- Публикувана: 23 септ. 2013, 10:05 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2014, 14:44 ч.
Хуманитарна помощ за БЕЖАНЦИТЕ в България
Здравейте, мили приятелки. От доста време не съм актуализирала информацията, но таака се получи защотоимахме много ходения, събирания и сортирания. Днес ще ви информирам набързо.
Дарихме на децата във Военна Рампа и Враждебна над 500 като общ брой пакета с детски игри като блокчета, флумастри, пастели, книжи за оцветяване, балони, пъзели, пластелини и др. комбинирани с лакомства за всички - сухи пасти, бисквити, кексчета, дъвки, бонбони и други.
Междувременно Петя раздаде и други неща (сред които всеки път регулярно памперси и млека) и в Овча Купел и Враждебна.
Днес след експертна среща спешно предадохме на представители на министерството на здравеопазването помощи, събрани на адрес на княз Борис 154А за 15 бебета в с. Ковачевци, които си нямаха нищо. 30 кутии млека, над 15 пакета памперси, кашон с каши, 30 пюрета и няколко пакета дамски превръзки.
За повече информация и снимки вижте страницата ни, където ги публикуваме. Изпускаме много неща да споменем, като например, че няколко момичета, чието хоби са ориенталските танци, направиха благотворителна вечер и събраха 1000 лв., които сега ще се употребят за непридружените деца. Също така сега се оганизира благотворителен футболен турнир. Всичко - на страницата.
https://www.facebook.com/humanitarian.aid.bg
Фейщица, мога само да съжалявам, че не са се обърнали към вас. Имам едно обяснение защо, но мога да го споделя на лични ако те интересува. В случай, че не можете да ги занесете до Харманли примерно, където е от затворен тип, дарете ги другаде, няма значение кой е ги получи, нали така?
Мадам Бамбина, това е първата тема за подпомагане на бежанци, досега всичките са били за подпомагане на българи и вярвам са успявали и успяват. Има достатъчно за всички, защо трябва да мислим на принципа на отрицанието? Същите тези хора, които даряват за бежанци, са дарявали даряват и за българи. Просто това е въпрос на светоглед.
Дедра, предполагам да, но покрай задоволяване на нуджите за храна се отплеснахме, има много нови семейства. Всъщност повечето от бежнците тук са деца и жени, напр. в Ковачевци от 260 души 120 са деца. Но нека Manele си каже тежката дума за количката.
Дарихме на децата във Военна Рампа и Враждебна над 500 като общ брой пакета с детски игри като блокчета, флумастри, пастели, книжи за оцветяване, балони, пъзели, пластелини и др. комбинирани с лакомства за всички - сухи пасти, бисквити, кексчета, дъвки, бонбони и други.
Междувременно Петя раздаде и други неща (сред които всеки път регулярно памперси и млека) и в Овча Купел и Враждебна.
Днес след експертна среща спешно предадохме на представители на министерството на здравеопазването помощи, събрани на адрес на княз Борис 154А за 15 бебета в с. Ковачевци, които си нямаха нищо. 30 кутии млека, над 15 пакета памперси, кашон с каши, 30 пюрета и няколко пакета дамски превръзки.
За повече информация и снимки вижте страницата ни, където ги публикуваме. Изпускаме много неща да споменем, като например, че няколко момичета, чието хоби са ориенталските танци, направиха благотворителна вечер и събраха 1000 лв., които сега ще се употребят за непридружените деца. Също така сега се оганизира благотворителен футболен турнир. Всичко - на страницата.
https://www.facebook.com/humanitarian.aid.bg
Фейщица, мога само да съжалявам, че не са се обърнали към вас. Имам едно обяснение защо, но мога да го споделя на лични ако те интересува. В случай, че не можете да ги занесете до Харманли примерно, където е от затворен тип, дарете ги другаде, няма значение кой е ги получи, нали така?
Мадам Бамбина, това е първата тема за подпомагане на бежанци, досега всичките са били за подпомагане на българи и вярвам са успявали и успяват. Има достатъчно за всички, защо трябва да мислим на принципа на отрицанието? Същите тези хора, които даряват за бежанци, са дарявали даряват и за българи. Просто това е въпрос на светоглед.
Дедра, предполагам да, но покрай задоволяване на нуджите за храна се отплеснахме, има много нови семейства. Всъщност повечето от бежнците тук са деца и жени, напр. в Ковачевци от 260 души 120 са деца. Но нека Manele си каже тежката дума за количката.
amal 
поздравление за вас! Продължавайте да го правите, винаги има смисъл!
Няма значение каква е причината. За мен нещата стоят по различен начин, когато се захванеш с нещо . Наясно съм какво се изисква като организация и координация, правя това от години. Достатъчно беше някой да драсне два реда или да звънне и да каже две думи. В Пъстрогор и Харманли не смятам да ходя, защото има достатъчно хора от цяла една община, с които работя и които ще се зарадват на дрехите.
