Пета тема на чакащите

Ами,да- това, че са се явили БР е било много добре. Даже са му казали, че може още същия ден да си ги вземем. Но тъй като ни позаблудиха от РДСП, че ще отнеме 2-3 месеца,ние се оказахме лекинко неподготвени в момента. Така, че се разбрахме за сряда другата седмица. Персонала в дома също са се учудили, че е минало с едно дело, защото имали и други подобни казуси, които се точели по поне 2 месеца.

Здравейте момичета 
С голямо удоволствие се присъединявам към Вас.
На 10,02,2014 подадох документите за осиновяване. Сега ще чакам да ми се обадят.
Поздравления за всички, които вече се намериха със своите малки съкровища.

Здравей, и аз съм отскоро.
Само един въпрос сега чакаш за срещите със социалния работник и за курса или вече си преминала и чакаш обаждане за детенце

Здравей Кати,
все още съм в самото начало, т.е. чакам обаждане от социалните.

ОК! Тогава ти пожелавам всичко да мине добре, защото както знаеш същинското чакане започва след това. Зависи и от твоите ''изисквания'', ако мога така да се изразя. Ако те интересува нещо аз съм на среща, ще ти отговоря с каквото мога, защото аз съм вписана отскоро от м.11.2013г.
КЪСМЕТ

Благодаря Кати, успех и на теб.
Колкото до "изискванията", свела съм ги до минимум. Искам само детенцето да е здраво или с леки и лечими заболявания. Между другото аз съм от Бургас. Ще се радвам да се запозная с други кандидат мами, избрали този път.

Момичета, аз днес се разходих до РДСП-то на Г. М. Димитров. Тъкмо име беше свършил съветът. След обстоен разговор с жената там, довечера ще говоря със съпруга ми и евентуално ще направим промени в изискванията.

Жената ми обясни, че така, както сме написали "без характерните за етноса черти", всеки служител ще си го итерпретира по различен начин. Попита ме какво ще рече "характерни за ромите черти" и аз как бих тълкувала, ако някой ми каже "характерните за българите черти". Тоест, ако правя промяна, да опиша какво точно имам предвид под "характерни черти".

Относно възрастта - ние сме посочили възраст до три и половина.Обясниха ми, че никой не гледа добре на това с половинките, защото много кандидати отказвали деца, тъй като например им предлагат дете на 3.5 месеца, но реално погледнато към деня на делото то ще бъде на 3.6 месеца, а те са заявили до три и половина и отказват детето с този мотив, като по този начин бавят самото осиновяване на детето. Служителката  ме посъветва да заявим възраст до 4 годинки и ако искаме да намалим още долната граница.

Относно здравословното състояние - заявили сме абсолютно здраво дете. Жената ми обясни, че такова дете няма. Така, както се написали изискването, се разбира, че не бихме осиновили дете, което е прекарало типичните за едно дете заболявания (вирусни инфекции, бронхит и т.н.) Посъветва ме да уточня и това.

Искам да ви попитам, в случай, че решим да променим изискванията и занеса утре заявлението, кога става промяната? Веднага ли се извършва посредством имейли или от РДСП София трябва наново да разпращат писма по пощата?

Поли, не знам сега как ги разпращат заявленията за промените, но преди години, ние като направихме промени, това ми беше предтекста, след 20-тина дни да хвана телефона и да се обадя на няколко РДСП-та. Уж да попитам, получили ли са промените. И така в едното РДСП се разбрахме, че нашето изискване за здраво дете не се покрива, т.е. самата служителка ми каза, че не става дума за абсолютно здраво дете, а при тях в този момент децата са със сериозни наследствени обременености. В друга ми казаха, че децата са над 2 годинки, а в едната направо си ми казаха - добре че се обадихте, защото като четеш - едно разбираш, а сега като говорихме - много по-ясно седят нещата (най-интересното беше, че на края на разговора ни по телефона ми каза "до скоро виждане" и много скоро се видяхме  , може да си е моя илюзия и внушение )
А за  "характерни за ромите черти", да си призная честно, и аз винаги много съм се чудила какво се визира - черната коса ли, черните очи ли, по-тъмната кожа ли ... ?

Тути, честито минало дело    Живи и здрави и много радости от тук на сетне 

Щастлива и радостна подготовка за посрещане на новите членове на семействата си Ви пожелавам на всички, и се опитайте да намерите време и за почивка и сън, че .... после идва един момент, дето не знаеш къде си 

Ей, тази седмица много хубави новини има и много се радвам за всички Ви     

Поли, мисля, че се разпращат писма и промяната се отразява по-късно.

Ние направихме промяна на 31.05, която е разпратена към РДСП-тата на 03.06 и като се обаждах в няколко РДСП-та, ми казаха, че промяната е отразена при тях на 12.06.

