Пета тема на чакащите

 betray, страхотни са пу пу пу

betray - много красиви деца. Момченцето в очите много прилича на нашия млад господин А момиченцето е разкошно, направо ми останаха очите в него, много е чаровна и харизматична на снимките.  Предполагам, че на живо са още по-големи сладури.

Невероятни сладурчета! Хич да не ви пука нито за памперсите, нито за бебешкото говорене. Ще се научат по-бързо от колкото очаквате! Не че е толкова важно, но нямахте ли право на майчинство за 1 година (разбирам, че не е задължително да се ползва), просто е интересно... Искрено се радвам за Вас - цялото Ви весело семейство!

Здравейте Включвам се само за да докладвам, че продължаваме с чакането, а сме вписани в регистъра от май 2013г. Обмислям една промяна в изискванията и то конкретно за произход. " Борбата" с партньора ще е тежка, но силата е в мен- жена съм все пак:)
Пожелавам на всички от вас, които намерихте децата си лесна адаптация и мнооого хубави моменти 

Това с произхода си мисля, че е много относително!За мен е важно срещата с детето, тогава се взема решението, без значение какво пише на белите листи!

 igam_k ние сме вписани от края на август и все така си чакаме. И на мен ми е много странен реда по одобрението - навсякъде казват, че е хронологичен, а на практика нещата не се случват точно така. Не мога да лъжа, омръзва ми това чакане и да гледам в пощата по 10 пъти на ден, да не говорим колко е разочарована дъщеря ми, защото дори ние с баща й да разбираме - и не толкова, какво се случва, за нея е доста трудно да чака. Надявам се това чакане да е за добро и да не продължи още много.

lgdani, и ние като вас. Вписани сме от началото на октомври и от тогава нищо... Променихме веднъж критериите и скоро вероятно пак ще променим. Но имам чувството, че никога няма да стане...
Един ден прозвънях няколко РДСП и още повече ме обезсърчиха..

И аз да се включа - и ние така чакаме от края на октомври и вече ми омръзна, но няма начин. Kate, на теб какво точно са ти казали, ако може да споделиш. И аз съм се обезсърчила, но от моите приятели, на който споделям, защото всички ми казват, че с нашите ''критерий'' ще си почакаме 3-4 години. Но това е положението!

Kate_, какво да променям повече- ние искаме момиче, до 3 г., без характерните за ромския етнос черти, здраво или с лечими заболявания. За мен в началото беше немислимо да осиновя дете от ромски произход, но с течение на времето се примирих с мисълта, че българчета няма и ще бъде ромче. Признавам си обаче, че не искам детето да е много черно, не очаквам да е бяло като нас, но и много черно не бих приела. Съгласна съм да кача възрастта на 4 г.,  но мъжът ми не дава и дума да издумам по темата, защото смята, че ако е късно изведено от семейството си вече ще е "попило" от техните навици и манталитет и не желае да променя този критерии. Относно пола също не мога да променям, защото имаме дъщеря и искаме дете от същия пол - засега ще живеят в една стая и дори това да не е проблем сега- на тази възраст- ще дойде време, когато това няма да е така. Смятам, че и така по-бързо ще намерят общ език и ще създадат по-здрава връзка. За здравословното състояние също няма какво повече да добавя. И така чакането продължава, но е много трудно - поне за мен. Още повече се обезсърчавам като прочета, че някой вписан доста след нас вече има дело или по няколко предложения. Не ме разбирайте погрешно- нищо лично към тук пишещите момичета -не искам да ви обвинявам в нищо или да се заяждам - просто не е правилно и редно и се ядосвам на системата, соц. работници и тези от които зависят нещата, защото съм звъняла поне в  20 РДСП- та и навсякъде отговора е един и същ - нещата вървят хронологично, още е много рано, не сме стигнали до вашите номера, оооо критериите ви са чудесни просто, още сте много назад, аз преди да е минала поне година от вписването не предлагам кандидатите на съветите и още колкото се сетите подобни, а на практика не е точно така, защото доста вписани след нас вече са доста по-напред в процедурата. Това ме обезсърчава и кара да губя доверие в институциите, а и е доста нечестно.Пак казвам, че упрека ми е към институциите, а не към хората - не искам да обиждам никой от форума - напротив радвам, се, че сте намерили дечицата си и ви желая да сте много щастливи. Бих разбрала, ако тези, които имаме деца сме на по-заден план, но всички твърдят, че това няма никакво значение, а аз смятам, че не  е точно така, защото ние имаме деца и все пак нещата са по-различни, но според социалните това не е от значение. Детето ми расте и все по-често си мисля, че разликата във възрастта ще стане доста голяма и се питам как тези деца ще намерят общ език, не губи ли смисъла си този начин да дадем сестричка на детето си, при положение, че те ще имат много малко общи интереси за следващите 13/14 г. например!? Много мисли се въртят из главата ми и не намират отговор, но ще видим, ако още много се забави това предложение не съм убедена, че то ще е най-доброто решение за нас. Ако има майки на деца с голяма разлика може би ще е добре да напишат как се случват нещата при тях - на мен определено ще ми бъде от помощ и ще бъда много благодарна  .

