Частното образование - коментари, плюсове, минуси, разсъждения, гледни точки

Ако се върнеш и прочетеш първият ми пост по темата тук .... ще ти стане ясно, че това е една от причините да искам да учат в ЧУ - защото там се набляга достатъчно и на т.нар. "второстепенни предмети", тоест на всичко друго, което не е МАТ и БЕЛ, най-вече защото в живота наистина нещата не опират само до тези два предмета.
Иначе относно 1-2 от даденостите им да речем, че случайно имам нужното ниво на компетентност, за да преценя сама или съм потърсила мнение на хора, които имат нужните компетентности за областите, в които не съм на висота, както и се доверявам на мненията на учители, познати, колеги или просто хора, с които на даден етап съм имала контакти по една или друга причина.

когато имат желание, те не жертват времето си, а го посвещават съвсем доброволно и по свое желание и без влиянието на родителите. Моята роля е да ги попитам и уверя, че в момента, в който решат, че имат нужда от учители или някаква допълнителна подготовка, ние ще направим всичко възможно да им я осигурим. Примерно, ако детето проявява самичко желание да решава задачи по математика, то може би ще го запиша в математическо училище, може би и ще го видя като евентуален състезател. Но ако е добре с математиката, справя се добре в училище и по олимпиади, но няма инициативата и нито веднъж не съм го видяла по свое решение да е над сборника по математика, определено няма да го бутам в математическо училище, нито по състезания, нито ще му наемам учители, само защото аз си мисля или някой ми е намекнал, че има способности. Ако има чак толкова способности, ще има и мотивация да си търси начини. Или като при художниците - всяко свободно време хваща листа и молива или глината - тогава аз сама ще му предложа художествено училище или частни учители. За мен една от най-големите безсмислици е изразът, много любим на учители и родители "умен, талантлив, но мързелив". Е, няма такова нещо някой да е талантлив, обаче да е мързелив да развива таланта си! Но пък тази приказка е много приятно оправдание родителите да натискат.

Не съм ви чела другата тема, но в тази ми прави впечатление доста често да се повтаря едно нещо съществено - избирате ЧУ, защото някъде не са ви угодили и всъщност ЧУ се явява детегледачката, готова да откликне на всеки каприз. Родителят, който трябва да научи детето си да мисли, да обича да е умно и образовано, да търси и се усъвършенства, го няма или е много зает или просто не му се занимава с тази отговорност като родител и е намерил прекрасното решение, като си плаща да го отменят в ЧУ.
Иначе аз сравненията съм ги направила отдавна, за мен критерий голям са олимпиадите - рядко срещам, някъде даже изобщо липсват ученици от ЧУ на национално ниво.

Ами ето!
Обяснила си го дори по-добре от мен!
Та на тази база смея да твърдя, че всяко дете има свои дадености и таланти, просто има родители, които търсят начин да помагат те да се развият, както и такива, които ги подлагат на съмнение или пък не им се занимава.
Сетих се за един за мен емблематичен пример, който точно илюстрира твоите думи.
Мои приятели, които са ИТ специалисти имат ... не е важно колко деца, но едното от тях от години има афинитет към танците и музиката. Другото им дете, до една определена възраст не беше дало никаква индикация дали има или не интерес в тази сфера. Ненадейно преди 2-3 години то започна да настоява да свири на определен музикален инструмент. Беше толкова настоятелно, че те естествено го записаха в най-близката музикална школа просто, за да му дадат шанса да се увери, че музиката не е просто сядаш и вече свириш Моцарт.
Така де, ама детето се оказа истински талант - продължи да ходи упорито, месец след месец, накрая учителката ги увери, че има страхотни данни и е добре да инвестират в развитието му. Купиха инструмент и детето продължи да се занимава и в къщи.
Днес печели конкурси и аз определено се впечатлих колко е постигнало за тези 2-3 години работа.
Ентусиазма му не само, че не е секнал, но и вече има нови цели и амбиции.
Та така ..... да речем, че това е един красноречив пример за детска надареност открита с помощта на учител и благодарение на личното настояване на детето, родителите по никакъв начин не са го натискали или насочвали натам, най-малкото защото никой от тях не е специалист в тази област и дори през ум не би му минало....
Отделно от това детето си е едно съвсем обикновено диване с типичните прояви за възрастта си

Лиляна, ако това е единственото което сте разбрали до тук от темата, то ще си позволя да цитирам Черна станция - "темата вече не е интересна за мен!"
Да болшинтвото хора тук са направили своя избор принципно, списваме за да може други, които тепърва се чудят дали и как  да направят избора си.
Неколкократно обясних / или поне се опитах, явно доста неуспешно/, че ЧУ според мен дава някои по-големи шансове за лично развитие. Това естествено си е мое мнение и не мога да изисквам от никой да се съгласява с мен току така.
Но едно от твърденията, за които споменах вече че ме дразнят изключително е че в ЧУ отиват деца, на които родителите не се интересуват от тях и са готови да си плащат на някой друг да го прави.
Ако някой ти каже на теб, че смята че не се интересуваш от детето си и затова си го оставила на произвола на съдбата в кварталното училище ти как ще се почустваш?