Успех желая на кампанията ви и на хората, на които помагате!
поздравление за вас! Продължавайте да го правите, винаги има смисъл!Няма значение каква е причината. За мен нещата стоят по различен начин, когато се захванеш с нещо . Наясно съм какво се изисква като организация и координация, правя това от години. Достатъчно беше някой да драсне два реда или да звънне и да каже две думи. В Пъстрогор и Харманли не смятам да ходя, защото има достатъчно хора от цяла една община, с които работя и които ще се зарадват на дрехите.
Успех желая на кампанията ви и на хората, на които помагате!
Здравейте, мили хора. Не сме писали отдавна в тази тема. За всичкото това време се случиха много неща. Успяхме, благодрение на хиляди човечни българи, да покрием елементарните нужди на търсещите убежище в България за месеци. Многократно се раздваше храна и други необходими неща по центровете в София, Хасково, с. Баня и др. Родиха се и други инициативи. Най-важното бе, че Държавната агенция за бежанците пое своя ангажимент да осигуява храна.
Стотици потърсили закрила намериха своят дом в Западна Европа, центровете в момента са празни наполовина. За другата част, които останаха тук, надеждата не е умряла, че ще намерят по-добър живот на Запад, но се опитваме да им обясним, че това не е никак сигурно и е добре да започнат работа тук. Направени са няколко борси (може би сте гледали репортаж), но понякога те отказват работа защото са изложени на риск да останат без дом, тъй като заплатите не им стигат да поемат разходи за жилище и изхранване на 5-6 членно семейство. В момента се борим да заработи Национална програма по интеграция, за каквато имаше обещания, но тя все още не е факт. Според нея те ще имат възможност да научат български език и да придобият други компетенции, да им се заплати минимален наем за 6 месеца докато си стъпят на краката, процедурите за записване на деца в училищата трябва да бъдат улеснени и др.
Има още много за разказване и за отделни случаи, и за доброволчески инициативи. Ако някой се интересува, нека пита, ще допълвам с каквото се сетя. Но най-важното, че от тук, от БГ мама, се роди онази вълна дбротворчество, което ни прави достойни хора. Много от доброволците бяха първите, които откликнаха и при трагедията в Аспарухово със своя опит и организация.
Конфиктът в Сирия не само не е завършил обаче, той ескалира, повличайки след себе си Ирак, а в Палестина нещата са също толкова кървави и грозни. Хиляди хора са изложени на риска да станат бежанци, вместо да се търсят генерални решения на конфликтите. В това море от политика ние сме малки, но докато има хора в нужда, ще се опитваме да помагаме с каквото можем.
Благодарим от сърце на всички, кото дадоха от времето си, средствата си, вещите си или поне от помислите си за търсещите закрила. Бог да пази всички и късмет личните начинания.
Забележка: Единственият адрес, на който се приемат помощи и те са само за хората, живеещи на свободен наем, е гр. София, ул. Братя Миладинови 66, всеки ЧЕТВЪРТЪКот 10.00-17.00 часа.
Стотици потърсили закрила намериха своят дом в Западна Европа, центровете в момента са празни наполовина. За другата част, които останаха тук, надеждата не е умряла, че ще намерят по-добър живот на Запад, но се опитваме да им обясним, че това не е никак сигурно и е добре да започнат работа тук. Направени са няколко борси (може би сте гледали репортаж), но понякога те отказват работа защото са изложени на риск да останат без дом, тъй като заплатите не им стигат да поемат разходи за жилище и изхранване на 5-6 членно семейство. В момента се борим да заработи Национална програма по интеграция, за каквато имаше обещания, но тя все още не е факт. Според нея те ще имат възможност да научат български език и да придобият други компетенции, да им се заплати минимален наем за 6 месеца докато си стъпят на краката, процедурите за записване на деца в училищата трябва да бъдат улеснени и др.
Има още много за разказване и за отделни случаи, и за доброволчески инициативи. Ако някой се интересува, нека пита, ще допълвам с каквото се сетя. Но най-важното, че от тук, от БГ мама, се роди онази вълна дбротворчество, което ни прави достойни хора. Много от доброволците бяха първите, които откликнаха и при трагедията в Аспарухово със своя опит и организация.
Конфиктът в Сирия не само не е завършил обаче, той ескалира, повличайки след себе си Ирак, а в Палестина нещата са също толкова кървави и грозни. Хиляди хора са изложени на риска да станат бежанци, вместо да се търсят генерални решения на конфликтите. В това море от политика ние сме малки, но докато има хора в нужда, ще се опитваме да помагаме с каквото можем.
Благодарим от сърце на всички, кото дадоха от времето си, средствата си, вещите си или поне от помислите си за търсещите закрила. Бог да пази всички и късмет личните начинания.
Забележка: Единственият адрес, на който се приемат помощи и те са само за хората, живеещи на свободен наем, е гр. София, ул. Братя Миладинови 66, всеки ЧЕТВЪРТЪКот 10.00-17.00 часа.