1. В картината трябва да има главен елемент, към който да се насочва погледа
2. Той не трябва да е в центъра, а на 1/3 от левия или десния, горниия или долния край /значи ако прекараме линии покрай всеки от ръбовете на листа на 1/3 от общата му ширина, ще получим от пресечните точки точно 4 места, където е най-уместно да бъде акцентът в картината.
3.плановете в картината трябва да са свързани
4. Упростяване! Чрез изключваме всичко второстепенно, което не е жизнено важно за картината или чрез намаляване количеството на детайлитите /например не е задължително да се рисуват всички прозорци и вати/.
5. Комбиниране образи. Можем да вземем обекти, които ни харесват от природата и да ги поставим на листа по различен начин, не точно както е било в действителност. НАШАТА ЦЕЛ Е НЕ ДА ИЗКОПИРАМЕ ПРИРОДАТА ТОЧНО, А ДА СЪЗДАДЕМ ЯРЪК, ЖИВ, ВЪЗДЕЙСТВАЩ, ЗАПОМНЯЩ СЕ ОБРАЗ! Сцена, миг, момент, които да въздействат повече дори от реална снимка.
Извинете за главните букви, но това за мен е много важно. Аз имах проблеми с това - как хем да пресъздавам реалнто, хем да не го копирам...Тук, в този 5-ти закон аз намерих отговора...целта ни е да надскочим снимковото въздействие, да внушим чрез живописта по-ярко усещане, дори почувстване на това, което пресъздаваме. Ако сложим една до друга две ябълки, едната , нарисувана едно към едно...както се казва досущ като истинска...и другата, може изкривена, може с нереални пресилени цветове, ... ..но повече ябълка отколкото изобщо може човек да си представи, второто е нашата цел..
И още нещо - след дълго разглеждане на картини в гугъла - главно пейзажи и цветя исках да разбера кои картини ме грабват светкавично, още преди да съм отворила в голям размер, още преди да съм разгледала обстойно...и после да видя какво е общото в тях. Установих, че ме привличат тези, които остават място и за моето въображение...загатнати, недоизказани...не тези, които са ми казали 100% всичко и за мен остава просто да кимна "да, добре", а тези, които...ми остават пространстранство...да кажа и аз нещо..да си го ДО представя...първото бих оприличила на монолог, сякаш някой ми говори, говори...казва ми всичко така както е според него и толкоз. Край. Второто го сравнявам с диалог. Художникът ми казва същесвеното, но зачита и моето мнение, аз също мога да кажа нещо..това е РАЗГОВОР.