мисля, че си. Повечето хора изпадат в такива дупки, но с времето всичко неусетно минава. Излизай, весели се и най-важното спри да завиждаш на околните,а се постарай ти самата да си изградиш този "розов свят", в който те живеят. 
! Всеки е спирал да се смее, да излиза и да се харесва, и все е заради това, нейно величество ЛЮБОВТА! 
/ 
/ ходя на психолог, и няма нищо срамно или обидно в това. Психолога е човек, който ще те изслуша и ще бъде ръката рамото ти, докато минаваш през този път. Ако искаш, опитай, веднъж, два пъти...просто си дай възможността да си отново лъчезарна, себе си и в хармония със себе си. Не, че разбира се няма да успееш сама, напротив, всички успяваме с помощта ЛЮБОВТА към себе си, но не се налага да е така.... 