Частното образование - коментари, плюсове, минуси, разсъждения, гледни точки

  • 78 501
  • 1 308
  •   1
Отговори
# 1 290
  • Мнения: 41 397
А нима отборните състезания по математика не те учат на работа в екип? Там хлапетата си разпределят задачите, помагат си, после заедно страдат и се радват като излязат решенията, евентуално си помагат в контестациите. Това е същото като общи проекти. Даже в някакво интервю беше казано, че при подготовката за не помня какво международно състезание децата "тренирали" и хоро в коридорите. Хем за разтоварване, хем за да се подготвят за културната вечер, хем за сплотяване.

# 1 291
  • София
  • Мнения: 62 595
Колко да е артистично едно дете? Просто родителите трябва да са наясно, че детето отрано влезе ли в специализирано училище по изкуствата или спортно такова, много трудно ще се върне в коловоза на химията и физиката като добро общообразователно ниво, че да тръгне да кандисатства медицина след гимназията. На музикалното целта му е да създаваа професионални музиканти и певци и това е напълно логично и правилно като цел. Свиренето и пеенето отнемат страшно много време, и детето просто влиза в тази система, учат в подробности всякакви теоретични предмети по музика (които хич, ама хич не са лесни и дори бих казала, че има доста математика и логика). Те излизат готови професионалисти. Същото е със спортистите и танцьорите. Но там трябва голям талант, защото печелившите места нагоре са малко.

# 1 292
  • Мнения: 921
А нима отборните състезания по математика не те учат на работа в екип?

Това е точно така. Дори има доста състезания (голяма част от международните за по-малките), които са от 2 части - индивидуална и отборна, т.е. ако до преди 15 минути в индивидуалната част сте били „конкуренти”, сега трябва да сте отбор. Понякога има и „капитан”, който е натоварен с някакви „отговорности” и трябва да взима „решения”, което също е възпитателно.

Проблемът е че тези инициативи са сравнително рядко и освен това са достъпни за сравнително ограничен кръг деца, т.е. пак стигам до „специфичното умение” или „цялостният пакет”.

# 1 293
  • Мнения: 19 337
Колко да е артистично едно дете? Просто родителите трябва да са наясно, че детето отрано влезе ли в специализирано училище по изкуствата или спортно такова, много трудно ще се върне в коловоза на химията и физиката като добро общообразователно ниво, че да тръгне да кандисатства медицина след гимназията.
Може и да не успее веднага след 12клас да се върне в коловоза на химията, но не е невъзможно, а ще е развило пък други умения със спорта или музиката.
Моя приятелка беше плувкиня до 12 клас в спортно училище. Ходеше на много  състезания извън БГ, имаше много медали. Накрая получи някакъв здравословен проблем и не можеше да се състезава на такова ниво. Изкара една година в НСА и замина да учи в Монако бизнесадминистрация, където се състезаваше непрофесионално за университета. После продължи в Испания, като междувременно научи френски, испански и румънски, паралелно с английския, който говореше преди това.

# 1 294
  • София
  • Мнения: 62 595
А аз помислих, че след толкова спорт е завършила медицина. При постоянно пътуване ще-неще, човек понаучава чужди езици. Не че нещо, но свръхнадарените са единици. Много е готино човек да си мисли, че точно неговото дете е целунато от съвършенството, но обикновено е само в главата на мама и тати.  Peace
Предпочитам да приема (вкл. за моите), че едно дете е по-скоро на средното или малко над средното ниво, но не и с изключителни заложби откъм всяка една точка на развитие. Затова се мисли предварително накъде отвежда коловозът. Дванайсет години да е акттивен състезател в някой спорт, да е в спортно училище, и после гледай как ще навакса с химията или математиката! На нас може много да ни се иска все да има някакъв пряк път, и за месеци да усвояваме това, което хората са учили години наред, но на практика количествените натрупвания водят до качествени  изменения . Повечето хора/деца нито са гениални, нито кой знае колко талантливи, а са напълно посредствени.

# 1 295
  • Sofia
  • Мнения: 1 521
Момичета, мисля, че имахме тема за ЧДГ-ни, но сега не мога да я открия? Прекалено стари ли са ми спомените?

# 1 296
  • Мнения: 1 144
Именно по тази причина - профилирането - се отказахме от СМГ на този етап, макар че детето е прието. В Света София може да не учат чак толкова много математика, но пък залягат много сериозно и по другите предмети, а математиката им също не е за пренебрегване. Не искам от пети клас да го профилирам само в математика. Нека се развива комплексно на този етап и да си набляга на математиката допълнително. Той е и добър футболист, но не бих го пратила в спортно училище.

# 1 297
  • Мнения: 967
За спортното училище тъкмо си мислех тази сутрин! Имам приятелка с много умно и будно дете, дала го е в спортно училище, въпреки че не се очертава някаква супер спортна кариера за него. Имат много намалени часове, често свършват в 12 часа и не се учи особено (4 клас е). На учудването ми за избора на училище се оказа, че така детето има време за целенасочени извънкласни занимания. Набляга се на математика, български и английски. Също майката много работи с него и резултатът е доста добър.
Та може би за феновете на домашното образование така да се каже или за хората, които искат сами да насочват и профилират децата си не е идеално лошата идея. Та училището като задължителна компонента и за социални контакти, а следобед активна организирана образователна и  спортна програма.
Другото интересно е, че няма много конфликти. Спортистите си имат своите спортове, там си изразходват енергията, нямат време да мислят за глупости.