Когато звънях на мен ми казаха, че семейства с вече едно дете не са с предимство, т.е. тези без деца са с предимство.
И нашето най-голямо нетърпение идва точно от това, че не искам да има голяма разлика между децата...

Момичета, разликата между нашите дъщери е 12 години и вярвайте ми, имат общ език и винаги си намират начин да измислят някоя щуротия и да ме хвърлят в оркестъра  Вярно, че ние решихме да осиновим, когато каката беше вече по-голяма и докато чакахме и тя си стана на 13 години. В началото беше доста трудно - каката в разгара на пубертета и малката - в процес на адаптация, но се справихме.  Не се притеснявайте от голямата разлика, която може да се получи. Дори става и по-интересно в дадени моменти  (например: малката докопала гримовете на кака и се направила на индианец, или като заяви на гаджето на кака "ти нали ще ме чакаш да порасна и да се ожениш  за мен")
В някои дирекции наистина смятат, че бездетните семейства са с приоритет. Аз, докато чакахме, съвсем случайно разбрах точно едно такова изказване (на моя мъж, на колега, сестра му била член на съвет и му казала, че са ни разглеждали доклада, но не са ни одобрили, защото имаме вече дете. Ама след няколко месеца от друга дирекция ни предложиха Маги, а след това имахме още 2 предложения.) Така че, не се отчайвайте. Аз докато чаках, си повтарях - на моето дете още не са му готови документите, за да ни го предложат. Скоро ще дойде момента да се срещнем.
Успех момичета и търпение. Скоро да има радостни новини.

С две ръце се подписвам под всичко, казано от lgdani. Ние чакаме от началото на септември, т.е. почти 7 месеца, като критериите ни са доста занижени. От месец и половина сме променили критериите, като изискванията ни вече са минимални. И все още няма нищо. А междувременно всеки ден слушам по телевизията как домовете са пълни с деца и нямало кой да ги осинови. Честно казано, ако знаех, че всичко ще се проточи толкова време, най-вероятно щяхме да си направим бебе и изобщо нямаше да се захващаме с това. Започна много да ми омръзва и въпреки добрите ни намерения не знам колко още време ще издържа.

На много места звънях и на всяко попитах, дали това, че имаме дете е причината за бавенето и отговора от всички беше един и същ -"не". Същото ми казаха и от нашата дирекция, а и на място в РДСП София-град отговора беше същия. На теб къде ти отговориха така?