и какво общо имат частните училища с талантите? Очакваш там да развият таланта на детето във всяка област, ако се окаже чак толкова надарено във всичко? Има една частна математическа гимназия, а останалите частни не съм чула да осигуряват подготовка на по-високо ниво специално за таланти. Просто правят двоен или троен хорариум по един език. Който си има талантливо дете, си го развива или с частни уроци, или в специализирани школи, или в специализирани училища, а последните са държавни.

В случая поста ми илюстрираше наличието на талант у децата, в което ти изрази известни съмнения, както и шанса родителите да го открият и да инвестират в него.
Изобщо не ставаше въпрос как да стане това - тоест не говорим непременно за частни училища или за държавни такива, а просто за развитие на таланта.
Школите апропо и музикалните и тези по езици и по рисуване, въобще свързани с изкуствата .... най-често са именно частни институции, макар и не точно училища 
В областта на изобразителното изкуство има училища с интересни практики, това не значи че могат да направят Пикасо от дете без данни, както и не твърдя че дете с талант няма да се развие и без да посещава непременно частно училище.

Значи стигаме до същото, за което говорих и в другата тема - не че ЧУ са нещо кой знае какво уникални, а просто за удобство на родителите и децата, някакви извънкласни занимания са на едно място. В ДУ също има такива - идват външни доставчици на услуги според споразумението с ръководството на училището - танци, спортове и др. Но не може да се говори за специализация.

Аз не очаквам от ДУ училище на децата ми онова, което някои тук очакват от училището въобще. Няколко потребители написаха, че за тях е важно детето им да е обгрижвано, ценено, да му обръщат внимание(аз го разбирам да го ласкаят и хвалят постоянно), да не му се карат, когато сгреши, да го учат на всички онези неща, които по принцип родителя трябва да го научи -да мисли, да иска да мисли, да търси знанието.

Разсъжденията на всеки тук са на база неговите едно или две деца. Затова и няма как да повярвам или да си съставя мнение по няколко частни случая. Просто не сравнявате и няма как.

Много точно казано, кодбг.
Мислех само да се запиша, да следя темата. Аз съм от тези, на които тепърва предстои избор. И съм си го направил, както на база информацията, която лично съм събрал, така и на база писанато тук. Освен аргументите, които всички са изтъкнали, имам си и вътрешно усещане за нещата, което се базира на жизнен опит и знания. Някак си усещам, все пак съм живял 40+ години на този свят, кое е меродавно и кое не, и много рядко се лъжа.
Аз вярвам на Лени. Вярвам на Данибон, макар че тя не е писала в тази тема все още. Вярвам на Иса. Вярвам на Призма.
Не споделям възгледите на Андариел, Химикал и Лиляна, никак даже. За мен изборът е ясен - ЧО.

И съвсем по темата - едно от големите предимства на ЧУ още от 1 клас е именно засиленото чуждоезиково обучение. В глобалния свят, в който живеем, без езици не може. За съжаление сме жители на малка страна без особена тежест в света и никой по света не говори нашият език. Освен това езикът ни не е хич близък до тези, говорени от развитите страни и считани за световни, а е близък до този на държави без особено влияние и значение в света, в които никой от нас не вижда бъдещето на децата си - Сърбия, Русия:)

Аз не виждам в началното образование аналог на ЧУ, където учат здраво език от 1 клас и от 4-5 клас втори език и завършват 7 клас с В1 или В2 по единия и А2 или В1 по другия. Само това да е, ми е достатъчно. Език се учи трудно. Аз не съм бил в езикова гимназия и цял живот уча английски и съм далеч от съвършенството. Не става въпрос да водиш кухненски разговор, а за сериозно владеене.

Отделно е далеч по-голямата сигурност, интерес, ангажираност, която осигуряват ЧУ.

От държавните има за отсрамване едно СМГ, което привържениците на ДУ изтъкват. ЕДна птичка пролет не прави. Нито всички могат да учат в СМГ. Нито всички могат да са математици. И СМГ е върхът в периода 5-7 клас. Съдейки по матурите в 12 клас, СМГ в гимназията е едно обикновено училище просто, на доста незавидно място на матурите. И език не се научава.

С това трябваше да започнеш.
Няма да си нито първия, нито последния родител, който ще се опитва да набута детето си там, където самият той не е успял.

А език в първи клас се учи на много места.

Не е да не съм успял, справям се много прилично с английския и работя в западна фирма, където ежеднвно контактувам с чужденци по доста сложна материя.
Но само аз си знам какво ми е коствало, да, трудно ми е било, защото съм го учил в зряла възраст. А това, че пишеш, че се учи на много места, показва колко си наясно как се учи език наистина на високо ниво.

Да, познавам как се учи език. Не е сложно.
О, толкова добре са го научили, че няма нито един класиран на националното лингвистично Кенгуру след 8 клас. Или след 8 клас няма ЧО? Или може би подгответата в ДУ са ги изпреварили само за една година?

Е, на такава невероятна глупост наистина нямам какво да отговоря. Онемях просто.

В подготвителен клас в езикова  гимназия, децата, които никога не са учили съответния чужд език, успяват да наваксат това, което децата, които са започнали в начална степен са научили за няколко години. Просто зрелостта на 14-15-годишните си казва думата.

А дано, ама надали. Когато аргументите липсват, на помощ идват обидните определения.
Така ли са  ви учили в училище?