Виждахме се с позната, след която аз я оставям при колата й и продлжавам пеш. Колата й, обаче, не потегля. Явно има проблем. Започваме да се суетим какво да прави. Минава мил мъж на средна възраст, който предлага помощта си - отвори капака, погледна тук-там, предложи да я бутне(колата) и така. Направи всичко по силите си. Аз му благодарих няколко пъти за оказаното съдействие, но дамата - тцъ. Стана ми странно и после я питах защо не му благодари - все пак, човекът го прави на добра воля. Нейният отговор беше - не съм го карала да ми помага, за какво да му благодаря. Пък и той нищо не е направил.
В другия случай - избирам подарък за дете на близка. Консултирам се с нея, тя го одобрява. Поднасяме подаръка, всичко ок, но отново ни помен от вълшебните думички.
Вероятно горните случки са ме впечатлили, тъй като в момента с дребния се учим именно да използваме моля, благодаря, извинявай. Но пък, ако вече е демоде използването им, казвайте
И така - каква според вас е причината хората да не ги използват? В горните случаи елиминираме липсата на възпитание - и в двата случая става въпрос за добре възпитани хора.