Маня, много благодаря за споделеното  .

polito_87, 

Здравейте момичета ние в понеделник живи и здрави ще си вземем бебето гледам,че обсъждате голямото чакане да се изкажа и аз по въроса в регистъра сме вписани от август миналата година критериите ни бяха без значение произход ромски,турски смесен с лечими заболявания.Започна се великото чакане повярвайте ми всеки ден влизах тук във форума само за да разбера коя от вас колко време е чакала преди да осинови според мен не се избират по хронологичен ред защото на курса за осиновители бяхме три двойки едната двойка която също като нас чака от края на август и даже сме при една и съща социална работничка и от един квартал което разбрахме на курса получиха желаното писмо след само един месец чакане аз като видях те колко малко чакаха започнах да се питам всеки ден а аз защо не получавам постоянно се надявах един ден звъннах на някой от рдспетата и от Варна ми отговориха,че ми разглеждали досието на няколко съвета по основявания но не сме отговаряли за интересите на никое дете и то ми беше намекнато защото моят мъж е от Пакистан аз се почуствах много зле реших,че няма да стане колкото и да си чакам майка ми започна да търси връзки тоя обещава оня обещава и нищо накрая точно намерихме една връзка да ми гледат досието след една седмица в един град и то какво стана звъннаха ми от РДСП София за моето момче а на тях въобще не бях звъняла нито един път.По отчаяна от мен,че няма да стане едва ли има защото съпруг чужденец в документите бяхме писали религия Ислям за което после съжалихме защото мислехме,че това е пречката пък то като има да става си става не губете надежда всичко е Божа работа На курса за осиновители бяхме 3 двойки две осиновихме едната още чака дано да успеят скоро а са млади и образовани хора но аз незнам по какъв критерии ни избират за нас разбрах,че директорката на Семейната къща  в която гледат моето момче и социалната са ни избрали нас за това дете тъй като са видяли прилика между него и моят мъж дано да бях полезна с информацията. Аз тайно си мечтаех за много малко бебе като знаех че няма да ме огрее а то като ми го предложиха беше на 3 месеца съдба на който каквото му е писано.Детето ми беше показано за първи път на 11 февруари рожденият ден на баба ми която почина преди 3 години знае ли човек може и някой отгоре да ни помага.Вярвайте ще стане защото аз не вярвах и 1% а пък то какво стана.Вижте едно видео тук гледат моето момче и още 5 бебета които ще бъдат дадени за осиновяване и на тяхно място ще дойдат други но винаги ще бъдат най много 6 http://novanews.bg/news/view/2014/03/07/69891/%D0%B4%D0%B0-%D0%B … 0%B0%D1%80%D1%82/

betray, големи сладури са да са ви живи и здрави! Поздравления и за reni и за другите, за които голямото чакане приключва ! Видеото нещо не ми се отваря, иначе би ми било интересно да изгледам репортажа.

Малко със закъснение, но Честита първа пролет на всички и така както сега времето навън е хубаво и слънчево, нека е слънчев и прекрасен и животът ви и скоро да се срещнете с вашите дечица!

Явно всичко е и до късмет, както във всичко в живота. Аз така и не усетих колко е трудно чакането, защото всичко се разви толкова бързо, даже съвсем насериозно ни питаха дали не сме ползвали връзки - не сме, естествено, но мисля, че така и не ни повярваха... Ние решихме да подадем документи още миналата пролет, но нещо стана, объркаха се нещата и не успяхме. Подадохме ги през октомври и мисля, че така е трябвало да стане, защото и детето тогава още не е било вписано в регистъра (досието му сега се разглеждало за пръв път). Явно така е било писано - да се забавим с няколко месеца с подаването, после да ни забавят малко доклада, иначе можеше да се "разминем" с това детенце. Имаше и други знаци на съдбата, ако мога така да ги нарека, свързани с момента, когато ни се обадиха, с името дори и т.н. но не искам да ги коментирам сега, защото става въпрос за доста конкретни ситуации.
Само да вметна, че това дали семейството има или няма деца може би наистина е от значение (ние нямаме), колкото и да твърдят социалните, че няма, може би никой няма да си признае, ако е така. Не че обвинявам някого, просто всичко е много субективно и въпрос на гледна точка на този, който разглежда документите...