# 1 298
  • Sofia
  • Мнения: 4 722
Не знам как е сега, но аз съм учила в спортно училище и ни сцепваха от учене . Всеки ден имахме по 7 часа , отделно започвахме на 1-ви септември и свършвахме на 30 юни /от шести клас все така/ .
В 11- ти клас сама реших да се преместя, именно заради дипломата и с някакви приравнителни изпити се прехвърлих в езикова гимназия, която завърших с отличен.
И с удоволствие бих изпратила дъщеря ми в "моето" спортно училище, но тя е решила, че след 7-ми клас ще кандидатства с рисуване  ooooh! .... добре че има 7 години до тогава, дано да размисли  Mr. Green

# 1 299
  • Мнения: 1 144
За спортното училище тъкмо си мислех тази сутрин! Имам приятелка с много умно и будно дете, дала го е в спортно училище, въпреки че не се очертава някаква супер спортна кариера за него. Имат много намалени часове, често свършват в 12 часа и не се учи особено (4 клас е). На учудването ми за избора на училище се оказа, че така детето има време за целенасочени извънкласни занимания. Набляга се на математика, български и английски. Също майката много работи с него и резултатът е доста добър.
Та може би за феновете на домашното образование така да се каже или за хората, които искат сами да насочват и профилират децата си не е идеално лошата идея. Та училището като задължителна компонента и за социални контакти, а следобед активна организирана образователна и  спортна програма.
Другото интересно е, че няма много конфликти. Спортистите си имат своите спортове, там си изразходват енергията, нямат време да мислят за глупости.

Наистина не е лоша идея, щом майката има възможност да го занимава. Ами, относно спортните училища едно време, братовчед ми завърши такова, в последната година тежка травма и дотам със спортната кариера. Той психически се срина и нито записа да учи някакво образование, нито се преориентира. Сега е нископлатен, неспециализиран работник, син на двама висшисти с отлична реализация. Основното му занимание в свободното време е да следи спортните новини. Вторачил се е в изгубеното и така вече 22 години, дори не създаде семейство. Сигурно е изключение, но в неговия случай спортът го провали. Затова за моите момчета - спорт само като допълнително занимание. Иначе спортуват поне 3 пъти седмично, но само за удоволствие и форма.

# 1 300
  • Мнения: 19 337
Човек може да се провали при различни условия и не спортът е виновен, а това, че човек зацикля и не може да преодолее емоционалната травма. Това може да е случи и по-нататък в живота. Да те уволнят от много добре платена работа, да имаш бизнес и да фалираш и т.н. Аз познавам момче, което не успя първия път да се яви на финалния изпит по право в университета в Германия, а на втория го скъсаха. Срина се и не успя да продължи. А имаше състуденти, които окапаха още в първите години, сменяха университети, държави и сега са реализирани.

# 1 301
  • София
  • Мнения: 2 952
На учудването ми за избора на училище се оказа, че така детето има време за целенасочени извънкласни занимания. Набляга се на математика, български и английски. Също майката много работи с него и резултатът е доста добър.
Аз имам много простичко мнение в случаите на подобни сценарии. Всяко нормално и здраво дете в средностатистическо училище овладява достатъчно базисните предмети.
За да тръгне човек да си усложнява живота по подобен начин има нещо в главата или просто си има проблем, за който не му се говори.
Не бих си причинила да пратя детето си в училище, в което не се учи, смятай каква е средата, за да се занимавам после аз с него "целенасочено". Не го пиша в името на спора, а за да споделя своята гледна точка за такива "специални" подходи.

# 1 302
  • София
  • Мнения: 62 595
И на мен това ми се въртеше в ума. Малко вероятно е такова поведение, ако детето и родителят са без някакви проблеми или цели. Има нещо там.

# 1 303
  • Мнения: 1 144
И на мен това ми се въртеше в ума. Малко вероятно е такова поведение, ако детето и родителят са без някакви проблеми или цели. Има нещо там.

Много е вероятно просто да не харесват образователната система. Но тъй като е ужасно сложно да я пропуснат изцяло, така един вид "отбиват номера", а образоват детето допълнително. На мен ми е интересно, по принцип домашното образование, но го виждам по-скоро като вариант, ако човек реши да избяга от цивилизацията, от града, да се оттегли някъде сред природата.

# 1 304
  • Мнения: 1 144
Човек може да се провали при различни условия и не спортът е виновен, а това, че човек зацикля и не може да преодолее емоционалната травма. Това може да е случи и по-нататък в живота. Да те уволнят от много добре платена работа, да имаш бизнес и да фалираш и т.н. Аз познавам момче, което не успя първия път да се яви на финалния изпит по право в университета в Германия, а на втория го скъсаха. Срина се и не успя да продължи. А имаше състуденти, които окапаха още в първите години, сменяха университети, държави и сега са реализирани.

Да, разбира се, че спортът не е виновен. Но той така и не откри други таланти, интереси и способности у себе си. Не можа да си повярва, че може и нещо друго, освен да бяга и да гони топката.

Общи условия

Активация на акаунт