Отново заедно с "Aşka Sürgün", проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги '27

Всъщност за мен сериалът започна някак си от 12 епизод. (Когато Бахар получи сандъчето с книги на Мерием, откъснатите страници от дневника, разговора с Шахин и плесницата, спомена за падането на Мерием по стълбата и срещата със Синан, след като баща и я изгони.) Дотук сюжетът ми беше доста скучен, въпреки достойнствата на кинематографията. В тези безкрайно дълги сериали това, което държи вниманието, е обикновено любовната история, която е като червена нишка от началото до края. И ако тя не е добре направена, всичко се разбягва. Това, което съм изгледала досега от НИЗМ, ми показва една любов без достатъчно енергия. Не ме кара да гледам всяка следваща серия, за да видя какво ще стане. Тя сигурно има такъв заряд, но аз като зрител не виждам достатъчно от това. (В ЩЗ, напр., още преди Мидят на вечерята в чест на Шафхар имаше размяна на погледи - кафяви и зелени, които говорят твърде добре какво става вътре в героите, а така увличат и зрителите. А имаше и разни други моменти преди тази вечер.) Може би тук сме още по-близо до традицията, може би характерите на героите са други, но тяхната любов някак не ме убеждава. И добре, че дойдох до 12 епизод.
Първо, защото частите от него, които посочих, са превъзходно направени. Абсолютно удоволствие, гледах ги няколко пъти: падането по стълбите на Мерием след скарването с Шахин преди време и изминаването на същия път по стълбата от Бахар днес. Една и съща е причината: горе става скандал между съпруга, който не може да има деца, но обвинява в това съпругата си (или я обвинява в това, че иска да има, а той знае, че самият той не може). Свързаните през времето два епизода завършват днес, като Бахар седи на най-долното стъпало, където е лежала Мерием, но вместо Шахин от случилото се преди време, при Бахар идва Синан. Така историята на Бахар е продължение на историята на Мерием и това е много интересно как е предвидено от създателите на сериала да завърши. Дали съвременните млади герои (и основно Бахар) ще позволи да се повтори историята или...И как Шахин, който е един иначе съвременен човек и стои високо в обществото, ще понесе истината да стане публично известна.
Два клипа с падането по стълбите, заснето от различно място:
                    http://www.youtube.com/watch?v=roQWFxJPen4
                    http://www.youtube.com/watch?v=M3X9c-_TuDE      
Второ, защото от тук започва развитието на една много интересна линия, която не съм срещала на друго място. Това е проблемът за мъжкото безплодие. Той е отговор на темата от ЩЗ за невъзможността на жената да има деца. (И по други поводи съм си казвала мнението, че във връзка с ЩЗ М. Кърмъзъгюл вероятно е натрупал опит, включващ и опознаването на темата и възможните други, свързани с нея, опит, който творчески е развил в своите авторски филми. И в същото време опит, който му е дал възможност да отвори "записките си" от живота, който сам е наблюдавал, по-скоро е живял - един безкраен източник на сюжети. Да го осъзнае като такъв източник на истории.) В традицията отговорна за това семейството да няма деца е само жената. Голямото потомство – особено момчета, е въпрос на мъжката чест, но ако няма деца – това носи на мъжа срам и виновна за това е жената.
Като цяло линията Бахар – Шахин – Синан – Ърмак ми е по-интересна от тази, включваща Ниязи – Буке – Харун. И много интересна е също тази на Орхан. Но за всичко има още много време.
За съжаление, въпреки златната и разнообразна помощ от страна на Милена, разбирането на сериала, поне за мен, остава на едно доста горно (повърхностно) ниво, когато е без всички диалози и без синхронното гледане на филмовото действие с репликите. Но - колкото, толкова!