Обичате ли да (се) снимате? И от коя страна на обектива Ви е по уютно 
- Публикувана: 4 юли 2013, 16:28 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2013, 17:06 ч.
Обичате ли да (се) снимате? И от коя страна на обектива Ви е по уютно :)
. Не обичам да ме снимат ,не съм фотогенична... 
м, да 
това често се случва - да са ти отрязани я краката, я главата .... 
снимано отвисоко и т.н. 
това често се случва - да са ти отрязани я краката, я главата .... снимано отвисоко и т.н. Направо се чудя как може никакъв усет да нямат
Ами в зората на дигиталните апарати обичах да се щракам и да позирам за снимки.
Сега само при някаква по-специална ситуация се снимам или например ако съм сменила цвят на косата, променила съм нещо в грима си и съм го харесала.
Никак не обичам да ме хващат неподготвена за снимка, в гръб или докато предъвквам нещо на масата.
Уж не ям толкова много, а като отидем някъде с компанията най-редовно се виждам по снимките с пълна уста. И като цяло не ща да се гледам на снимки на вече обрана трапеза на фона на мръсни чинии и кълба от цигарен дим.
Да ме снимат отгоре и да ми режат глезените също мразя - все едно са ме осакатили.
А, сега HAPPY_QUEEN ме подсети за онази специална усмивка. И аз много се харесвам на снимки с нея. Иначе в реални ситуации никога не се усмихвам точно по този начин.
При някои хора желанието да се снимат и да се публикуват нон-стоп малко ми прилича на болесно състояние. Чак такъв култ към собствената личност ми е странен.
Сега само при някаква по-специална ситуация се снимам или например ако съм сменила цвят на косата, променила съм нещо в грима си и съм го харесала.
Никак не обичам да ме хващат неподготвена за снимка, в гръб или докато предъвквам нещо на масата.
Уж не ям толкова много, а като отидем някъде с компанията най-редовно се виждам по снимките с пълна уста. И като цяло не ща да се гледам на снимки на вече обрана трапеза на фона на мръсни чинии и кълба от цигарен дим.
Да ме снимат отгоре и да ми режат глезените също мразя - все едно са ме осакатили.
А, сега HAPPY_QUEEN ме подсети за онази специална усмивка. И аз много се харесвам на снимки с нея. Иначе в реални ситуации никога не се усмихвам точно по този начин.
При някои хора желанието да се снимат и да се публикуват нон-стоп малко ми прилича на болесно състояние. Чак такъв култ към собствената личност ми е странен.
Обичам да снимам, но... не да нащракам 200 снимки как детето си играе на катерушката например, или как компанията си прави барбекю.
Просто понякога, не много често, виждам определени неща, които искам да заснема - стара къща (обожавам стари къщи) или отделен архитектурен елемент, странно дърво или растение, празна улица, необичайна композиция от предмети... Малко снимки правя, но са ми ценни като емоция.
Обичам и мен да ме снимат, приятно ми е да се разглеждам след това, да се сравнявам сама със себе си - във времето, в зависимост от емоциите, които съм изпитвала, да анализирам ситуациите, хората, промените... Вадя снимките на хартия, редя в албуми, надписвам...
Просто понякога, не много често, виждам определени неща, които искам да заснема - стара къща (обожавам стари къщи) или отделен архитектурен елемент, странно дърво или растение, празна улица, необичайна композиция от предмети... Малко снимки правя, но са ми ценни като емоция.
Обичам и мен да ме снимат, приятно ми е да се разглеждам след това, да се сравнявам сама със себе си - във времето, в зависимост от емоциите, които съм изпитвала, да анализирам ситуациите, хората, промените... Вадя снимките на хартия, редя в албуми, надписвам...
...
Обичам и мен да ме снимат, приятно ми е да се разглеждам след това, да се сравнявам сама със себе си - във времето, в зависимост от емоциите, които съм изпитвала, да анализирам ситуациите, хората, промените... Вадя снимките на хартия, редя в албуми, надписвам...
Обичам и мен да ме снимат, приятно ми е да се разглеждам след това, да се сравнявам сама със себе си - във времето, в зависимост от емоциите, които съм изпитвала, да анализирам ситуациите, хората, промените... Вадя снимките на хартия, редя в албуми, надписвам...
... да сглобявам себе си
обичам да се виждам през други очи, какво някой друг е усетил в мен, как го е изразил, нещо което не съм подозирала за себе си
обичам да улавям красивото в момента, когато снимам хора - търся добротата - тя е в женствеността или силата .....там, където я усетя
възприемам снимките, като носител на емоция, вибрация, чувственост
..
Никак не обичам да ме хващат неподготвена за снимка, в гръб или докато предъвквам нещо на масата.
Уж не ям толкова много, а като отидем някъде с компанията най-редовно се виждам по снимките с пълна уста. И като цяло не ща да се гледам на снимки на вече обрана трапеза на фона на мръсни чинии и кълба от цигарен дим....
Никак не обичам да ме хващат неподготвена за снимка, в гръб или докато предъвквам нещо на масата.
Уж не ям толкова много, а като отидем някъде с компанията най-редовно се виждам по снимките с пълна уста. И като цяло не ща да се гледам на снимки на вече обрана трапеза на фона на мръсни чинии и кълба от цигарен дим....
пълно единомислие
И от двете страни ми е уютно. Когато мен ме снимат ме гризе понякога суетата, но мисля, в рамките на нормалното.
Много по често снимам аз, сгради, забележителности, природа, гледки. Много ми се ще да си надмогна притесненията и да почна да снимам повече хора по улиците ( или да се сдобия с фотоапарат с папарашки обектив). Миналата година правих проект 365 с по една снимка за всеки ден и определено мисля, че си рафинирах и стимулирах погледа към обкръжаващия свят. Често 'виждам' кадъра, ако имах и мотивация и време да си подобря техническите умения би било добре ( макар че в последните години точно тази масовост ме отблъсква, много станаха технически перфектните снимки без идея). След известно време да повторя занятието с ежедневните снимки, дотогава съм на random програма.
Много по често снимам аз, сгради, забележителности, природа, гледки. Много ми се ще да си надмогна притесненията и да почна да снимам повече хора по улиците ( или да се сдобия с фотоапарат с папарашки обектив). Миналата година правих проект 365 с по една снимка за всеки ден и определено мисля, че си рафинирах и стимулирах погледа към обкръжаващия свят. Често 'виждам' кадъра, ако имах и мотивация и време да си подобря техническите умения би било добре ( макар че в последните години точно тази масовост ме отблъсква, много станаха технически перфектните снимки без идея). След известно време да повторя занятието с ежедневните снимки, дотогава съм на random програма.