взех решение

Е, и? Идеи  ли  очакваш  или някой  да  започне  да те убеждава  да не го правиш?

идеи

идва ми една идея - да проведеш разговор с психолог.
 

И на мене са ми минавали такива мисли, но това не  е решение........................Посети психолог, ще ти се отрази добре

От предишни  твои  постинги  разбрах  за здравословния  ти проблем.
Но, като  се имат предвид   схващанията  ми  за  самоубийството и  самоубийците, по- скоро  бих те  наругала.

Ще ти  изложа моето  схващане  за самоубийците:
1.Самоубийците  са  страхливи, дълбоко  егоистични  хора, за които  е  важно  да  избягат от проблемите   и  борбата с тях.

2.На тях не им пука  какво  ще стане  с  децата  им- каквото и  да  стане, колкото и лошо  да е  то,  на тях им е все тая- нали  няма  да са там, за да   го видят.

3. На тях не им дреме, че щат или  не  щат, вкарват   близките  си  в един  ад, в който  са примесени: самообвинения, обвинения   от страна  на околните, страховита  болка от внезапната  загуба  и т.н. Важното е  да  се отбележи, че специалното  и почетно   място  в този   ад  те отреждат  точно  на  децата   си, на  които нанасят  незарастваща  доживотна  рана, но  за които  иначе  се  кълнат, че обичат безумно.

4. Самоубийците  търсят  съжаление  и  признание. Смешната им надежда  е, че  като  си  отидат  по  този драматичен  начин, близките  им най- накрая  ще  оценят   какво  точно  са  загубили.

5.Майките- самоубийци  са  особена  порода  гадове, които  са  имали  нахалството  да  доведат  на бял  свят  едно-две- три  деца, а после  в невръстна  възраст  да  ги  зарежат  да  се оправят, както  щат.

Това е.
Разгледай  решението  си   и в тази светлина.

А задавала ли си си въпроса дали си струва да се прави заради някого или нещо?
Е, май много хора са си го мислили, но не са намерили кураж да го сторят, защото в живота важните неща са мъничките такива и те идват, когато ние се огледаме
Човек не може да има всичко, което пожелае и с течение на времето се научаваме, че и губенето на разни неща, хора, позиции си заслужава, защото ни учи - да ставаме по-силни, да не се отказваме, да ценим и малкото, което имаме.
Идеи няма как да ти дам.Човек има голямо въображение за всичко, но куража и себелюбието помагат в много случаи.Дано помогнат и при теб да не направиш глупост.
Не казваш нищо относно това какво е породило такива мисли у теб?
Желая ти всичко добро!

Моля, да се  отбележи- тук изобщо  не  става  въпрос  за кураж. Щото  излиза иначе, че  тези, дето  посягат  на живота  си, са  най- големите  куражлии
А  истинските   куражлии  са онези, които  драпат  напук  на  всичко.

За  самоубийство  се иска не кураж, а достатъчно  увредена психика, която  тотално  игнорира   един от основните  инстинкти- този  за самосъхранение.

Явно не си взела решение щом си още сред живите, че и пишеш тук. Имаш два избора : някоя бърза отрова или дълга терапия при психолог.

Бори се с болестта, радвай се на семейството си и не върши нищо глупаво. Желая ти много здраве и успех. И това ще мине 

Бори се и не се предавай. 

Добро утро!След среднощните ми терзания ,днес се срамувам от себе си!!!Срамувам се,че занимавах непознати хора с моите неволи и дълбоко лични неща,но...бях в някакво умопомрачение.Бронте,''решението''ми не бе поради болестта ми(да,вече 6 г се боря с рак)а поради семейни проблеми от дълги години,и по-точно свекърва,която не ме иска и ме тормози психически.Снощи търпението ми се изчерпа ,избухнах,след скандала с нея си помислих,че няма значение дали съм сред тях или не .Засега само децата ми са причина да се върна към живота!

Добро утро и на теб. Майка ми така е била като по-млада- борба с рака(да чукна на дърво-успешна) и тормозеща я свекърва, затова те разбирам. Дано да сте отделно и имаш възможност да я игнорираш напълно, защото живота  е твърде хубав за да го пропиляваш в разправии с бабички и олигофрени. Направи всичко възможно да поставиш себе си на първо място. Сега си в позиция, която предполага да те носят на ръце , а не ти да угаждаш и да "освобождаваш" другите от себе си.
п.с. Поста ти и на мен ми прозвуча като момент на безсилие. Не се срамувай-не си единствена Успех и слънчев ден

Добро утро

Като прочетох първият пост на авторката се ококрих ,после реших ,че е поредната пързалка ,ама не

Само едно ще кажа.Съвземи се и гледай напред .Толкова си се борила,и  толкова сила си показала в тази трудна борба.Не си заслужава заради някакво бабе.
Имаш деца-живей заради тях и заради себе си,продължавай да се бориш отново поради тази причина
Напук на всички и всичко и на бабето
Съпругът ти какво мисли за тази ситуация/ с тормоза от бабето/ , а родителите ти

Мими, радвам  се, че  си  си наредила  правилно приоритетите.
На едната  везна   са  децата  ти  и   огромната им нужда от теб, а на другата- една  застаряваща, вероятно  зла   жена, на която  й  доставя удоволствие  да   те тормози  и  да  те гледа  как  се гърчиш. Направи  за сметка  що  за  гнусно  животно е, след  като  тормози психически  жена, която  се   бори  с рак!
На такива  говеда  най- добре им  действа  игнорирането. Като  започне  да  дудне, пускай  я покрай  ушите  си и  излизай от стаята. Тогава  разтрепераната от гняв ще е тя, а не ти.
Вероятно  живеете  под един  покрив и вероятно  си опитвала тактики  за справяне  с  проблема, но не са подействали.
Но така  или иначе, варианти  за справяне  с  този проблем , който  посочваш, има много- игнориране, изнасяне  от  жилището й,  разговор  със сина й, който  да  я  постави  на мястото й и др.
Заради едно  злобно женище  не  бива  да страдат  децата ти. А те ще страдат неимоверно, ако останат без майка.
Пък, ако  си  отидеш, най- много  да й доставиш  радост. Това ли искаш?

А иначе- за умопомрачението и  моментът  на слабост- разбирам те.
Вероятно  всяка  от  нас е имала  такива  моменти. Лично  аз  съм имала много, но мисли  за самоубийство   са ми минавали  последно  в юношеска  възраст, когато  реално  се чувствах  в пълна  безизходица и нямах  ничия   подкрепа, освен  на  сестра ми.
Но  сега, когато  съм майка, съм способна  да прегазя  като  валяк  всичко, което  застрашава детето ми.  И през ум  не  ми минават  подобни мисли, защото  знам, че каквато  и  да съм, аз съм най- добрата  майка  за моето  дете  и че никой на този свят, колкото и  да я обича, не  може  да я обича колкото  мен.
А свекърва ти застрашава децата  ти, като   довежда майка им  до такива  състояния. Прегази  я, смачкай я  и си върни , доколкото  можеш, вкуса  към живота.
Твоята  отговорност е  умножена по три. Твоите  причини  да   драпаш  до откат също  са умножени  по  три.

Прегръдки от мен