Честито на всички семейства с новите членове, искрено ви се радвам и се надявам всеки един от нас да го преживее час по-скоро.
По отношение на това как се пращат сега промените - към днешна дата се пращат по e-mail, защото все още дирекция "Социално подпомагане" не са сключили договор с пощите, това ми го казаха в началото на януари от ГМ Димитров и днес също нашата социална работничка в район Връбница - даже в момента изпращали сканирани доклади за вписване на кандидат осиновителите. Нямало пари.
Мен от няколко дни ми се въртят едни въпроси в главата и ако можете да кажете вие какво мислите, ще ви бъда много благодарна. Първо започвам да си мисля как ще се справим с това което ни очаква, мога да седна и да чета разни книжки за да се запозная по-подробно с грижите за едно дете, е да но като не зная колко голямо ще е детето и въпреки, че през годините винаги сме си мислили как ще се грижим за бъдещите си деца сега е по-различно защото могат да ни се обадят още утре и трябва супер бързо да реагираме. Винаги съм била сигурна, че ще се справя като майка, защото имам доста племенници, за някои от тях още от новоредени съм се грижила много и имам някакъв опит, но сега ако знаете какви страхове изпитвам.
Мислех си и за деня на изписване на детето, че мъниците са толкова стреснати и не е нужно да им причиняваме допълнително стрес, но ме вълнува какво мислите да се направят няколко снимчици в дома. Хем искам да запечатам този момент за да създам някакви спомени на детето, но като зная че това може да му причини много стрес. Дали е добра идея или по-скоро обратното?

При нас много бързо отразиха промяната. Месец след това ни се обадиха за бебо...
А ние сме готови...малко е да кажа, че го чакаме с нетърпение...

 polito_87 отговарям ти веднага на питането аз бях писала здраво дете със възможност за лечими заболявания от всякакъв етнос без силно изразени ромски черти предавам ти го дословно.За въпроса ти как се прави промяната ще ти обясня защото и аз правих тъй като в началото бях писала дете от 0 до 9месеца и после прецених,че ако имат бебе на 10 месеца  няма да ми го дадат и промених от 0 до 1.5 г.Промените се правят при социалният ти работник попълва се молба свободен текст като социалната ти диктува какво да пишеш и някъде до две седмици ни беше отбелязано във всички РДСПта че вдигаме годините а за РДСПто на Г,Димитров просто нямам думи уникални хора благодарение на тях ще осиновим сега бебе на 3 месеца,просто са прекрасни.

 geni_stil ти си от район Връбница е аз съм от Надежда не го мисли много и аз така си мисля как ще се справя с 3 месечно бебе ама то да дойде пък с времето ще свикнеш.Нали ще ни радва и осмисля живота ни другото само ще си дойде на мястото.

geni_stil тези мисли и въпроси за справянето ни се въртят в главите на всички ни непрекъснато. Сега са в една посока, после ще бъдат в друга .... Колкото и книги да изчетеш, родителството не е точна наука, няма точна формула. Могат да ти бъдат полезни, но после се учиш в движение, интуиция, излиза някакво "проблемче" и незнайно от къде ти идва решението.
Когато осиновихме малката, голямата ми дъщеря беше на 13 години, мислих, че съм запозната с основните правила за отглеждане на дете (хранене, обличане, режим) Но това не ми "попречи", да се опитам да "уморя" детето от глад първите дни  По дебелите книги (а и от дома така ми казаха) пише, че на 1,6 годинки са на обща кухня. Е, да, ама тя била на пасирана храна - аз й давам супичка, тя се задави и стисне уста и повече отказва. На втория ден реших по бабешки - на кисело мляко да мина и така разбрах причината за не яденето. И двамата ми племенника са осиновени, та с мама Галя много се подкрепяме и споделяме и обменяме опит и мнения. И тук във форума, винаги ще получиш помощ и подкрепа за всеки един въпрос, който ти изникне.
А на въпроса за снимките в дома - ние правихме снимки всеки път когато ходихме (защото каката не можеше всеки път да пътува с нас, а искаше да види сестричката си поне на снимка). На самото изписване си направихме и клипчета. То изписването си беше един малък празник, от дома ни бяха организирали изпращане, поляха ни пътя с менче с вода и ни пожелаха на добър път. Тези снимки някога ще бъдат част от нейната история, това е част от нейния живот.
Не бих казала, че самото прибиране на децата е чак толкова голям стрес. Все едно отиват за първи път в зоопарка  Наистина попадат на ново място, при нови хора, но около тях струи радост и любов и те усещат положителната атмосфера и мисля, че бързо се адаптират и свикват с обичта и вниманието. На някои деца може и да им дойде в повече това внимание, но повярвайте ми, бързо ще им хареса. Поне при нас така беше.