Надявам се да се похваля и аз най накрая, че се чуствам 
като чета как всички мами споделят пола на бебчетата, а аз на моето не го знам 
като чета как всички мами споделят пола на бебчетата, а аз на моето не го знам - Публикувана: 16 юли 2013, 11:05 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2013, 12:35 ч.
Имах те ли притеснения през бременността?
Пола може да се види и без ФМ.
При мен се видя на обикновен преглед в 13 г.с.
Просто като отидеш на преглед, питай.
Последното нещо, заради, което ще правя ФМ е пола,има много по- важни детайли.
При мен се видя на обикновен преглед в 13 г.с.
Просто като отидеш на преглед, питай.
Последното нещо, заради, което ще правя ФМ е пола,има много по- важни детайли.
Значи писах коментара с ревящите човечета, защото моят лекар не казва пола. И предполагам, че ако и вие не знаех те пола на вашето бебе щяхте да се чувствате поне малко гадно като гледате коментари на майки който пишат пола на бебетата си. А и аз като всяка майка съм загрижена за детето си и правя изследването поради тази причина 
иначе щях да ида на друг лекар да ми кажат пола и край, надявам се да ме разберете 
иначе щях да ида на друг лекар да ми кажат пола и край, надявам се да ме разберете И предполагам, че ако и вие не знаех те пола на вашето бебе щяхте да се чувствате поне малко гадно като гледате коментари на майки който пишат пола на бебетата си.
Да, знам какъв трепет е да разбереш пола. Но , ако все пак не го знаеш , това не трябва да е повод за тъга или притеснение.
При първата си бременност имах толкова много проблеми, истински тревоги , че грам не ме топлеше, че знам пола му.
Така, че радвай, че , че всичко около бременността ти е наред и не се тормози излишно , че другите вече знаели пола, пък ти още не.
Елена Ди Не се обиждам и повярва и щастлива съм, че всичко с малкото човече е наред. Съжалявам за това, че си имала проблеми и ако и аз имам проблеми сигурно най малко щях да мисля за пола на бебето. zlatnata tolumba Аз не искам да сменям лекаря, но нали през бременността се правят тези прегледи за да се разбере как се развива бебето. Аз отивам именно поради тази причина за да знам, че всичко е наред. 
Зависи от апаратурата, на мен с обикновен ехограф чак след 5ти ми казаха, на ФМ още в 12та седмица лекарката каза.
На 4ти път бях на крачка от аборта с втората ми бременност, на 4 пъти правих кръвоизливи, изтекоха ми води, лежах за задържане, отлепи се плацента, бях с катастрофално нисък хемоглобин, кръвното ми падаше до 30, бях на гинипрал и верапамил за сърцето и това е само част от бремнността ми. Но всички тези проблеми по никакъв начин не ми попречиха да се вълнувам за пола и да се радвам като разбрах.
Както казах, бременността освен проблеми и тревоги е и доста прекрасно нещо
На 4ти път бях на крачка от аборта с втората ми бременност, на 4 пъти правих кръвоизливи, изтекоха ми води, лежах за задържане, отлепи се плацента, бях с катастрофално нисък хемоглобин, кръвното ми падаше до 30, бях на гинипрал и верапамил за сърцето и това е само част от бремнността ми. Но всички тези проблеми по никакъв начин не ми попречиха да се вълнувам за пола и да се радвам като разбрах.
Както казах, бременността освен проблеми и тревоги е и доста прекрасно нещо
И аз съм от притеснените, макар, че се опитвам да мисля позитивно през повечето време. Притесненията ми са по всякакви поводи - като се почне от това дали всичко с бебето е наред, мине се през раждането, отглеждане на новородено и се стигне до финансова гледна точка, условия и т.н.
С първата бременност почти нямах притеснения,при все,че бях в чужбина.Още като разбрахме разгласихме на близки и роднини.В 3-тия месец имах вече купени и подарени бебешки дрехи,играчки...Първия ехографски преглед беше в 13 седмица.До тогава само ми следяха теглото и кръвното.И ми направиха рутинните изследвания при бременност.Втория чак в 6-ти месец и то в България. Бременността ми мина изключително леко-без гадене,без проблеми,без излишни килограми...
А сега с втората още преди да забременея изпаднах в ужас.Дали ще се види плоден сак,ембрион...знаете.В България се обръща много повече внимание в начална бременност а и е толкова по-лесно да отидеш на преглед.Трябваше втория път да съм спокойна,най-малкото защото не съм имала проблеми първия път.
Проблем се появи-поставиха ми диагноза ''извънматочна бременност" и ме насрочиха за операция.Плодния сак се видя в матката в последния момент.Оказа се много късна овулация .Изписаха ме бременна в 6-та г.с. ,и ембрион се видя и пулсации доловиха.След седмица отидох да се запиша на ЖК. Лекарката ме гледа само на коремен ехограф и каза,че е рано за сърдечна дейност.Следващата седмица съм на преглед и треперя постоянно.Само глупости ми се въртят в главата.
А сега с втората още преди да забременея изпаднах в ужас.Дали ще се види плоден сак,ембрион...знаете.В България се обръща много повече внимание в начална бременност а и е толкова по-лесно да отидеш на преглед.Трябваше втория път да съм спокойна,най-малкото защото не съм имала проблеми първия път.
Проблем се появи-поставиха ми диагноза ''извънматочна бременност" и ме насрочиха за операция.Плодния сак се видя в матката в последния момент.Оказа се много късна овулация .Изписаха ме бременна в 6-та г.с. ,и ембрион се видя и пулсации доловиха.След седмица отидох да се запиша на ЖК. Лекарката ме гледа само на коремен ехограф и каза,че е рано за сърдечна дейност.Следващата седмица съм на преглед и треперя постоянно.Само глупости ми се въртят в главата.
Здравейте мами, аз съм още в самото начало, но не мога да кажа че ме е страх. По скоро притеснение. От това как ми е опънало от дясно или от ляво. Не ме притеснява факта как ще го възпитавам или нещо подобно. При всяко дете е различно, има различен подход. Дали, защото бях детска учителка по заместване или просто такъв ми е характера не мога да ви кажа. Просто от момента в който видях 
си казах, че по-важно нещо от здравето на бебо и моето няма. Всичко друго остана на заден план. 
Само дето станах малко по-ревлива от обикновено, но мисля, че това е нормално, все пак хормоните бушуват 
си казах, че по-важно нещо от здравето на бебо и моето няма. Всичко друго остана на заден план. Само дето станах малко по-ревлива от обикновено, но мисля, че това е нормално, все пак хормоните бушуват 
Имах притеснения. Близките ми също. Особено с първото дете, беше направо нечовешки страх. Но всичко мина благополучно - и раждането, и детето беше добре и аз. После започнаха другите страхове - ще мога ли да го кърмя, ще се справя ли с коликите, ваксините, захранването... След това да не падне, да не се удари ... После да не го загубя, да не го блъсне кола... Нямат край страховете ми, но вече не се боря с тях. Гледам да не мисля за неща, които не мога нито да предвидя, нито да контролирам.
, вече и аз мога да се похваля с пола ще си имам една малка принцеса 